WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 20 - На едно кръв

 (автор е Сънчо)

След като убиха капитана, лордчето реши, че бронята му е тъкмо по мярка и я навлече. В съседната стая си почивал някой с бяла маска на младеж. Лорда, вече облечен с капитанската броня успял да го излъже и да го примами към дупката, от която бяхме изпълзяли. Минаха покрай нас и Каспар ни каза да ги последваме. Като стигнахме там, приложихме същата тактика и Каспар се засили и го изрита в дупката с проклетите си копита. Долу се размаза, вратът му се счупи, ама нещо в тая работа миришеше на хаос. За всеки случай му забих една стрела в гърдите. Оная гад запълзя и закуцука навътре в мрака! Нещо му имаше на тоя мръсник, ама решихме, че не си струва труда и да го оставим на нашите приятели да го убият и тръгнахме на обратно, за да им дадем сигнала. 

Минахме през стаята на маскирания и я претарашихме бързо, бързо. Намерихме в една препарирана минотавърска глава, колба със зелен цвят. Козлокракият рече, че му е познато, и го обърна на екс.Оказа се лековито, та му се размина. В сандъка му освен хубави дрехи, имаше огърлица, пръстен с герб на грифон. Другият франкофон, Франц, веднага се накичи с тях, сякаш е отишъл на панаир.

На горния етаж – купища слама. Идеално да запалим тая проклета кула и да дадем сигнал. Първо обаче трябваше да се разправяме с обитателите – мутирали плъхове, големи колкото кучета. Мръсна работа, ама бърза. Сламата пламна като факла и ние хукнахме към моста и другата кула.

Насред моста ни спряха двама стражи. Питат къде отиваме, а аз гледам – стените надупчени като швейцарско сирене и от всяка дупка наднича зареден арбалет. Цяла дузина! Ама лордчето пак ги заприказва с неговите сладки приказки и ония, глупаците, ни пуснаха да минем към старата част на замъка.

Като минахме портите, пред нас се разкри цялата мръсотия. Освен разнебитения замък, видяхме кула до замъка, дълбок ров с решетка и шипове по средата, някаква малка постройка, дето приличаше на градина и осквернен храм на Сигмар!

Храмът беше първата ни грижа. Няма как да оставим такова нещо! Влязохме да го изчистим от тая гнус. В дъното имаше статуя на женуря с щипки вместо ръце. Розов дим се стелеше навсякъде, а по пода некви хора се въргаляха в мръсотията си. Ясна е тя, работа на Слаанеш. Почнахме да трошим всичко наред, ама един демон не беше съгласен и се опита да ни спре. Не му се получи. Изпратихме го обратно в хаоса с няколко добри удара. Съборихме статуята върху един дрънчащ орган, изпотрошихме делвите с розовия пушек и си тръгнахме. 

После се насочихме към кулата. Пълна с хлебарки, да му се не види! На горния етаж – гигантска хлебарка свири на некво пиано! И още по-лошо – проговори! Представи се за лорд Лудвиг Ван Витгенщайн, бащата на оная, Магрит. Имал и син в Миденхайм, ама не разбрахме и той ли е станал на буболечка. Разправя, че жена му и други роднини били в замъка и всички били "променени" от камъка. А в ямата долу имало провален експеримент и да не ходим там, никой не излизал жив. Тука в този замък всичко е пропито с хаоса, трябва да го прочистим с огън и стомана.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 19 - Весели крачета

 (автор е Сашо)

И така, недоспал, но доволен от играта се лашкам в метрото и правя опит да напиша блога на телефона си. 

Датата беше 7.08, съставът - пълен без Ардум, който полива мъката до джуджешка безпаметност нейде из северното Черноморие.

Започнахме насред донжона. След (3) видяхме пипало, което тръгна наляво по Т-образния коридор. В (4) имаше гъби, но Каспар ги запали, те изгоряха и нямаше демидж от тях, освен, че получихме corruption. От западния коридор чухме някакъв глас, който ломотеше несвързани думи. Опитахме се да говорим, но гадта си искаше кютек и преди да реагираме вече беше при нас и ни сечеше с брадвата си. 

Гадта беше изключително мутирал човек, с пипала, които бяха като с коруба на костенурка. Той смразяваше кръвта и ни и имахме fear penalty от него и пусна някаква кофти смрад, която ни взимаше още -20. Каспар успя да го удари хубаво, но получи много corruption от това и тялото и психиката му не издържаха. Хаосът се превзе есенцията му и Каспар се превърна в клет мутант с хубави здрави кози крака (+10 Athletics). Франц доуби гада и за малко и той да мутира, но на голям късмет се спаси.

След битката починахме малко и Каспар взе решение да доведе нещата до край с Витгенщайнови на всяка цена, а след това да се опита да живее във Витгендорф, където имперските органи на реда вероятно няма да го търсят. Този епизод му спечели един Resilience. 

Продължихме към (5) и това беше скривалището на мутанта. Там намерихме един буркан с нещо като мармалад, което миришеше на Rötgut, Каспар изяде една лъжица от него, успя да не го повърне и получи бонус +1SL при следващия тест за мутация. Франц също го опита, но го повърна и не получи бонус.

Продължихме към (6) и там имаше голяма тридесет метрова вита дървена стълба, която водеше към трапдор. Бром тръгне да се катери по нея, но тя се срути. Каспар се покатери по стената с козите си крака и отвори трапдора. От другата страна ог посрещна слънчева светлина и се оказа, че сме в малка къщичка в двора на замъка. В нея спяха двама клетници с дрипи. Каспар пусна въже 20м и другите се покатериха. Франц скочи като нинджа и се хвана за края на въжето, а Бром и Барона построиха купчина с отломките от стълбата и се покатериха върху нея.

След като всички се събрахме горе, това привлече вниманието на двамата мутанти и почнахме да се гледаме. Единият беше с три очи и нещо нагъваше зелен картоф, а другия беше с крила вместо ръце и човка на челото. Барона и Франц имаха свежата идея да прочистват това място от силите на Хаоса и хвърлиха мутанта кокошка в трапдора. Той не успя да полети и се размаза на земята. Това подплаши другия с картофа и той се разписка и тръгна да бяга, но го хванахме и хвърлихме и него. За съжаление беше твърде късно и четирима стражи нахлуха да проверят какво става. Тръгнахме да се бием с тях, даже един и от тях хвърлихме през трапдора с осото гари, но те вдигнаха вече баш тревогата и довтаса капитана с много стражи и много клошари, които се бяха събрали на двора.

Време беше за дегизировка. Франц, Каспар и Барона се преоблякоха като стражи (телата разбира се в трапдора), Бром се облече като дрипав клошар, а Ардум остана да виси на въжето и да чака. 

Успяхме да забаламосаме сержанта и отмениха тревогата, но той ни накара да ходим с него да пишем обяснения. Вкара Франц, Каспар и Барона в една стаичка в кулата и усетихме, че е настъпил моментът за атака. Франц се хвърли да вземе меча и успя, но сержантът извади бокс и почна да ми налага с него. С доста усилие го бутнахме и прибрахме в гардероба. 

Това беше краят на сесията. 

ХР:

Всички - 50

Бром и Каспар - 5

Ардум - 15

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 18 - Веселата пещера

 (автор е Марти)

Действието продължи веднага след битката с мутантите. Имаше тежко ранени и всички се възстановяваха от битката. Един едър рус мъж се приближи към нас, по пътя беше извадил меча си и удари с дръжката Ардум зад врата и ни пита: "Колко още такива като вас ще идват тук?" (очевидно не беше карал компани тренинга за расизъм и нетолерантност). Бром още с кипяща кръв от сражението малко му трябваше за да изреве мощно и стресне насъбралата се тълпа. 

Водача на съпротивата Сигрид бързо се намеси и обезвреди напрежение като призова всички да приберат своите оръжия.

Брата на Русия мъж беше под пострадал тежко в битката на когото Франц реши да помогне и успя да спре кървящите му рани с няколко успешни Healing чека (и като си изхаби 3 от риролите). 

междувременно Сигмар ни успокои че реално е щастлив, че сме довели мутантите в лагера и заедно сме успяли да ги надвием. 

Вече спечелили доверие помежду си Каспар реши да сподели на Сигрид зад какво се крие силата на Маргарит. Разказваме му за камъка и за нашите открития до момента. Той ни вярва и ни казва че най вероятно извора на Рия крие отговора за това как да унищожим камъка. Приканва ни да измием раните си в потока, който се оказва лековит и премахва на всички по 1 каръпшън пойнт.

След това лидера на опълчението ни казват че, има пещера която води до замъка. Никога не са преминавали през нея, тъй като страховити звуци се чуват от нея и никой не се е осмелил да влезне. Помоли ни да влезем в пещерата и да преминем през нея, като преди това ни маркира със символи за да могат след това и те да преминат и да си разчистят сметките със семейство Магрит. 

Когато ни маркираха Франц усети нещо нередно с шестото си чувство.

На следващия ден тръгнахме. Гората беше непроходима и тежкият маршрут донесе на Бром една точка Fatigue. Когато стигаме пещерата усещаме неестествен мразовит студ от нея. Сигрит ни благославя с 1 молитва от Рия, Но докато я казва, Франц отново усеща с шестото си чувство нещо нередно.

Тук гласа на Сашо падна.

Тръгнахме из тунелите на пещерата. Освен мразовития студ героите постоянно чуваха писъци и сякаш призрачни фигури прелитаха около нас. Слуз и следи от октоподесто създание се забелязваха навсякъде. 

Вървяхме към точка 1където стигнахме стая с гъби които отново се пукнаха когато наближихме. 

Опита който имахме от преди това ни даде леко предиство срещу чековете. Освен облаката от гъбите, бяхме застреляни и от мини стрелички които ни отслабват допълнително. (отново -10 за който не е изкарал). 

В точка 2стигаме след това голяма зала. Там Франц с високия си персепшън вижда 6 огромни прилепа които се спускат да ни атакуват. Само той не беше изненадан. След тежка битка с тях, прилепите ни плюеха с киселина и ни атакуваха многкратно успяхме да ги победим, но останахме много ранени. 

След това продължиме по коридорите и стигнахме до коридора като "рибена кост". Там забелязахме малки косъмчета да пресичат пътя ни и когато опитахме да срежем едното невидима атака се опита да удари от стената. Решихме да заобиколим. 

Върнахме се и тръгнахме на север към реката. Там с доста трудности и след като сложихме достатъчно тежести в джобовете на Ардум, за да не го отнесе течението, го пратихме да пресече реката на дъното като истински водолаз. След като премина върза въжето от другата страна и поетапно преминахме всички. 

В точка 3 стигнахме един човешки скелет. Костите му бяха начупени много странно и сякаш нещо бе изпило костния му мозък. В този момент силен писък ни оглуши и страх се настани сред групата приключенци (още -10 на всичко). Така и приключихме. 

EXP: 

+ 50 на всички за шорт търм гола на партито + 5 на Каспър + 10 на останалите + 10 на Бром

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 17 - Пикник в гората

(автор е Емо)

Отправихме се към воденицата в края на града, където живее нашата нова познайница Хилда. Тъй като беше нощ, когато пристигнахме, наоколо цареше пълен мрак. Започнахме да я викаме и ненадейно тя изникна от храсталаците до къщата. В същия момент възрастен човек с лък се прицели към нас през един от прозорците – оказа се, че това е баща ѝ - Фелк, когото цялото село смяташе за мъртъв.

Докато се колебаеха дали да ни помогнат, забелязахме в далечината стражите да излизат от замъка и да се насочват към града. Това прекрати всички съмнения – качиха ни на втория етаж на къщата, където разбрахме, че баща ѝ е парализиран от кръста надолу. Ардум го взе на гръб, за да ни упъти към скритото селище на съпротивата в гората. Хилда реши да остане, за да заблуди стражите. Фелк спомена, че в гората дебнат негостоприемни създания, поради което стражите избягват да влизат там.

Впуснахме се в гората без факли, за да не привличаме внимание. Истински Мраколес – корени се опитваха да ни спънат, червени очи ни дебнеха от храстите и отвсякъде лъхаше на враждебност. След дълго лутане по съществуващи и несъществуващи пътеки, благодарение на Каспър излязохме на сталкерово фосфоресцираща поляна. Тревата при докосване изпускаше спори във въздуха. Сложихме си кърпи на устата, тъй като спорите предизвикваха повръщане.

Каспър не изгуби посоката и успя да надуши огън и мирис на готвено наблизо. Докато се чудехме къде сме, станахме жертва на засада от немалка глутница мутанти, водени от един beastman. Тъкмо започна битката, когато Каспър разма пръстена на Червената корона (на Етелка), и те внезапно спряха. След кратко обяснение, решиха да дойдат с нас до лагера – успяхме да ги излъжем, че ще им помогнем да го превземат.

Когато наближихме лагера, се договорихме с Пегас – един от мутантите с огромни уши – как да организираме нападението. Разбрахме се, че ще запеем „Не ме лови мутант“ – сигнал, че сме свалили магическата защита на лагера и те могат да нападнат. Мутантите се скриха, а ние с Фелк отидохме до входа на лагера.

Дядото извиква някакъв ловец – оказа се Сигрид, техният вожд и свещеник на Рия – богинята на плодородието, децата и земята. (She is very popular, if you catch my drift)

Сигрид ни приветства в лагера, разположен на широка поляна, защитен от магическа плетка от храсти. Вътре имаше 6–7 колиби в индиански стил. Селището беше оживено, а в центъра му течеше ручей, прокарващ река през него. Любопитно беше, че небето вътре в лагера се виждаше по-чисто от навсякъде другаде, където сме били.

Без да губим време запознахме Сигрид с плана на мутантите и набързо организирахме контраофанзивата. Запяхме песента – щитът падна – и започна една от най-кървавите битки, в които сме участвали. Множество обрати и неочаквано лош късмет при заровете едва не повалиха смелото ни парти.

Накрая остава само босът и след като всички му се качихме на главата, макар и с много мъка, успяхме да му дадем да вкуси от справедливостта на Сигмар.

Вивко –1 Fate Point

Барона –1 Fate Point (за малко да мутира на място 😊)

Бром –1 Fate Point

„Не ме лови мутант“ – пост-хаотична фолклорна песен от бреговете на Райкланд.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 16 - DOCTORSLAYER

 

Слагам Сигмар, няма картинки, разбери.

(автор е Венци)

Седнахме да играем в намален състав, като ударната сила на СС липсваше. Казахме си чао с д-р Русо и преминахме през двора му към бившия обор отзад, където полу-идиотът Курт бъркаше отварите и по-специално Rotgut-a. Минавайки през двора Франц погледна през прозорците на къщата, но не видя нищо съмнително. Курт ни отвори и ни покани вътре, където имаше няколко казана с ферментираща течност на основата на хвойната (тоест като джин). Странно беше, че на чучура на единия казан имаше напластяване, което беше от малки, мърдащи черно-лилави пипалца. Барона прати Курт за вода, през което време Франц остърга малко от пипалата, за да ги разгледа и изследва. Веднага щом ги докосна получи major corruption и им стана ясно за какво иде реч. Курт ни каза, че само докторът бърка казана с пипалата, от който изкарва Rotgut. Решихме да се върнем в къщата и да разпитаме доктора.

Влязохме в къщата на д-р Русо и му показахме епруветката. Той се опита да шикалкави и театралничи, но Франц заби прокълнатата кама на масата пред него, а Бром го стресна допълнително, поради което докторът си каза всичко. Той не знаел от къде идва хаоса, но лейди Маргрит му давала безплатно прах, разработен от нея, който той слагал в отварата и я продавал на хората и печелил. Тя като цяло провеждала изследвания, а той ги имплементирал. Каза, че към момента няма прах, но се надявал тя да донесе на вечерята с нас. Решихме да огледаме къщата за всеки случай, като на втория етаж влязохме в неговата спалня. На нощното шкафче разпознахме портрет на лейди Маргрит, а той се опита да ни излъже, че е сестра му. Досетихме се, че е влюбен в нея. Баронът го излъга, че Франц може да му направи love potion, за да заплени сърцето на дамата. Целта ни беше да не ни предаде на вечерята. Предстоеше да видим дали ще се получи.

Върнахме се в кръчмата, а д-р Русо отиде да кани лейди Маргрит на вечеря. На по чаша ейл се разговорихме с бармана и се запознахме с неговата събеседничка Хилда, която е ловец. Баща й също бил ловец, но един ден изчезнал в гората. Хилда беше доста устата и отворена, но създаваше впечатление на сериозен човек. Курт влетя в кръчмата и ни извести, че ни очакват за вечеря.

Преди вечеря отидохме за билки в гората, която беше умираща и изгнила. Франц намери slowmindи го направи на potion.

Върнахме се в града и отидохмена вечеря. Беше странно, че не видяхме никаква стража и охрана около къщата, нито като влязохме вътре (може би защото не си изкарахме чековете). Въведоха ни в трапезарията, където имаше обикна трапеза, отрупана с храна и вино и в ярък контраст с немотията в селото. Запознахме се с лейди Маргрит и завързахме разговор по общи теми. Когато разговорът стигна до rotgut-a настроението се смени осезаемо. Ние бяхме малко по-остри при обсъждането на съставките, когато благородничката каза, че са предприети стъпки да посетим лично лабораториите в замъка. В този момент стаята ни се “завъртя” и след кратка борба с погълнатата отрова Франц и фон Лозенщад припаднаха безпаметно.Ардум обаче се опря на железните сиджуджешки сили, които го спасиха от отровата и той само се направи на заспал за пред другите. Влязоха стражи от всички страни и ни натовариха в карета без коне, която магически потегли бавно към замъка. Лейди Маргрит яхна жребеца си и в галоп, без да докосва земята, отпраши към замъка Витгенщайн.

Ескортираха ни 4ма стражи, които миришеха на нещо сладникаво и мърша. Ардум ги нападна изневиделица и с по един удар ги срази двама, Франц се събуди също и уби останалите двама стражи със своето магическо острие, непознаващо броня.

Скочихме от каретата и се върнахме при доктора за отмъщение. Франц заклабабата прислужница още в предверието, а Ардум заби кирката си в главата на Курт, който беше излязъл от стаята. На стълбите де показа д-р Русо, който беше без грим този път и видяхме, че лицето му се разпада на люспи. Убихме го на стълбището, докато се молеше за милост.

Върнахме се в кръчмата, за да вземем другите и с бърза крачка, под пелерината на нощта, се отправихме към Хилда с надеждата да ни скрие.

WARHAMMER - DEATH ON THE REIK - 15 - Дънджън или не?

 (автор е Сънчо)

След кратката батулийска среща се събрахме пак на познатото ни място в БЛО. Nurgle не беше успял да даде своя дар на никой и се бяхме събрали всички. След доста разговори за политика, финанси и как да издигнем кантората на Венци с ютуб. Започнахме да играем, за да се разреши още един казус, кой ще намери Черното Джони в криптата.

 Тръгнахме напред в  прокопания тунел в криптита под Църквата. Навлизайки навътре дочухме гласове. Ловкия ни Каспар се промъкна да разузнае и ни остави в тъмното, готови да се втурнем да го спасяваме ако нещо се обърка. Върна се и ни разказа, че два завоя по напред неколцина прокажени, спорели за една черна слузеста торба. Решихме ga не си цапаме брадвите с тях и тихо продължихме напред, където достигнахме до стълба завършваща с капак. Бром напъна мишци и успя да отвори, както би отворил капак на буре. Оказа се, че сме в избата на Местната кръчма, само ако това пиво не беше направено от тези странни светещи моркови, как щяхме да изпием по някоя бъчва с брат ми. Каспар се покатери и след малко доведе Ханджията. Разказахме му какво сме намерили под кръчмата му и как тези тунели достигат до храма. Човекът веднага реши да затрупа тунела, а ние, както си му е реда, се върнахме обратно да потърсим дали долу не е скрито някое отлежало древно уиски. 

Обаче прокажените не бяха забравили за нас. Вече ни чакаха и от близо видяхме, че имат нокти като куки и зъби като на вълци. Но се оказаха разговорливи… и глупави. Разбрахме, че осигуряват трупове на Маркрит, изровени из под гробищата. Казаха ни, че те се хранели също с тях и вече не били останали, както и че тази ‘храна’ им връща разума. Накараха ни да се пръждосваме, защото тук долу било тяхна територия и ние решихме да се омитаме, преди да стане мазало.

Озовавайки  се пак в криптата, част от нас реши да се върне в архивите и да провери за погребания Тамплиер. През това време Франц убеди Бром да му помогне с отварянето на саркофага. Там лежеше скелета на отдавна починал войн с положен меч върху него. Франц усети как той е следващия носител на меча. След като го взе, веднага усети прилив на енергия и че меча има нрав. Ние в архивите узнахме, че меча е подарен от нашия народ на Тамплиера, даден за храброст след битка срещу враговете на джуждетата.

Върнахме се обратно в кръчмата, където се заприказвахме с ханджията за името на кръчмата, Падащата звезда. Според него отпред била нарисувана звездата на Сигмар, но всеки знае, че тя е с две опашки, а тази имаше нарисувана една. Това ни се стори доста подозрително и четящите от нас се върнаха в архива да поразгледат. Там разбрахме че кръчмата е била продадена на жената на кръчмаря Тина. Започна да се мръква и решихме да се върнем при другите в кръчмата, където заварихме Рената и слугата на лордчето.

Докато ни е нямало стражата дошла в кръчмата. Извели Бром и Франц навън и ги завлекли до пристанището. Там капитана на стражите Криц им рекъл, че конфискува лодката ни, защото не сме си платили таксата вече цял ден. Прогонили Рената и слугата на лордчето, а лодката откарали в крепостта.

С напредването на нощта, започнаха да се чуват разни воеве от вън и кръчмаря залости вратата. Нощта не мина спокойно и забелязах през прозореца на улицата някаква девойка. На сутринта се опитахме да намерим следите ѝ, но ги изгубихме бързо в калта. Затова се отправихме при местния знахар, доктро Русо.

Въведени ни една стара и глуха женица в неговото имение и ни помоли да изчакаме в приемната му. Докато чакахме, любопитството надделя и почнахме да ровим. В едно чекмедже намерихме писмо от лейди Маркрит, как тя ще му помогне с направата на отваря, за спасяването на болните в града.

Малко след това и Русо се появи. Разиграхме сцена за някакъв проблем на нашия лорд…мъжки проблем. Дадоха му еликсир, с който да ‘оправи’ проблема. Франц успя да спечели доверието му и той ни даде една от колбите, дето уж помагали на болните в града, но временно. Съставките ги намирал неговия помощник Курт в гората, който живеел в близката колиба. Но не ни спомена от къде и каква е съставката, която наистина 'помага'. Почерпи ни малко малко бретонско бренди и каза, че може да ни уреди вечеря с лейдито от замъка в тях. Веднага се навихме на тази идея, по добре да се срещнем с нея в града, от колкото в замъка.

 

Exp: Всички 15; Maрти +5, Сашо +15

 

бел. Саш. В крайна сметка с Венци си стиснахме ръцете, че странните два тунела на кръст под града не отговарят на духа на нито една от двете позиции на баса - нито е "маза", нито си е истински дънджън. Резултатът е реми, всеки ще купи по едно Ч. Дж. на другия. 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 14 – Battle of Batulia Hardcore Edition

Дъжд. Студ. Стоян повръща.

(автор е Сашо)

След като пристигнахме в Кемпербад, поседяхме два дни извън игрално време, в които сме събрали провизии и Каспар излекува вече окончателно болния си гръб и се насочихме ъм Витгендорф. Не след дълго пристигнахме и едно е ясно – това е призрачен град.

Акостирахме и не след дълго 15-16 зомбирани човека, целите изпусталяли с гноясали рани и тумори се насочиха към нас да просят. Ардум направи опит да ги сплаши, а Франц им хвърли 4 шилинга, за които почна сериозен бой. Това предизвика и дискусия кой от двата подхода е по-добър за тях самите.

На главната улица видяхме изоставен храм на Сигмар и местната кръчма „Падащата звезда“. Пред нея срещнахме и местната стража, които всичките бяха с брони и шлемове и смърдяха лошо. Те бяха понесли някакъв клетник към замъка, но ние ги оставихме на мира и не се намесихме.

Вътре в кръчмата се запознахме с Хърбърт Маркус, депресираният барман. Той успя да сипе 8 ейла на Ардум, с което баронът започна да погасява задълженията си към джуджето. Барманът бил тук от 10 години, преди пак било гадно, но след „бурята“ станало съвсем непоносимо.

„Бурята“:

Лилави облаци тръгнали от замъка, заедно със силен вятър, който сякаш нашепвал нещо. Изведнъж небето било раздрано от хиляди светкавици и много хора загубили живота си. Барманът изгубил семейството си, а кулата с шипа на храма на Сигмар паднала и пробола свещенника.

Франц намекна на бармана, че идваме да прочистим замъка, на което барманът се усмихна и влажни очи каза, че значи молитвите му са били чути.

Научихме също, че Дагмар Витгенщайн отдавна не властва (макар че ние сме убедени, че е жив). Властта е лейди Маргрит, която на вид е 18-годишна (макар че ние сме убедени, че е било така от половин век насам). Местната младеж пие rotgut, което явно е наркотик-лекарство в сини шишета, с което местният доктор Русо лекува местната младеж. Барманът не е убеден доколко е ефективно, но сякаш мисли, че докторът по-скоро иска да помогне.

Във Витгендорф нищо не иска да расте, но барманът е култивирал някакви светещи моркови, от които вари и ейла си. Изглежда, че не са отровни.

Решихме да идем към храма. По пътя в последната къща преди него изведнъж излезе млада жена с вързопче и разплакана ни обясни, че детето и е болно и дали има лечител сред нас. Франц го погледна и видя, че във вързопа всъщност има гигантски паяк. Ужасен го хвърли,а момичето се разплака и си го взе обратно.

Вътре в храма имаше статуя на Сигмар и до нея имаше два светещи фенера. В краката и имаше ключ и книга, която беше отворена на тази страница:

Ардум пусна една кратка молитва към Сигмар и фенерите засветиха ярко, а статуята проговори и ни пита дали сме готови да се изправим срещу злото. Ние казахме да и тя ни каза да очакваме знак, да изпълним завета, да открием източника на хаоса и да освободим земите му. Получихме готин бууст от +20 vs Fear.

Разгледахме още от храма и открихме счупена врата до подземието му и се роди спор дали е маза или донджон. С Венци хванахме бас на 1 Ч. Дж., като аз казах, че ще е донджон, а той каза, че няма да е.  Преди да влезем поразгледахме другите стаи и открихме тази, която се отваря с ключа – оказа се градският архив. Открихме единствено, че преди стотина години нещо е станало във Витгендорф и след това са почнали проблемите с реколти и т.н. Преди това е супер. Очевидно го връзваме с Дагмар и камъка. Потърсихме инфо за лейдито, ама нямаше.

Продължихме към „донджона или не“ и се оказа, че това е криптата, която е пълна с изпотрошени урни и разхвърляни кости. На едно място чухме адски писък и по-надолу открихме тунел прокопан в почвата, където имаше множество странни стъпки – сякаш са ходили странни човекоподобни на 4 крака.

В дъното имаше и саркофаг с надпис „тук лежи тялото на Зигфрид фон Кесерлинк, слуга на Сигмар, почетен темплар, мъж на смелостта“. Не осквернихме гроба му и тук приключихме, защото на Стоян си му стана зле.

Иска ми се да питаме защо кръчмата се казва така…Хърбърт я държи от 10 години, а може би самата тя крие някакъв отговор…

Също така ми остана недовършено чувство и от архива. Може би трябва да потърсим още нещо там…