WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 09 – Гребане и сецкане

 

(из дневника на Каспар Курц)

Гърмящите водопади. Кръчмата изглеждаше приятно място, но нямахме никакво време за губене. Платихме на салджията Джейк да ни прекара от към другата страна на реката, за да идем в Унтербаум и да говорим с местния друид. Питахме го за Етелка, но той не можа да ни каже нищо ново освен, че отива към някаква местност, която се нарича „Дяволската купа“.

Пътечката към селото лъкатушеше из китна и приветлива гора, много различна от мраколесите на Райквалд, където се чудиш дали бандити ще те заплашват, за да ти вземат кесията или мутанти ще ти изядат лицето. Излязохме на една огромна поляна и видяхме голяма дървена палисада. Това беше Унтербаум.

Хората бяха приветливи и бързо ни насочиха към двете главни действащи лица в района – друидът Коробет и майстерът на Тетивата Ворстер. Вторият ни покани в дома си и ни нагости пребогато с медовина и каквото още успяха да сложат на трапезата. Изглеждаха надеждни, затова им разкрихме нашата мисия – търсим Етелка и другите слуги на Хаоса.

Коробет ни разказа, че според древното предание Морслиб е плюл по земята четири дни. На местата, където е плюл е бил издигнат най-големият друидски каменен кръг, който да пази от покварата на Хаоса. Това място се нарича „Дяволската купа“. Видяли са Етелка заедно с четирима, от които един е шушляк. Значи все още са пред нас. Стигнахме до извода, че Етелка търси (а тук вероятно има) от мистичния warpstone – чистата есенция на Хаоса. Коробет предложи да дойде с нас и да ни прекара нагоре по реката. Щял да знае, ако някой наруши целостта на друидските кръгове. Пътят е 3 дни с канута и малко пеш.

Разбрахме също и, че моята паника и на Ардум се дължат на менхирите. Те са древна магия и не се знае точно на кой как ще подейства. Коробет каза, че на сутринта ще ни помогне да си оправим състоянието.

Останахме в къщата на Ворстер да нощуваме и видяхме, че все пак нещата не са толкова идилични в Унтербаум. Цялото село се събира вътре в оградата, вратите се залостват и всички, дори и животните, остават на закрито. Инструкциите бяха пределно ясни – каквото и да чуем, да не излизаме навън.

Легнахме да спим на пода заедно с животните. Ардум гушна четири кокошки и почна да хърка силно. Баронът сподели после, че докато бил на вахта чул детски плач и тежки стъпки. После и аз чух детски глас, даже достатъчно силен да събуди Ардум, който поиска да излезе и да провери какво става. Аз успях да укротя джуджето и той си гушна пак кокошките и заспа. Освен тези странности, нямаше истински произшествия през нощта.

На зазоряване дойде Коробет и ни почерпи от чибука си, който махна нашия skittishness. Качихме се на канутата и загребахме нагоре по реката. Разказахме на Коробет как Франц търси animal companion и дали не може нещо да помогне по тази линия. В това време се оказа, че Ардум има яйце в брадата останало от нощувката с кокошките. То се излюпи и малко жълто пиленце изписука и се зае да закусва с трохите в радата на джуджето.

После пушихме още чибук и още и още.

Спряхме на едно удобно място за лагер и успях да направя доста приличен лагер, че даже имаше и мека шума до си постелим. Седнахме край огъня да пушим чибук и Коробет ни увлече с разказите си как тука има уникални бийстмени, които не се срещат никъде другаде – с черупки на костенурка и очи на охлюв. През нощта нямаше проблеми. Ардум разказа, че е чул гарвана на друида как си говори с другите птици в гората относно това какво е да живееш заедно с хората. Ардум наистина си пушна доста доволно чибук, така че не съм сигурен, дали не го е сънувал това, докато е бил на вахта, но нали сме живи, така че нямам забележки.

На следващия ден пак се метнахме на канутата и продължихме нагоре. Светлата красива гора отстъпи място на мрачен лес, дом на свирепи паяци. Видяхме няколко капана с мрежи, но овреме се усетихме и ги запалихме с факлата си, така че не успяхме да се оплетем. Нататък след гората на паяците вече нямаше и много гора. Преобладаваха изсъхнали дървета, все повече единични и заобиколени от криви и грозни храсти.

Направихме втори лагер. Ардум показа на Коробет жезъла от острова на джуджетата строители и друидът се съгласи да се опита да разбере силата му. Духаше силен и пронизителн вятър, който вдигаше адски шум. Коробет направи заклинание, с което шумът около нас утихна и можахме да спим.

На третия ден стигнахме края на плавателната част. Реката беше вече бързей плитък до коляно. Продължихме пеш. Тревата беше синьо-зелена и наклонена срещу вятъра. Коробет ни каза, че наричат това „ливадата на Морслиб“. Според друида около камъните ще сме в безопасност.

Не след дълго видяхме първите каменни менхири. Друидът си пое въздух и каза:

„Ето я. Дяволската купа.“

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 08 - Шлеп by шлеп

 (автор е Марти)

След последната тежка схватка групата на "Трикракия гоблин" трябваше да се заеме със счупения шлеп. За лош късмет тонове Fortunes бяха изхабени за да успеем да направим това. Пътя продължи по река Стир сгушен в мрачно дефиле с ограничен достъп от светлина и чудесни условия за засада. Изографисани речни камъни - менхири и мегалити също така съпровождаха лодката по течението на реката.

 

Ардум и Каспър пропуснаха да изкарат каръпшън тестовете си и получиха по 1 skittish трейт - при 3 такива се получава броукън кандъшин.

 

На следващия ден докато Бром бе на вахта видя в реката носещ се труп на товарен кон. Групата успя да го качи на борда и в дисагите му намери - подгизнали неизползвани провизии, скъпи женски дрехи и карта с означен хикс нагоре по река Нарп. Най-вероятно това бе мястото където Етелка отива, а също така и бе отбелязано мястото където помагахме на джуджетата на острова.

 

Някак си очаквано привечер ни застигна и първата засада. Силен шум ни привлече вниманието и видяхме забил се харпун в корпуса на лодката, а във водата много плаващи бурета с копия които бяха насочени към нас с цел да ни пототят. Разпознахме wreckers в нашите нападатели.

 

Заплашиха да ни потопят, но Бром вече се бе засилил към тях с голямата си брадва и това наклони преговорите в наша ползва и те се съгласиха да не ескалираме обстановката повече и срещу 1 златна корона ни пуснаха по пътя.

 

На третия ден стигнахме и в началото на реката. Два високи водопада по 100-тина метра се разбираваха с оглушителен грохот в река Стир. На брега на езерото имаше жена, а нагоре имаше шлеп където можеше да се качи лодката и да продължим по река Нарп. Поздравихме жената и тя ни приветсва с добре дошли на "Близнаците" и ни предупреди че с лодка няма как да стигнем до Баренхилс. 

 

След като се разделихме с жената се качихме на шлепа. Майстора ни взе по 2 златни корони за качването и 7 сребърника за престоя. Също така ни каза че лодката ни е твърде голяма за да продължим с нея. От него разбрахме и че лодката на Етелка е минала преди около и са били екипаж около 4-5 човека. Били тръгнали през нощта и никой не ги забелязал кога и накъде тръгнали.

 

Решихме да посетим гостоприемницата - "Гърмящите Водопади". Беше пълно с местни или поне на такива ни изглеждаха. Франц разпита за камъните които имаше по течение на реката и ни казаха, че местния друид може да ни разкаже повече - Коробет. Пита също така и как се стига до Утербаун. Джейк местния познавач на речните корита можел да ни прекара със сал до там.

 

Горите в района били опасни затова имало много ловци и майстер на Тетивата с който може да разговаряме.

 

Франц не успя да се спогоди с домашния си любимец и се наложи да се раздели със Сплитер.