Eberron – 05 – Нещо намирисва в дома ир-Морос и това не сме ние, въпреки, че се возихме покрити с риба

И ето, че само в рамките на няколко дни успяхме да се организираме за follow-ъп сесия след Битката за Батулия. Мястото беше обичайното (и обичано) БЛО, съставът – пълен и настроението на шест.

Започнахме от това, че някой изказа предположение, че ранените Дасина и Вика вероятно са потърсили лечение и затова отидохме при корпорация Джораско, за да проверим дали не са там. Служителката на корпорацията ни каза, че не ги е виждала и даже се опита да ни рекетира, но ние хвърлихме високи социални скилове и успяхме да я посплашим. В крайна сметка си тръгнахме олекнали с 10 злато, с нашия собствен Wanted poster (на който сме ние и Вика, но без Дасина) и с информацията, че такова лечение има само в Цитаделата.

На връщане към дома на Пепи решихме да взимаме лодка и едно младо момиче на име Ева ни качи в нейното продънено корито. Отначало помислихме, че е капан, но тя се легитимира, че е от МС и затова се оставихме да ни носи.

На тайното събрание всички бяха със сини маски (доста безполезни, ако трябва да сме честни). Разпознахме Пепи („Бисер“), едно джудже („Дъб“), двама халфлинга и явно лидера на клетката („Гръм“). Идеологията им е крайно демократична, дотолкова, че искат да очистят краля, за да дадат глас на всеки шарнски пропадняк. Също така, бих добавил, че са доста фанатизирани и всякакви усилия да им се налее трезва реакционерска мисъл вероятно биха били напразни.

Това е мечтата на Мечовете на свободата

Ние от своя страна им разказахме за нашите премеждия и ги убедихме, че можем да си бъдем полезни. Разбрахме се те да ни изкарат контрабандно от града и да отидем да проверим имението на ир-Морос на 20км от Wroat.

В това време Крънчи качи ниво и вече има готино механично куче, което доста помага в битка.

На следващата сутрин Ева („Пъстърва“) ни натовари в лодката, покри ни с риба и ни остави на една мелница извън града. Ние поехме по пътеката през Bear Forest към имението. Гората беше гробище за метални създания и дори намерихме останките на един Warforged Titan. 

В имението срещнахме духа на лейди Линара ир-Морос – покойната съпруга на Басил и майка на Дасина. Разбрахме, че е умряла преди 25 години. В кулата, обаче, се оказа, че си живее Басил. Той явно е близък с краля и даже намерихме едно празно писмо с калиграфски изписано КТФ. Досетихме се, че може би значи „Кралските Тъмни Фенери“.

В другата част на къщата видяхме копано из пода и изглеждаше сякаш в пръстта е имало обект с размерите на сандъче. Заподозряхме, че това е онова сандъче от влака. Имаше и следи на около седмица, които водят в гората. Питахме лейди ир-Морос, но тя не ни отговори, а само започна да буйства и да страда.

Решихме да нощуваме в кулата. През бурната нощ чухме звучи от копане и видяхме Линара как копае с кирката на същото това място. Тя взе нещо, което го няма и хукна с него през прозореца в гората. Ние я последвахме и бяхме нападнати от 3 Intellect devourers. За щастие ги оправихме без жертви, продължихме след лейдито и я намерихме на поляната убита от камък. Започнахме да копаем под тялото и намерихме истинските и кости. Погребахме я в гроба в градината на къщата и това освободи духа и в небитието.

Тръгнахме наобратно към лодката, където ни посрещна Ева и ни каза, че лично Червеният Бухал иска да се срещне с нас. Даде ни и свитък какъвто имаше при Пепи. Тук и приключихме.

Какво научихме?

Може би Басил е очистил жена си, може би някой друг…има съмнителна история около фамилията ир-Морос. За мен цялото нещо имаше вкус на сайд куест, отчасти заради това, че сме пришпорени от времето да търсим Дасина и Вика, но все пак добра сесия и нямам търпение да играем отново.