четвъртък, 5 декември 2019 г.

The D&D Halloween Special – 3 – Нощта на живите тикви


Image result for helloween album cover

След малко по-дълга пауза отново се събрахме в (новия) пълен състав от мен, Венци, Пси и Марти, за да доиграем малката сладка кампания за прокълнатото селце Тиквеш. Денят беше 4 декември, мястото – БЛО, а джънкът на ниво.

Първите петнадесетина минутки бяха тромави, но след това влязохме в крачка доста бързо. Стартирахме пред имението на помешчика и слязохме надолу в селото с идеята да скрием детето, което помешчика ще взима при себе си. Влязохме в кръчмата и намерихме нашия стар познат пияния поп. Почнахме да говорим с него и да го разпитваме и успяхме да го забаламосаме, че помешчикът нещо иска от него, искали да развалят договора и той съвсем ни се върза. Разбрахме, че има някакво „началство“, което е отговорно за цялата ситуация. Ние пък се представихме за Червените Магьосници от Тей, което се превърна в running gag. 

Уплашеният поп пожела да ни черпи, но в крайна сметка реши да си ходи. Ние го проследихме и нахлухме у тях в най-добрите традиции на БОПа, Крар му кастна Sleep и попчето заспа.
Претърсихме у тях и открихме „договора“, който беше на неразбираем за нас Боровски и беше написан върху човешко лице, както и един медальон с дебело бебе. Отидохме при Мискелов и той хич не беше френдли с нас, но с малко дипломация разбрахме какво се е случило. 
Селяните са направили сделка с Devil, който им е обещал безкраен пир, ако пролеят кръвта на младенец. Те си мислели, че един път стига, но пирът е безкраен само когато и кръвта е безкрайна. Така е и до днес – веднъж в годината селяните жертват едно дете и се наяждат като хората.

Ние решихме, че няма да оставим нещата така и отидохме да взимаме детето. Разбира се, оказа се, че сме точно на време и се сбихме с Ворт, който също идваше за детето. Оказа се, че немъртвият всъщност е две същества, които се бяха сбишкали под едно палто. Беше тегав, но го оправихме и взехме детето. Селяните по улиците скандираха „червените магьосници!“.
Тръгнахме нагоре към скривалището на Таскалар и в този момент мъглата почна да се сгъстява все повече и повече. Стигнахме до върколака и от селото почнахме да чуваме писъците на селяните. Решихме да оставим детето на сигурно и заедно с Таскалар слязохме надолу.
Там видяхме как три плашила с глави на тикви са почнали да унищожават селяните. Таскалар се захвана с единия, а ние с другите двама. Бая ни озориха, още повече, че вече бяхме понабити и поизчерпани от към магии. Гадовете бяха чувствителни към огън и за късмет, Крар имаше тамън няколко огнени заклинания. Героично се бихме и роулплейвахме и най-сетне успяхме да ги набием. Когато в този момент…. Видяхме множеството плашила, които се спускат от поляната с тиквите. Решихме да се окопаем в храма (в най-добрите традиции на зомби хоръра), където да се бием до последно.

В храма намерихме Мискелов, до когото имаше портал към Забравените Кралства. Мискелов ни каза, че можем да си ходим. „Ето, нали искАхте.“ Ван Фодел Храбрия геройски се пръждоса като пръдня в гащи, но другите решихме, че това няма да е удовлетворителен край на това приключение и се заехме да търсим пиниз. Крар и Модрин ги снайпваха отдалеч, Късметчо укрепяше прозорците и за известно време се справяхме, но те почнаха да влизат и да ни полазват. Дори Ван Фодел се върна, за да им прави засади от портала.

Точно почнахме леко да сдухваме, когато изведнъж ние придобихме нови сили, а самите плашила почнаха да се превръщат обратно на плашила и ние ги сваляхме по 5 с един удар. Дори селяните се включиха в битката и почнаха да громят тиквите. Оказа се, че нашето желание да помогнем на селяните е било достатъчно, за да развали договора и да изпъди злите сили от Тиквеш. Пооправихме ситуацията в горящия храм, взехме си емоционално довиждане с Таскалар и Мискелов и под одобрителните възгласи на тълпата червените магьосници от Тей прекрачиха портала и се завърнаха обратно на моста за към Daggerford.

КРАЙ

Няколко впечатления – супер неангажираща и разтоварваща кампанийка с много готин роулплей на интересни НПЦта, приятни битки и уникален сетинг, в какъвто не сме играли никога. Дойде точно като глътка свежест след Томба (както и, впрочем, искахме). Венци, с изключение на няколко пренебрежими дреболии по правилата, е все едно не е спирал да играе, което само ме радва. Имахме и добра спойка в партито, което също направи тези три сесии съвсем приятни.

Малко сме поръждясали откъм роулплей, ама след 15 сесии в зандана какво да очакваш…
Така или иначе, вчера единодушно решихме, че следващият магнум епос ще е в следвоенния свят на Еберон, така че почваме да се готвим за там! Ето и една картинка за надъхвация:


Image result for eberron artwork


Няма коментари:

Публикуване на коментар