автор е Венци
На празника на труда се събрахме
в кръщелното място на капитализма – офиса на БЛО, за да накараме героите ни от Warhammer да се потрудят и
поизпотят, а при лош зар и да умрат (за радост на всички последното не се
случи). Събудихме се в каютите си, а стражата вече ни чакаше нетърпеливо. Преди
да успеем да закусим бяхме настоятелно подканени да влизаме в каналите, за да
търсим избягалия трикрак гоблин. Дитрих развърза кесията и закупи провизии,
необходими ни за експедицията в каналите – масло за фенера, факли, тебешир и
кози крак (щанга), а след настояване от Франц Рюте на стражата й се откъсна от
сърцето една факла.
Стражата ни отведе до Алтен Ринг,
къде отвори един от малкото шахти на канализацията, през които можеше да се
стигне до тунелите долу. Връчиха ни стълба с куки и ни подканиха да влизаме,
въпреки ужасяващата миризма, която се носеше отвътре. Спуснахме се без особено проблеми
и се ориентирахме в посоката, отчитайки от къде би трябвало да е влязъл
гоблинът. Намерихме мястото, от където беше влязъл гоблинът и успяхме чрез
стълбата да преминем от единия на другия „бряг“ на канала, без никой да падне в
мизерията (установихме, че има голям риск от инфекция). Дитрих като че ли видя
гърба не нещо в канала, но не може да установи какво точно, а никой друг не го
видя. Гоблинът беше оставил кървава диря, която не представляваше трудност за
нашия investigator да я
проследи.
Следвайки дирята не забелязахме
ято прилепи, което ни нападна изневиделица. Успяхме бързо да го прогоним и за
радост никой не пострада, нито падна в канала. Стигнахме до странична дървена
врата, която беше светкавично разбита от джуджето ни. В разкрилата се пред нас
стая имаше трима души, седящи върху бъчви, които си говориха, множество други
бъчви и сандъци, като непознатите не се притесниха видимо от нашия kick-in-the-door style. Явно
бяха изпечени контрабандисти и бандити, защото изглеждаха доста опасни и се опитаха
да ни подлъжат да влезем. Разбрахме се, че нямаме нищо против тях и търсим
трикрак гоблин и се разминахме с този deadly encounter.
Продължихме си по пътя, като по
едно време въздухът около нас избухна мощно. Установихме по пътя на логиката,
че отделилия се от изпражненията метан се е концентрирал на даденото място и е
бил запален от нашите факли. Освен да се надяваме да няма на друго място по
пътя, няма какво да направим.
Ходейки лека полека стигнахме до
един фосфоресциращ ouze,
който кротко поглъщаш едно куче. Франц се опита да го прескочи, но се подхлъзна
и директно се наби на ouze-а.
Последва кратка схватка, в която Франц Рюте хвана лека инфекция и за малко да
си замине (resolve-a го
спаси), но dwarf slayer-a
прегази бързо фосфоресциращото чудовище. Продължихме покрай канала и не след
дълго се натъкнахме на плаващ труп на джудже, върху който имаше огромен плъх, с
размерите на куче. Джуджето беше познатия ни пияница от миналия ден – Гутри и
имаше разкъсни рани, които ни бяха много познати. Билкарят реши да „опитоми“
плъха и да се сдобие със спътник, но Дитрих фон Лозенщад се намеси господарски
и му заповяда да остави тази торба с болести настрана.
Кървавата диря на гоблина ни
отведе до голяма дървена врата с малко прозорче. Надникнахме и хвърлихме факла
вътре, след което видяхме остатъците от костите на гоблина, който познахме по
трикракия таз, видяхме начертана октаграма и в средата й рисунка във формата на
демонска глава. Влязохме в стаята, а в другия й край намерихме бяла носна
кърпичка с монограм „FS”.
Изведнъж от октаграмата се надигна дим, който се оформи в огромен, триметров
демон, с множество очи, обвит от розово-лилава енергия. Очевидно беше, че не
може да го убием, затова решихме да влезем в разговор (ако стане). Ами стана –
установихме, че някой е убил джуджето и неговата кръв е част от заклинанието за
демона. Успяхме да избягаме и се качихме обратно на повърхността.
Изкъпахме се в реката и
пренощувахме на баржата. Кърпичката, която взехме не е на някой благородник, а
на буржоа, който познава Дитрих фон Лозенщад.
На другата сутрин установихме, че
докторът с екзотичните животни е избягал и не можем да си съберем парите от
него. Досетил се е, че ще разберем, че гоблинът е мутант и тогава гнева на
градската стража ще се стовари върху главата му. Съдията обаче остана доволен
от свършената работа и даже ни компенсира с малко жълтици отгоре.
Дитрих фон Лозенщад предположи,
че кърпичката е на ловеца на екзотични животни Фон Линдз, така че той е
следващият, с когото трябва да се срещнем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар