Черно слънце - Морският народ

Върколакът спря да преследва плячката, наостри уши, подуши известно време въздуха 

и се замисли.Да, вярно сърната вече беше убягнала от лапите му, а в огромната тайга да се намери дивеч не е никак лесно, но все пак.....Тази позната миризма, която накара звярът да прекрати преследването не е за подценяване.Това е миризма на гориво, на машини, на хора.И то не какви да е хора, малко са самотните ловци в този регион и повечето от тях вече са на преклонна възраст, а толкова на север е излючено да се появи някой от тях, просто е твърде студено тук.Върколакът се отправи по посока на миризмата и след като дърветата наближиха своят край, пред него се откри изумителна гледка.Той се сниши леко за да не бъде забелязан и започна да разглежда хората и тяхната странна машина.Голяма човешка навалица със странен цвят на косата се суетеше около нещо голямо и метално, което в най-добрия случай може да бъде описано като лодка.Част от тълпата стягаше някакви провизии, друга опитваше да поправи нещо по странния съд, а друга част разтоварваше нещо.И по точно го заравяше в някакъв тайник наблизо около дърветата.

„Мда!Странни същества, не са като другите хора!”-помисли си върколака.За него хората винаги са обитавали твърдата земя, докато тези явно се готвят да отплават скоро, а в тази посока няма почти нищо живо във водата.Къде ще пътуват, дали не са тръгнали към сигурната си гибел....

„Лудаци, абсолютни лудаци!”....беше следващата мисъл на върколака.Плячката беше вече далече, а стомахът му продължаваше да упорства с опитите си да получи нещо за ядене.Но дори и изгладнял до смърт, върколакът знаеше, че да нападаш хора си е доста трудна задача, особено толкова много накуп.

„Дали да не се пробвам отново със някоя друга сърна?”- помислил това върколакът се втурна там откъдето се появи, а секунда по късно чу странен писък, но не човешки, а от машина....

За дълго време тези странни хора са били като мит за обикновените селяни.Често се е чувало за хора, който обитават безлюдните северни региони на Русия, там където няма почти нищо за ядене, а температурите са повече от ниски.Някой вярвали, че това дори не са хора, въпреки че на външен вид те не са доста по различни от другите- доста слаби със сиви очи и зелени коси, както и без зъби. Но начинът им на живот будел изумление дори и у най-любопитните приключенци.Първо те обитавали подводни лодки, т.нар. подводници.И то по голямата част от тези съдове били в доста изправно състояние, а дори и за хора, който не разбират от такива съдове би станало ясно, че са построени преди доста години.И то построени доста добре...

Второ тези хора не търсели никакви конфликти с останалата част от околното население.При редките си срещи с местни хора подводничарите предлагали разни морски дарове и водорасли срещу гориво.След края на търговията те си заминавали в неизвестна посока като се потапяли под водата и изчезвали от всякакъв поглед.По този повод се носи още един мит свързан  с този народ,който още не е разбулен,а именно съществуването на таен морски град някъде в морето,там далеч от всичко зло(защитена от магия казват някои хора) където се намира столицата на морския народ.Сега лека по лека ще наместим парчетата от пъзела, така че да бъде разяснено от къде произлиза Морският народ, но за целта трябва да се върнем малко преди войната.....

На 25 юни 1931г. в Ленинград престига на борда на огромен дирижабъл, доктор Хуго Екенер.През тези години немско-руското сътрудничество е във пика си, а войната е още доста далече.Немците пристигат в северната руска столица с намерение да се подготвят за път, а оттам да потеглят над ледовете на Баренцово море към земята на Франц-Йосиф и към Северна земя, където да бъдат проведени аерологични и метерологични наблюдения, да бъдат извършени множество научни експерименти и да бъдат разучени тези трудно достъпни места.И двете страни били силно заинтересовани това да се случи.Руснаците искали да получат повече сведения за тези труднодостъпни северни места, под ледовете на които може би се криели множество природни богатства.За това съветската власт дала въздушен коридор на немците и изпратила на борда на цепелина известния изследовател професор Самойлович, начело на екип други съветски учени.Но каква била целта на този полет и какво щяло да донесе това на Германия.Освен чисто научното знание, което щяло да бъде придобито, зад тази мисия стоял нeмският Генерален щаб.Сред 40-те членове на екипажа на цепелина присъствали някой военни и разузнавателни кадри, умело замаскирани в престилките на учени.Те трябвало да донесат сведения за съветските арктически територии и за тяхната труднодостъпност.

Когато след 1939г. начело на немският подводен флот застанал адмирал Карл Дьониц плановете на командването навлезнали в решителен етап, особено когато войната вече била неизбежна.С помощта на събраните данни от съветско-германската арктическа експедиция били разработени планове за военни операции на Север, изключително важно било да се овладеят северните комуникации в предстоящата голяма война.Особено, когато към Мурманск потеглили конвоите на съюзниците с въоръжение, продоволствие и стратегически материали, необходими на Русия за водене на война.Тази животоспасяваща артерия трябвало да бъде прекъсната на всяка цена...

Адмирал Дьониц бил запален привърженик на подводния флот и по негово настояване били създадени специални подводници за война в условията на Арктика и плавания в северните морета близо до брега.Съвсем естествено, подводниците се нуждаели от специални бази , където да бъдат зареждани с гориво, където екипажите им да могат да отпочиват, да бъдат извършвани ремонти на ходовата част и корпуса, както и да бъдат зареждани с нови боеприпаси.Построяването на необходимите съоръжения, предназначени да бъдат заровени в снега или дори във вечно замръзналата почва, било осъществено от ведомството на райхсминистърът на въоръженията и боеприпасите Фриц Тодт. Пред германските техници и строители била поставена напълно постижима задача и те се справили с нея.

Стройтелството и материалите били доставяни на място с подводници.Били изградени множество бункери и тунели, изсечени буквално в леда.И така по необитаемите островчета, изгубени в просторите на Арктика изникнали маскирани военни бази и то дълбоко в съветския тил.По време на сражения със съюзническия флот, пред изумлените погледи на американското и руско командване, немските подводни лодки се изпарявали безследно някъде на север....

До изгрева на Черното слънце, германските подводници били на практика непобедими.Те се движели почти безшумно под водата, горивния им запас позволявал

предвижването на повече от осем хиляди морски мили до презареждане.Освен това подводниците били прекрасно въоръжени- 88-милиметрово оръдие на носа и 20-милиметрово зенитно оръдие, както и свръхсъвременните за времето си т.нар. „самонасочващи се електрически оръдия”.С това страховито въоръжение през годините на войната немците потопили повече от 3000 транспортни и 200 бойни кораба на съюзниците.

Но какво се случило след изгрева на Черното слънце.....еми повечето от екипажите на тези кораби не оцелели тежките условия и липсата на свежи провизии доставени от фатерланда.Други потеглили по посока на родината с надежда да намерят спасение там. Но имало и такава част, които се приспособили към новите условия. Те започнали да се прехранват с риболов,черпели горива от вечнозамръзналата арктическа почва, подводниците станали техни домове, а арктическите бази- техен единствен град.Къде точно се намира, остава мистерия....Но определоно външността на тези чудаци се променила....тяхната кожа станала по светла, а зъбите и ноктите им окапвали- заради студа и липсата на месо,а  косите им станали зелени.Въпреки това тези хора успяли да съхранят своята боеспособност и до ден днешен все още вярват в тоталната победа на Райха.Въпросът е срещу кого?