WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 05 - SQUIG

 (автор е Сънчо)

Задействахме джуджешки механизъм, умело скрит от нашите събратя зад камък с формата на косъм от носа на Грунгни. Отвори се малка шахта за въздух, отвеждаща ни в мината. Лордчето се погнуси от идеята да се завира в тясната и мръсна шахта и реши да остане отвън. Франц също остана с него, шестото му чувство подсказваше, че нещо не е наред и реши да не влиза. Точно затова пък ние влязохме, трябваше да проучим. Така че аз, Бром и Каспър се вмъкнахме  в тунела, за да разнищим случая.

  След известно време стигнахме до една пукнатина, през която видяхме, че от другата страна има голяма зала, където спяха 4 гоблина с 4 бойни вълка. Намерихме изхода няколко крачки след цепнатината, който излизаше точно над главите им. Решихме да приложим малко хитрост и да ги изненадаме. Каспар напои сламата запушваща отвора на шахтата с масло от фенера си, след което го запали. Бром го изрита върху главите им и като брадвата на Гримнир се стовари отгоре им с боен вик.

  Вълците побягнаха като подплашени палета с подвити опашки, гоблините не останаха по назад от своите питомци и тръгнаха да се спасяват. Само един успя да ни се измъкне, тежко ранен и тръгнахме след кървавата следа, която оставяше.

  Вървейки из коридорите на мината, стигнахме до помещение със зарязани миньорски пособия. Там лежеше в края гоблина, като два вълка му ближеха раните, а трети ни ръмжеше. Тука Франц би ни бил от полза, той се разбира с горските зверове. 

  Веднага ни замириса на капан, едва възпрях Бром да се втурне и да обезглави лежащия гоблин. Отстъпихме малко назад на входа и започнах да пускам стрели от почти безопасно разстояние. След втората се чу изсвирване и от всякъде изскочиха зеленокожи.

Лошото е че и отзад се чуха викове на гоблини и вълци. Бром взе бързо и безрасъдно решение да срути тунела. Засили се и стовари всичката си сила върху здравата подпора. 

Веднага всичко започна да се срутва. Хукнахме назад и почти без поражения, но с огромен късмет се измъкнахме. Но там ни чакаха 2-а вълка с техните ездачи, които се оказа че бият здраво. Каспар успя някак да оцелее два смъртоносни удара, според мен Сигмар го закриляше в този момент. Разменихме още няколко удара и всичко приключи в наша полза.

  Взехме им главите за доказателство в града и след като пътя ни напред беше срутен, се върнахме да разгледаме другите галерии. Намерихме закования вход, но по интересното ни откритите бе в една от другите галерии. 

СКУИГ. 

Огромен, всъщност май още не беше достигнал пълните си размери, но все пак голям. Там решихме, че е време да викнем още хора. Направихме стратегическо отстъпление и се отправихме към града. Веднага ни посрещнаха с копия насочени срещу нас, но след като хвърлихме зеленокожите глави в краката им, всичко се промени. Изпроводиха ни веднага към капитана, за да разкажем какво сме открили. Естествено веднага той си присвои заслугите и каза, че той ни е изпратил да разследваме. Но още по странното е че отправи веднага насъбралата се сила към Етелка. Всички почнаха да скандират 'Вещица’ и да вадят вили и факли, все едно това са чакали. Тълпата събра бързо съмишленици и бавно потегли към имението ѝ. В това време Каспар забеляза, че джуджетата се измъкват. Тръгна след тях и видя, че те събираха в тяхното гето, където начело с техния вожд се запътиха към мината да си дирят златото. 

  Тук решихме, че може би е добра идея да се разделим, всеки да си отиде при неговите и да видят какво ще стане…

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 04 – Grisenwald

 (автор е Сашо)

Дневникът на Каспар Курц…

Слава на Сигмар! Потапянето в топлите води на Кемпербадското гърло успокои за кратко непоносимите болки в гърба ми и въпреки, че те се завърнаха, местният лечител ме увери, че възстановяването ми ще е по-бързо благодарение на целителната сила на водите.

След банята слязохме надолу към кръчмите и се намерихме с другите. Ардум се сдоби с нов щит от кръчмарската контрабанда и последва дълъг спор накъде да продължим. Франц беше убеден, че щом замъкът Витгенщайн е по път, то непременно трябва да се отбием. Аз не бях толкоз сигурен – не знаем колко сме напред или назад спрямо графика на експедицията, а пък щеше да е полезно за нашето разследване да успеем да ги хванем. В крайна сметка, джуджешките гласове надделяха и потеглихме към замъка.

Разпитахме за нашия нов спътник – флагеланта, но ни казаха, че е потеглил рано сутрин с друга лодка. Странна птица наистина. В това време решихме окончателно да назовем лодката си Die Lila Fräulein и потеглихме. Баронът разказа, че Витгенщайнови са много особени и странят от публичния живот. Замъкът се извисяваше непристъпен върху няколко голи скали, кацнал отгоре им, като огромен гранитен гарван. Направи ни впечатление, че всички други лодки отбягват замъка възможно най-старателно. От една съседна лодка ни викнаха, че имало „плаваща гад“ и зърнахме подут човешки труп в реката. Ардум го застреля с арбалета и тялото се взриви и парчета месо хвръкнаха навсякъде. От главата излязоха малки розови пипала и тя бързичко отплава нанякъде.

До брега има селце, приближихме се да огледаме и въпреки привидната пустота, забелязахме множество очи на скрити фигури, които ни наблюдават. Те лека полека се размърдаха и ги видяхме – гладни, слаби и болни прокажени с циреи по телата започнаха да приближават кея. На един малко по далечен хълм видяхме благородник с тъмно лилава качулата роба яхнал бял кон.

Тонът в групата се смени след като зърнахме обитателите на Витгендорф и продължихме с план Б – да отидем в Грисенвалд.

Беше станало късно, но решихме да натиснем и да пристигнем в Аркен, а не да нощуваме на реката. Това е малък гарнизонен град и всичко беше затворено, затова нощувахме на лодката. По време на вахтата на барона до него е паднал един патладжан. Други произшествия нямаше. На сутринта поразпитахме из града, но нищо интересно не научихме освен, че в Грисенвалд много се развилняли джуджетата.

По обяд пристигнахме и там – градът е разположен на двете реки Грисен и Райк и веднага забелязахме голямата джуджешка сграда малко извън стените му. По кея имаше доста кръчми.

Решихме да се разделим на две групи – братята джуджета тръгнаха да търсят контакти с местните джуджета, а ние с Франц и Барона отидохме да търсим следи от експедицията.

Джуджетата влезли в привидно джуджешката кръчма „Кръвната вражда“, но там нямало никакви джуджета, а и братята не били приети особено добре. Научили, че джуджетата палят и ограбват ферми и в този момент влезли две мъртво пияни джуджета и почнали да правят циркове в кръчмата. Ардум ги погледал малко и накрая решил да ги постегне и да ги засрами, което не е трудно като имаш слейър до себе си и научил, че те са кланът Грейхамър и Горин Грейхамър е техният вожд. Спазарили се да идат при него и успяли даже да си уредят аудиенция. Вождът не бил много приятелски настроен в началото, но все пак им разказал какво е станало. Преди три години в града дошла Етелка Херцен и омагьосала мината така че да не могат да намерят златото в нея и после им я купила на базценица. Сетне те и построили и къщата. Много от джуджетата се изнесли след това, а останалите от безпаричие и отчаяние почнали да поркат. Направи ми впечатление, че те копали от 30 години в мината и злато никога не е имало, но те били убедени, че ето всеки момент ще го намерят, но Етелка ги омагьосала да не го намерят. Странни са тия джуджета, нашите братя са къде-къде по близо до нашия човешки акъл. Горим категорично отрекъл да са палили каквито и да е ферми, но признал, че отношенията между хората и джуджетата са много зле в момента. В крайна сметка Горим дал на Ардум скица на къщата на Етелка и информация за задния вход на мината. Там имало от другата страна на хълма камък „като косъм от носа на Гругни“, натискаме го и влизаме през задния вход. Ех, джуджета….

В това време ние отидохме до кметството да огледаме обявите. Франц се запозна със сержант Брентвалд – шефът на охраната, който оприличи ситуацията в града на буре с барут и ни обясни за проблема с джуджетата. Те продали мината преди три години на Етелка Херцен и от тогава почнали проблемите. Замислих се, че тази времева линия съвпада и с теогенови – нещо е станало преди три години и изведнъж се видели с много възможности. Сержантът ни хареса и ни даде листче с Wanted джуджето Дурак, за когото се смята, че е палил фермите. За Етелка каза, че май е извън града, но в къщата и със сигурност живее полуръстката Дъмплинг, която е личната и готвачка.

Ние обяснихме на сержанта, че сме по следите на Етелка и че нещо има с тая жена и че ще помагаме на града да си реши проблемите. Той се впечатли от нас и ни даде карта, с която да се легитимираме пред стражата, че сме тайни сътрудници.

Засърбя ме да ида да видя документите по сделката и след малко масло за длани от страна на барона, успяхме да погледнем – Етелка е платила 150 корони за нея, което не е зле за полупразна мина с кофти кюмюр, но пък е пладнешки обир, ако наистина има злато. Баронът пък от своя страна отиде на пазара да потърси дали някой е купувал много провизии като за експедиция и следите ни насочиха отново към готвачката на Етелка.

Събрахме се и потеглихме към мините. По пътя видяхме едната изгоряла ферма и я прегледахме за улики. Видяхме, че е било координирана засада, намерихме и една гоблинска стрела, както и следи от вълк. Продължихме и към следващата подпалена ферма и там открихме гоблински ятаган с вълчи зъб. Значи е имало гоблинска вълча кавалерия…

Не след дълго открихме и „косъма на Гругни“. Стъпихме отгоре му и пред нас се отвори малка тъмна шахта. Посегнахме за факлите и фенерите си….