WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 20 - На едно кръв

 (автор е Сънчо)

След като убиха капитана, лордчето реши, че бронята му е тъкмо по мярка и я навлече. В съседната стая си почивал някой с бяла маска на младеж. Лорда, вече облечен с капитанската броня успял да го излъже и да го примами към дупката, от която бяхме изпълзяли. Минаха покрай нас и Каспар ни каза да ги последваме. Като стигнахме там, приложихме същата тактика и Каспар се засили и го изрита в дупката с проклетите си копита. Долу се размаза, вратът му се счупи, ама нещо в тая работа миришеше на хаос. За всеки случай му забих една стрела в гърдите. Оная гад запълзя и закуцука навътре в мрака! Нещо му имаше на тоя мръсник, ама решихме, че не си струва труда и да го оставим на нашите приятели да го убият и тръгнахме на обратно, за да им дадем сигнала. 

Минахме през стаята на маскирания и я претарашихме бързо, бързо. Намерихме в една препарирана минотавърска глава, колба със зелен цвят. Козлокракият рече, че му е познато, и го обърна на екс.Оказа се лековито, та му се размина. В сандъка му освен хубави дрехи, имаше огърлица, пръстен с герб на грифон. Другият франкофон, Франц, веднага се накичи с тях, сякаш е отишъл на панаир.

На горния етаж – купища слама. Идеално да запалим тая проклета кула и да дадем сигнал. Първо обаче трябваше да се разправяме с обитателите – мутирали плъхове, големи колкото кучета. Мръсна работа, ама бърза. Сламата пламна като факла и ние хукнахме към моста и другата кула.

Насред моста ни спряха двама стражи. Питат къде отиваме, а аз гледам – стените надупчени като швейцарско сирене и от всяка дупка наднича зареден арбалет. Цяла дузина! Ама лордчето пак ги заприказва с неговите сладки приказки и ония, глупаците, ни пуснаха да минем към старата част на замъка.

Като минахме портите, пред нас се разкри цялата мръсотия. Освен разнебитения замък, видяхме кула до замъка, дълбок ров с решетка и шипове по средата, някаква малка постройка, дето приличаше на градина и осквернен храм на Сигмар!

Храмът беше първата ни грижа. Няма как да оставим такова нещо! Влязохме да го изчистим от тая гнус. В дъното имаше статуя на женуря с щипки вместо ръце. Розов дим се стелеше навсякъде, а по пода некви хора се въргаляха в мръсотията си. Ясна е тя, работа на Слаанеш. Почнахме да трошим всичко наред, ама един демон не беше съгласен и се опита да ни спре. Не му се получи. Изпратихме го обратно в хаоса с няколко добри удара. Съборихме статуята върху един дрънчащ орган, изпотрошихме делвите с розовия пушек и си тръгнахме. 

После се насочихме към кулата. Пълна с хлебарки, да му се не види! На горния етаж – гигантска хлебарка свири на некво пиано! И още по-лошо – проговори! Представи се за лорд Лудвиг Ван Витгенщайн, бащата на оная, Магрит. Имал и син в Миденхайм, ама не разбрахме и той ли е станал на буболечка. Разправя, че жена му и други роднини били в замъка и всички били "променени" от камъка. А в ямата долу имало провален експеримент и да не ходим там, никой не излизал жив. Тука в този замък всичко е пропито с хаоса, трябва да го прочистим с огън и стомана.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 19 - Весели крачета

 (автор е Сашо)

И така, недоспал, но доволен от играта се лашкам в метрото и правя опит да напиша блога на телефона си. 

Датата беше 7.08, съставът - пълен без Ардум, който полива мъката до джуджешка безпаметност нейде из северното Черноморие.

Започнахме насред донжона. След (3) видяхме пипало, което тръгна наляво по Т-образния коридор. В (4) имаше гъби, но Каспар ги запали, те изгоряха и нямаше демидж от тях, освен, че получихме corruption. От западния коридор чухме някакъв глас, който ломотеше несвързани думи. Опитахме се да говорим, но гадта си искаше кютек и преди да реагираме вече беше при нас и ни сечеше с брадвата си. 

Гадта беше изключително мутирал човек, с пипала, които бяха като с коруба на костенурка. Той смразяваше кръвта и ни и имахме fear penalty от него и пусна някаква кофти смрад, която ни взимаше още -20. Каспар успя да го удари хубаво, но получи много corruption от това и тялото и психиката му не издържаха. Хаосът се превзе есенцията му и Каспар се превърна в клет мутант с хубави здрави кози крака (+10 Athletics). Франц доуби гада и за малко и той да мутира, но на голям късмет се спаси.

След битката починахме малко и Каспар взе решение да доведе нещата до край с Витгенщайнови на всяка цена, а след това да се опита да живее във Витгендорф, където имперските органи на реда вероятно няма да го търсят. Този епизод му спечели един Resilience. 

Продължихме към (5) и това беше скривалището на мутанта. Там намерихме един буркан с нещо като мармалад, което миришеше на Rötgut, Каспар изяде една лъжица от него, успя да не го повърне и получи бонус +1SL при следващия тест за мутация. Франц също го опита, но го повърна и не получи бонус.

Продължихме към (6) и там имаше голяма тридесет метрова вита дървена стълба, която водеше към трапдор. Бром тръгне да се катери по нея, но тя се срути. Каспар се покатери по стената с козите си крака и отвори трапдора. От другата страна ог посрещна слънчева светлина и се оказа, че сме в малка къщичка в двора на замъка. В нея спяха двама клетници с дрипи. Каспар пусна въже 20м и другите се покатериха. Франц скочи като нинджа и се хвана за края на въжето, а Бром и Барона построиха купчина с отломките от стълбата и се покатериха върху нея.

След като всички се събрахме горе, това привлече вниманието на двамата мутанти и почнахме да се гледаме. Единият беше с три очи и нещо нагъваше зелен картоф, а другия беше с крила вместо ръце и човка на челото. Барона и Франц имаха свежата идея да прочистват това място от силите на Хаоса и хвърлиха мутанта кокошка в трапдора. Той не успя да полети и се размаза на земята. Това подплаши другия с картофа и той се разписка и тръгна да бяга, но го хванахме и хвърлихме и него. За съжаление беше твърде късно и четирима стражи нахлуха да проверят какво става. Тръгнахме да се бием с тях, даже един и от тях хвърлихме през трапдора с осото гари, но те вдигнаха вече баш тревогата и довтаса капитана с много стражи и много клошари, които се бяха събрали на двора.

Време беше за дегизировка. Франц, Каспар и Барона се преоблякоха като стражи (телата разбира се в трапдора), Бром се облече като дрипав клошар, а Ардум остана да виси на въжето и да чака. 

Успяхме да забаламосаме сержанта и отмениха тревогата, но той ни накара да ходим с него да пишем обяснения. Вкара Франц, Каспар и Барона в една стаичка в кулата и усетихме, че е настъпил моментът за атака. Франц се хвърли да вземе меча и успя, но сержантът извади бокс и почна да ми налага с него. С доста усилие го бутнахме и прибрахме в гардероба. 

Това беше краят на сесията. 

ХР:

Всички - 50

Бром и Каспар - 5

Ардум - 15