Ето, че отново сме в БЛО и играем ДнД. Този път датата беше
25 и good guy Пси ни изненада първо с това, че се съгласи да играем навръх
рождения му ден и второ, че донесе едно шише хубаво ирландско да се почерпим.
Да си жив и здрав!
Започнахме играта на борда на Блудницата, отправени на
север, подминахме Изгорялата гора и видяхме и в нея кофти въздействието на
Моурнленд. Наближихме Thronehold
и забелязахме прииждащата буря. Поразпитахме екипажа и те ни казаха, че
ракшасата някак си се измъквал. Ние уловихме подсказката и преровихме каютата
му. Там открихме scroll of control weather, който беше доста над нивото на
Рагнар, но с малко късмет оркът успя да разкъса облаците и да изгрее слънце.
Гледката на поочукания ни, но все пак достолепен, кораб
съчетана с очевидния факт, че около нас времето е хубаво, а в града хубаво
време има около 3 дни в годината направи така, че ВСИЧКИ разбраха, че сме нещо
по-така. Кацнахме при кулата на корпорация Лирандар, където бяхме посрещнати
надменно, но все пак прилично от главния дъждовикач и оставихме Блудницата за
ремонт.
Веднага се насочихме към бреландския сектор и на входа
изпреварихме цялата опашка като поискахме да минем по дипломатическия вход.
Бяхме проверени от (явно) агента на тъмните фенери Кестор Фелак. Той ни каза, че консулът Ристон вече ни очаква в Бял камък.
Самият консул ни посрещна доста топло, даде пари за
поправката на кораба без да се колебае. Разменихме малко информация –
карнатците докарали свой легион в града, което било необичайно, но не е
нечувано. Спазарихме се да вдигне един прием в наша чест, където да отъркаме
плещи с ХАЙЛАЙФА бейби и се качихме до спалните помещения.
Влизаме и що да видим – прозорецът открехнат, поглеждаме
навън, някакъв халфлинг тича по улицата. Настигнахме го и той ни даде бележка,
на която пишеше „след залез слънце в Кралска почивка“. Окей, пуснахме полуръста
и се върнахме в стаята. Там видяхме, че тя е обект на scry магия. Направихме кратка почивка и
се отправихме към ЗАМЪКА с главни всички букви, тъй като той е най-големият
замък на всички светове и е бил строен от самия Галифар – великият крал, чието
величие никога не ще бъде повторено.
Групата крачеше по
павираните улички в посока към „Кралската почивка“. Ефектът на магията бе
преминал и времето беше възвърнало обичайната за мястото си неприветливост. Едри
капки се редуваха със ситни и от време на време резливият полъх на вятъра
караше хората на улицата да се увият по-добре в одеждите си. Одежди, в които
повечето криеха кинжали, интриги и тайни…
Самата кръчма беше стена до стена със замъка и отвън Рагнар
забеляза нещо, което не бе виждал от Shadow Marches: гръмогущер. Даде на доброто момче една бисквитка и
влязохме в кръчмата.
Вътре нямаше нищо кой знае какво освен група орки друиди, с
които Рагнар пообщува. Слепият им възрастен водач го бъзна защо е напуснал
земите им и му разказа за голямата опасност, която идва от Дроам. Явил им се Вараак (драконът-бог на орките) и ги
пратил да ходят насам, за да общуват с трибунала. Значи има опасност за Бреланд
и от там.
Докато нищо друго не се случваше, Бен отиде до бара и видя
халфлинга от по-рано. Той беше доста богато облечен, с кама с рубин, изобщо
понатижал ми се видя. Той ни даде един ключ и ние отидохме в задната стаичка,
където в едно сепаренце намерихме нашия стар приятел Сам Спейд. Той ни даде информация, че Червеният Бухал е в града, ние пък намекнахме, че Хайдит е Бухала.
Той не отрече, но и спомена, че не би искал той да е този, който го казва на
краля.
Сам ни каза, че
крайната цел е Вика Слок. Разпитахме
го кой ни е нападнал на влака и излезе, че са наемници наети от корпорация
Ориен. Аз лично мислех, че Сам е от тях, но явно е от някой дори по-мощен от
тях. Кой знае.
Взехме от Сам 300 злато и остава да излезем през друг изход
от кръчмата. А пък на следващия ден – прием, хайлайф, проблеми, някоя друга
кама в гърба. Очаквам да се гмурнем в малстрьома на хаоса с двата крака напред.
