Ето, че в предпоследния ден на април, за втора поредна
седмица, се събрахме в БЛО да играем D&D. Този път съставът беше без Венци, който се наложи да отсъства
поради емърдженси ергенско парти, но пък сесията беше кратка и приятна и не е
изпуснал нещо наистина съществено.
Започнахме
в лагера, който екипажът на Розовата Блудница (РзБ) беше спретнал около кораба.
Юнгата ни доближи и започнахме да дискутираме откъде да минем. Спряхме се на
най-бързия вариант – да завъртим покрай Thronehold и от там напряко към Карнат.
Малко lore: Thronehold е бил бившата столица на 5-те кралства, където е
бил замъка на Галифар (оригиналния крал). Цитаделата се намира на остров, който
формално не е в нито от едно от кралствата и там е и подписан мирният договор,
който слага край на войната. Към днешна дата заъмъкът е затворен и мястото се
контролира от Корпорация Денеит. Те са известни с това, че са най-добрите
наемници в Еберон и, за да върви бизнеса са продовали войници на всички страни.
Също така 5-те кралства имат „сектори“ на влияние в Троунхолд. Както забеляза
Стоян, това е вдъхновено от Берлин след втората световна.
Ние предположихме, че като дипломатическа мисия, ще можем да
използваме гостоприемството на местните бреландци и затова насочихме курс
натам. Другият голям риск е, че мястото е известно с бурите си, но пак
предположихме, че ще имаме късмет.
Докато си приказвахме сладко, изведнъж от края на кораба
чухме експлозия, писъци, зарево освети нощното небе. Втурнахме се натам и що да
видим – огненият елементал от кораба е избягал, запалил част от екипажа и
бушува стихийно. Ние се заехме да го бием и успяхме да го поступаме достатъчно,
че да не ни гори толкова и с помощ от екипажа и щитовете си да го върнем
обратно в „клетката“. Крънчи я оправи и забелязахме, че сякаш някой нарочно го
беше пуснал. След това се заехме да търсим пилота, който мистериозно бе отишъл
в гората. Рагнар се преобрази на вълк и поехме по следите му. Лека полека
гората се сгъстяваше и открихме леговището на едни етеркапи (паякообразни
чудовища), които бяха осрали всичко в гнусните си мрежи. Нападнаха ни 5 такива
хубавци и за момент мислих, че сме ТПК, но те не бяха особено корави и си ги
пребихме дори без да харчим много ресурс. Рагнар използва пламтящата си сфера,
за да разчисти паяжините и намерихме три пашкула. В два от тях имаше трупове на
изядени от етеркапите, но и трежър. Стоян беше в особено свежо разположение на
духа и каза „а, добре, айде да хвърлим един трежър“. От пашкулите извадихме
няколко отвари за лекуване, скролчета и един +1 dragonslayer longsword, който щеше да е супер полезен преди две
сесии. Също така намерихме и пилота. Той ни каза, че е влязъл в гората, за да
се помоли на бога си Вол (аве тука много фенове на Вол станаха нещо). Нещо не
му е чиста работата и на него, но нямаме друг пилот, така че действаме.
Той изрази адмирации за поправката на Крънчи, но каза, че
ако ни хване буря – лоша работа. Все пак има алтернативен вариант за
по-продължителна поправка в Thronehold,
ако успеем да се спазарим с местните. С това се качихме на борда на РзБ и
моментално потеглихме на север.
Като цяло кратка и свежа сесия, бяхме поръждясали в битка,
но бързо влязохме в крачка. Готвим се за следващите премеждия на Драконите на
кръвта…. J
Няма коментари:
Публикуване на коментар