Eberron – 14 – Блудницата отново лети

 

Ето, че в предпоследния ден на април, за втора поредна седмица, се събрахме в БЛО да играем D&D. Този път съставът беше без Венци, който се наложи да отсъства поради емърдженси ергенско парти, но пък сесията беше кратка и приятна и не е изпуснал нещо наистина съществено.

Започнахме в лагера, който екипажът на Розовата Блудница (РзБ) беше спретнал около кораба. Юнгата ни доближи и започнахме да дискутираме откъде да минем. Спряхме се на най-бързия вариант – да завъртим покрай Thronehold и от там напряко към Карнат.

Малко lore: Thronehold е бил бившата столица на 5-те кралства, където е бил замъка на Галифар (оригиналния крал). Цитаделата се намира на остров, който формално не е в нито от едно от кралствата и там е и подписан мирният договор, който слага край на войната. Към днешна дата заъмъкът е затворен и мястото се контролира от Корпорация Денеит. Те са известни с това, че са най-добрите наемници в Еберон и, за да върви бизнеса са продовали войници на всички страни. Също така 5-те кралства имат „сектори“ на влияние в Троунхолд. Както забеляза Стоян, това е вдъхновено от Берлин след втората световна.

Ние предположихме, че като дипломатическа мисия, ще можем да използваме гостоприемството на местните бреландци и затова насочихме курс натам. Другият голям риск е, че мястото е известно с бурите си, но пак предположихме, че ще имаме късмет.

Докато си приказвахме сладко, изведнъж от края на кораба чухме експлозия, писъци, зарево освети нощното небе. Втурнахме се натам и що да видим – огненият елементал от кораба е избягал, запалил част от екипажа и бушува стихийно. Ние се заехме да го бием и успяхме да го поступаме достатъчно, че да не ни гори толкова и с помощ от екипажа и щитовете си да го върнем обратно в „клетката“. Крънчи я оправи и забелязахме, че сякаш някой нарочно го беше пуснал. След това се заехме да търсим пилота, който мистериозно бе отишъл в гората. Рагнар се преобрази на вълк и поехме по следите му. Лека полека гората се сгъстяваше и открихме леговището на едни етеркапи (паякообразни чудовища), които бяха осрали всичко в гнусните си мрежи. Нападнаха ни 5 такива хубавци и за момент мислих, че сме ТПК, но те не бяха особено корави и си ги пребихме дори без да харчим много ресурс. Рагнар използва пламтящата си сфера, за да разчисти паяжините и намерихме три пашкула. В два от тях имаше трупове на изядени от етеркапите, но и трежър. Стоян беше в особено свежо разположение на духа и каза „а, добре, айде да хвърлим един трежър“. От пашкулите извадихме няколко отвари за лекуване, скролчета и един +1 dragonslayer longsword, който щеше да е супер полезен преди две сесии. Също така намерихме и пилота. Той ни каза, че е влязъл в гората, за да се помоли на бога си Вол (аве тука много фенове на Вол станаха нещо). Нещо не му е чиста работата и на него, но нямаме друг пилот, така че действаме.

Той изрази адмирации за поправката на Крънчи, но каза, че ако ни хване буря – лоша работа. Все пак има алтернативен вариант за по-продължителна поправка в Thronehold, ако успеем да се спазарим с местните. С това се качихме на борда на РзБ и моментално потеглихме на север.

 

Като цяло кратка и свежа сесия, бяхме поръждясали в битка, но бързо влязохме в крачка. Готвим се за следващите премеждия на Драконите на кръвта…. J

 

Eberron 13 – „В никакъв случай не ходете в Mournland!”

 

7:03 е, четвъртък. Аз съм неумит и небръснат, но бързам да напиша тези редове преди да отида на работа, защото скоро не се очертава да имам време.

За сметка на това – половин година по-късно, ние отново сме тук, набълбукани с астрални антитела против уханската чума и отново в любимото БЛО играем любимото ДнД. Състав – пълен.

И така, започнахме в мрачния град Ватиронд – домът на нашия приятел Векнир и първи бастион на Бреланд срещу мрака, който идва от Моурнленд. Започнахме с известно избистряне на плана как да минем – дали през Моурнленд, дали през Трейн. В крайна сметка решихме да караме на север по реката и, ако има заплаха от Трейн, да влезем в Моурнленд. За целта трябваше да потърсим гид и се върнахме обратно в кръчмата. Там намерихме едър полуорк с фалшиви дрипи (под тях имаше броня), който се казва Торсол. Стиснахме си ръцете за 300 жълтици и 500, ако се наложи да влезем в Моурнленд.

Тук започнахме фъндрейзинга – Фануш ни отказа, въпреки че би могъл да си ги пише като разход и да ги представи на кралството. Отидохме и до представителя на местната власт – лорд Беснар, който както много от местните също е с мутации (той имаше зелена кожа и шипове по тялото). Лордът хич, ама хич не ни се зарадва. Ние се представихме за приятели на Векнир, но това беше по-скоро кофти, тъй като Беснар не обича краля, не обича Векнир и по-скоро си представя сепаратистко кралство Ватиронд. Няма никакъв респект или страх от кралската власт. Научихме, че основният проблем са мутациите и здравето на местните и, че ако докараме магьосническа кула от Аундаир или Карнат, може и да иска да говори с нас. Най-сетне го бъзнахме, че синът му се загубил в Моурнленд и той ни изгони. Тотален фейл.

И така, дадохме предплащането на орка, качихме го на кораба, той се напи, подшушнахме му да каже 3 пъти „розовата блудница“ в огледалото и потеглихме.

Вечерта нашият приятел костният рицар Авелек ни разказа за костните рицари, кръвта на Вол, и как магьосниците взимат доста власт в Карнат за сметка на старата гвардия. Философията на кръвта на Вол е, че смъртта е проклятие и само ъндедстването може да избави човека от нея. Каза ни също, че нашата приятелка Хайдит (чорната пантера) също има общо с кръвта на Вол. Интересно…

Вечерта вече минавахме близо до мрачната стена на Моурнленд. Рагнар усещаше дори извън нея, как природата е лишена от естествената си жизнена енергия, а е напоено с нещо чуждо, различно и плашещо….

През нощта корабът бе разтресен от внезапна маневра, окопитихме се и видяхме, че Фануш е дал курс за навътре през облачната стена. С няколко доста високи интимидейта го накарахме да обърне кораба, но тази маневра повреди десния навигационен нещо-си-там. Ние му показахме стоманата си и лека полека взехме контрол на кораба и Бен започна да раздава заповеди. Рагнар реши най-съществения проблем, а именно – как да излезем и накъде е навън. Той напрегна друидските си сетива и ни посочи накъде е живата природа.

След това започнахме да разпитваме хлъзгавия капитан Фануш. Йови го игра доброто ченге и ракшасата ни призна, че всъщност е карал малко „стокичка“ към Естон. Авелек се ядоса и тръгна да го коли и ние забелязахме, че има костна кама досущ като тази, която намерихме в замъка, когато сестрата на Пъстърва беше разкрита. Питахме го и той каза, че камата е символ на кръвта на Вол. Хм, интересно……

В това време разгледахме и каргото. Бяха 4 железни сандъка с капан Harm. Фануш каза, че го доставя на местните warforged , а изпращачът е Свободен камък – шефът на представителството на свободните warforged в Шарн. Сигурен съм, че тази организация вече са врагове с нас. Рагнар диспелна трапа, а Крънчи отключи. Вътре намерихме черен кристал, закачен за нещо като факла. Крънчи проучи и разбрахме, че той е нещо като батерия, но ни е ясно как се активира (предположихме, че трябва драгън марк). Досетихме се, че може би могъл да захрани костюма на Червения Бухал, но ни липсва машинката, която да трансферира енергията от кристала към него.

Заради повредата се наложи корабът да кацне и опънахме кемп на една полянка близо до Арулдуск. Торсол отиде да разузнава, Йови и Рагнар също. Крънчи се зае да разучава кристала, а открилия новото си призвание капитан Бен остана да наглежда блудницата.

Йови и Рагнар намериха една супер съмнителна рибарска лодка с човек (без мутации), който беше доста свеж и любезен и дори предложи да си купим риба, но за него „на брега“ беше в Моурнленд и двамата другари се изнесоха бързо-бързо.

Вечерта, както почивахме в кемпа, изведнъж от някъде се чу гръм, от водата изпълзя една метална гъсеница и от нея излязоха 15 орка начело с нашия предател Торсол. Лидерът на шайката беше един стиймпънк орк, който се казва Икар. Той беше разбрал какво е каргото и съответно искаше да го вземе. Спазарихме се да му дадем половината без да има кръвопролитие, но само при условие, че вземе със себе си и ракшасата.

Стиснахме си ръцете, продадохме капитан Фануш (защото ни пречи да изпълняваме дипломатическата си мисия, не защото ми хареса да имаме кораб) и легнахме да спим. А, да, Икар ни предупреди да не се занимаваме с човека в лодката.
--------------

Като цяло топ сесия, не бяхме много ръждясали, хареса ми. Мисля, че следващия път трябва да информираме щаба за това, че в Карнат няма да има капитан ракшаса и да ъпдейтнат местните, за да не се чудят като видят кой дойде.