(автор е Сашо)
Дневникът на Каспар Курц…
Слава на Сигмар! Потапянето в топлите води на Кемпербадското
гърло успокои за кратко непоносимите болки в гърба ми и въпреки, че те се
завърнаха, местният лечител ме увери, че възстановяването ми ще е по-бързо
благодарение на целителната сила на водите.
След банята слязохме надолу към кръчмите и се намерихме с
другите. Ардум се сдоби с нов щит от кръчмарската контрабанда и последва дълъг
спор накъде да продължим. Франц беше убеден, че щом замъкът Витгенщайн е по
път, то непременно трябва да се отбием. Аз не бях толкоз сигурен – не знаем
колко сме напред или назад спрямо графика на експедицията, а пък щеше да е
полезно за нашето разследване да успеем да ги хванем. В крайна сметка,
джуджешките гласове надделяха и потеглихме към замъка.
Разпитахме за нашия нов спътник – флагеланта, но ни казаха,
че е потеглил рано сутрин с друга лодка. Странна птица наистина. В това време
решихме окончателно да назовем лодката си Die Lila Fräulein и потеглихме. Баронът
разказа, че Витгенщайнови са много особени и странят от публичния живот.
Замъкът се извисяваше непристъпен върху няколко голи скали, кацнал отгоре им,
като огромен гранитен гарван. Направи ни впечатление, че всички други лодки
отбягват замъка възможно най-старателно. От една съседна лодка ни викнаха, че
имало „плаваща гад“ и зърнахме подут човешки труп в реката. Ардум го застреля с
арбалета и тялото се взриви и парчета месо хвръкнаха навсякъде. От главата
излязоха малки розови пипала и тя бързичко отплава нанякъде.
До брега има селце, приближихме се да огледаме и въпреки
привидната пустота, забелязахме множество очи на скрити фигури, които ни
наблюдават. Те лека полека се размърдаха и ги видяхме – гладни, слаби и болни
прокажени с циреи по телата започнаха да приближават кея. На един малко по
далечен хълм видяхме благородник с тъмно лилава качулата роба яхнал бял кон.
Тонът в групата се смени след като зърнахме обитателите на
Витгендорф и продължихме с план Б – да отидем в Грисенвалд.
Беше станало късно, но решихме да натиснем и да пристигнем в
Аркен, а не да нощуваме на реката. Това е малък гарнизонен град и всичко беше
затворено, затова нощувахме на лодката. По време на вахтата на барона до него е
паднал един патладжан. Други произшествия нямаше. На сутринта поразпитахме из
града, но нищо интересно не научихме освен, че в Грисенвалд много се развилняли
джуджетата.
По обяд пристигнахме и там – градът е разположен на двете
реки Грисен и Райк и веднага забелязахме голямата джуджешка сграда малко извън
стените му. По кея имаше доста кръчми.
Решихме да се разделим на две групи – братята джуджета
тръгнаха да търсят контакти с местните джуджета, а ние с Франц и Барона
отидохме да търсим следи от експедицията.
Джуджетата влезли в привидно джуджешката кръчма „Кръвната
вражда“, но там нямало никакви джуджета, а и братята не били приети особено
добре. Научили, че джуджетата палят и ограбват ферми и в този момент влезли две
мъртво пияни джуджета и почнали да правят циркове в кръчмата. Ардум ги погледал
малко и накрая решил да ги постегне и да ги засрами, което не е трудно като
имаш слейър до себе си и научил, че те са кланът Грейхамър и Горин Грейхамър е
техният вожд. Спазарили се да идат при него и успяли даже да си уредят
аудиенция. Вождът не бил много приятелски настроен в началото, но все пак им
разказал какво е станало. Преди три години в града дошла Етелка Херцен и
омагьосала мината така че да не могат да намерят златото в нея и после им я
купила на базценица. Сетне те и построили и къщата. Много от джуджетата се изнесли
след това, а останалите от безпаричие и отчаяние почнали да поркат. Направи ми
впечатление, че те копали от 30 години в мината и злато никога не е имало, но
те били убедени, че ето всеки момент ще го намерят, но Етелка ги омагьосала да
не го намерят. Странни са тия джуджета, нашите братя са къде-къде по близо до
нашия човешки акъл. Горим категорично отрекъл да са палили каквито и да е
ферми, но признал, че отношенията между хората и джуджетата са много зле в
момента. В крайна сметка Горим дал на Ардум скица на къщата на Етелка и
информация за задния вход на мината. Там имало от другата страна на хълма камък
„като косъм от носа на Гругни“, натискаме го и влизаме през задния вход. Ех,
джуджета….
В това време ние отидохме до кметството да огледаме обявите. Франц се запозна със сержант Брентвалд – шефът на охраната, който оприличи ситуацията в града на буре с барут и ни обясни за проблема с джуджетата. Те продали мината преди три години на Етелка Херцен и от тогава почнали проблемите. Замислих се, че тази времева линия съвпада и с теогенови – нещо е станало преди три години и изведнъж се видели с много възможности. Сержантът ни хареса и ни даде листче с Wanted джуджето Дурак, за когото се смята, че е палил фермите. За Етелка каза, че май е извън града, но в къщата и със сигурност живее полуръстката Дъмплинг, която е личната и готвачка.
Ние обяснихме на сержанта, че сме по следите на Етелка и че
нещо има с тая жена и че ще помагаме на града да си реши проблемите. Той се
впечатли от нас и ни даде карта, с която да се легитимираме пред стражата, че
сме тайни сътрудници.
Засърбя ме да ида да видя документите по сделката и след
малко масло за длани от страна на барона, успяхме да погледнем – Етелка е
платила 150 корони за нея, което не е зле за полупразна мина с кофти кюмюр, но
пък е пладнешки обир, ако наистина има злато. Баронът пък от своя страна отиде
на пазара да потърси дали някой е купувал много провизии като за експедиция и
следите ни насочиха отново към готвачката на Етелка.
Събрахме се и потеглихме към мините. По пътя видяхме едната
изгоряла ферма и я прегледахме за улики. Видяхме, че е било координирана
засада, намерихме и една гоблинска стрела, както и следи от вълк. Продължихме и
към следващата подпалена ферма и там открихме гоблински ятаган с вълчи зъб.
Значи е имало гоблинска вълча кавалерия…
Не след дълго открихме и „косъма на Гругни“. Стъпихме отгоре
му и пред нас се отвори малка тъмна шахта. Посегнахме за факлите и фенерите си….
