(автор е Марти)
След последната тежка
схватка групата на "Трикракия гоблин" трябваше да се заеме със счупения
шлеп. За лош късмет тонове Fortunes бяха изхабени за да
успеем да направим това. Пътя продължи по река Стир сгушен в мрачно дефиле с
ограничен достъп от светлина и чудесни условия за засада. Изографисани речни
камъни - менхири и мегалити също така съпровождаха лодката по течението на
реката.
Ардум и Каспър
пропуснаха да изкарат каръпшън тестовете си и получиха по 1 skittish трейт - при 3
такива се получава броукън кандъшин.
На следващия ден докато
Бром бе на вахта видя в реката носещ се труп на товарен кон. Групата успя да го
качи на борда и в дисагите му намери - подгизнали неизползвани провизии, скъпи
женски дрехи и карта с означен хикс нагоре по река Нарп. Най-вероятно това бе
мястото където Етелка отива, а също така и бе отбелязано мястото където
помагахме на джуджетата на острова.
Някак си очаквано
привечер ни застигна и първата засада. Силен шум ни привлече вниманието и
видяхме забил се харпун в корпуса на лодката, а във водата много плаващи бурета
с копия които бяха насочени към нас с цел да ни пототят. Разпознахме wreckers в
нашите нападатели.
Заплашиха да ни потопят,
но Бром вече се бе засилил към тях с голямата си брадва и това наклони
преговорите в наша ползва и те се съгласиха да не ескалираме обстановката
повече и срещу 1 златна корона ни пуснаха по пътя.
На третия ден стигнахме
и в началото на реката. Два високи водопада по 100-тина метра се разбираваха с
оглушителен грохот в река Стир. На брега на езерото имаше жена, а нагоре имаше
шлеп където можеше да се качи лодката и да продължим по река Нарп. Поздравихме
жената и тя ни приветсва с добре дошли на "Близнаците" и ни
предупреди че с лодка няма как да стигнем до Баренхилс.
След като се разделихме
с жената се качихме на шлепа. Майстора ни взе по 2 златни корони за качването и
7 сребърника за престоя. Също така ни каза че лодката ни е твърде голяма за да
продължим с нея. От него разбрахме и че лодката на Етелка е минала преди около
и са били екипаж около 4-5 човека. Били тръгнали през нощта и никой не ги
забелязал кога и накъде тръгнали.
Решихме да посетим
гостоприемницата - "Гърмящите Водопади". Беше пълно с местни или поне
на такива ни изглеждаха. Франц разпита за камъните които имаше по течение на
реката и ни казаха, че местния друид може да ни разкаже повече - Коробет. Пита
също така и как се стига до Утербаун. Джейк местния познавач на речните корита
можел да ни прекара със сал до там.
Горите в района били
опасни затова имало много ловци и майстер на Тетивата с който може да
разговаряме.
Франц не успя да се
спогоди с домашния си любимец и се наложи да се раздели със Сплитер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар