WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 06 - Отново изоставаме

Из впечатленията и мислите на Барон Фридрих Фон Лозенщадт

 Прецених, че ще разделим групата на 2. Все пак аз съм лидерът. Изпратих джуджетата към джуджешкия слъмб, докато Аз, Каспър и Франц отиваме с тълпата до къщата на Етелка.

 Аз и другите с мен:

Веднага забелязах, че Каспър не успява да разубеди сержант Брентвалд да отложи палежа. Типично за незнатен мъж като него. Разбира се пак аз оправих ситуацията. Отпратих Каспър да отиде пръв в къщата на Етелка. Когато стигнахме до къщата, с гениалната ми мисъл се сетих как да отложа палежа, за да може детективчето да не стане на факел. Убедих с подобаваща за благородник като мен лекота селяните, че къщата е пазена от черна магия и че само определена билка, която само ние имаме (разбира се), може да предпази душите им от незавидна съдба. Неслучайно се наричат „простолюдие“. Въпреки че бавния ум на селянина ми замалко да ме издъни, аз успях да спася и него от това да саботира гениалния ми план. Добре, че съм аз. Каспър бил забелязал малка групичка гоблини с вълци да излизат от къщата, докато е пристигал. Малко след тях влезнал и той.

 

Моите джуджета:

Отивайки в слъмба се оказва, че джуджешкото общество се готви за саморазправа и обратно завземане на мината. Приели са моите джуджета доста топло. Правилно решение.

 

Аз и другите с мен:

Освен изтърбушена от гоблинско дългосрочно битуване  и заграбително последно вилнеене къща, Каспър се оказва, че е намерил интересен сандък, но понеже е по-кекав от мен, не успял да го отвори. Отново аз трябва да върша всичко в тази група. Любопитно е, че единствената незасегната стая в къщата е пълна с препарирани животни – огромен варан, мечка, кон и т.н. Намирам и писмо до Етелка.

 

Моите джуджета:

Бром бил изпял песен за повдигане на морала. Добре, че е бил сред свои, защото не мога да си представя как това джуджешко грачене би повдигнало чийто и да е морал. Както и да е, въпреки това се оказва, че джуджешката банда били превзели с лекота мината, че и даже са почнали да я възстановяват без да губят грам време. Може би веднъж ще свършат нещо полезно, но се съмнявам щом ще е без мен. Аз в тази мина не-вли-зам.

 

Аз и другите с мен:

Билкарското селянче, разбира се, се издънва да реализира моята гениална идея достатъчно дълго и допусна да започне палежа на къщата. Аз саморъчно изхвърлих изключително тежкия сандък през прозореца. Там намерих пръстен за печат и го дадох на Каспър, тъй като немога да се ангажирам с носенето на вехтории. Впрочем докато излизах от къщата видях Пелменка – хобитчето готвач на Етелка и я насочих към изхода да излезе преди мен. Не че го заслужава, но аз така реших.  Билкарчето поне не беше крайно безполезен и докато я лекуваше успяхме да изкопчим информация от нея за Шушляка и Етелка, че са тръгнали към „Барен хилс“ и „Уте- нещо си“ преди ден-2.

 

Събрахме се с джуджетата и тръгнахме към баржата. На пристанището някакъв просяк се блъсна в Каспър, но понеже не ми се занимаваше и от това да го спасявам го оставих да се оправя сам. Нетипично много се заговориха, че и отдоха зад една от сградите. Нещо ми понамириса това. Ако тоя си позволи да крие нещо от мен, ще му е за последно. Добре че прояви мисъл нетипична за неговия род и си призна, че онзи му е искал пари (по-точно част от наследството), защото си е мислил все още, че Каспър е Кастур Либерунг. Каспър се договорил за аудиенция с вътрешния кръг. Франц видял пурпурно в дрехите му. Явно това е нещо свързано с Пурпурната ръка. Онзи просяк се съгласил да предаде посланието. Най-накрая ще разберат те кой е Барон Фридрих Фон Лозенщадт.

 

Отново с моя помощ групата установи, че на листа, който намерих в къщата, пише нещо на езика на магьосническата книга, от която боли глава.

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 05 - SQUIG

 (автор е Сънчо)

Задействахме джуджешки механизъм, умело скрит от нашите събратя зад камък с формата на косъм от носа на Грунгни. Отвори се малка шахта за въздух, отвеждаща ни в мината. Лордчето се погнуси от идеята да се завира в тясната и мръсна шахта и реши да остане отвън. Франц също остана с него, шестото му чувство подсказваше, че нещо не е наред и реши да не влиза. Точно затова пък ние влязохме, трябваше да проучим. Така че аз, Бром и Каспър се вмъкнахме  в тунела, за да разнищим случая.

  След известно време стигнахме до една пукнатина, през която видяхме, че от другата страна има голяма зала, където спяха 4 гоблина с 4 бойни вълка. Намерихме изхода няколко крачки след цепнатината, който излизаше точно над главите им. Решихме да приложим малко хитрост и да ги изненадаме. Каспар напои сламата запушваща отвора на шахтата с масло от фенера си, след което го запали. Бром го изрита върху главите им и като брадвата на Гримнир се стовари отгоре им с боен вик.

  Вълците побягнаха като подплашени палета с подвити опашки, гоблините не останаха по назад от своите питомци и тръгнаха да се спасяват. Само един успя да ни се измъкне, тежко ранен и тръгнахме след кървавата следа, която оставяше.

  Вървейки из коридорите на мината, стигнахме до помещение със зарязани миньорски пособия. Там лежеше в края гоблина, като два вълка му ближеха раните, а трети ни ръмжеше. Тука Франц би ни бил от полза, той се разбира с горските зверове. 

  Веднага ни замириса на капан, едва възпрях Бром да се втурне и да обезглави лежащия гоблин. Отстъпихме малко назад на входа и започнах да пускам стрели от почти безопасно разстояние. След втората се чу изсвирване и от всякъде изскочиха зеленокожи.

Лошото е че и отзад се чуха викове на гоблини и вълци. Бром взе бързо и безрасъдно решение да срути тунела. Засили се и стовари всичката си сила върху здравата подпора. 

Веднага всичко започна да се срутва. Хукнахме назад и почти без поражения, но с огромен късмет се измъкнахме. Но там ни чакаха 2-а вълка с техните ездачи, които се оказа че бият здраво. Каспар успя някак да оцелее два смъртоносни удара, според мен Сигмар го закриляше в този момент. Разменихме още няколко удара и всичко приключи в наша полза.

  Взехме им главите за доказателство в града и след като пътя ни напред беше срутен, се върнахме да разгледаме другите галерии. Намерихме закования вход, но по интересното ни откритите бе в една от другите галерии. 

СКУИГ. 

Огромен, всъщност май още не беше достигнал пълните си размери, но все пак голям. Там решихме, че е време да викнем още хора. Направихме стратегическо отстъпление и се отправихме към града. Веднага ни посрещнаха с копия насочени срещу нас, но след като хвърлихме зеленокожите глави в краката им, всичко се промени. Изпроводиха ни веднага към капитана, за да разкажем какво сме открили. Естествено веднага той си присвои заслугите и каза, че той ни е изпратил да разследваме. Но още по странното е че отправи веднага насъбралата се сила към Етелка. Всички почнаха да скандират 'Вещица’ и да вадят вили и факли, все едно това са чакали. Тълпата събра бързо съмишленици и бавно потегли към имението ѝ. В това време Каспар забеляза, че джуджетата се измъкват. Тръгна след тях и видя, че те събираха в тяхното гето, където начело с техния вожд се запътиха към мината да си дирят златото. 

  Тук решихме, че може би е добра идея да се разделим, всеки да си отиде при неговите и да видят какво ще стане…

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 04 – Grisenwald

 (автор е Сашо)

Дневникът на Каспар Курц…

Слава на Сигмар! Потапянето в топлите води на Кемпербадското гърло успокои за кратко непоносимите болки в гърба ми и въпреки, че те се завърнаха, местният лечител ме увери, че възстановяването ми ще е по-бързо благодарение на целителната сила на водите.

След банята слязохме надолу към кръчмите и се намерихме с другите. Ардум се сдоби с нов щит от кръчмарската контрабанда и последва дълъг спор накъде да продължим. Франц беше убеден, че щом замъкът Витгенщайн е по път, то непременно трябва да се отбием. Аз не бях толкоз сигурен – не знаем колко сме напред или назад спрямо графика на експедицията, а пък щеше да е полезно за нашето разследване да успеем да ги хванем. В крайна сметка, джуджешките гласове надделяха и потеглихме към замъка.

Разпитахме за нашия нов спътник – флагеланта, но ни казаха, че е потеглил рано сутрин с друга лодка. Странна птица наистина. В това време решихме окончателно да назовем лодката си Die Lila Fräulein и потеглихме. Баронът разказа, че Витгенщайнови са много особени и странят от публичния живот. Замъкът се извисяваше непристъпен върху няколко голи скали, кацнал отгоре им, като огромен гранитен гарван. Направи ни впечатление, че всички други лодки отбягват замъка възможно най-старателно. От една съседна лодка ни викнаха, че имало „плаваща гад“ и зърнахме подут човешки труп в реката. Ардум го застреля с арбалета и тялото се взриви и парчета месо хвръкнаха навсякъде. От главата излязоха малки розови пипала и тя бързичко отплава нанякъде.

До брега има селце, приближихме се да огледаме и въпреки привидната пустота, забелязахме множество очи на скрити фигури, които ни наблюдават. Те лека полека се размърдаха и ги видяхме – гладни, слаби и болни прокажени с циреи по телата започнаха да приближават кея. На един малко по далечен хълм видяхме благородник с тъмно лилава качулата роба яхнал бял кон.

Тонът в групата се смени след като зърнахме обитателите на Витгендорф и продължихме с план Б – да отидем в Грисенвалд.

Беше станало късно, но решихме да натиснем и да пристигнем в Аркен, а не да нощуваме на реката. Това е малък гарнизонен град и всичко беше затворено, затова нощувахме на лодката. По време на вахтата на барона до него е паднал един патладжан. Други произшествия нямаше. На сутринта поразпитахме из града, но нищо интересно не научихме освен, че в Грисенвалд много се развилняли джуджетата.

По обяд пристигнахме и там – градът е разположен на двете реки Грисен и Райк и веднага забелязахме голямата джуджешка сграда малко извън стените му. По кея имаше доста кръчми.

Решихме да се разделим на две групи – братята джуджета тръгнаха да търсят контакти с местните джуджета, а ние с Франц и Барона отидохме да търсим следи от експедицията.

Джуджетата влезли в привидно джуджешката кръчма „Кръвната вражда“, но там нямало никакви джуджета, а и братята не били приети особено добре. Научили, че джуджетата палят и ограбват ферми и в този момент влезли две мъртво пияни джуджета и почнали да правят циркове в кръчмата. Ардум ги погледал малко и накрая решил да ги постегне и да ги засрами, което не е трудно като имаш слейър до себе си и научил, че те са кланът Грейхамър и Горин Грейхамър е техният вожд. Спазарили се да идат при него и успяли даже да си уредят аудиенция. Вождът не бил много приятелски настроен в началото, но все пак им разказал какво е станало. Преди три години в града дошла Етелка Херцен и омагьосала мината така че да не могат да намерят златото в нея и после им я купила на базценица. Сетне те и построили и къщата. Много от джуджетата се изнесли след това, а останалите от безпаричие и отчаяние почнали да поркат. Направи ми впечатление, че те копали от 30 години в мината и злато никога не е имало, но те били убедени, че ето всеки момент ще го намерят, но Етелка ги омагьосала да не го намерят. Странни са тия джуджета, нашите братя са къде-къде по близо до нашия човешки акъл. Горим категорично отрекъл да са палили каквито и да е ферми, но признал, че отношенията между хората и джуджетата са много зле в момента. В крайна сметка Горим дал на Ардум скица на къщата на Етелка и информация за задния вход на мината. Там имало от другата страна на хълма камък „като косъм от носа на Гругни“, натискаме го и влизаме през задния вход. Ех, джуджета….

В това време ние отидохме до кметството да огледаме обявите. Франц се запозна със сержант Брентвалд – шефът на охраната, който оприличи ситуацията в града на буре с барут и ни обясни за проблема с джуджетата. Те продали мината преди три години на Етелка Херцен и от тогава почнали проблемите. Замислих се, че тази времева линия съвпада и с теогенови – нещо е станало преди три години и изведнъж се видели с много възможности. Сержантът ни хареса и ни даде листче с Wanted джуджето Дурак, за когото се смята, че е палил фермите. За Етелка каза, че май е извън града, но в къщата и със сигурност живее полуръстката Дъмплинг, която е личната и готвачка.

Ние обяснихме на сержанта, че сме по следите на Етелка и че нещо има с тая жена и че ще помагаме на града да си реши проблемите. Той се впечатли от нас и ни даде карта, с която да се легитимираме пред стражата, че сме тайни сътрудници.

Засърбя ме да ида да видя документите по сделката и след малко масло за длани от страна на барона, успяхме да погледнем – Етелка е платила 150 корони за нея, което не е зле за полупразна мина с кофти кюмюр, но пък е пладнешки обир, ако наистина има злато. Баронът пък от своя страна отиде на пазара да потърси дали някой е купувал много провизии като за експедиция и следите ни насочиха отново към готвачката на Етелка.

Събрахме се и потеглихме към мините. По пътя видяхме едната изгоряла ферма и я прегледахме за улики. Видяхме, че е било координирана засада, намерихме и една гоблинска стрела, както и следи от вълк. Продължихме и към следващата подпалена ферма и там открихме гоблински ятаган с вълчи зъб. Значи е имало гоблинска вълча кавалерия…

Не след дълго открихме и „косъма на Гругни“. Стъпихме отгоре му и пред нас се отвори малка тъмна шахта. Посегнахме за факлите и фенерите си….

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 03 - Фентъзи баня, голям кеф

 (автор е Марти)

Групата на Трикракия Гоблин реши да се социализира вечерта и се отправиха към най-близкия хан в Гриинбург. Заведението беше пълно и хората бяха напреднали с чашките, но групата се заговори с един възрастен дядо - Rat Catcher с много екзотичен домашен любимец - изключително дебел и преял плъх с опашка на скорпион който похъркваше тежко в своята клетка. Дядото им разказа, че съвсем скоро пристигнал и той в градчето като той идвал от посоката към която са се отправили приключенците. Най-голямо впечатление по пътя му направило как Рибения Райнхарт са събрали такса от неговата баржа (Рибения Райнхарт е най-известния корсар в района около замъка Витгенщайн ) и как в точно този район винаги има плаващ труп във водите. Много странна била местността както и хората, както и замъка на брега на реката с неговите руини (замъка от корицата). Франц изяви изключителен интерес към плъха-скорпион и се спазари с дядото да го вземе за свой домашен любимец преди да се разделим по-живо по-здраво. На следващия ден продължихме по пътя си, който минаваше през Кемпербат. Лошото Ноемврийско време не направи пътуването по-леко, но пък предразположи групата за по-приятни преживявания в Кемпербат по-късно. В късния следобед точно преди замъка Бром забеля в реката малък сал с възрастен мъж, който лежи, целия в рани от самобичуване, препаска и бич в ръка. Франц разпозна в мъжа че най-вероятно е флагинант. В момента в който му подвикнахме той ни забеляза, скочи във водата и доплува до нас. Представи се като Агрин и пътя му бил предначертан от Сигмар. Видял в сънищата си нашата лодка, но екипажа бил друг. Нощта беше трудна и за това допринасяше не само лошото време, но и постоянното самобичуване на нашия нов спътник докато се моли. На сутринта ни каза, че отправил специална молитва към Сигмар, защото това което видял в сънищата си е различно от дествителността. Междувременно кръщаваме нашата лодка Viollete Frauline, а пък Франц успява да излекува Бром от болестта на Гула. 

Стигнаха Кемпербат, който е малък град намерил своето местенце в скалите покрай реката и известен с минералните си извори и води. Акустираме и след малка такса от 2 медница за асансьора групата реши да се раздели и да разгледа колкото се може повече от градчето. На първото ниво са пивниците, на второто ниво са баните с минералните извори, на трето са където живеят хората. Франц и Каспър решават да посетят баните за да видят дали могат да помогнат за гърба на Каспър, а Бром и Лозенщадт слизат на пивниците да проучат слуховете. Всички кръщми са с много цветущи имена с изключение на Новата Баня. Има обаче голяма глъч отвън и когато наближаваме виждаме голяма тълпа която се е събрала на "екзекуцията" на някакъв престъпник. В бедния престъпник на закона Бром разпознава стария им познат Рене Декард с прословутия му акцент. Бил измамил почти всички на карти в малкото градче и хората решили да вземат в свои ръце правосъдието и да го минат по бързата процедура. Бром и Лозенщадт решават да се намесят защото нито една измама с карти не заслужава смърт и след много епични доводи разубеждаваме тълпата. Намират по-тежко наказание за Рене и това е да го оженят за една жена, която го бе разпознала като баща на двугодишното й дете (макар Рене да бе в града едва от няколко месеца тук). 

 Междувременно Франц и Каспър са в Кемпербатското Гърло - баните. Монаси събират пари за вход, двамата си плащат за услугите на Спа-то и ги приемат навътре. Освен баните с горещи минерални води има и буренце на разположение със Смъртоноска. Докато Франц се усмъртява с тежкото питие, баните на Каспър се отразяват много благоприятно на неговата тежка контузия и времето му за възстановяване от нея се намалява на половина. (1/2 major & 1/2 minor). След това групата се събира отново и Бром венчае Рене и Грета, като на помилвания Рене му е забранено да напуска града за 1 година и трябва да служи и работи за благото на всички. Оказва се, че палача който по рано щеше да го екзекутира е Лигерхоф и е един от 13-те съветници които управляват града. Лозенщадт развълнуван от събитията решава че иска да си потърси нови одежди. Насочват го към Бабе Емилия. Лозенщадт иска пурпурен плащ, но бабата няма на разположение от този цвят, но му казва че съвсем наскоро други чужденци минали през нея и искали същото. Докато се вихри празненството всички разпитват местните по нещо. Франц за Барън Хилс - неприятно място според местните. Стари гробници. Грисенвалд - джуджетата създавали проблеми. До Витгенщайм има село Витгендорф където се случват странни истории, женели се помежду си братя и сестри, истории за духове и зловещи същества.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 02 - Гномската звезда

 (автор на текста е Сънчо)

Битката със зомбитата не беше лека. Нашия кекав спътник Каспар пострада сериозно от нея, но Франц успя да го закърпи поне малко, но ще минат месеци преди да се възстанови напълно. Като превърза раните и на другите пострадали, се заехме да разгледаме библиотеката, в която бяхме попаднали. Единственото по ценно, което успяхме да намерим бе една книга за правене на колби, която връчихме на Франц, но ще трябва да се научи да чете, ако иска да му е от полза. След това поехме през едната врата, от която бяха излезли не мъртвите. В нея имаше портрети по стените на някакви хора, явно от един род. Някаква тояга, която лордчето веднага взе, явно си мислеше, че е магическа, но колкото и да я развяваше, не можа да изкара нищо от нея. Имаше и бюро, което Каспар прерови и откри тефтер със изчисления на движението на Морслиип. Открихме и сандък пълен с карти, но една ни грабна окото. На нея имаше 3 пресичащи се линии, оформящи триъгълник, с помощта на тефтера разбрахме, че от там преминава Морслиип. Една от пресечните точки, бе оградена, намираше се на север от Кемпербаг, в Баренхилс.

Продължихме нататък, където се озовахме в някаква лаборатория с 3 маси. По всичките инструменти и мазила, бяхме сигурни че тук са се извършвали нечестивите деяния с вдигането на мъртвите. Върху една поставка, с фирмата на гаргоил, стоеше огромна книга, написана с магическия език, който само заклинателите знаят. Взехме я, да не хваща прах, може да я продадем някъде. След това се върнахме към последната врата, която не бяхме отворили. Тя ни закара в центъра, където имаше Гномска звезда с 6 върха. На всеки край имаше ключалка. Събрахме 6 и 6 и веднага отидохме да пребъркаме 6-тимата немъртви. Обаче намерихме само 5 ключа, които пасваха идеално, но някъде се губеше последния. Скочихме да претърсим по обстойно всичко. Зад един от портретите намерихме следа, 5 свитъка, на които пишеше да се съхраняват ключовете. Явно изпратени на немъртвите, които тогава може и да са били живи. Свитъците бяха изпратени от Дагмар Вор Виткенщайн. Сигурно той е и чародея, вдигащ мъртвите. Някой беше чувал за този род и се сети, че не много далече от тук се намира имението им, може да си струва да го навестим. Свършихме си работата и се върнахме обратно при джуджетата, които трудно се разделиха с 4 злато, но си удържаха на думата. Франц ни прегледа с брат ми и установи, че гуула ни е заразил с някаква гадна болест, но ще се пробва да ни излекува (всеки ден опит с -20). Починахме и продължихме по реката към Гринбург. На Каспар му беше много трудно с Болата в кръста да навигира и с това се зае Рената. На свечеряване пристигнахме и още със слизането на доковете, нещо скочи върху немощния Каспар, ускуба го и избяга в мрака. Решихме да не се занимаваме да го гоним, а да изпием по една бира за оредялата му коса. Франц и Каспар разпознаха каретата, в която се е возил Шушляка и отидохме да разпитаме кочияша.

Шушляка бил пристигнал предния ден и потеглил с някаква богата жена към началото на експедицията. Като се включиха парите в разговора, успяхме да разберем дори повече. Мъж и жена малко по рано са разпиталива за същото, от къде ще тръгва експедицията. Ние това вече го знаехме, Гриселвалд. 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 01 - The Battle of Batulia 2024

 (автор на текста е Венци)

The Battle of Batulia, edition 2024

Събрахме се на Батулия в късна петъчна вечер, като пристигнахме с пикапа на Марто, натоварени до горе като истински реднеци. За първата нощувка отсъстващи бяха Саши, поради болест, и Емилияндо по неясни причини (той не остана и втората вечер).

На сутринта след като подредихме обстановката се пренесохме на канала Вайсбрук в пълен състав. Знаехме, че трябва да се изнесем от града максимално бързо и с Йозиф потеглихме в посока Алтдорф. Междувременно той ни уведоми, че щом доплаваме до града, сме сами и пътищата ни се разделят. По пътя коментирахме слуховете, че императорът е болен, а синът е има ментални проблеми и е затворен в замък, от който не излиза.

След около половин ден плаване видяхме на канала малка баржа, странно спряла до брега, с малко лодка до нея. Изглеждаше без признаци за живот, но шестото чувство на Франц Рюте подсказваше проблеми. Изневиделица бяхме нападнати от група мутанти, като същевременно бяхме обстрелвани от брега със стрели. От водата изскочи пипало, което успя първо да сграбчи Франц, а после и Бром. Двамата се освободиха и раниха пипалото, което потъна отново във водата. Междувременно успяхме да се справим с нападателите, като установихме и кой е стрелецът от брега – мутант с крила на птица, който избяга след като видя съдбата на събратята си. Прехвърлихме се на малката баржа, за да проучим ситуацията. В трюма измежду сандъците изскочи малко момиче с кама в ръка, което успяхме да успокоим и да му обясним, че сме избили мутантите и то е в безопасност. Намерихме труповете на семейството й, което беше брутално изклано от мутантите.

Момичето се казваше Рената и установихме, че няма семейство, при което вече да се прибере. Съгласно законите на Райкланд лодката става наша собственост, докато момичето си я откупи обратно. Разбрахме се с малката да плава с нас и да помага на лодката, а вълната, която беше товарът, да продадем и да й дадем парите, тъй като й се полагат на нея. В баржата намерихме карта на речните земи, а тежестта на капитанската шашка беше поета от Каспър, който единствен притежава умения по корабоплаване (явно си е купил капитанско). Стоката в лодката беше на стойност 14 GC, съгласно бележките на лодкаря. Йозиф предложи да закупи вълната за 17 GC, но фон Лозенщад се намеси решително и категорично отказа сделката.

Тръгнахме отново по реката и Каспър безпроблемно навигира до гр. Вайсбрук, където акостирахме. Вайсбрук е бързо развиващ се търговски град поради неговото добро местоположение, както сухопътно, така и на ключов речен канал. На пристанището срещнахме двама търговци, които направиха на Каспът специфичен жест, показвайки принадлежност към култа на пурпурната ръка. Каспър им отвърна с отработен жест, който те явно разпознаха и се здрависаха с него. От здрависването по ръката на Каспър Курц остана лилава боя, която запазихме с мокър парцал. Търговците бързо се отдалечиха в тълпата и опитът на Каспър да ги проследи излезе неуспешен. Обсъждайки детайлите от случката стигнахме до наблюдението, че членовете на култа винаги носят и някаква пурпурна дреха – шалче, риза и т.н.

Отидохме до ратхауса (кметството), за да оформим прехвърлянето на собствеността на баржата, но се оказа, че съдията го няма (явно е само един) и че в момента тече празненство в хана Щастливият мъж, където е и съдията. Отидохме до кръчмата и там наистина цареше забава, лееше се бира от отворени бурета, а на чеверме се въртеше цяло биволица. Интересното е, че чевермето се въртеше от голямо „хамстерско колело“, в което имаше куче. Намерихме лесно съдията, който с тънкия си писклив гласец като на Асен Василев се опита да ни отложи за утре. Предложихме му вълната от кораба, а той се опита да ни прекара с цената. В крайна сметка се съгласихме да му дадем добра цена, ако той ни прехвърли баржата същия ден. Всички доволни отидохме до баржата, където съдията огледа вълната и сключихме сделката – продадохме вълната за 16 GC, но получихме и веднага документа за собственост на лодката.

Дадохме парите на Рената и се върнахме в кръчмата да си допием. Там Франц Рюте договори интересна бизнес авантюра – да закараме контрабандно бретонски бренди в Алтдорф, но групата не се съгласи заради риска от проверка в пристанището. Все пак още сме издирвани в Алтдорф и няма нужда от допълнителни проблеми.

На сутринта потеглихме с баржата и вечерта вече бяхме акостирали в Алтдорф. Огледахме внимателно пристанището за съмнителни търговци с пурпурни одежди, но вместо това Каспър съзря наш стар познайник – студента Ърнст Хейделман. Той обаче също ни видя и бързо се скри в дилижанса си, който потегли по улицата към южната порта. Франц и Каспър го подгониха и преди да напусне града Франц успя да скочи при кочияша и с бърз подкуп от 5 сребърника уреди 5 мин. извънреден престой. Двамата с Каспър влязоха в каретата при стъписания студент и след кратък, напрегнат разговор установиха, че студента отива при ментора си д-р Шмит в Грюнбург, за да продължат с експериментите (неясно какви). Разбрахме също и че каретата е платена от благородничка от Грисенвалд, но неясно за нас коя. На раздяла Каспър Курц успешно пребърка Ърнст Хейделман и му открадна свитък, на който пишеше, че г-жа Етелка Херцен го очаква най-спешно в Барен Хилс за започване на експедиция. Спомнихме си, че именно Етелка Херцен беше изпратила писмо на Теоген и че тя е основната връзка с елементите на хаоса, искащи да погубят света ни. Следователно трябва да я намерим и убием, му-ха-ха-ха!

Междувременно на кораба дойде проверка от стражата, търсеща контрабандна стока. Джуджетата отиграха добре ситуацията, преструващи се на работници на кораба и стражата остана разочарована, че не намери контрабанда – въпреки това си изпроси дребен подкуп и си тръгна.

Решихме да тръгнем към Грюнбург, където да намерим Етелка Херцен, като се придвижим с баржата по р. Райк. Отплавахме и тръгнахме по реката в очакване на още приключения. Първата вечер докато Франц беше на вахта нещо изтропа по палубата в другия край, но се оказа размазан патладжан, много странно – не разбрахме как се е появил. На края на следващия ден достигнахме малък остров със строящ се фар, а от кея две джуджета ни махаха и искаха да ги качим, за да напуснат острова. В това време ги догони друго джудже – майстор Исенбард, което се отказа ръководителят на бригадата, строяща фара. Джуджетата бяха уплашени (колкото и да не си признаваха) тъй като някой от строителите бяха изчезнали безследно. Останахме да спим и да разгледаме мястото. Долната част на фара е от друга, древна постройка от странен тъмен камък, който не е типичен за тези места. Не намерихме вход в основата на кулата и решихме да пренощуваме там. По средата на нощта от пода се отвори скрит трапдор и от него излезе създание на мрака – Ghoul Champion. Нападна ни свирепо и парализира бързо Бром и Ардум, но Каспър прояви изключителна смелост и му преряза артерията с един удар, а създанието умря от кръвозагуба. Претърсихме го и намерихме ключ под формата на петолъчка и tabia dagger. Извикахме джуджетата и слязохме по стълбите към подземията, където ни нападнаха шест зомбита. Справихме се с тях, но Каспър получи тежка травма на гърба, която ще отнеме месеци да заздравее. Загадките на тъмницата тепърва ще се разкрият пред нас.

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 11 – Ответен удар срещу Хаоса

Из дневника на Каспар Курц

Пиша тези редове в топлата каюта на Берберис. Тялото ми се възстановява от раните, но умът ми все още страда. Всеки път, когато затворя очите си, виждам лилавите и розови пламъци и чувам този глас. Хаосът е много по-истински и по-близко, отколкото мислим. Дори и хитрите и пресметливи търговци заложили куп капани, извъртяли куп схеми, не видяха очевидното от глупавата си алчност. Моля се на Сигмар изписването на тези редове да ми върне спокойния сън. Дано и не увисна на въжето за това, което направихме…

След като с Бром избягахме от канала се събрахме с другите и излязохме навън. Беше ясно, че нещата ще се случват в склад 13. Запътихме се натам, но пътят ни бе препречен от групичка уродливи мутанти. Без съмнение те не бяха такива отдавна. Морслиб беше ги превърнала. Имаше един с големи мустаци, един с люспи, един с рога, един стрелец с кози крака и главатарят беше нормален човек, но главата му бе застанала наобратно с устата нагоре.

Замръзнах от ужас в зелената мъгла. Добре, че джуджетата и Лозенщадт не се замислиха и влязоха в битката. След малко и аз се  окопитих и почнах да мушкам с кинжала. Беше като в сън, но успях да убия единия и да раня сериозно другия. Не след дълго и последният се строполи мъртъв върху паветата на Богенхафен.

Стигнахме до склада и влязохме. Беше все още празен, но след малко чухме тропот на карета. Скрихме се из сандъците и зачакахме. Влезе Франц Щайнхагер с двама слуги, които разтоварваха разни чували с материали. След малко слугите бяха отпратени и Щайнхагер остана сам. Аз се промъкнах зад него и опрях камата в гърлото му. Той моментално пребледня от страх и започна да се пазари с нас да участваме в ритуала.

Неговата задача е била да подготви храма и ритуала. Трябват две невинни жертви – една, за да се осветли капището и една за да завърши ритуала. През цялото време ни увещаваше, че може да убеди другите, че сме приятели и, че заедно ще направим Богенхафен богат. Не мога да преценя дали го вярваше, защото е загубил разсъдъка си, или защото е заслепен от алчност.

Намерихме в него червена роба с маска и планът почна да придобива очертания. Оставихме Щайнхагер да подготви ритуала. Той извади медния ринг, който видяхме и в каналите при пазителя демон. Начерта солна октаграма и постави свещи. Когато приключи, Ардум вежливо го зашемети и го прибрахме в един сандък.

Лозанщадт надяна робата, отново се скрихме и зачакахме.

След малко се чу нов тропот и заприиждаха още карети. От една от тях слязоха Йоханес Теоген и „брат“ му Гидеон. Довлякоха се и другите благородници, както и солидно количество биячи и слуги. В суматохата започнаха да се обличат и приготвят. Теоген дойде до Лозенщадт и го попита „всичко наред ли е, Франц?“. Баронът бе съобразителен и отговори само с „Мхм“.

Влязоха и двама носачи от докерската гилдия, които оставиха два шаващи чувала на земята. Явно това бяха и жертвите. Благородниците се оправиха и слугите изчезнаха, а Гидеон залости вратата.

Благородниците взеха да се наместват около октаграмата и Лозенщадт успя да си спечели още време с мотане, но сетне се наложи да познае кое е неговото място и отново се справи без засечка.

След малко запяха. Първата девица беше в октаграмата и Теоген извади един нож и с ловко движение я проряза през гърдите и извади сърцето и. Лозенщадт и един друг я вдигнаха и изнесоха. С това първата част на ритуала бе завършена и пеенето се усили.

Теоген извади някакъв свитък и почна да чете от него. Пеенето се засилваше още и в един момент Гидеон остави пръстена с върху сърцето. Всички изтръпнаха като от конвулсия в целия склад. Сякаш розовата светлина на Хаоса ни заслепи за момент. Теоген вече не четеше от свитъка, ами само пееше и умът го бе напуснал, докато вече трепереше от енергията на Хаоса.

Това беше моментът за атака. Лозенщадт се хвърли с рапирата напред, намушка Теоген, грабна свитъка и го запокити в една от свещите и той изгоря с розови пламъци. Джуджетата се хвърлиха върху демона Гидеон, а пък Франц Рюте отиде на залостената врата да спира бегълците. Един беглец бе заклан на място от Лозенщадт, а Рюте не даде на нито един от другите дори да го докоснат с кинжалите си. Ардум и Бром нанесоха героични удари върху демона и той се преобрази в истинската си ужасяваща форма. За щастие обаче те го бяха заслепили и кървеше обилно. Аз притичах до Теоген и успях да го раня лошо в лакътя, а Лозенщадт го довърши. След малко и демонът загина от раните си.

Мислех, че ми звъни в ушите от битката, но след малко осъзнах, че след като победихме демона и спряхме ритуала, чуваме камбаните на Сигмар.

В този момент от октаграмата изригна лилав огън, а от тавана се появи едно гигантско око, което погледна всички ни поотделно и няколко розови пипала се подадоха от него. Пипалата повдигнаха Теоген, той сякаш се посъживи и този извънземен глас каза: „душата ти винаги е била моя, но сега си нужен другаде“. Тялото на Теоген изгоря в розов огън. После по същия начин взе Гидеон и каза „ти ме провали, идавш си обратно“. Тялото на демона изгоря в розови пламъци.

Окото ни погледна всеки поотделно, но няма да забравя никога взора му вперен в мен. То мигна и сякаш всички припаднахме за секунда, и изведнъж изчезна.

Излязохме навън и о, чудо! Сякаш небето се бе отворило и светлината на Сигмар ни озаряваше. В дупката между зелените облаци се чуваше и камбанният звън.

Стояхме с отворени усти и в един момент познат глас ни каза „да се омитаме“. Беше Йозеф. Хукнахме към Берберис. Ардум взе една факла и подпали склада. Докато тичахме към баржата Лозенщадт каза „мисля, че е време да почерпя един ейл“.