WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 18 - Веселата пещера

 (автор е Марти)

Действието продължи веднага след битката с мутантите. Имаше тежко ранени и всички се възстановяваха от битката. Един едър рус мъж се приближи към нас, по пътя беше извадил меча си и удари с дръжката Ардум зад врата и ни пита: "Колко още такива като вас ще идват тук?" (очевидно не беше карал компани тренинга за расизъм и нетолерантност). Бром още с кипяща кръв от сражението малко му трябваше за да изреве мощно и стресне насъбралата се тълпа. 

Водача на съпротивата Сигрид бързо се намеси и обезвреди напрежение като призова всички да приберат своите оръжия.

Брата на Русия мъж беше под пострадал тежко в битката на когото Франц реши да помогне и успя да спре кървящите му рани с няколко успешни Healing чека (и като си изхаби 3 от риролите). 

междувременно Сигмар ни успокои че реално е щастлив, че сме довели мутантите в лагера и заедно сме успяли да ги надвием. 

Вече спечелили доверие помежду си Каспар реши да сподели на Сигрид зад какво се крие силата на Маргарит. Разказваме му за камъка и за нашите открития до момента. Той ни вярва и ни казва че най вероятно извора на Рия крие отговора за това как да унищожим камъка. Приканва ни да измием раните си в потока, който се оказва лековит и премахва на всички по 1 каръпшън пойнт.

След това лидера на опълчението ни казват че, има пещера която води до замъка. Никога не са преминавали през нея, тъй като страховити звуци се чуват от нея и никой не се е осмелил да влезне. Помоли ни да влезем в пещерата и да преминем през нея, като преди това ни маркира със символи за да могат след това и те да преминат и да си разчистят сметките със семейство Магрит. 

Когато ни маркираха Франц усети нещо нередно с шестото си чувство.

На следващия ден тръгнахме. Гората беше непроходима и тежкият маршрут донесе на Бром една точка Fatigue. Когато стигаме пещерата усещаме неестествен мразовит студ от нея. Сигрит ни благославя с 1 молитва от Рия, Но докато я казва, Франц отново усеща с шестото си чувство нещо нередно.

Тук гласа на Сашо падна.

Тръгнахме из тунелите на пещерата. Освен мразовития студ героите постоянно чуваха писъци и сякаш призрачни фигури прелитаха около нас. Слуз и следи от октоподесто създание се забелязваха навсякъде. 

Вървяхме към точка 1където стигнахме стая с гъби които отново се пукнаха когато наближихме. 

Опита който имахме от преди това ни даде леко предиство срещу чековете. Освен облаката от гъбите, бяхме застреляни и от мини стрелички които ни отслабват допълнително. (отново -10 за който не е изкарал). 

В точка 2стигаме след това голяма зала. Там Франц с високия си персепшън вижда 6 огромни прилепа които се спускат да ни атакуват. Само той не беше изненадан. След тежка битка с тях, прилепите ни плюеха с киселина и ни атакуваха многкратно успяхме да ги победим, но останахме много ранени. 

След това продължиме по коридорите и стигнахме до коридора като "рибена кост". Там забелязахме малки косъмчета да пресичат пътя ни и когато опитахме да срежем едното невидима атака се опита да удари от стената. Решихме да заобиколим. 

Върнахме се и тръгнахме на север към реката. Там с доста трудности и след като сложихме достатъчно тежести в джобовете на Ардум, за да не го отнесе течението, го пратихме да пресече реката на дъното като истински водолаз. След като премина върза въжето от другата страна и поетапно преминахме всички. 

В точка 3 стигнахме един човешки скелет. Костите му бяха начупени много странно и сякаш нещо бе изпило костния му мозък. В този момент силен писък ни оглуши и страх се настани сред групата приключенци (още -10 на всичко). Така и приключихме. 

EXP: 

+ 50 на всички за шорт търм гола на партито + 5 на Каспър + 10 на останалите + 10 на Бром

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 17 - Пикник в гората

(автор е Емо)

Отправихме се към воденицата в края на града, където живее нашата нова познайница Хилда. Тъй като беше нощ, когато пристигнахме, наоколо цареше пълен мрак. Започнахме да я викаме и ненадейно тя изникна от храсталаците до къщата. В същия момент възрастен човек с лък се прицели към нас през един от прозорците – оказа се, че това е баща ѝ - Фелк, когото цялото село смяташе за мъртъв.

Докато се колебаеха дали да ни помогнат, забелязахме в далечината стражите да излизат от замъка и да се насочват към града. Това прекрати всички съмнения – качиха ни на втория етаж на къщата, където разбрахме, че баща ѝ е парализиран от кръста надолу. Ардум го взе на гръб, за да ни упъти към скритото селище на съпротивата в гората. Хилда реши да остане, за да заблуди стражите. Фелк спомена, че в гората дебнат негостоприемни създания, поради което стражите избягват да влизат там.

Впуснахме се в гората без факли, за да не привличаме внимание. Истински Мраколес – корени се опитваха да ни спънат, червени очи ни дебнеха от храстите и отвсякъде лъхаше на враждебност. След дълго лутане по съществуващи и несъществуващи пътеки, благодарение на Каспър излязохме на сталкерово фосфоресцираща поляна. Тревата при докосване изпускаше спори във въздуха. Сложихме си кърпи на устата, тъй като спорите предизвикваха повръщане.

Каспър не изгуби посоката и успя да надуши огън и мирис на готвено наблизо. Докато се чудехме къде сме, станахме жертва на засада от немалка глутница мутанти, водени от един beastman. Тъкмо започна битката, когато Каспър разма пръстена на Червената корона (на Етелка), и те внезапно спряха. След кратко обяснение, решиха да дойдат с нас до лагера – успяхме да ги излъжем, че ще им помогнем да го превземат.

Когато наближихме лагера, се договорихме с Пегас – един от мутантите с огромни уши – как да организираме нападението. Разбрахме се, че ще запеем „Не ме лови мутант“ – сигнал, че сме свалили магическата защита на лагера и те могат да нападнат. Мутантите се скриха, а ние с Фелк отидохме до входа на лагера.

Дядото извиква някакъв ловец – оказа се Сигрид, техният вожд и свещеник на Рия – богинята на плодородието, децата и земята. (She is very popular, if you catch my drift)

Сигрид ни приветства в лагера, разположен на широка поляна, защитен от магическа плетка от храсти. Вътре имаше 6–7 колиби в индиански стил. Селището беше оживено, а в центъра му течеше ручей, прокарващ река през него. Любопитно беше, че небето вътре в лагера се виждаше по-чисто от навсякъде другаде, където сме били.

Без да губим време запознахме Сигрид с плана на мутантите и набързо организирахме контраофанзивата. Запяхме песента – щитът падна – и започна една от най-кървавите битки, в които сме участвали. Множество обрати и неочаквано лош късмет при заровете едва не повалиха смелото ни парти.

Накрая остава само босът и след като всички му се качихме на главата, макар и с много мъка, успяхме да му дадем да вкуси от справедливостта на Сигмар.

Вивко –1 Fate Point

Барона –1 Fate Point (за малко да мутира на място 😊)

Бром –1 Fate Point

„Не ме лови мутант“ – пост-хаотична фолклорна песен от бреговете на Райкланд.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 16 - DOCTORSLAYER

 

Слагам Сигмар, няма картинки, разбери.

(автор е Венци)

Седнахме да играем в намален състав, като ударната сила на СС липсваше. Казахме си чао с д-р Русо и преминахме през двора му към бившия обор отзад, където полу-идиотът Курт бъркаше отварите и по-специално Rotgut-a. Минавайки през двора Франц погледна през прозорците на къщата, но не видя нищо съмнително. Курт ни отвори и ни покани вътре, където имаше няколко казана с ферментираща течност на основата на хвойната (тоест като джин). Странно беше, че на чучура на единия казан имаше напластяване, което беше от малки, мърдащи черно-лилави пипалца. Барона прати Курт за вода, през което време Франц остърга малко от пипалата, за да ги разгледа и изследва. Веднага щом ги докосна получи major corruption и им стана ясно за какво иде реч. Курт ни каза, че само докторът бърка казана с пипалата, от който изкарва Rotgut. Решихме да се върнем в къщата и да разпитаме доктора.

Влязохме в къщата на д-р Русо и му показахме епруветката. Той се опита да шикалкави и театралничи, но Франц заби прокълнатата кама на масата пред него, а Бром го стресна допълнително, поради което докторът си каза всичко. Той не знаел от къде идва хаоса, но лейди Маргрит му давала безплатно прах, разработен от нея, който той слагал в отварата и я продавал на хората и печелил. Тя като цяло провеждала изследвания, а той ги имплементирал. Каза, че към момента няма прах, но се надявал тя да донесе на вечерята с нас. Решихме да огледаме къщата за всеки случай, като на втория етаж влязохме в неговата спалня. На нощното шкафче разпознахме портрет на лейди Маргрит, а той се опита да ни излъже, че е сестра му. Досетихме се, че е влюбен в нея. Баронът го излъга, че Франц може да му направи love potion, за да заплени сърцето на дамата. Целта ни беше да не ни предаде на вечерята. Предстоеше да видим дали ще се получи.

Върнахме се в кръчмата, а д-р Русо отиде да кани лейди Маргрит на вечеря. На по чаша ейл се разговорихме с бармана и се запознахме с неговата събеседничка Хилда, която е ловец. Баща й също бил ловец, но един ден изчезнал в гората. Хилда беше доста устата и отворена, но създаваше впечатление на сериозен човек. Курт влетя в кръчмата и ни извести, че ни очакват за вечеря.

Преди вечеря отидохме за билки в гората, която беше умираща и изгнила. Франц намери slowmindи го направи на potion.

Върнахме се в града и отидохмена вечеря. Беше странно, че не видяхме никаква стража и охрана около къщата, нито като влязохме вътре (може би защото не си изкарахме чековете). Въведоха ни в трапезарията, където имаше обикна трапеза, отрупана с храна и вино и в ярък контраст с немотията в селото. Запознахме се с лейди Маргрит и завързахме разговор по общи теми. Когато разговорът стигна до rotgut-a настроението се смени осезаемо. Ние бяхме малко по-остри при обсъждането на съставките, когато благородничката каза, че са предприети стъпки да посетим лично лабораториите в замъка. В този момент стаята ни се “завъртя” и след кратка борба с погълнатата отрова Франц и фон Лозенщад припаднаха безпаметно.Ардум обаче се опря на железните сиджуджешки сили, които го спасиха от отровата и той само се направи на заспал за пред другите. Влязоха стражи от всички страни и ни натовариха в карета без коне, която магически потегли бавно към замъка. Лейди Маргрит яхна жребеца си и в галоп, без да докосва земята, отпраши към замъка Витгенщайн.

Ескортираха ни 4ма стражи, които миришеха на нещо сладникаво и мърша. Ардум ги нападна изневиделица и с по един удар ги срази двама, Франц се събуди също и уби останалите двама стражи със своето магическо острие, непознаващо броня.

Скочихме от каретата и се върнахме при доктора за отмъщение. Франц заклабабата прислужница още в предверието, а Ардум заби кирката си в главата на Курт, който беше излязъл от стаята. На стълбите де показа д-р Русо, който беше без грим този път и видяхме, че лицето му се разпада на люспи. Убихме го на стълбището, докато се молеше за милост.

Върнахме се в кръчмата, за да вземем другите и с бърза крачка, под пелерината на нощта, се отправихме към Хилда с надеждата да ни скрие.