Curse of Strahd през погледа на Разказвача

 

За 15 месеца успяхме да преборим и втория (след Tomb-а) най-високо оценен модул от 5е набора на Dungeons & Dragons. Мотивацията ми да водя и двата се изразяваше в няколко, важни за развитието на нашата група, преимущества на готовите приключения.

На първо място това е сблъсъкът с легендарни истории (макар и интерпретации) от зората на  хобито – едва ли можеш да кажеш, че познаваш киното, ако не си гледал „Кръстника“ и „Апокалипсис сега“. Не че не можеш да заснемеш и свои си филми, без референция към режисурата на тези или други класики, но познаването им със сигурност отваря очите. Дори и само дотам, че да осъзнаеш, че професионалистите не те превъзхождат чак толкова много, въпреки разликата в ресурсите. Томбът е модерната версия на Tomb of Horrors, Страд – на Castle Ravenloft, ветераните в ролевите игри (като нас) е хубаво да са запознати с какво иде реч.

Второто преимущество е възможността играчите и разказвачът да се сблъскат с професионално направени дънджъни с много нива, тайни входове, капани, архитектура. Всичко, което е значително по-трудно и времеемко за нормалния dungeon master. Професионалните подземия са населени и с професионално подготвени противници с интересни механики, произвеждащи завъртяни тактически пъзели за играчите. Не на последно място, същото важи за различни предмети и локации в приключенията, с висок production value за разлика от всички домашни опити.

На трето място готовите приключения предоставят на разказвача един допълнителен елемент на откривателство, който се различава от собствените кампании. Докато кампаниите по мой сюжет ми позволяват да развия история, да раздвижа цял свят, да създам своята градина (ала Джордж Р.Р. Мартин), то готовите сценарии засилват значително елемента на съпреживяване с играчите. Модулите сближават разказвача и групата, дават възможност за изживяване, което е значително по-съвместно, макар и в различни роли. Водещият също открива и разбира сюжета.

Неслучайно и тук, както и в няколко разговора, споменавам режисура и интерпретация. Осъзнах по време на това приключение каква всъщност е реалната роля на DM-а в подобни сценарии- а именно да бъде режисьор-постановчик. Подобно на театъра, в който се предлагат и интерпретират голям брой класически заглавия, винаги представени през погледа на нов творец, добавящ своята визия към оригиналния текст. Всъщност в нашата игра това се случва на две нива – първо от самите дизайнери, които изваждат нова версия на оригиналното приключение и второ от отделния разказвач. За разлика от театъра, разбира се тук има и свободната воля и решения на играчите.

„Проклятие на Страд“ ме отдалечи в някаква степен от съвместното откривателство заради качеството на предложения ни продукт. Сама по себе си книжката съдържа много интересни ситуации, битки, истории, но като работещ модул се проваля напълно. Изиграването му изисква огромна работа от разказвача, за да може светът да се задвижи по правилния начин. Можем да си представим модула като разглобена кола без упътване, където най-лошото е, че откриваш проблемите в движение.

 Без помощ от множество отлично направени онлайн гидове, едва ли щяхме да докараме сюжета до края. Толкова много от Аргинвостхолт, Валаки, Крезк, Йестер хил и още куп други места реално не работят в RAW варианта на Страд, че дизайнерите заслужават наказание.
Още по-лошо, цялостната структура на приключението е неясна и разхвърляна, на важни въпроси (примерен таймлайн) не е отреден и ред, докато е пълнено с ненужни детайли (тъпата къща за вдигане на нивата до 3-то). Приключението е абсолютен хаос и изисква огромни усилия, за да бъде подкарано в правилната посока – в моя случай с пропуски и пренаписване. Уж важните за този сценарий НПЦ-та са кухи и оставени в нищото, докато дизайнерите са си измислили нови по-забавни.

Обсъждахме в групата проблемът с темпото на играта, което се разцепва от влизането в замъка Рейвънлофт. Успях да ескалирам събитията, ползвайки свои методи, без помощ от приключението, за да може ескалацията да се разлее върху стъпалата на страдовия дом. Тук авторите ме бяха заклещили в неприятна ситуация (особено с параноична група като нашата) – или убиваме темпото, или отписваме подробното изследване на замъка. Нямаше как енергията отвън да се съхрани, докато се лутаме по стълбища и коридори.

Доколкото успях да дам някакъв бекграунд и аура на Страд, напълно се провалих с Ирина, която си остана плосък plot device. И това не е само мой проблем, неслучайно почти всички гайдове предлагат Ирина да бъде играч – член на групата, вместо Акта или Брин. Нейната съдба всъщност е любопитна, защото макар и спасена от вампира, бъдещето и е трагично. От център на вековна любовна драма с едно от най-силните създания на Рейвънлофт сетинга, тя се превръща в скитница по свободния свят, търсеща да възпроизведе интензитета на няколкото месеца, в които около нея се въртеше всичко. Кой мъж може да се доближи до Страд и неговата всемогъща любов?

С помощта на гайдовете успях да постигна и няколко важни успеха. Раздвижих и надградих падналите рицари на Аргинвост и наистина сложих няколко богати пласта върху Риктавио. Тук дизайнерите бяха оставили пространство за истинско развихряне – инструментализирането на омразата срещу Страд (на рицарите) в жестокост срещу Ирина и задълбочаващата се крайност на Риктавио срещу вистаните.

Играта на групата беше на високо ниво, стегната и без особено големи гафове. Изръшкахме цялата карта, малко тайни успя да скрие от нас Баровия. Елементът на хорър липсваше особено, но това се очакваше предвид системата (или поне така се утешаваме). Мрачната и изкривена реалност успяхме да представим и смятам, че ясно се видя как тя беше изтласкана и финално победена с кончината на Дявола Страд.

За финал ще кажа, че бих направил още една постановка на Страд, но само стъпвайки на оригиналното приключение или версията за една сесия. И тук, както в Томба, много изпъкват интересните решения от оригиналната версия.  Получихме ефекта на обучение и смятам, че идва време да преборим други легендарни модули – дали по Ктулу или WH.

 

 

 

Curse of Strahd – 34 – Зора

 

Какъв епос само! Петима играчи направихме 34 сесии за малко повече от 15 месеца, за да напишем последната глава в тома на Страд. На 12 юли се събрахме в адската жега, за да видим кой ще надделее – прокълнатият демон или младите надежди…

Започнахме в криптата на родителите му – Страд искаше да ни опознае, искаше да си приказва с нас, но ние го дразнехме и обиждахме основно. В крайна сметка нещата отидоха към логичния си завършек и мелето започна.

Страд имаше lair action и 3 legendary actions, които ползваше, за да ни каства магии и да бяга през стените, където се криеше и лекуваше. Той извика Рахадим, когото лесно победихме, но се завърна като revenant, когото пак победихме. Извика и десетина bat swarm-a, но Акта ги файърболна. Основните проблеми за него бяха holy symbol-a и sun sword-a. С второто се разправи като превърна Йендей на жаба. Ние го накарахме да направи сигурно 20 concentration check-a и той наистина си изхаби legendary resistance-ите за това, но накрая все не успявахме да върнем Йендей обратно така че да му свети с меча.

Малко бяхме в пат и може би тук е моментът да кажа, че Венци постави световен рекорд по най-много единици хвърлени за сесия с 8 или 9, не малко, от които – последователни.

На някой му хрумна гениалната идея да използваме чупещия меч, за да пробием дупка в стената, за да видим къде се крие. Речено-сторено – Бруно отиде с хилтито и се оказа, че в периферията на стената има цял коридор, където той си се разхожда. Брин отиде да го миризи (на тоя етап магиите бяха взели да попривършват), но Страд успя най-накрая от петия път даго чармне и Брин доброволно предаде символа.

Тук нещата щяха да вземат много драматичен завой, но със сетни сили всички се напрегнаха да го бият, дори Акта извади един невиждан досега коз от деколтето си и призова демон, който се включи в битката. С дружни усилия го насосахме и тялото му се разпадна в дим, който тръгна към коридора.

Йендей вече не беше жаба и побягнахме към неговата крипта. Там ковчегът си беше жив и здрав и в него лежеше регенериращият вампир. Ние директно го ръгнахме с метален кол и Йендей отсече главата му с меча от светлина.

Тялото му избухна в черен прах и сякаш потъна вдън земя. Стените на замъка започнаха да се тресат и стана ясно, че замъкът ще се взриви (по-голяма класика има ли). Звъннахме на Морденкайнен да ни телепортира и той ни каза „Бързо, замъкът ще се взриви“.

В този момент се сетихме, че забравихме за Ирина – знаехме, че той я чака в булчинската стая в северната кула и му казахме да я телепортира там. Счупихме оковите и заедно с магьосника и булката се телепортирахме на една поляна на няколко стотин метра от замъка и наблюдавахме как за минути величествената му снага се прекърши и се превърна в пепел.

След малко заваля дъжд, който угаси тлеещите останки от замъка, облаците се пораздвижиха и първият слънце от векове освети Баровия. Хората започнаха да излизат от домовете си и за първи път на лицата на жителите на Баровия имаше усмивки.

HAPPY END

Ето едно парче от прехода

 

Епилог:

(да се чете с гласа на Рон Пърлман като от края на Фолаут игрите)

След гибелта на демона Баровия опустя. Никой не искаше да живее там, където споменът за него беше още жив. Мъглите се вдигнаха и хората използваха възможността да пътуват из други краища на вселената или се заселиха във Валаки и Креск.

Във Валаки бургомайсторът продължи да управлява с желязна ръка, но нови лидери започват да се появяват и да имат все повече думата. Къде се събират? В „Синята вода“.

В Креск животът продължи по старому в помощта на Абата, а бургомайсторът Кресков осинови много осиротели деца от цяла Баровия. Той се радва на дълъг живот с голямото си семейство.

Аргинвостхолт се превърна в светилище, което привличаше поклонници от Баровия и много надалеч. Привлечени от силната магия на дракона Аргинвост, поклонниците поставиха началото на нов орден.

Морденкайнен се зае с това да реставрира Кехлибарените двери и алианса на магьосници, които да държат злото затворено надалеч.

Винарната на Мартикови продължи да отблъсква набезите на горските хора и съчките, но процъфтя и откри нов бизнес в това да изнася вино за целия свят с помощта на вистаните.

Риктавио се качи на дилижанса си и потегли към широкия свят, където продължи да прави две неща – да ловува и да търси начин да запълни празнотата, която няма запълване.

Есмералда тръгна след своя бивш наставник, за да се опита да го спаси от самия него.

…

Приключенците пордължиха да помагат на Морденкайнен в това да пази кехлибарения храм, но не след дълго зажадняха за приключения отново. Магът видя това и не се забави с това да им постави следващата задача….

Curse of Strahd – 33 – Млади булки

 Този път ме мързи да измислям оригинална версия на клишираната интродукция, затова започвам от воле и без редакция. Шести юли, Венци е на море, ние се потим в задушното БЛО, разхождаме се из криптата на Рейвънлофт и…

Отидохме до южната крипта. Входът беше запречен от три телепорта. Брин понечи да хвърля стотинки в телепортите – единият водеше навътре в стълбите, другия навътре в криптата, а третия – така и не разбрахме къде.

Брин се хвърли вътре и се озова в една от нишите заклещен от решетка. Бруно му метна меча, който троши всичко и Брин се освобод. Другите го последваха, но решетката се регенерира и точно в този момент се появиха трите булки на Страд. 

Хафтеее

Битката беше епична, с много търкаляне по земята от наша страна, много зли магии от тяхна и за капак на всичко върколакът Емил Туралеску се оказа предател, дейба и мамалигаря. Използвахме горе долу всичко което имахме, смайтове, каунтърспели, кокала на света Марковия, sunsword-а, всичко. Готиното беше, че кокалът ги убиваше ако паднат под 25 кръв и така бутнахме една. В крайна сметка успяхме да надделеем, макар че Бруно беше ухапан от скапания върколак и бе прокълнат с ликантропия.

В средата на стаята имаше голям ковчег от черен мрамор и ние извадихме меча, който веднага се съгласи да строши ковчега на дявола Страд и свършхме работа. След което се прибрахме да ближем рани в криптата на света Марковия, която ни опази от зли енкаунтъри. За съжаление, както се очакваше, кокалът се превърна в прах след битката с булките.

На следващата „сутрин“ отидохме в гробницата на Сергей и му взехме бронята, която се оказа +2 plate armor и Брин я взе, с което се назоби до козирката. Имало значи смисъл да се играе паладин в това приключение.

След това отидохме в криптата на краля и кралицата. Акта говори с железните стражи да ни пуснат за аудиенция и синкавото поле между тях угасна. Ние слязохме внимателно по стълбите и там го намерихме.

Страд фон Зарович.

В цялата си прелест.

Държеше чаша вино и със свръхестествения си чар ни каза:

„Добре дошли в моя дом.“

Curse of Strahd – 32 – Имате теч в мазето

 

Силно продължаваме с втора поредна седмица игра и все повече се доближаваме да това едновременно да освободим Баровия от Дявола Страд и себе си от това да играем D&D. Бяхме в състав без Венци и ето какво се случи.

Започнахме до горящите останки от дома на майстора на ковчези. Ниалис забеляза самия майстор как се опитва да избяга иго подгонихме. Той ни заведе към стария пазар до една сергия недалеч от мястото, на което намерихме фургона на Риктавио. Влязохме заедно с него, Брин разигра едновременно доброто и лошото ченге. Майсторът на глас ни каза, че няма да ни помогне, много като нас били идвали, Страд ги хрускал за закуска, обаче ни подсказа къде има скрит трап доор. Дадохме му 100 платинени, за да си построи нова къща, и го пуснахме да си ходи.

Долу в трапдоора имаше тунел за лазене, в който смелият Бруно, винаги първи в такива тунели намери магически глиф с кофти капан, но успя да го обезвреди. Стигнахме до малка зала, в която нямаше нищо освен едно вито стълбище надолу. На Ниалис му замириса на портал. Тръгнахме по стълбщето и порталът беше там. Слязохме обратно в замъка. Имаше  друг капан, който не видяхме, а се оказа много зъл. Ниалис и Бруно получиха 1д4 нива на преумора и Стоян хвърли 4 и за двамата.

Кофти.

Озовахме се в коридор, който имаше вода до коляното, някаква зала в дъното и две врати отстрани. Брин тръгна напред, направи 5 крачки, изпод него изригна вода в нещо като фонтан и Брин изчезна. Ниалис пусна тру сиинга на очилата и видя че целият коридор е пълен с портали. Акта прати импа, той също изчезна, видяхме, че е жив и другите също се пуснаха в същия портал.

Озовахме се в една клетка без ключалка. Ниалис излезе с misty step отвън и намери един интересен меч в съседната клетка. Използвахме го, за да счупим клетките и мечът се справи перфектно с тази задача. Вече свободни разгледахме тази стая и намерихме още един човек. Оказа се едър беловлас върколак – Емил Туралеску – последният от рода си, дошъл да отмъщава на Страд. Сетихме се за пророчеството на Ниалис, че ще има съюзник върколак и го взехме в партито. Споменът за това как Емил е изобразен в книгата още ме натъжава.

В тома на Страд прочетохме, че Страд по този начин хваща тези, които са дошли да го бият, и след като получи нотификация, че има входяща поща, след малко идва да провери каква изненада му е донесъл дядо Коледа. Това значеше, че е време да си плюем на петите (с 4 нива на преумора и Йендей на 13 максимум хит пойнта бяхме само за Страд).

Оказа се, че стаята е отстрани на коридора и ги свързва едната от двете странични врати. Заобиколихме порталите и продължихме до края на коридора. Там имаше битка с 6 къстъм Страд зомбита, които не бяха нищо особено, ама и ние не бяхме във форма. Малко помощ от водния елементал и първия fireball, който мятам в 5 едишън с любезното съдействие на helm of brilliance.

Ступахме зомбитата и зад тях имаше перде, зад което пак влязохме в залата с пясъчния часовник. Помислихме накъде да идем и решихме да хвърлим индиго –където е булката на Страд, с идеята поне да се намерим с Ирина.

Телепортирахме се в друго подземие с нисък таван и изронени стени. Пред нас имаше плоча, на която пише Патрина Великовна – булка. Разбрахме, че сме в К84 – катакомбите на Рейвънлофт.

Тръгнахме на север и открихме основния коридор, който пресича катакомбите от запад на изток. По пътя видяхме и още надгробни плочи – Седрик Стоянович, Артимус и др. Продължихме на изток до края на коридора и там слязохме по стълбите до две статуи на воини. Ниалис забеляза, че между тях има нещо като синкава пелена, може би капан. Зад тях може да се провре само small creature и Акта прати импа да разузнае. Оказа се, че това е криптата на крал Баров и кралица Рейвъновия. Много добре – бащината могила. Значи тук е рандевуто със Страд. Не искахме да се бием със статуите, макар че Брин понечи да ги съсече с новия меч от мазето, но се оказа, че той пък е сентиент  отказва да осквернява гробове.

Решихме, че ще обходим цялата зала обратно на часовниковата стрелка, за да намерим стените и да се ориентираме и после ще решим какво да правим. Следващата крипта беше на някоя си Туитърбърг и епитафия „тя имаше много последователи“. Тази тъпа шега сериозно ме подразни, но все пак рискувахме и рестнахме в нея. Идентифицилахме меча, който е Lawful Good short sword of shattering. Ниалис и Бруно свалиха по едно ниво на exhaustion, а Йендей успя да възстанови почти всичките си намалени точки живот.

Продължихме по стената и намерихме криптата на света Марковия. Тя беше счупена и осквернена и вътре в нея имаше голям кокал. Йендей изрече една молитва към нея да ни помогне в борбата със злото и светицата се материализира и ни каза да ползваме кокала. Ние взехме мощите и, които се оказаха mace of disruption, който миризи ъндеди, но селд първата битка се унищожава.

Продължихме нагоре и на северната стена намерихме друга голяма крипта със стълбище и тя се оказа на Сергей. Опитахме и от него да изкрънкаме нещо, но нищо не стана. По западната стена намерихме малък дълъг коридор. Нататък последва дълъг низ от крипти на незнайни хора. Имаше още една осквернена с гаргойлета и ръждива броня вътре.

Имаше на крал Тройски, който бил владетел още преди Баров да дойде тук. Имаше на Кирил Ромулич – префект на най-свещения орден. Следващата не разчитам Марти какво е написал.

На южната стена имаше пак голяма крипта със стълби, но тя беше обградена с цялата с conjuration spells, и не посмяхме да се опитаме да влезем. Дообиколихме стените обратно до криптата на Баров и Рейвъновия и видяхме още няколко незнайни крипти.

С това приключихме и останаха 3 въпроса:

1.       Унищожихме ли наистина ковчега на Страд?

2.       Как да влезем в южната крипта?

3.       Как да влезем в криптата на Баров и Рейвъновия, където според пророчеството на мадам Ева, ще е финалната битка?

 

Curse of Strahd – 31 – Продължаваме с вандалщината

23 юни, БЛО, Емо отсъства, защото върти далавери със световни тютюневи консорциуми във Варшава, ние, обаче сме тук и след един забравен сандвич за Венци се впускаме в приключението.

Започнахме на терасата на замъка, където видяхме две фигури в гръба на трона. Брин отиде да им говори и това бяха призрачните останки на крал Баров и кралица Рейвъновия. Те искаха да знаят какво е станало със сина им Сергей, Брин им каза, че Страд е убил Серьогата, призраците не бяха доволни и ни нападнаха. Имаха доста кофти fear effect, викаха гаргойлите от покрива да ни бият и за капак почти бастисаха Йендей като му свалиха hit point maximum-а до 1.

В крайна сметка с малко помощ от новия ни тираджийски шлем, който много помогна с prismatic spray, надделяхме и се върнахме обратно в кулата, от която взехме трежъра, за да рестнем и да качим осмо ниво.

Решихме, че по-свежи няма да бъдем и тръгнахме да търсим митичното стълбище К83, което слиза до най-долу. След известно лутане открихме, че входът е от горния етаж от библиотеката. Спуснахме се по него и се озовахме в зала К73. Там имаше нещо като месингов полилей, който стоеше на пода, обкръжен от разноцветни сфери. В средата му имаше пясъчен часовник, на който пишеше следното стихче:

 

Когато влязохме, активирахме капана, часовникът се обърна, и трябваше да вземем бързо решение, за да не ни нападнат железните големи, които търпеливо чакаха отстрани. Ние решихме да търсим ковчезите първо, хвърлихме съответната зелена сфера в огъня и БЗЗТ се озовахме в една стая пълна догоре с ковчези. Тя имаше и прозорец и се оказа, че сме във Валаки – в склада на местния майстор на ковчези.

Ние слязохме до долу да го питаме къде е ковчега на Страд и той не искаше да ни казва, но Бруно го убеди със заплаха и лека рана в крака. Качихме се горе, той ни показа един ковчег и от него излезе един vampire spawn. Секунда по-късно излязоха и още 5. Ние успяхме да ги пребием, макар че ядохме още  life drain, а пък за капак Акта кастна wall of fire и запалихме цялата стая барабар с дървените ковчези. Пламъците бързо погълнаха цялата къща и ние излязохме навън миг преди тя да се срути до основи.

Навън вече се беше събрала тълпа…

 

Curse of Strahd – 30 – Най-ми е добре когато има трежър

 

С доста голямо закъснение, но сядам да напиша блога за трийсетата юбилейна сесия по Страд. Ще бъда кратък, защото съм изморен от дългия път към вкъщи, а пък утре едва ли ще успея поради множество дела.

Играхме на 8 юни, бяхме всички без велотуриста Сънчо и започнахме точно след като няколко паяка се сурнаха отгоре ни в стая К40. Мислехме, че ще е на живот и смърт, но паяците се оказаха кекави и ги пребихме. Върнахме се в К41 да решаваме загадка и установихме, че звездното небе прилича на небето над Креск. Подляхме малко светена водица от Креск на вратата и тя се превърна в истинска врата. Бруно отключи без проблеми и вътре намерихме съкровището:

• -          Helm of Brilliance
• -          +2 shield, който дава +2 инициатива
• -          +1 Rod of the Pact Keeper
• -          Alchemy Jug
• -          Доста жълтици

Брин заприлича на украсен TIR

Направихме почивка и слязохме на долния етаж, където се озовахме в К33. В тази стая имаше жена – Хелга, която е вампир, дъщеря на обущаря Рувак от Баровия. Тя е била отвлечена от Страд преди 4 години. Хелга беше по-скоро приятелски настроена към нас  искаше да ни помогне да унищожим Страд. Според нея Страд е в криптата. В съседната стая има стълбище, което слиза право надолу (К 83). Можем и да вървим по етажите, както досега. Тя на каза също, че за да унищожим Страд, трябва първо да унищожим ковчега му. Всички, които са опитвали да го пердашат, дори и да са го победили, в крайна сметка са изхабили всичките си ресурси, защото той се е връщал постоянно.

В затапената част на коридора на юг открихме тайна врата и влязохме в коридора К26. На края му имаше две врати отстрани, а в дъното – левитиращ скелет. Отворихме дясната врата и влязохме в тронната зала (К25). В дъното и има две стълбища, които отиват надолу. В стаята има и още една врата, през която влязохме и попаднахме в залата зад скелета. Залата К30 беше пълна със скролове, книги и мебели, а в средата на голямо бюро седеше Лийв Лайпцг – главният счетоводител. Венци е записал, че се е държал неуважително, но аз не помня какво си говорихме. Изглежда нищо интересно не сме изкопчили от него и зад него стигнахме до К21 (вито стълбище). Върнахме се обратно в тронната зала и отидохме в отстрещната врата на коридора. Там се оказахме на дълъг полуоткрит коридор надвиснал над непристъпните скали. Стоян разкри, че това е един от възможните входове в замъка.

Представям си, че така се влиза в замъка през скалите.

 Над скалите на терасата имаше два трона с дви фигури. Кои са те ще разберем следващия път…

 

Curse of Strahd – 29 – Rooms of Weeping и други работи

 

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Сандо се бе излегнал на миндера по долна гаща и написа следния блог:

Съставът от последната за май понеделнишка сесия беше доста намален – без Сънчо и Венци, но пък за сметка на това напреднахме в замъка. Почнахме в стаята на Баба Марги (RIP), където открихме спелбука и. Гадната книга правеше демидж ( и то не малко) без сейв и след като си я подавахме известно време като горещ картоф, я зарязахме. Слязохме надолу към К47 и там имаше портрет на Страд от преди да е вампир и готин килим. Брин понечи да свали портрета, обаче картината и килимът се оказаха всъщност живи и ни нападнаха. Избегнахме ТПК и продължихме към К49. Там имаше 3 фенера и един скучаещ излегнал се вампир. Каза, че се казва Ешер и че нещо чака. Не ни каза какво, но разказа, че преди в замъка е имало много гости и купони, а сега всички избягват Страд, за да не си го изкара на тях. Направихме една кратка почивка тук и продължихме към гостната (К50). В килера на гостната имаше скрит механизъм, който отваря врата до горния етаж, откъдето, ако си гост, идва Баба Марги и те папка. (Доста хитро, бтв, ако решиш да дремнеш, и не знаеш, че е там, ще те цеди).

Върнахме се към стълбището и слязохме надолу. Влязохме в Т-образен коридор, където ни нападнаха два rat swarm golem-a. Избегнахме ТПК и продължихме напред. В следващата стая имаше много прах и сладка изгнила миризма. Видяхме маса с голяма торта, която беше леко съборена на земята и много пресенясала. Томът на Страд ни каза, че това е трапезарията на графа недокосната от опита му да се ожени за Татяна. Имаше също и една арфа, на която посвирихме и от земята се появи духът на Пидълуик 1. Той бил веселчун на Татяна, но брат му Пидълуик 2 го бутнал по стълбите и го убил. Той ни разказа малко повече за етажа – има кървава баня, библиотека и някакви артефакти. Пуснахме доброто духче да си ходи и влязохме в банята (К43). Там наистина имаше вана пълна с кръв, но никой не посмя да се изчипка в нея. Следващата стая беше спалнята (К42). В леглото имаше руса красавица, която се представи като Гири от Баровия. Беше някаква голд дигърка явно, но не можахме да изкопчим много от нея.

Зад нея Ниалис видя тайна врата и влязохме в К45. В края на дълъг коридор имаше ниши с 10 статуи замръзнали в ужас. Книгата ни каза, че това са статуи на древни герои, които са се опитвали да набият Страд, а той ги е превърнал в статуи с ужасени лица.

Отидохме в К37 – библиотеката. Книгата ни каза, че самият Страд често я ползва. Имаше гигантски портрет на Ирина/Татяна. Зад камината имаше тайна врата, след която намерихме сандък заобиколен от сребро и злато. Отворихме го и ядохме парализа, но пък се оказа празен. Решихме една проста загадка (трябваше да вземем факлата от скелета и да я поставим на мястото и), което отвори и следващата врата към К39. Този коридор беше целия в паяжини и ние ги подпалихме с факлата за всеки случай. К40 имаше въже, което се спускаше някъде от високо. Акта литна да проучи и се оказа вързано към камбана.

Последната за вечерта стая К41 се оказа доста интересна. Беше октагон с куполен таван, който беше боядисан в черно и имаше малки кристали залепени по него, така че да приличат на звезди. В средата има малко 6 метра висока кула, която е направено от някакви метални тухлички. Йендей извади sun sword-a и видяхме очертанията на врата. На покрива на кулата имаше някаква фигура като сянка на гаргойл. Пробвахме да интерактваме с фигурата, но нищо не стана. Акта взе меча и литна нагоре до звездното небе. Звездите заблестяха и фигурата отгоре изчезна. Пробвахме много начини да отворим вратата, но не успяхме. Томът на Страд ни каза, че тук има як трежър (артефакти).

Върнахме се към К40 и дръпнахме въжето. Камбаната звънна и към нас се спуснаха няколко гигантски паяка. Дали сме избегнали ТПК ще разберем следващия път.

 

Curse of Strahd – 28 – Unbreak my heart

 

Гергьовден е, никой не ме е поканил на чеверме, затова сядам да пиша блога. Преди два дни се събрахме отново в БЛО в пълен състав преди далечното велоприключение на Сънчо.

Започнахме до кулата на Ван Рихтен гледайки как Рахадин избяга в каретата. Върнахме се при Морди и се заехме да четем Тома на Страд, защото се досетихме за пророчествата от картите. Страд ще го срещнем в бащината могила – дълбоко под замъка Ravenloft, където са погребани баща му Баров и майка му Рейвъновия.

Морди ни върна в кехлибарения храм в стаята с макета. Ние казахме Артимус и Брин посочи едната от кулите на замъка и се телепортира там. Другите нямаха избор освен да го последват и ето, че сме вече близо до студените каменни стени и високите кули, дъжд се сипе по лицата ни и ние сме готови за финалния шоудаун с демона Страд.

Венци правилно отбеляза, че ако Страд е в донжона, за чий чеп отидохме на кулите, където ще трябва да изорем целия замък.

Започнахме на локация К57 (покривът на най-ниската кула) и решихме да идем през мостчето до съседната. Брин за малко да падне от моста, но Йендей го спаси. Ниалис допря ухо до вратата и чу бръмчене като от генератор. Отворихме и видяхме куха кула, където левитираше Heart of Sorrow – огромно енергийно сърце, неразривно свързано със Страд и замъка. Покатерихме се нагоре, Брин отново щеше да падне и стикнахме до К60 – стая с нещо като маса за BDSM и сандък. В сандъка имаше корона, която била пазена от Сайръс Белвю – нещо като метр дом на замъка. В книгата прочетохме, че Страд като ги ебе, ги кара да носят короната. Предполагаме, че ги ебе на масата с каишите, за да не бегат, и ако не се с короната, не му става пипера. Не го съдя, като си хилядолетия дърт, си трябва малко нещо по-така, за да излети самолета.

Качихме се на тавана на кулата и там ни нападнаха рояци от прилепи, които бихме известно време, докато не се усетихме, че вероятно са безкрайни и слязохме отново надолу. Попуцахме по сърцето и го разрушихме, което явно напрегна Страд, който с гръмовен глас ни съобщи, че гостите не чупят и ни каза да идваме да вечеряме долу на партера.

Върнахме се обратно на ниската кула и слязохме надолу по стълбището. Озовахме се в стая К54 – там имаше 4 черни котки, които явно са били любовници на Страд и той ги е превърнал в котки, за да не пречат. Изглежда той вехне по любимата си Татяна, ама и поебва чат-пат. Пак не го съдя, и аз да бях вампир владетел, и аз щях.

Те ни подадоха малко фалшива информация, ама като цяло казаха, че замъкът се обитава от vampire spawn, баба Марги, въпросният Белвю, Пидълуик 2 (когото не сме срещали), както и Ирина (която те нарекоха новата Татяна).

Продължихме към К55 – там имаше големи маси с буркани пълни със всякакви вещерски материали – очи от гущери, дъх на жаби, сърца от охлюви и проч. В следващата стая намерихме и баба Марги, която бъркаше една кървавица (black pudding). Ние използвахме случая да и кажем, че сме заличили сестрите и от Баровия и идваме за нея. Тя се оказа корава гад, но все пак я набихме и с това приключихме за тази вечер.

Какво да кажа – нямам търпение да разкрием още от тайните на замъка.

Curse of Strahd – 27 – Наказателната бригада среща трудности

 

Трета сесия за месец април! Напредваме смело в борбата с Дявола Страд! Във вчерашната вечер отново бяхме в БЛО в любимия ми състав – пълен. Ето какво се случи:

След като прибрахме готиния слънчев меч решихме, че не е лошо да направим един short rest, но сметката ни излезе крива и Брин и Ниалис получиха още по един exhaustion (Брин беше с 1 ниво, а Ниалис – с 4).

Питахме нашия спътник Вилнюс накъде сега и той се вслуша в гласовете, които го поведоха на запад към нова стая с друг кехлибарен саркофаг. Там той извади някакъв амулет и понечи да го доближи до кехлибара, но ние се усетихме накъде отиват нещата и Ниалис и Бруно го простреляха. Клетникът падна мъртъв, а Йендей взе ключа и докосна саркофага. Последва малко диалог с Фекре кралицата на болестите, която като типичен НПЦ в игрите на Стоян беше кисела и безполезна. Тя ни заплашваше, че вече сме болни, че ще ни прокълне и искаше да я освободим. Ние унищожихме амулета и и пожелахме приятна вечност.

В съседната стая имаше още един саркофаг, но този път разцепен. Изглежда злата сила от него беше вече освободена.

Сънчо прочете в Тома на Страд, че силата, която е превърнала Страд във вампир се казва….Вампир. Също така се оказа, че има поне два портала между замъка и кехлибарения храм. Единият е долу при трите зли сили, а другият е в стаята с макета на замъка на горния етаж.

В третата врата в това крило на храма се криеше нещо невидимо, което ни биеше с меч и файърболи и решихме, че тук е моментът да си бием камшиците и побягнахме нагоре. Докато тичахме се обадихме на Морденкайнен и той ни каза да излезем навън на виелицата, откъдето ни телепортира обратно в луксозната си квартира на улица Акация номер 5.

Там побеседвахме малко, магьосникът свали прокълнатата рокля от Бруно, и решихме да разучим какво е станало, докато ни няма. Отидохме при Мартикови и видяхме два гарвана да се бият в небето. Оказа се, че това са Юри и баща му, които изясняваха семейните взаимоотношения. След като ги поразтървахме научихме какво е станало. Юри е дошъл да иска помощ, защото Страд е успял да прибере Ирина от Валаки. Тя е  била при бургомайстора, когато е станало – трите булки на Страд са я похитили и са опожарили имението на бургомайстора. Видяхме как в далечината от Валаки се носи черен дим.

Също така научихме, че Рахадим ни търси с каретата. Казахме на Юри да пусне слух, че сме при кулата на Ван Рихтен и зачакахме там в засада. Засадата ни не беше кой знае какво, само Бруно беше каше, но не след дълго дойде елфът и се заприказвахме. Последва старата песен – кани ни на вечеря, ала-бала. Забелязхме, че той не е вампир. Разменихме си малко любезности, после малко заплахи и след малко чудене какво да правим най-сетне почнахме кютека.

Той се оказа доста силен, но ние допуснахме една фатална грешка. За разлика от големите и ъндедите, с които се бихме последните сесии, Рахадим не се би до смърт. В момента, в който го ударихме по-лошо, той побягна към каретата и се пръждоса.

Мамка му.

Изглежда единственият ни вариант сега е да се върнем в кехлибарения храм и да търсим как се активира порталът.

 

Curse of Strahd - 26 - Събрахме инвентара!

Състава днес беше извънредно намален, без Венци и Емчо, но всички останали бяхме много надъхани да изследваме подземията на Кехлибарения орден. След тестването на новото място за храна, разговорите къде ще обикаля Пси(аз) 6 седмици, естествено нямаше как да не минем и без политика, започнахме игра.

Отново се потопихме в мразовития дънджън на маговете от Кехлибарения орден и продължихме разговора с някогашния маг, вече лич, Мичо. Директно си го попитахме къде е изходи, той вдигна костелив показалец към библиотеката на отсрещната страна и замръзна. Всички отидохме там и почнахме да търсим как се отваря вратата, но без успех, затова прибегнахме до пръчката разкриваща тайни механизми, която ни показа една определена книга. Преместването ѝ отвори лавицата с книги и ни разкри малка стаичка с друга врата. Бруно огледа за капани и след като каза ‘Чисто е’. Брин отвори вратата и веднага активира капана на нея. Понякога се чудим дали Бруно не се опитва да ни убие или просто нищо не разбира от капани. Озовахме се в нова стая, по стените имаше картини на ангели в пламъци и агония, на земята беше постлан и доста запазен скъп килим в същия стил, но теглото му ни възпря да си го приберем.

  В края имаше стълби водещи надолу, към още по мразовитата част на подземието. Ниалис вече доста премръзнал не успя да изкара и този сковаващ мраз и умората го налегна осезаемо, вече едва държеше лъка. На долния етаж се озовахме в още по гротескна стая, всичко наоколо изобразяваше пленени крале от пипала, които ги придърпват в мрака, от който излизат. На стената в другия край бяха подредени изправени 6 ковчега. Брин веднага усети нечестивите немъртви, които спяха там. Явно усетили прясната кръв, веднага се събудиха от техния сън и се втурнаха към нас. Брин извади  и активира древния амулет, който се оказа доста полезен срещу вампирските изчадия и с неговата сила успя да парализира половината. Ниалис все още доста изтощен, реши да използва една от магиите си и да спре звука в залата, за да предотврати вампирите да използват магия. Акта подпали половината стая и всички вампири попаднали в огъня. Битката приключи доста бързо и добре в наша полза. След като всички вампири бяха свалени, извадихме по един кол и ги прободохме в сърцето, писъците им бързо заглъхнаха, отнесени от изпепелените им тела. Направиха ни впечатление 3 кехлибарени колони в стаята, от които се носеше зла сила, а в тях все едно бяха заключени някакви тъмни гърчещи се материи. Брин извади електриковия ключ и докосната една от колоните, от която се усещаше безсмъртие и неописуем страх от загубата на близките ти. Есенцията в колоната каза, че се казва Тенебрус и може да направи човек в Лич и да му даде вечен живот като немъртъв. В колоната, от която се усещаше омраза към ближния бе заключен Задун, който даряваше сила, с която да се разправиш с приятелите си. От последната колона струеше страх от смъртта и предлагаше безсмъртие, не ни каза името си, но подозираме, че Страд е получил неговата сила от там и вечния си копнеж по неговата любима. Предложи ни да се всели в някой артефакт и да се срещне със Страд, а в замяна щеше да ни помогне. Нямахме му доверие и решихме да си го оставим там. В стаята открихме и малка цепнатина, през която Импа на Акта се провря и видя че стига до друга малка стая с 6 купчини със съкровища, а в средата Кехлибарен голем стоеше на пост. 

Върнахме се горе и след разглеждане на картата, която Йендей правеше, бързо установихме къде трябва да е входа водещ към залата със съкровищата. Спуснахме се в другия коридор, където се озовахме в малка стаичка и заключена кехлибарена врата. Брин използва кехлибарение ключ и вратата се отвори. Голема се активира и … изчезна. Ниалис активира своите очила, за да го види и насочи Бруно къде да използва неговото вродено умение разкриващо невидими, но магията се провали. Брин си спомни, че една от неговите магии, които може да влее в оръжието си може да го разкрие и го порази с нея. За известно време всички виждахме голема и го поразихме с каквото имаме, но той успя да развали концентрацията на Брин върху  магията и пак стана невидим. С общи усилия успяхме да го свалим, макар и невидим. Дойде време и за съкровищата, от които се и притеснихме. 5 от копчините бяха претрупани с монети от копър, освен 3-тата, която беше с платина и всеки прибра по 1000 от тях с лика на Страт. Всичко, което не беше ръждясало и непотребно, беше с капан или прокълнато. Бруно не успя да се пребори с една рокля и тя се навлече върху него, доста хубава бална рокля. Няколко други капана бяха избегнати и решихме да не пипаме повече хубавите предмети. В последната купчина забелязахме здрав, но много обикновен меч, както и предположихме, това беше меча, за който бяхме дошли тук. Брин го извади от ножницата и всичко в залата засия от ослепителната светлина струяща от него, осети как меча го приветства в битката с мрака и така се сдоби с +2 longsword sun blade + 1d8 срещу немъртви…

Curse of Strahd – 25 – Лича Мичо

Седя си вкъщи в изборното студио и си пиша блог. Датата беше 31-ви март, и обективно погледнато с тази сесия можем да отбележим една година игра по Curse of Strahd. Всъщност сме започнали на 14 април 2022, но тъй като Стоян заминава, няма да има повече сесии до точната годишнина и тези 25 ще са сесиите за първата година на тази кампания. Като тегля чертата – супер добра година! Включихме още един играч, играем средно по 2 пъти месечно и се доближаваме все повече до демократизирането на Баровия.

Започнахме играта със следния казус – къде да спим? Заключихме се в киносалона, Бруно разпиля счупени стъкла пред вратата и пробвахме. През нощта чухме стъпките на някакъв хуманоид отвън, но не видяхме кой е. Злият студ, който тегне над целия храм, обаче, не позволи на Акта и Ниалис да се наспят като хората и те осъмнаха без long rest и по едно ниво на exhaustion. Ниалис също така се атюнна към очилата на лисугера и разбра, че дават готини екстри и true seeing 1/day.

Продължихме да експлорваме стаите нататък и ето какво видяхме.

Намерихме път навън в планината. Там имаше трима върколаци, с които не се бихме, но се разбрахме. Нашият спътник Вилнюс с кофти кожните проблеми е влязъл от тук.

Имаше една стая с множество колби, в която не намерихме нищо съществено.

Следващата стая беше с макет на замъка Ravenloft, до който пишеше  Артимус. Отворихме Тома на Страд и разбрахме, че това е бил магьосник от кехлибарения орден. Те са били близки със Страд и даже Артимус е построил замъка. Намерихме сандък със свитъци, но когато го отворихме, съдържанието му се превърна в прах и се изсипа на пода.

Следващата стая имаше богата софра и златен бокал в средата. Звъннахме на Морденкайнен и той ни каза, че този бокал пречиства всичко, което е сипано в него. Ние го взехме и веднага ни полазиха 8 wraith-a. Криво-ляво успяхме да ги ступаме и пак се наложи да спим. Върнахме се в бърлогата на върколаците и рестнахме. Ниалис осъмна с 2 нива умора, а другите бяха окей.

Нататък открихме зала със 100 левитиращи свещи и статуя с роба. Пред статуята имаше три трупа. Статуята започна да ни шепне сладък шепот красив като най-прекрасната музика, Ниалис и Брин фейлнаха сейвовете и се залепиха зомбирани за статуята. За щастие, другите се притекоха на помощ и ги изтеглиха навън, така че да разбият магията.

В тази стая открихме секретна врата, която води към тясна и висока стая пълна догоре с огромна купчина черепи. Йендей се покатери до горе и активира някакъв pit trap и всичко се сурна надолу. Той обаче имаше feather fall и лекичко си кацна обратно в другата стая. На другия край на тази стая имаше още една секретна врата, който ни отведе в нечии покои.

Стаята беше остаряло, но богато украсена. Имаше стол обърнат с гръб към нас, на който седеше труп. Ние го заговорихме и се оказа, че това е лич, който не помни кой е, само знае, че някога е бил магьосник от кехлибарения орден. Не знаеше и как е станал лич, но ни помогна с малко инфо.

Надолу в храма има ниво и половина. Там са кехлибарените саркофази, където в миналото маговете са затворили най-различни зли сили. Ама като казвам зли, значи много зли – цели абстракции на злото от Far Realm. Една такава сила е вампир, но не създанието вампир, а (както аз го разбрах) есенцията на вампиризма. Точно тази сила пази меча, който търсим и тази сила е покварила Страд.

Някога маговете са ползвали това, че Баровия е много отдалечена, за да затворят тези зли сили.

Благодарихме на лича Мичо и се зачудихме как да продължим напред…

Curse of Strahd – 24 – Кехлибарените двери

Седемнадесети март – вместо да се боядисваме в зелено и да празнуваме Свети Патрик, ние сме отново в БЛО в пълен състав и продължаваме Освобождението на Баровия.

Започнахме затънали до коленете в сняг пред кехлибарените двери. Те бяха гигантски врати вкопани в скалата с шест еднакви статуи отгоре. Първият проблем – как да влезем? Брин извади електриковия ключ и той беше смразяващо студен. Но ключалка нямаше – само две халки, които някой гигант а отвори. Ние прокарахме едно въже, но понеже никой от партито не вдига щанги, груповият ни strength check се провали. След дълго умуване най-сетне изхарчихме още един безценен воден елементал и той успя да отвори вратата.

Вътре беше още по-студено.

В началния коридор имаше процепи, през които да те стрелят отляво и отдясно, но нямаше никой освен някакъв магьосник в синя роба, който стискаше wand of secrets. Тафихме уонда и продължихме надолу. Там стигнахме до балкон надвесен над огромна зала с черен мрамор. На отсрещната стена имаше огромна статуя, чиято глава беше в черен облак. Балконът имаше и две врати – наляво и надясно. Ние поехме надясно и стигнахме до някакво уширение, където имаше пропаст с удобни стъпки и хватки, през която можеш да се покатериш до долното ниво.

На север имаше отново коридор с процепи, който върви успоредно на залата. Забелязахме, че на отсрещната страна имаше явно същия коридор със същите процепи и пратихме импа на Акта да разузнае. В момента, в който пресече залата, изяде една гръмотевица от черния облак и напусна играта. RIP.

Йендей чу, че отсреща нещо се размърда, а Брин усети, че става дума за 3 ъндеда. Продължихме до следващата стая, която се оказа своеобразен киносалон. Имаше седалки и голям провесен обсидианов „екран“, но ние не се досетихме как да го активираме.

В стаята открихме някакъв уплашен човечец, целият в рани, който се представи като Вилнюс от Уотърдийп и каза, че бил болен и се помолил на демонски бог, явно минал през портал и следвал някакви гласове, които го довели до тук. Успял през дупка в скалите да се промъкне до дънджъна, като там в скалната ниша спял някакъв вълк. Гласовете му казвали, че тук е неговото спасение и той оцелял почти седмица в дънджъна. Ние му дадохме да пипне hag stone-a и той се оправи. Каза ни, че из коридора патрулира много страшен кехлибарен голем. Зачакахме голема, устроихме му засада и успяхме да го победим лесно.

В това време нашият нов приятел беше възстановил напълно раните си. Допуснахме, че става дума за проклятие, даже той самият ни каза, че се предава наследствено в рода му. Продължихме на север по коридора и излязохме на балконче от отстрещната страна на голямата зала. Сега обаче проблем – как да минем през облака, който ни соли с гръмотевици?

Решихме да ползваме evasion-a на Бруно подкрепен от Аурата на Брин и почти всички изядохме един chain lightning от облака. Бруно все пак не взе демидж и се озова зад другата врата на балкона, където имаше секретна врата и коридор след нея.

Тук почнахме да се притесняваме от сплитването на партито и Брин се сети, че може да ползва holy symbol of ravenkind за sunlight ефект. Насочи го срещу облака и видяхме, че там всъщност главата на статуята е стая и в нея има един arkanoloth, тоест лисугер със златни очила, който ни солеше с магии.

Започнахме битката, но той можеше да става невидим, беше много труден за уцелване и се телепортираше наляво надясно из залата. Брин правеше опити да го гони с misty step, но като цяло скапаната лисица надделяваше. Освен това дойдоха и трите ъндеда, които бяха летящи черепи с fireball и magic missile. Ниалис и Бруно бяха тежко легнали, докато Йендей с един епичен ход притича 100 фута, излекува рейнджъра, stun-на лисугера и като цяло обърна нещата в наша полза. Вече парализиран гадта яде тупаници от всички и за завършек получи една стрела от нашия assassin, след което се разпадна в звезден прах и остави след себе си само златните си очила. Черепите също напуснаха мрежата и ние останахме сами, доста пребити, с малко ресурси и с тревожен въпрос – къде да почиваме?

 

Curse of Strahd - 23 - Морди - Марк Зукърбърк на ДнД-то и неговия Метавърс

Уха, отдавна не съм писал блог, но каква сесия само. Събрахме се отново в любимия офис “почти” всички. Саши липсваше тъй като беше на визита при свойте овърлорди в светата земя, Венци се беше тъкмо прибрал от бизнес почивка където и прясно го бяха погнали от ГЕРБ, че продава калашници, Сънчо беше взел мега италианските сандвичи, мен ме спукват от работа, но носех две мини тортички, а пък Емчи и Стоян се връщаха от грантаджийска среща където са обсъждали по-вероятно как ще ги харчат парите от колкото самите проекти. След бързо хапване на сандвичи и торта и обсъждане на нещата от живота, запретнахме ръкави да помятаме малко зарове.

Бяхме отново в познатата Баровия, мрачно, мъгливо, доста мизерно, влажно и с кофти управление, точно като София. Бяхме решили да потърсим лудия магьосник и да видим дали той може да ни помогне някак в борбата срещу ГЕРБ… ъъъ злото. Останахме да пренощуваме като отправна точка във вилата на Бургомайстерите и на сутринта потеглихме към планините на север. 

Нашия опитен рейнджър подхвана човешка следа, която ни заведе до една част в гората на север от Бараток, близко до най-западния поток стичащ се от планините. Там следите се губеха и се сливаха с такива на копитно животно които ни заведоха до северните брегове на езерото. 

Станахме свидетели на интересна гледка. Следите бяха на величествен елен който беше слезнал до езерото на водопой. Докато грациозно отпиваше от водите на езерото постепенно животното започна да се трансформира в човешка фигура. Гол мъж започна да пие животински и да се жабури във водата. Осанката му бе напълно противоположна на красивото животно. Стар леко оплешивял но с дълги коси, брада и вежди. Слаб и гърчав, но с коремче (общо взето Стоян описа каквото ни чака след 15 години). По описание и по думите на нашия разказвач - кръстоска между Рик Рубин и Ам-гъл.

Малко след като се напои с вода, той се изправи изрече заклинание и от небесата падна светкавица, която порази водите на езерото и дузина мъртви риби изплуваха на повърхностна. Той скокна, грабна една и се отправи към брега, където седна и започна да си похапва щастливо. 

Слезнахме от склона ние и Сънчо реши да му предложи от нашата храна като инструмент за сприателяване. Това проработи и той започна да си похапва. Героя на Марто му направи пълен медицински преглед като на Булстрад годишните(на простата както Емо е написал) и се оказа, че той е в отлично здравословно състояние с изключение на някакво заклинание, което му е кастнато. Акта разбра, че става въпрос за много висок левел (8-ми или 9-ти) абджурейшън. 

Пръстите на ръцето му също бяха почернели, най вероятно от години писане с мастило. От разговора с него се разбра, че той не е с всичкия си. Най-вероятно заради спела. Единственото  което научихме е, че Белчо му вика Морди. Предложихме му да си пийне от водата на Креск, тъй  като тя има лековити способности. След като отпи, при него тя подейства точно обратното и той припадна като млад музикант от българската ъндерграунд сцена на първия си концерт.  Не можехме да го свестим затова решихме да го водим към старото му вкъщи - кулата на Ван Рихтен.

По пътя срещнахме Белчо и след кратка интеракция той ни каза че, това е старото му вкъщи (очевидно кулата на Ван Рихтен беше двустаен в Надежда). Ние го помолихме да ни заведе в новото вкъщи. Гарвана ни поведе обратно на север в гората, по най-западния поток, там където бяхме по-рано загубили човешките следи и намерили следите на елена. Стигнахме в едно “нищо” и гарвана каза “стигнахме”. Чудехме се известно време какво да правим, Белчо ни беше споменал че сме стигнали на “Султани Палати”, но преди някой от нас да се сети да го произнесе това нищо не се виждаше. След ключовата дума обаче се разкри врата - портал през който можехме да преминем.

След като влезнахме в какво вкъщи се озовахме само. В полите на Витоша… ъъъ така де в Бараток, хол - библиотека поне 250 квадрата, червени тежки килими, хиляди книги и скролове, част от които летяха във въздуха и можеше да се удариш във тях. Видяхме и в центъра на стената огромен портрет на млад гологлав мъж с козя брадичка и остър поглед. Абсолютен хаос, но някак си се усещаше, че преди е било много организирано и подредено. В съседната стая която беше по-голяма се намираше леглото му, което беше пълно с рибени кости и някакви камъни, но ние решихме да го оставим там да си почива докато търсим някакъв скрол с който да му помогнем.

 

Докато разглеждахме нещата му разбрахме, че той е бил много силен и известен магьосник. Имаше кореспонденция с Елминистър от Фаерун, където описваше подробно Баровия и Страд и че е приел като лична мисия да помогне на горките хора тук. Докато всички се впрегнахме да търсим скролове с магии, Емо и Саши успяха да намерят Remove Curse и Dispel Magic които решихме че ще са достатъчни за да го оправим, героя на Марто се зачете в прословутата книга на нашия известен магьосник - Mordenkainen's Tome of Foes. Докато разглеждаше статистиките на Balhannoth, останалите забелязаха как съществото започна да се материализира в помещението и внезапно ни нападна. Е БРАВО БЕ МАРТО БЕ! КАКВО НАПРАВИ ПАК БЕ ДЕЙБА КВИ СА ТИЯ РАБОТИ! CR11. Марк Зукърбърк сигурно затова си е мечтал като е мислил Метавърса ама смотани програмисти, вместо 1 маг да си наеме от калибъра на Морти. Понеже го бяхме прочели имахме поне инфо за статовете по-долу.

Извадихме невероятен късмет, че всички успяха да играят преди него и очевидно, че не сме в  леговището му където нещата стават ултра зле. След един бърз рунд успяхме да го набием преди да успее да ни подпук, макар че гадината захапа веднъж за 35 демидж Саши. Щастливи от развоя на събитията и огромния експириънс бързо всички забравиха, че съм виновен за нещо а реално имаше шанс да прочета предния монстър по случайност:

Уви тук ни свърши и късмета. Стоян ни даде възможност да хвърляме трежър тъй като се намирахме в къщата на Мордекайнен със следните възможности:

Very rare - 10%

Rare - 20%

Uncommon - 30%

Всички хвърлихме по веднъж включително и за Саши за някакви ръкавици с много Strength, но никой не извади нищо. След това се върнахме при Морди и Акта кастна първо Remove Curse-a който не подейства и след това диспел меджика. Магията подейства и мага внезапно скочи и ни погледна със острия си поглед от портрета заменил празния му поглед от плажа. Набързо осъзна какво се е случило след като ни изслуша, премени външния си вид с една бърза магия връщайки предния си облик и ни каза, че трябва да действаме бързо. Даде ни Nokia 3310 (оффф не помня амулет ли беше, ЕМИЛЕ) което ще ни осигури директна връзка с него, тъй като той не може директно да ни помогне. Налага се да проучи какво се е случило докато е бил под въздействието на магията. Даде ни също така 2 скрола оф Undead protection и ни отвори портал към Кехлибарените порти.

Преминавайки през него се озовахме пред тях на върха на планина, до колене в сняг и силен снеговалеж. 16 метрови скали се извисяваха пред нас 6 статуи и вратите с  Кехлибарен Цвят. Стоян намекна, че сме спестили безброй трудности ако бяхме тръгнали конвенционално по пътя, срещи с Йетита, лавини и подобни и се чуха недоволни възклицания за пропуснати ползи и експириънс от всички. Също така ни каза че спираме до тук тъй като ни очаква сериозен дънжън който не е окей да започваме на заспало вече. 

Туй беше. Доста силна сесия, останах много доволен и надявам се скоро да се съберем отново за 

да продължим.

Ваш епизодичен текстописец, Марто.

Curse of Strahd - 22 - Лъч светлина

 

    След едноседмична пауза, успяхме да се съберем отново на познатото ни място. За съжаление не в пълен състав, бат Венци не успя да присъства.

    Естествено взехме малко пиленца да си хапнем и накупихме от вече безубразно скъпия джънк. 

    Не дочакахме Емчо, че ни засърбяха ръцете да разберем какви съкровища е криела Баба Лисата.

    Пуснахме заключените гарвани преди това и се нахвърлихме да тършуваме трупа на падналата баба.

    Акта заби един кол в сърцето ѝ преди това, защото в Баровия никога не може да си сигурен, че един мъртъв е наистина мъртъв.

    Намерихме точно това което очаквахме че ни е приготвил Стоян...нищо.

    Въпреки това не се отчаяхме и се отправихме към малката ѝ поизкъртена вече къщичка.

    Почнахме да обръщаме наопаки малкото мебели и под една плетена кошница открихме долапа на бабата.

    Брин напрегна мишци и вдигна капака, но Лисага явно ни беше оставила още няколко изненади.

    Бруно успя да евейдне част от капана, но Брин беше пометен от него.

    Акта използва последната си лекуваща магия и го свести, но точно след това от долапа изкочиха 2-а Spectators (малки Бихолдъри).

    Иендер успя да зашемети единия, а ние се вкуснахме да свалим бързо другия, но още не си бяхме почивали и това се оказа трудно начинание.

    Спектатора успя да свали с един рей и без това раниния Бруно, но не и преди той да му прободе с една прецизна атака едно от очите.

    Едно от очите отправи своя взор към Ниалис и успя да го сконфузи, което го накара да не разпознава нас от лошите и да стреля по нас.

    Всички оцелели насочихме силите си към вече доста ранения Спектейтър и го свалихме, запукахме другия, но той избяга веднага след като се свести.

    Брин стабилизира падналия ни Крадец и се метна в долапа, за да се предпази от лъчите на Спектетъра.

    Бруно свикнал да спи винаги в бойна готовност, отвори очи, метна се към стената да се прикрие и пусна една стрела към летящия Спектетър,

    но дори 5-те му очи не успяха да забележат тази смъртоностна атака и така той полетя мъртъв към земята.

    Тази изненада не ни поучи и скочихме всички в долапа да видим какво е криела там баба Лисага.

    Беше складира х2 скрола, единия за Масово лекуване на рани 3d8 + 3 - 30ft, а другия за връщане на душата на някой наскоро починал (до 1мин).

    Колба с олио, с което магически си наточваш оръжието и то почва да реже повече +3.

    1300 златни монети.

    Pipes of haunting, която плаши хората ако можеш да свириш на нея...не трябва ли да е обратното.

    10 магически камъка за пращка

    Намерихме и камък с руна, която ни напомни на руната от менхирите, където срещнахме Белчо.

    Решихме да починем малко, да си превържем раните, да разпределим новите си придобивки и да обсъдим на къде ще поемем.

    Първата ни спирка трябваше да са менхирите, за да говорим с Белчо и да открием какво прави тази руна.

    Излязохме вън и се опитахме да вдигнем черепа на Аргинвост, но се оказа непосилна задача за кекавото ни парти със средна сила 10.

    Призовахме още един елементъл, който го завлачи до водата и ние поехме от там.

    Миханме през менхирите, но Белчо липсваше, разровихме пак пръста и видяхме че руната съвпада точно с камъка ни и я поставихме.

    Въздуха и земята покрай почнаха да се раздвижват и една светкавица се заби в камъка, веднага усетихме че нещо се е отключило в него... +1 на всички сейвове и скилове.

    

    Продължихме си после по водата, но мъжките мЪди привлякоха рояци с пиявици, които засмукаха семенната и живителна сила от тях.

    Някой почнаха да се давят, защото бяха изцедени, но успяхме да се справим и да ги прогоним.

    Кретайки, отново продължихме напред докато не излезохме от тресавището.

    Довлачихме с последни сили черепе до малката ни армия от немъртви, където Брим извади меча и даде команда на новите си братя да нарамят черепa

    Върнахме се в Аргинвост холд, качихме се на покрива по ронливите стъбли на замъка и поставихме черепа в стъклената кула при драконовия скелет.

    Всичко покрай най започна да се изпълва със светлина и енергия, която стана толкова непоносима, че ни накара да излезем отвън.

    Стигайки пика си, светлината се изстреля нагоре и после като ядрена гъба се върна обратно и се разтла по цяла Баровия.

    Всички усетиха...надежда, както и +1 Армор клас и +1 на сейвове.

    Немъртвата ни армия започна да се разпада, а душите им ни се поклониха и се отправиха нагоре с лъча светлина.

    Миг след това самата душа на Аргинвост полетя от замъка нагоре като призрачен дракон и се сля с другите.

    Е сега със сигурност раздразнихме Страд.

    С този неспирен лъч светлина, които разцепваше облаците над крепоста се чувствахме в достатъчно безепоасно място и решихме да се отдадем на една по голяма почивка.

    На сутринта се отправихме към Мартикови, да им кажем добрите новини и да им върнем втория камък.

    Гарваните и децата бяха първите ни посрещачи, които ни поведоха до самия Мартиков.

    Казахме му добрата новина, че баба Лисага няма вече да ги тормози, това доведе до една искрена радост и веднага раздаде заповеди да наслагат трапезата с най хубавото им вино.

    Веселбата започна, виното започна да се лее, някой припаднаха веднага под масата и тогава Брим им сервира и другата радостна новиниа и удари на масата магическия камък.

    Всички замлъкнаха невярващо за миг, след което избухнаха в радост.

    Взеха камъка и го заровиха в двора, отправиха молитва към Утринния лорд и с още по радостни се върнаха при нас на масата.

    Опитахме се да изкопчим малко информация от Мартиков за Белия гарван и той ни каза, че бил на лудия Магьосник.

    Когато сутринта започна да се превръща във вечеря, решихме да се отправим към нашия приятел Риктавио и да го разпитам за Белия гарван.

    По пътя явно зверовете още не бяха се съвзели от това, което бяхме направили предната вечер и никой не ни нападна.

    На стената до града ни напомниха, че не могат да ни пуснат, затова помолихме да извикат Риктавио.

    Той беше така добър да се разходи извън града с нас, усетихме че освен него и нещо друго се прокрадва в храстите.

    Като забеляза погледите ни, ни каза да не се притесняваме и че е извел неговия любем на разходка.

    Подарихме му Пайпа в знак на добра воля и се опитахме да изкопчим от него информация за 3-тия камък, които той преди това каза, че е в негов приятел.

    С много шикалкавене , накрая разбрахме че камъка въобще не е бил откраднат, а ми си седи при сина на Мартиков в странноприемницата.

    Камъка давал защита на мястото, затова то било толкова специално и никой с лоши намерения не пристъпвал там.

    Това ни се стори като едно доста добро намерение от негова страна и решихме, че Баровия може да мине и без най-доброто си вино.

    Риктавио спомена, че след снощната ни изява, Страд най вероятно ще прати някоя от неговите булки да ни посети.

    Както и че ако отидем към Страд, трябва да знаем, че замъка е свързан с неговия владетел по някакъв начин и там има доста силни създания, които не са за подценяване.

    Останани да посетим лудия Маг и се отправихме натам...