Eberron – 05 – Нещо намирисва в дома ир-Морос и това не сме ние, въпреки, че се возихме покрити с риба

И ето, че само в рамките на няколко дни успяхме да се организираме за follow-ъп сесия след Битката за Батулия. Мястото беше обичайното (и обичано) БЛО, съставът – пълен и настроението на шест.

Започнахме от това, че някой изказа предположение, че ранените Дасина и Вика вероятно са потърсили лечение и затова отидохме при корпорация Джораско, за да проверим дали не са там. Служителката на корпорацията ни каза, че не ги е виждала и даже се опита да ни рекетира, но ние хвърлихме високи социални скилове и успяхме да я посплашим. В крайна сметка си тръгнахме олекнали с 10 злато, с нашия собствен Wanted poster (на който сме ние и Вика, но без Дасина) и с информацията, че такова лечение има само в Цитаделата.

На връщане към дома на Пепи решихме да взимаме лодка и едно младо момиче на име Ева ни качи в нейното продънено корито. Отначало помислихме, че е капан, но тя се легитимира, че е от МС и затова се оставихме да ни носи.

На тайното събрание всички бяха със сини маски (доста безполезни, ако трябва да сме честни). Разпознахме Пепи („Бисер“), едно джудже („Дъб“), двама халфлинга и явно лидера на клетката („Гръм“). Идеологията им е крайно демократична, дотолкова, че искат да очистят краля, за да дадат глас на всеки шарнски пропадняк. Също така, бих добавил, че са доста фанатизирани и всякакви усилия да им се налее трезва реакционерска мисъл вероятно биха били напразни.

Това е мечтата на Мечовете на свободата

Ние от своя страна им разказахме за нашите премеждия и ги убедихме, че можем да си бъдем полезни. Разбрахме се те да ни изкарат контрабандно от града и да отидем да проверим имението на ир-Морос на 20км от Wroat.

В това време Крънчи качи ниво и вече има готино механично куче, което доста помага в битка.

На следващата сутрин Ева („Пъстърва“) ни натовари в лодката, покри ни с риба и ни остави на една мелница извън града. Ние поехме по пътеката през Bear Forest към имението. Гората беше гробище за метални създания и дори намерихме останките на един Warforged Titan. 

В имението срещнахме духа на лейди Линара ир-Морос – покойната съпруга на Басил и майка на Дасина. Разбрахме, че е умряла преди 25 години. В кулата, обаче, се оказа, че си живее Басил. Той явно е близък с краля и даже намерихме едно празно писмо с калиграфски изписано КТФ. Досетихме се, че може би значи „Кралските Тъмни Фенери“.

В другата част на къщата видяхме копано из пода и изглеждаше сякаш в пръстта е имало обект с размерите на сандъче. Заподозряхме, че това е онова сандъче от влака. Имаше и следи на около седмица, които водят в гората. Питахме лейди ир-Морос, но тя не ни отговори, а само започна да буйства и да страда.

Решихме да нощуваме в кулата. През бурната нощ чухме звучи от копане и видяхме Линара как копае с кирката на същото това място. Тя взе нещо, което го няма и хукна с него през прозореца в гората. Ние я последвахме и бяхме нападнати от 3 Intellect devourers. За щастие ги оправихме без жертви, продължихме след лейдито и я намерихме на поляната убита от камък. Започнахме да копаем под тялото и намерихме истинските и кости. Погребахме я в гроба в градината на къщата и това освободи духа и в небитието.

Тръгнахме наобратно към лодката, където ни посрещна Ева и ни каза, че лично Червеният Бухал иска да се срещне с нас. Даде ни и свитък какъвто имаше при Пепи. Тук и приключихме.

Какво научихме?

Може би Басил е очистил жена си, може би някой друг…има съмнителна история около фамилията ир-Морос. За мен цялото нещо имаше вкус на сайд куест, отчасти заради това, че сме пришпорени от времето да търсим Дасина и Вика, но все пак добра сесия и нямам търпение да играем отново.

Eberron – 04 – The Battle of Batulia pt.2

Много неща се случиха от последния ми блог пост. Светът потъна в опасната пандемия на Ковид-19, пазарите се сринаха, после пак се оправиха, Стоян Панчев си обръсна брадата и после отново я пусна. И така, след няколкомесечната карантина решихме да отпразнуваме относителния край на „мерките“ като прекараме няколко дни на най-великото ролево място на планетата – Шато Марти в Батулия.

Няма да описвам всички приключения извън ДнД, но основни хайлайти бяха пиенето на ракия в петък вечер, премеждията на Пси из БДЖ-то и фейсбук аутрейджа, който предизвика снимката на обезглавения от Марто змей. Къде с паузи, къде с подремване, но в двата дни, в които играхме успяхме да съберем около 7-8 часа игра, през които се случи следното….

Започнахме там, откъдето приключихме – търсехме мистериозната благородничка Дасина ир-Мороз, за която знаем, че е купила билетите за нея и Вика Слок преди мнимата му кончина. Открихме имението и в един от гъзарските квартали на Шарн – Ocean View. Почукахме и разговаряхме с хобгоблина иконом Покор Болот (или както впоследстиве стана известен – Покер Белот). Той учтиво ни прати на майната си, но ние го помолихме да предаде съобщение за гибелта на Вика Слок, при чието споменаване той видимо се притесни. Все пак трябваше да измислим начин и естествено за пореден път използвахме краля на диверсията, господаря на промъкването – Рагнар във формата си на котка. Той влезе, поразходи се и забеляза следи от много набързо оправян багаж, купища карти на Бреланд и никаква господарка. Интересни бяха портретите на благородното семейство (включая и бойната Дасина). Интересно беше, че дворът на аристократката свършва направо на края на една от кулите на Шарн и там имаше едно много съмнително въже, което се спуска надолу.

В това време другите отидоха на приказват с майстора на глеймъруийва Далафар за бизнес идеята на Бен – да продава тези одежди със смърт и разруха на глупави богаташчета. Оказа се, че той няма интерес да продава на хора, които не разбират изкуството, но пък се кефи на доминация, насилие и разруха. Бен беше безкрайно вдъхновен и предложи на майстора да му направи личен глеймъруийв, с който да се бие на арената и да унищожава враговете си в битка. Майсторът беше впечатлен и каза, че ако го искаме достатъчно, би могло да се случи.

Обратно в дома на ир-Мороз направихме диверсия, в която Рагнар бе подгонен от прислугата, а другите тихомълком си отключиха и през градината притичаха до края на имението и до въжето. Заедно се спуснахме надолу до тясна площадка, на която изглежда имаше сервизно помещение. На вратата имаше капан, който тръгна да ни изхвърля Крънчи навън, но успяхме да се задържим и влязохме в първия дънджън в Еберонските ни приключения.

Намерихме една тайна стая, където отново имаше голяма карта на Бреланд с много имена. В нея се ступахме с една ДнД класика – displacer beast, когото победихме с известни усилия. Едното от имената беше Патер ир-Даин от Wroat (столицата на Бреланд) с адрес Silver Row Street 14. До името му имаше дебело подчертано МС. Видяхме и едно познато лице – сержант Бакстър, до чието име пък пишеше ПК, БК и КТФ? Имаше и сандък, в който имаше отпечатъци от това, че на дъното му е седяло нещо ромбоидно. Тръгнахме надолу из донжона и по стълби заслизахме и стигнахме до отвор в стената, където може да се наблюдава някаква Сиреанска кръчма. Не проумяхме значението на това и продължихме надолу, където намерхиме някакво сервизно помещение, където имаше униформи на House Orien. Надянахме по една и излязохме…..на гарата. Там Рагнар забеляза Дасина (тъй като я беше виждал в имението) и с нея имаше мъж, който я целуна. Побързахме да се качим на влака и успяхме. Йови и Бен седнаха до тях, а Рагнар и Крънчи завардиха двата входа.

Мина кондуктор, когото се опитахме да заблудим, че имаме специална работа в Wroat, но сякаш не ни повярва много.

След като се оправихме с него, започнахме да говорим с Дасина и Вика. Те бяха много враждебно настроени, но ние се опитвахме да им докажем, че сме френдли и да ги разпитаме. Това, което измъкнахме от тях е, че Вика е вербуван от корпорацията, заради особено мощния си драгънмарк – той е особено талантлив в телепортирането (специалитетът на Ориен) и от корпорацията са пожелали да го развият и направят ценен кадър. Но той е срещнал Дасина и те са се влюбили и решили да се откажат от корпорацията. Това, разбира се, не било толкова лесно и когато видели, че Мисак е убит, направили план и решили да избягат.

Дасина държеше едно сандъче, което явно беше сандъчето от дънджъна и доста се ядоса, като я питахме да него. Доста се ядоса и като споменахме Патер ир-Даин и тогава спряха да говорят с нас. Ние, от своя страна се възползвахме от 15-часовото пътуване и ударихме един лонг рест, след като пратихме един Sending до Сам Спейд (в дънджъна намерихме три свитъка).

През цялото време не можахме да се отърсим от чувството, че Дасина не ни казва цялата истина и, че освен, че ни лъже и нас…работи и бедния Вика, който е хлътнал до уши по нея. Предположихме, че тя иска да използва талантите му за да прави сечено на Ориен. Изказа се дори и хипотеза, че той би могъл да бъде ползван да телепортира армии.

Важно е да се отбележи и, че Дасина ни излъга за семейното си положение – каза, че родителите и са мъртви, а пък братята и (за които предполагаме, че не съществуват) гонят артефакти из Ксендрик. Бяха и доста изненадани като им разказахме какво всъщност се е случило с Мисак (който не е бил убит, а само направен да изглежда мъртъв, явно за да бъде разпитван). Тук ме обхваща приятно чувство от това, че нагазваме в един от любимите ми елементи на пълп и детективския жанр – всеки си гони целите, но нещата не се объркват само за протагонистите – объркват се за всички.

И така, на сутринта Рагнар се прозяваше шумно, когато погледна през прозореца на купето и забеляза Сам Спейд, който язди до влака. В този момент един от пътниците нападна Дасина и Вика, тя използва суматохата, за да счупи прозореца и да се качи на покрива на движещия се влак, те я последваха и, разбира се – и ние.

Нашата тактика, както и на въздушната ладия преди няколко седмици, беше да ги бутаме така че да падат. Супер добре се върза новото умение на Йови да ги блъска с елдрич бласта. Копелетата, обаче бяха доста корави и точно почти стигнахме до ранените Вика и Дасина, когато Вика със сетни сили нарисува една пентаграма и се чупи с гаджето си. Сам Спейд ни даде пари да се черпим и ни каза да ги издирваме, защото те най-вероятно са близо. Също така ни посъветва да не слизаме на гарата, защото там ни чакат.

С това приключихме и екшъна от първия ден.

На следващата сутрин (която беше и сутрин в Еберон) скочихме от влака, преджапахме релсите, за да се влеем в тесните улички и почнахме да издирваме Патер ир-Даин.

Намерихме адреса му и разбира се нямаше никой. Ние направихме диверсия за пред местните, когато Крънчи отключи и беше нападнат от благородника в засада. Крънчи не искаше да го напада, но той пусна някакъв флешбенг и тръгна по покривите. Последва преследване до парка, където най-сетне го хванахме, набихме и пренесохме до тях. По пътя ни видя и майстора от съседния дюкян, който беше много разочарован, че Петьо е почнал да гуляе и да се занимава с най-кошмарното от людските злодеяния – демокрация.

Самата ни интеракция с Патер не почна добре и бързо деградира. Той ни наричаше копои и грабители, но пък ние го бихме и ограбихме, така че не е като да не беше прав. Той не знаеше кои са Дасина и Вика. Намерихме едно писмо с восъчен знак – бухал. Усетихме, че така няма да стане и сменихме играта като започнахме да му казваме, че сме дошли с влака и помагаме на двама бегълци на корпорация Ориен.

Той поомекна към нас и ни каза, че от неговата организация са знаели, че „копоите на мечока“ чакат някого на гарата и са били готови да ни помогнат. Разбрахме, че неговата организация са Мечовете на Свободата (МС) и искат да рушат устоите на монархията в Бреланд. Всички врагове на „тлъстия мечок“ са техни приятели. They must be fun at parties. :D

Започна да се оформя и хипотеза каква е била целта на Дасина – да убеди Вика да използва телепортация за убийството на края на Бреланд. Нямаме още доказателства, но нещата сочат натам.

Той ни даде и малко информация, която на пръв поглед не е свързана с мейн куеста, но е полезно да знаем.

•           Кралските Тъмни Фенери са секретната полиция на краля на Бреланд и са много много страшни.
•           Басил ир-Морос е бащата на Дасина и представител в парламента. Рентва апартамент в хан „Счупения меч“, иначе имат имение извън града.
•           Корпорация Медани – които се занимават с извличане на информация („икнвизицията“, както се наричат самите те) имат седалище в Wroat.

С Пепи се разбрахме да се чакаме вечерта в къщата му, когато се получат сведения от съвета на МС. В това време отскочихме до Счупения меч, за да погледнем апартамента, но решихме да не влизаме с взлом за трети път (е, всъщност Венци отново мина под вратата), защото нямаше сведения Дасина и Вика да са там.

Рашихме да се връщаме в къщата на Пепи, но въпросът остана – къде са Дасина и Вика?