След малко
по-дълга пауза отново се събрахме в (новия) пълен състав от мен, Венци, Пси и
Марти, за да доиграем малката сладка кампания за прокълнатото селце Тиквеш.
Денят беше 4 декември, мястото – БЛО, а джънкът на ниво.
Първите
петнадесетина минутки бяха тромави, но след това влязохме в крачка доста бързо.
Стартирахме пред имението на помешчика и слязохме надолу в селото с идеята да
скрием детето, което помешчика ще взима при себе си. Влязохме в кръчмата и
намерихме нашия стар познат пияния поп. Почнахме да говорим с него и да го
разпитваме и успяхме да го забаламосаме, че помешчикът нещо иска от него,
искали да развалят договора и той съвсем ни се върза. Разбрахме, че има някакво
„началство“, което е отговорно за цялата ситуация. Ние пък се представихме за
Червените Магьосници от Тей, което се превърна в running gag.
Уплашеният поп пожела да ни черпи, но в крайна
сметка реши да си ходи. Ние го проследихме и нахлухме у тях в най-добрите
традиции на БОПа, Крар му кастна Sleep и попчето заспа.
Претърсихме у тях
и открихме „договора“, който беше на неразбираем за нас Боровски и беше написан
върху човешко лице, както и един медальон с дебело бебе. Отидохме при Мискелов
и той хич не беше френдли с нас, но с малко дипломация разбрахме какво се е
случило.
Селяните са направили сделка с Devil, който им е обещал безкраен пир, ако пролеят кръвта на младенец. Те си
мислели, че един път стига, но пирът е безкраен само когато и кръвта е
безкрайна. Така е и до днес – веднъж в годината селяните жертват едно дете и се
наяждат като хората.
Ние решихме, че
няма да оставим нещата така и отидохме да взимаме детето. Разбира се, оказа се,
че сме точно на време и се сбихме с Ворт, който също идваше за детето. Оказа
се, че немъртвият всъщност е две същества, които се бяха сбишкали под едно
палто. Беше тегав, но го оправихме и взехме детето. Селяните по улиците
скандираха „червените магьосници!“.
Тръгнахме нагоре
към скривалището на Таскалар и в този момент мъглата почна да се сгъстява все
повече и повече. Стигнахме до върколака и от селото почнахме да чуваме писъците
на селяните. Решихме да оставим детето на сигурно и заедно с Таскалар слязохме
надолу.
Там видяхме как
три плашила с глави на тикви са почнали да унищожават селяните. Таскалар се
захвана с единия, а ние с другите двама. Бая ни озориха, още повече, че вече
бяхме понабити и поизчерпани от към магии. Гадовете бяха чувствителни към огън
и за късмет, Крар имаше тамън няколко огнени заклинания. Героично се бихме и
роулплейвахме и най-сетне успяхме да ги набием. Когато в този момент…. Видяхме множеството
плашила, които се спускат от поляната с тиквите. Решихме да се окопаем в храма
(в най-добрите традиции на зомби хоръра), където да се бием до последно.
В храма намерихме
Мискелов, до когото имаше портал към Забравените Кралства. Мискелов ни каза, че
можем да си ходим. „Ето, нали искАхте.“ Ван Фодел Храбрия геройски се пръждоса
като пръдня в гащи, но другите решихме, че това няма да е удовлетворителен край
на това приключение и се заехме да търсим пиниз. Крар и Модрин ги снайпваха
отдалеч, Късметчо укрепяше прозорците и за известно време се справяхме, но те
почнаха да влизат и да ни полазват. Дори Ван Фодел се върна, за да им прави
засади от портала.
Точно почнахме
леко да сдухваме, когато изведнъж ние придобихме нови сили, а самите плашила
почнаха да се превръщат обратно на плашила и ние ги сваляхме по 5 с един удар.
Дори селяните се включиха в битката и почнаха да громят тиквите. Оказа се, че
нашето желание да помогнем на селяните е било достатъчно, за да развали
договора и да изпъди злите сили от Тиквеш. Пооправихме ситуацията в горящия
храм, взехме си емоционално довиждане с Таскалар и Мискелов и под одобрителните
възгласи на тълпата червените магьосници от Тей прекрачиха портала и се
завърнаха обратно на моста за към Daggerford.
КРАЙ
Няколко
впечатления – супер неангажираща и разтоварваща кампанийка с много готин роулплей
на интересни НПЦта, приятни битки и уникален сетинг, в какъвто не сме играли
никога. Дойде точно като глътка свежест след Томба (както и, впрочем, искахме).
Венци, с изключение на няколко пренебрежими дреболии по правилата, е все едно
не е спирал да играе, което само ме радва. Имахме и добра спойка в партито,
което също направи тези три сесии съвсем приятни.
Малко сме
поръждясали откъм роулплей, ама след 15 сесии в зандана какво да очакваш…
Така или иначе, вчера единодушно решихме, че
следващият магнум епос ще е в следвоенния свят на Еберон, така че почваме да се
готвим за там! Ето и една картинка за надъхвация:
