(автор е Сънчо)
Задействахме джуджешки
механизъм, умело скрит от нашите събратя зад камък с формата на косъм от носа
на Грунгни. Отвори се малка шахта за въздух, отвеждаща ни в мината. Лордчето се
погнуси от идеята да се завира в тясната и мръсна шахта и реши да остане отвън.
Франц също остана с него, шестото му чувство подсказваше, че нещо не е наред и
реши да не влиза. Точно затова пък ние влязохме, трябваше да проучим. Така че
аз, Бром и Каспър се вмъкнахме в тунела, за да разнищим случая.
След
известно време стигнахме до една пукнатина, през която видяхме, че от другата
страна има голяма зала, където спяха 4 гоблина с 4 бойни вълка. Намерихме
изхода няколко крачки след цепнатината, който излизаше точно над главите им.
Решихме да приложим малко хитрост и да ги изненадаме. Каспар напои сламата
запушваща отвора на шахтата с масло от фенера си, след което го запали. Бром го
изрита върху главите им и като брадвата на Гримнир се стовари отгоре им с боен
вик.
Вълците
побягнаха като подплашени палета с подвити опашки, гоблините не останаха по
назад от своите питомци и тръгнаха да се спасяват. Само един успя да ни се
измъкне, тежко ранен и тръгнахме след кървавата следа, която оставяше.
Вървейки из
коридорите на мината, стигнахме до помещение със зарязани миньорски пособия.
Там лежеше в края гоблина, като два вълка му ближеха раните, а трети ни
ръмжеше. Тука Франц би ни бил от полза, той се разбира с горските
зверове.
Веднага ни
замириса на капан, едва възпрях Бром да се втурне и да обезглави лежащия
гоблин. Отстъпихме малко назад на входа и започнах да пускам стрели от почти
безопасно разстояние. След втората се чу изсвирване и от всякъде изскочиха
зеленокожи.
Лошото е че и отзад се
чуха викове на гоблини и вълци. Бром взе бързо и безрасъдно решение да срути
тунела. Засили се и стовари всичката си сила върху здравата подпора.
Веднага всичко започна
да се срутва. Хукнахме назад и почти без поражения, но с огромен късмет се
измъкнахме. Но там ни чакаха 2-а вълка с техните ездачи, които се оказа че бият
здраво. Каспар успя някак да оцелее два смъртоносни удара, според мен Сигмар го
закриляше в този момент. Разменихме още няколко удара и всичко приключи в наша
полза.
Взехме им
главите за доказателство в града и след като пътя ни напред беше срутен, се
върнахме да разгледаме другите галерии. Намерихме закования вход, но по
интересното ни откритите бе в една от другите галерии.
СКУИГ.
Огромен, всъщност май още не беше достигнал пълните си размери, но все пак голям. Там решихме, че е време да викнем още хора. Направихме стратегическо отстъпление и се отправихме към града. Веднага ни посрещнаха с копия насочени срещу нас, но след като хвърлихме зеленокожите глави в краката им, всичко се промени. Изпроводиха ни веднага към капитана, за да разкажем какво сме открили. Естествено веднага той си присвои заслугите и каза, че той ни е изпратил да разследваме. Но още по странното е че отправи веднага насъбралата се сила към Етелка. Всички почнаха да скандират 'Вещица’ и да вадят вили и факли, все едно това са чакали. Тълпата събра бързо съмишленици и бавно потегли към имението ѝ. В това време Каспар забеляза, че джуджетата се измъкват. Тръгна след тях и видя, че те събираха в тяхното гето, където начело с техния вожд се запътиха към мината да си дирят златото.
Тук решихме,
че може би е добра идея да се разделим, всеки да си отиде при неговите и да
видят какво ще стане…
Няма коментари:
Публикуване на коментар