Curse of Strahd – 01 – Holiday in Barovia

Как да започна? Каква интродукция да сложа за тази кампания? След края на грандиозния ни Еберон адвенчър, решихме да не губим време и директно да започваме другата най-велика кампания за D&D5е – Curse of Strahd. Замесени бяха обичайните заподозрени и след малко кусане на компир и довършване на герои се потопихме.

Наративът започна от гледната точка на героя на Венци – дроуът Бруно от Skullport, който е контрабандист, женкар, бандит и купонджия, който тамън си тарашел къщата на някакво парвеню от Уотърдийп, отворил една врата и хоп – изведнъж се оказал в някаква мрачна гора. В гората намерил още трима заблудени:

-          Йендей (Марто), който е маскиран клерик на Илматер, целият в белези, бивш роб от Калимшан, който се тътрузел из пустинята и изведнъж попаднал в гората.

-          Акта (Сънчо) – тифлинг уорлок (жена), която има мистериозен патрон, превърнат в дявол, който е я пратил тук, за да изкорени някакво зло. Тя също е от Уотърдийп.

-          Брин (Сашо) – shifter паладин от Eberron, който живее в гората и е проучвал място на изтъняване на плейновете, откъдето е усещал злокобно присъствие.

Поприказвахме малко с особен фокус върху това Уотърдийп яде ли се, пие ли се, тъй като Брин е от съвсем друго място, и решихме да пробваме да се ориентираме в обстановката. Паладинът се покатери на една висока ела и видя, че на север има само още гъста непроходима гора, на запад – снежна планина, на изток плътна плътна мъгла, а на юг – малко по-рехава гора.

Самото място беше доста усойно, хладно и мъгливо и въпреки че беше почти пладне, слънце не се виждаше иззад облаците. Вой на вълци раздираше тишината от време на време и сякаш ставаше все по-близък…

Потеглихме на запад (заедно със следите по пътя) и след малко надушихме мърша. Кривнахме малко встрани. Там открихме тялото на някакъв клетник със запечатан свитък в ръката си. Взехме свитъка и продължихме на запад. Докато си приказвахме и обяснявахме кой откъде е, се натъкнахме на една каменна порта с решетки и обезглавени статуи на стражи от двете страни на портата.

 

В това време се сетихме да отворим свитъка и в него видяхме писмо:

Hail to thee of might and valor,

I, the Burgomaster of Barovia, send you honor - with despair. My adopted daughter, the fair Ireena Kolyana, has been these past nights bitten by a vampyr. For over four hundred years, this creature has drained the life blood of my people. Now my dear Ireena languishes and dies from an unholy wound caused by this vile beast. He has become too powerful to conquer. So I say to you, give us up for dead and encircle this land with the symbols of good. Let holy men call upon their power that the devil may be contained within the walls of weeping Barovia. Leave our sorrows to our graves, and save the world from this evil fate of ours. There is much wealth entrapped in this community. Return for your reward after we are all departed for a better life.

Kolyan Indirovich

 Минахме навътре и лека полека ни завари нощта. Наложи се да нощуваме и ни нападнаха три вълка. Ние хвърляхме абсурдно тъпи зарове, но все пак успяхме да победим и си доспахме като пичове.

Малко по-късно стигнахме и първите къщи на селото. Те бяха повечето изоставени и неподдържани. В едната чухме женски плач и влязохме да проучим. Видяхме в напълно ужасно изоставената къща неизхвърлено нощно гърне, изгнила храна и жена (впоследствие научихме, че се казва Лудата Мери), която плачеше да и върнем детето Гертруда, но също така искаше да обладае Бруно. В стаята на детето намерихме парче черен кадифен плат. Сигурно принадлежи на вампира, който я е отмъкнал?

Излязохме от къщата и видяхме голям син гарван, когото последвахме до площада. Там видяхме единствената светла къща в района, която се оказа кръчмата „Кръв от на лозницата“.

Вътре имаше една маса със сам човек и една с няколко жени, които се разправяха на висок глас. Жените бяха вистани – местните магически фентъзи цигани. Главната от тях се казва Мирабелка Златната белка и е шефката на кръчмата. Тя ни каза, че сме в Баровия, където всичко това принадлежи на големия шеф Страд вон Зарович, който тероризира местното население и те го наричат „Дявола Страд“. Вистаните обаче са „послушни“ и поради някаква причина, той не ги закача.

Мъжът, който седеше сам на маса се казва Исмарк и е брат на ухапаната Ирина и син на бургомайстера. Научихме, че последният се е споминал преди 3 дни и сега Исмарк е новият бургомайстер. Той ни помоли да помогнем на сестра му, като я заведем във Валаки (съседното село, където имат стени и Страд не може да дерибейства както си иска). Въпреки, че е ухапана, имало шанс да не се превърне във вампир.

Докато ни водеше към къщата си, Исмарк ни разказа, че никой не може да напусне мъглата (или поне никой не се е върнал да разкаже). Вистаните могат някак си да минават през нея и ужким превеждат хора, но пак никой не се е върнал да разкаже. Самият Страд е покровител на всичко зло в гората (върколаци, вълци, плъхове) и също така е пълно с негови агенти навсякъде. За повече инфо Исмарк ни посъветва ни да говорим с търговеца Билдорг.

Не след дълго излязохме на малко имение, където вратата се отвори и на прага застана красивата Ирина….

--------

Какво да кажа – експлозивно начало, бая яка концепции за персонажите от всички, супер готин роулплей (особено Венци, който просто си легна съвършено в ролята на scoundrel). Обсъждах през деня със Стоян, че има различен вайб приключението, когато е готово и, когато е негово домашно. Не, че едното е по-лошо, просто са различни, и в момента аз съм много развълнуван да експлорваме мрачните тайни на Баровия. Почва добре!