Eberron – 15 – Честит рожден ден, Крънчи!

 

Ето, че отново сме в БЛО и играем ДнД. Този път датата беше 25 и good guy Пси ни изненада първо с това, че се съгласи да играем навръх рождения му ден и второ, че донесе едно шише хубаво ирландско да се почерпим. Да си жив и здрав!

Започнахме играта на борда на Блудницата, отправени на север, подминахме Изгорялата гора и видяхме и в нея кофти въздействието на Моурнленд. Наближихме Thronehold и забелязахме прииждащата буря. Поразпитахме екипажа и те ни казаха, че ракшасата някак си се измъквал. Ние уловихме подсказката и преровихме каютата му. Там открихме scroll of control weather, който беше доста над нивото на Рагнар, но с малко късмет оркът успя да разкъса облаците и да изгрее слънце.

Гледката на поочукания ни, но все пак достолепен, кораб съчетана с очевидния факт, че около нас времето е хубаво, а в града хубаво време има около 3 дни в годината направи така, че ВСИЧКИ разбраха, че сме нещо по-така. Кацнахме при кулата на корпорация Лирандар, където бяхме посрещнати надменно, но все пак прилично от главния дъждовикач и оставихме Блудницата за ремонт.

Веднага се насочихме към бреландския сектор и на входа изпреварихме цялата опашка като поискахме да минем по дипломатическия вход. Бяхме проверени от (явно) агента на тъмните фенери Кестор Фелак. Той ни каза, че консулът Ристон вече ни очаква в Бял камък.

Самият консул ни посрещна доста топло, даде пари за поправката на кораба без да се колебае. Разменихме малко информация – карнатците докарали свой легион в града, което било необичайно, но не е нечувано. Спазарихме се да вдигне един прием в наша чест, където да отъркаме плещи с ХАЙЛАЙФА бейби и се качихме до спалните помещения.

Влизаме и що да видим – прозорецът открехнат, поглеждаме навън, някакъв халфлинг тича по улицата. Настигнахме го и той ни даде бележка, на която пишеше „след залез слънце в Кралска почивка“. Окей, пуснахме полуръста и се върнахме в стаята. Там видяхме, че тя е обект на scry магия. Направихме кратка почивка и се отправихме към ЗАМЪКА с главни всички букви, тъй като той е най-големият замък на всички светове и е бил строен от самия Галифар – великият крал, чието величие никога не ще бъде повторено.

Групата крачеше по павираните улички в посока към „Кралската почивка“. Ефектът на магията бе преминал и времето беше възвърнало обичайната за мястото си неприветливост. Едри капки се редуваха със ситни и от време на време резливият полъх на вятъра караше хората на улицата да се увият по-добре в одеждите си. Одежди, в които повечето криеха кинжали, интриги и тайни…

Самата кръчма беше стена до стена със замъка и отвън Рагнар забеляза нещо, което не бе виждал от Shadow Marches: гръмогущер. Даде на доброто момче една бисквитка и влязохме в кръчмата.

Вътре нямаше нищо кой знае какво освен група орки друиди, с които Рагнар пообщува. Слепият им възрастен водач го бъзна защо е напуснал земите им и му разказа за голямата опасност, която идва от Дроам. Явил им се Вараак (драконът-бог на орките) и ги пратил да ходят насам, за да общуват с трибунала. Значи има опасност за Бреланд и от там.

Докато нищо друго не се случваше, Бен отиде до бара и видя халфлинга от по-рано. Той беше доста богато облечен, с кама с рубин, изобщо понатижал ми се видя. Той ни даде един ключ и ние отидохме в задната стаичка, където в едно сепаренце намерихме нашия стар приятел Сам Спейд. Той ни даде информация, че Червеният Бухал е в града, ние пък намекнахме, че Хайдит е Бухала. Той не отрече, но и спомена, че не би искал той да е този, който го казва на краля.

Сам ни каза, че крайната цел е Вика Слок. Разпитахме го кой ни е нападнал на влака и излезе, че са наемници наети от корпорация Ориен. Аз лично мислех, че Сам е от тях, но явно е от някой дори по-мощен от тях. Кой знае.

Взехме от Сам 300 злато и остава да излезем през друг изход от кръчмата. А пък на следващия ден – прием, хайлайф, проблеми, някоя друга кама в гърба. Очаквам да се гмурнем в малстрьома на хаоса с двата крака напред.