WARHAMMER ENEMY WITHIN - 07 - Fantasy bureaucracy simulator

 

Много освежаващо ми дойде след десет години неуморно писане на блога да си почина малко и другите умели словоплетци да понапишат някой друг пост. Сега отново сядам да напиша приключенията на групата ни от Стария Свят на Уорхамър, а самата група вече дори си има име – „Групата на трикракия гоблин“.

След като се намаахме с Манджи-пианджи и Стоян ни хайпна как това е най-добрият адвенчър евър, започнахме игра. Отне малко време да се сетим как точно сме достигнали до Фон Линц бивеца на екзотични животни и допуснахме, че предният път, когато Каспар пусна слух относно животното, което е убило Адолфус (ловеца), то някой беше казал, че чат пат се мяркат странни животни из града, а пък въпросният Фон Линц ги лови. Но в самата сесия така и не стигнахме до него и ето защо.

Съставът беше пълен освен Емо и поради тази причина Барон фон Лозенщадт бе повален от коварно разстройство и прекара деня на баржата. Също важен детайл беше, че предната вечер е имало пълна зелена луна (Morrslieb). Това е луната на Хаоса и когато тя е пълна, умните хора си седят вкъщи.

Не така се развиха за нас нещата. След като съдия Рихтер ни даде бележката, с която да си вземем седемте златни корони, се запътихме към кметството. Там имаше някакъв чиновник, който прочете, това което му носим, отиде в някаква стаичка и след малко се върна с кесия. Отворихме да видим и имаше само две корони. Защо се поинтересувахме ние и се оказа, че според „информацията на градския съвет“ всъщност ние не сме успяли да намерим гоблина, тъй като той е бил открит премазан от тежък сандък в склад номер 3 на Щайнхагер на доковете. Опитахме се да разберем защо информацията се различава, но не можахме да добием представа откъде точно произтича тяхната информация. Все пак, чиновникът ни даде възможност да напишем възражение и ние го написахме и входирахме. (Ние се придължахме към нашата официална версия, че е намерен в канала, изяден от гигантски плъх. За демона естествено, че си мълчим).

Следващата ни стъпка бе да съберем малко инфо на Шафенфест. Франц Рюте се пласира най-добре след местните и се запозна с мебелиста Вен Бехтер, който му разказа за устройството на градския съвет. Има 15 места, което се излъчват от всички гилдии, но най-влиятелна е търговската гилдия. Председател на съвета е председателят на търговската гилдия Фридрих Магериус. Той е от малка фамилия, но изглежда е доста популярен и уважаван. Другите 4 големи фамилии в търговската гилдия и съответно съвета са Хаген, Рукбродер, Теоген и Щайнхагер. Последните са двама братя, по-големият се казва Франц. Ето, че намерихме и кой е мистериозният FS, чиято кърпичка намерихме в каналите при демона. Самите Щайнхагер основно търгуват с джуджетата.

Решихме да наминем и през нашия благодетел съдия Рихтер, но там намерихме само друг много възрастен съдия Горвинц. Той ни каза, че са го извикали защото на хер Рихтер му е станало лошо и се прибрал вкъщи. Научихме, че живее в малко апартаментче над кмеството.

В това време разпитахме единият от двамата стражари пред тентата на съдията, който беше младо момче и ни разказа нещо много странно. По-рано капитанът на стражата Гьотрен минал отсам, разговарял нещо със съдията, навел се над него, ухилил му се зловещо и съдията след това пребледнял и не след дълго си тръгнал. На младият страж му се сторило много странно, че капитанът се ухилил, тъй като той никога не се смеел и винаги бил крайно сериозен и делови.

Отидохме при съдия Рихтер и ни посрещна Гърти – неговата застаряваща прислужница. Тя беше скептична към нас, но ние я убедихме, че Франц е опитен знахар и тя ни пусна. На влизане се засякохме с излизащия доктор Хохреген (шеф на гилдията на лечителите), той беше крайно объркан и каза, че такава болест не е виждал и отивал в кабинета си да чете дебелите книги. Каспар заподозря измама и го проследи, а другите се качиха при съдията. В крайна сметка се оказа, че докторът не излъга и отиде в гилдията на лечителите.

Хер Рихтер беше тежко болен – опулени и подути червени очи, огромен лилав език, и лилаво петно на едната ръка, сякаш нещо го е пипнало там. Тук се появи предположението, че капитанът на стражата всъщност е бил допелгангер от хаоса, който се е представил за капитана и е докоснал някак си съдията по ръката. Относно лечението на съдията имаше мнения – Бром предложи да ампутираме (със секирата), но не му стигна зар, а Рюте знаеше, че няма какво да се направи и забърка плацебо мехлемче, най-вече за да успокои паникьосаната прислужница.

Върнахме се до съдийската тента и младият стражар ни каза, че „капитанът“ наистина е докоснал съдия Рихтер по същото място на ръката. Отидохме при капитан Гьотрин, той наистина беше сериозен и тегав човек. Разбира се, оказа се, че не е напускал казармата, но пък за награда ни сложи забрана за напускане на Бьогенхафен за три дни, докато органите на реда разследват случая.

Настане вечер, Morrslieb изгрее, зелена светлина обсипе свода небесен. Ние отиваме към склада на Щайнхагер, където ужким е било лобното място на клетия гоблин. Там разговаряхме с Антон – пияната охрана, който каза, че „аз го пребих гоблина“, което очевидно не беше ясно. Дадохме му да пие и той се кротна и заспа, оставяйки склада на наше разположение. Имаше сандъци с руда и други товари, но стана ясно, че гоблин тук не е имало никога.

Решихме да пренощуваме при съдията, защото се опасявахме, че ще се превърне в нещо страшно и ще изяде клетата прислужница. Под лъчите на зелената луна крачихме из празните улици на града, а луната сякаш ни се смееше…

Съдията беше се влошил, малко му дръпнахме перденцета, за да намалим зелената светлина и той сякаш се подобри, но през нощта изведнъж бе разтресен от конвулсии и в крайна сметка хвърли топа.

На другия ден дойдоха от църквата на Морр да го приберат, а ние отидохме до кметството да видим какво е станало с нашето възражение. Там седеше същият чиновник, който обаче тупаше топката, говореше как било входирано възражението, и като цяло се правеше, че не ни познава. Оказа се, обаче, че всъщност можем да говорим със съвета и ни поканиха в кабинета на съветник Теоген. Вътре беше мрачно, самият съветник беше възрастен и едър бледен мъж, който се усмихваше с дълги кучешки зъби и пиеше рубиненочервена гъста виноподобна течност. Това бяха достатъчно доказателства, за да се досетим, че е вампир.

Теоген беше доста любезен с нас, написа ни препоръка за среща с Франц Щайнхагер. След това като цяло смени тона и каза, щял да предложи нашата версия да бъде разгледана на градския съвет. А сетне съвсем смени тона и каза, че всъщност, ако било за парите, можело лесно да се уредят нещата и да забравим за случая.

С това и приключихме, след което се посмяхме, че тия за 5 корони, сега ще им се разплете цялата схема.

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 06 - Descent into the sewers

 

автор е Венци

На празника на труда се събрахме в кръщелното място на капитализма – офиса на БЛО, за да накараме героите ни от Warhammer да се потрудят и поизпотят, а при лош зар и да умрат (за радост на всички последното не се случи). Събудихме се в каютите си, а стражата вече ни чакаше нетърпеливо. Преди да успеем да закусим бяхме настоятелно подканени да влизаме в каналите, за да търсим избягалия трикрак гоблин. Дитрих развърза кесията и закупи провизии, необходими ни за експедицията в каналите – масло за фенера, факли, тебешир и кози крак (щанга), а след настояване от Франц Рюте на стражата й се откъсна от сърцето една факла.

Стражата ни отведе до Алтен Ринг, къде отвори един от малкото шахти на канализацията, през които можеше да се стигне до тунелите долу. Връчиха ни стълба с куки и ни подканиха да влизаме, въпреки ужасяващата миризма, която се носеше отвътре. Спуснахме се без особено проблеми и се ориентирахме в посоката, отчитайки от къде би трябвало да е влязъл гоблинът. Намерихме мястото, от където беше влязъл гоблинът и успяхме чрез стълбата да преминем от единия на другия „бряг“ на канала, без никой да падне в мизерията (установихме, че има голям риск от инфекция). Дитрих като че ли видя гърба не нещо в канала, но не може да установи какво точно, а никой друг не го видя. Гоблинът беше оставил кървава диря, която не представляваше трудност за нашия investigator да я проследи.

Следвайки дирята не забелязахме ято прилепи, което ни нападна изневиделица. Успяхме бързо да го прогоним и за радост никой не пострада, нито падна в канала. Стигнахме до странична дървена врата, която беше светкавично разбита от джуджето ни. В разкрилата се пред нас стая имаше трима души, седящи върху бъчви, които си говориха, множество други бъчви и сандъци, като непознатите не се притесниха видимо от нашия kick-in-the-door style. Явно бяха изпечени контрабандисти и бандити, защото изглеждаха доста опасни и се опитаха да ни подлъжат да влезем. Разбрахме се, че нямаме нищо против тях и търсим трикрак гоблин и се разминахме с този deadly encounter.

Продължихме си по пътя, като по едно време въздухът около нас избухна мощно. Установихме по пътя на логиката, че отделилия се от изпражненията метан се е концентрирал на даденото място и е бил запален от нашите факли. Освен да се надяваме да няма на друго място по пътя, няма какво да направим.

Ходейки лека полека стигнахме до един фосфоресциращ ouze, който кротко поглъщаш едно куче. Франц се опита да го прескочи, но се подхлъзна и директно се наби на ouze-а. Последва кратка схватка, в която Франц Рюте хвана лека инфекция и за малко да си замине (resolve-a го спаси), но dwarf slayer-a прегази бързо фосфоресциращото чудовище. Продължихме покрай канала и не след дълго се натъкнахме на плаващ труп на джудже, върху който имаше огромен плъх, с размерите на куче. Джуджето беше познатия ни пияница от миналия ден – Гутри и имаше разкъсни рани, които ни бяха много познати. Билкарят реши да „опитоми“ плъха и да се сдобие със спътник, но Дитрих фон Лозенщад се намеси господарски и му заповяда да остави тази торба с болести настрана.

Кървавата диря на гоблина ни отведе до голяма дървена врата с малко прозорче. Надникнахме и хвърлихме факла вътре, след което видяхме остатъците от костите на гоблина, който познахме по трикракия таз, видяхме начертана октаграма и в средата й рисунка във формата на демонска глава. Влязохме в стаята, а в другия й край намерихме бяла носна кърпичка с монограм „FS”. Изведнъж от октаграмата се надигна дим, който се оформи в огромен, триметров демон, с множество очи, обвит от розово-лилава енергия. Очевидно беше, че не може да го убием, затова решихме да влезем в разговор (ако стане). Ами стана – установихме, че някой е убил джуджето и неговата кръв е част от заклинанието за демона. Успяхме да избягаме и се качихме обратно на повърхността.

Изкъпахме се в реката и пренощувахме на баржата. Кърпичката, която взехме не е на някой благородник, а на буржоа, който познава Дитрих фон Лозенщад.

На другата сутрин установихме, че докторът с екзотичните животни е избягал и не можем да си съберем парите от него. Досетил се е, че ще разберем, че гоблинът е мутант и тогава гнева на градската стража ще се стовари върху главата му. Съдията обаче остана доволен от свършената работа и даже ни компенсира с малко жълтици отгоре.

Дитрих фон Лозенщад предположи, че кърпичката е на ловеца на екзотични животни Фон Линдз, така че той е следващият, с когото трябва да се срещнем.

 бел. Саш. - единствено Венци не е написал, че хората, които говориха с демона получиха шанс за corruption points и някой (Емо мисля) получи 2 броя.