(автор е Емо)
Отправихме се към воденицата в края на града, където живее нашата нова познайница Хилда. Тъй като беше нощ, когато пристигнахме, наоколо цареше пълен мрак. Започнахме да я викаме и ненадейно тя изникна от храсталаците до къщата. В същия момент възрастен човек с лък се прицели към нас през един от прозорците – оказа се, че това е баща ѝ - Фелк, когото цялото село смяташе за мъртъв.
Докато се колебаеха дали да ни помогнат, забелязахме в далечината стражите да излизат от замъка и да се насочват към града. Това прекрати всички съмнения – качиха ни на втория етаж на къщата, където разбрахме, че баща ѝ е парализиран от кръста надолу. Ардум го взе на гръб, за да ни упъти към скритото селище на съпротивата в гората. Хилда реши да остане, за да заблуди стражите. Фелк спомена, че в гората дебнат негостоприемни създания, поради което стражите избягват да влизат там.
Впуснахме се в гората без факли, за да не привличаме внимание. Истински Мраколес – корени се опитваха да ни спънат, червени очи ни дебнеха от храстите и отвсякъде лъхаше на враждебност. След дълго лутане по съществуващи и несъществуващи пътеки, благодарение на Каспър излязохме на сталкерово фосфоресцираща поляна. Тревата при докосване изпускаше спори във въздуха. Сложихме си кърпи на устата, тъй като спорите предизвикваха повръщане.
Каспър не изгуби посоката и успя да надуши огън и мирис на готвено наблизо. Докато се чудехме къде сме, станахме жертва на засада от немалка глутница мутанти, водени от един beastman. Тъкмо започна битката, когато Каспър разма пръстена на Червената корона (на Етелка), и те внезапно спряха. След кратко обяснение, решиха да дойдат с нас до лагера – успяхме да ги излъжем, че ще им помогнем да го превземат.
Когато наближихме лагера, се договорихме с Пегас – един от мутантите с огромни уши – как да организираме нападението. Разбрахме се, че ще запеем „Не ме лови мутант“ – сигнал, че сме свалили магическата защита на лагера и те могат да нападнат. Мутантите се скриха, а ние с Фелк отидохме до входа на лагера.
Дядото извиква някакъв ловец – оказа се Сигрид, техният вожд и свещеник на Рия – богинята на плодородието, децата и земята. (She is very popular, if you catch my drift)
Сигрид ни приветства в лагера, разположен на широка поляна, защитен от магическа плетка от храсти. Вътре имаше 6–7 колиби в индиански стил. Селището беше оживено, а в центъра му течеше ручей, прокарващ река през него. Любопитно беше, че небето вътре в лагера се виждаше по-чисто от навсякъде другаде, където сме били.
Без да губим време запознахме Сигрид с плана на мутантите и набързо организирахме контраофанзивата. Запяхме песента – щитът падна – и започна една от най-кървавите битки, в които сме участвали. Множество обрати и неочаквано лош късмет при заровете едва не повалиха смелото ни парти.
Накрая остава само босът и след като всички му се качихме на главата, макар и с много мъка, успяхме да му дадем да вкуси от справедливостта на Сигмар.
Вивко –1 Fate Point
Барона –1 Fate Point (за малко да мутира на място 😊)
Бром –1 Fate Point
„Не ме лови мутант“ – пост-хаотична фолклорна песен от бреговете на Райкланд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар