Shadow of the Demon Lord - първи впечатления

 И така, докато съм в лека пауза породена от липсата на време покрай бепка номер две, Венци кръстосва седемте морета, а Емо снима млади булки, останалите трима (Стоян, Марти и Сънчо) се събрали да пробват първото предложение за алтернативна игра - Shadow of the Demon Lord. 

Запазвам за поколенията първите им впечатления.

Стоян:

Харесва ми, че се почва бързо и няма нужда от дълго правене на герои. Всъщност тази система за развитие е готина от 0 ниво и вече нагоре.

Битките ми се струва, че са ок, има нелоши механики от сорта на последния гремлин, който ти пречи да го атакуваш. Очевидно е работено по 5е проблема, че гадовете са скука.

Някак си не мога да възприема Д&Д вариант без батълмап, обаче. И не знам какво точно в системата може да ме привлече. 

Сетингът ми е проблем, защото не ме впечатлява и вдъхновява. Той няма и как да е развит в толкова малко публикации.

Сънчо:

Седнахме тази вечер аз , Стоян и Марти да тестваме новата система, която Марти искаше да играем преди доста време. Направихме си на бързо герои и започнахме с една малка битка да опознаем системата. 

Аз си направих Ликокрадла, за която хвърлих че е на 14 нищо интересно .

Марти си направи здрава джуджанка.

Стоян също си крафтна един Клокуорк.

Бяха ни изпратили с куриерска задача да занесем важно писмо в съседния град. Аз взех личността на едно джудже, усещайки че тук мога да изкарам малко пари, като се преправя на Наемник и се сдуших с един друг такъв. Двамата тръгнахме към другия град и в гората докато спорехме за посоката , от мрака изкочи:

 - Върколак, с голяма двуръчна брадва и кръвожадна захапка. Ние с нашите слаби уръжия ...умряхме

 - Елф , с дълъг лък, меч и кинжал , който ни засипваше със стрели и бързи атаки с оръжията си. Успях да го халосам с един камък по главата и леко го зашеметих... Но накрая пак умрхяме

 - малък космат и доста ловък гремлин , който ни проклинаше със захапката, която правеше атаките ни срещу него още по трудни...другото джудже умря, но аз успях да избягам в мрака и да се спася...

Доста лесна система , поне на пръв поглед изглежда така. Бързо разбрахме кое как се ползва, но противниците или бяха мааааааалко по не като за нас или има някакви механики , които изпускаме, или са направени за парти от 3-4 души.

По напред в развитието на героя изглежда ,че има доста възможности за класове с различни умения, така че ще има някакво разнообразие.

Марти:

Първото ми впечаление е: https://www.youtube.com/watch?v=xHsb8BHis-0

Направихме си герои което беше сравнително лесно и забавно. Аз подходих доста рандъм по таблиците и се забавлявах с получените резултати. Направих джудже с magnificient belly, доста космато, мръсно. По професия овчар и поклонник на старата вяра на 44 джуджешки години. Бедно но достатъчно че да заспива с пълен тумбак вечер.

Правилата изглеждат доста стриймлайнати и сравнително бързо вървяхме в битките. Стоян реши да пробва 3 противника и ниската бройка на играчи не ни помогна и с най-лесния. Първия противник беше worg и ни изби за нула време с чиста сила. Следващия се оказа някакъв стрелец елф където се проточи битката тъй като се опитвахме да сме по тактични и да бягаме и да пробваме максимално всичките възможни механики на това ниво, но накрая пак ни наби, а последната гадина се оказа малък червей който не можехме да уцелим никога и просто потупахме на тепиха. 

Има все още неща които ни объркваха заради предишния ни опит и малкото време което имахме да четем по правилата. Бяхме левел 0 и това ми се струва доста хардкор, същевременно ми е доста любопитно да експлоурнем хилядите възможности които предлага книгата. Дали е така ще разберем като поиграем още.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 21 - Ти ме буташ към ръба

 (автор е Емо)

ТИ МЕ БУТАШ КЪМ РЪБА

21.08.2025

 Оставяме Лудвиг на музиката и новите му другарчета (без мед) и се отправяме към следващата малка сграда, която е с огромни дъбови врати с чукала и демони. В голямата зала има огромна маса пълна с мухлясала храна. В дъното има 2 стълбища, които водят до вътрешен балкон, на който има 4 пълни брони сглобени в човешка форма. Под лявото стълбище намираме мутирал дядо, който след като го събуждаме той започва роботски със заучени фрази да ни кани да хапнем, след което да ни заведе в покоите ни преди аудиенцията с лейди Магрит. В края на поканата винаги сочи нагоре.

 Игнорирайки дядото се качваме нагоре към балкона при броните, в които се оказва, че има препарирани хора с изкуствени очи. Между броните има 3 врати:

Стаята зад Врата 1 е пълна с музикални инструменти.

Стаята зад врата 2 е работилницата на препаратора, пълна с препарирани животни. Има закачен препариран млад мъж на обратната страна на вратата. Отделно в стаята откриваме момиче, 2 бийст мен-а, 2-ма мутанти и на тавана нещо като човек птица. На работния плот има чекмеджета, които Каспър отваря, но безплодно. Единият мутант е четирирък и Франц го припознава като Витгенщайн. След като го пипа, той се събужда и започва да ни прикотква да сме му приятели. След кратък разговор разбираме, че това е Курц, а брат му Готард е в Миденхайм. Не успяваме да вземем още информация от него, освен че той иска да препарира целият свят и те да са му приятели. Оставяме го на заниманията му.

Стаята зад Врата 3 е всъщност комин, който още е леко топъл и води до реката.

Качваме се по стълбите на следващото ниво въпреки съсканията, които чуваме. Влизаме в следващите 3 стаи следния ред:

Стая 2 – Там намираме 3-метрова фигура в броня и кожа на вълк. Има двурък меч и шлем със светещи очи. Той веднага ни заговаря с предложение за съглашение, твърдейки че служи на лейди Ингрид (жената на Лудвиг). Това е Увхендер Унищожителят. Той също е fanboy на хаоса. Оказва се, че не е демон, а chaos warrior (space marine-a на Райкланд). Отстрани на него лежи минотавър, който спи. Той твърди, че в горите има армия бийстмени, която само чака неговият сигнал. Накрая се уговаряме с него, че ще има съглашение, но след час. Издебваме Увхендер, докато се обръща с лице към прозореца и Марти се врязва в него с копие и всички сили, които успява да изцеди от себе си. Опитът е успешен и го бута Увхендер през прозореца. Минотавъра, който се оказва Chaos Minotaur, в този миг се събужда и чарджва Марти, но не успява да го бутне.

+1 Resolve за МП

-1 Resilience за Каспър

Каспър успява да нанесе критичен удар на минотавъра в ключицата му и той губи съзнание. В този миг МП нанася заключителен удар и разцепва туловището на звяра на 2 и опръсква всичко и всички в кръв. Very gory indeed.

Стаи 1, 2 и 3 са свързани.

Стая 4 и 5 също – Това е зала, неособено голяма. Хвърляме endurance test и Каспър е deafened. Нападат ни кукувици с ножове накрая. Отваряйки следващата врата се оказваме обградени от мутирали котки. Находчиво с една дажба храна ги насочваме към предната стая. Остава само 1, която отива и сяда в скута на лейди Ингрид (insert crazy cat lady joke here). Каспър и Франц веднага показват селските си корени, докато лордът захваща разговора покрай нейният баронски корени. Тя очевидно е поласкана и го избира за зет. Дава му огромен тъмно лилав пръстен с дим в него. След приключването на разговора се отправяме към лабораторията.

Стая 6 – голяма стая със сандъци с бижута, легло с балдахин, бюро и 3 трупа в различна степен на разлагане. 

Стая 7 – светла и кръгла, която се намира в долната част на кула със стълбище. Има телескоп, както и бюро с пистолет на него. На бюрото намираме писмо от Готард от Миденхайм. Оказва се, че трябва да стигнем там преди следващия Херестаг (празник). Взимаме писмото и продължаваме.

---

Gotthard's letter:

My Dearest Sister,

I've got so much to tell you I really don't know where to begin! You just don't know what you're missing, stuck in that old castle of yours. I enjoy mutilating peasants as much as the next man, but after a few months the feeling of deja-vu is just too tedious for words!

Life in Middenheim, on the other hand (or should I say, claw?) is just wonderful. I've lost count of the number of simply scandalous parties I've been to this week, and I've been positively swept off my feet. After all those years of living like a recluse — hiding your light under a bushel, as to speak — it's such a relief to let everything hang out. You've no idea the sort of contacts I've made (in every sense of the expression — Change be praised!) and there are so many important and influential people flocking to the cause. You'd never guess, but your baby brother has made quite an impression on the inner circle here, and I've already been put in charge of organising something special for next year's Hexenstag celebrations. I'll write and tell you all about it, nearer the time. Perhaps I can even persuade you to make the journey to see it for yourself.

Well, must dash now — I've got to get made up for tonight's bash. Must look my best for the guest of honour.

Your loving brother,

Gotthard

Библиотека – голяма част от книгите са на магически език.

Финалната зала, в която се оказва, че таванът е с механизъм за отваряне:

Навсякъде виждаме части от човешки крайници в стъклени контейнери. Има 2 тесла кули с хвърчило, което точно в мига, в който влизаме в залата го удря светкавица и това захранва не едно Франкенщайново създание (Борис). Очаквано Магрит е там и без миг колебание ни напада. Дийтрих си слага пръстена и тя сякаш не може вече да гледа към него. МП поема Борис. Другите се борят с Магрит и в един неочакван момент Франц заковава Магрит за стената като й пробива гърлото. Дийтрих се концентрира в пръстена и успява да подчини Борис да легне на земята и МП му ебава путката лелина майчина.

Без миг за губене се спускаме към подземието с warp stone-a, което също е разделено на стаи:

Стая 1 – Там намираме огромно огре, което разкъсва някакви телеса. Разминаваме се с поредната битка;

Стая 2 – пълна с бъчви и бутилки, смърдяща на кисело

Продължаваме по пещерния коридор, който ни води все по-навътре. Чуваме подозрителни звуци. Каспър се промъква и намира зелено-черен метеорит с големината на 2-3 хляба. Оказва се, че скейвъните в този момент го изнасят, като са натрошили големият метеорит на малки лесно преносими части. 6 скейвъна ни напада, другите 4 тръгват да бягат с последните парчета.

-2 Resilience за Дийтрих

-2 Fate за Дийтрих

 Дийтрих успява да забави процеса с още един ход, тъй като 6 хода след началото на битката ако не сме ги спряли те ще успеят да се измъкнат. Успяваме да се справим с нападателите си, въпреки нелепия късмет на МП със заровете. Успяваме след това да овладеем последното парче метеорит и неочаквано чуваме взрив в тунела на скейвъните. Взривяват се още парчета, което води до поетапното срутване на тунела. Успяваме да се измъкнем и навън виждаме как целият замък се срутва. Накрая всички скачаме във водата от незавидна височина, но ЖИВИ! Докато плуваме Христо ни засича с баржата.

-1 Fate за Дийтрих, защото не си изкара athletics-a.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 20 - На едно кръв

 (автор е Сънчо)

След като убиха капитана, лордчето реши, че бронята му е тъкмо по мярка и я навлече. В съседната стая си почивал някой с бяла маска на младеж. Лорда, вече облечен с капитанската броня успял да го излъже и да го примами към дупката, от която бяхме изпълзяли. Минаха покрай нас и Каспар ни каза да ги последваме. Като стигнахме там, приложихме същата тактика и Каспар се засили и го изрита в дупката с проклетите си копита. Долу се размаза, вратът му се счупи, ама нещо в тая работа миришеше на хаос. За всеки случай му забих една стрела в гърдите. Оная гад запълзя и закуцука навътре в мрака! Нещо му имаше на тоя мръсник, ама решихме, че не си струва труда и да го оставим на нашите приятели да го убият и тръгнахме на обратно, за да им дадем сигнала. 

Минахме през стаята на маскирания и я претарашихме бързо, бързо. Намерихме в една препарирана минотавърска глава, колба със зелен цвят. Козлокракият рече, че му е познато, и го обърна на екс.Оказа се лековито, та му се размина. В сандъка му освен хубави дрехи, имаше огърлица, пръстен с герб на грифон. Другият франкофон, Франц, веднага се накичи с тях, сякаш е отишъл на панаир.

На горния етаж – купища слама. Идеално да запалим тая проклета кула и да дадем сигнал. Първо обаче трябваше да се разправяме с обитателите – мутирали плъхове, големи колкото кучета. Мръсна работа, ама бърза. Сламата пламна като факла и ние хукнахме към моста и другата кула.

Насред моста ни спряха двама стражи. Питат къде отиваме, а аз гледам – стените надупчени като швейцарско сирене и от всяка дупка наднича зареден арбалет. Цяла дузина! Ама лордчето пак ги заприказва с неговите сладки приказки и ония, глупаците, ни пуснаха да минем към старата част на замъка.

Като минахме портите, пред нас се разкри цялата мръсотия. Освен разнебитения замък, видяхме кула до замъка, дълбок ров с решетка и шипове по средата, някаква малка постройка, дето приличаше на градина и осквернен храм на Сигмар!

Храмът беше първата ни грижа. Няма как да оставим такова нещо! Влязохме да го изчистим от тая гнус. В дъното имаше статуя на женуря с щипки вместо ръце. Розов дим се стелеше навсякъде, а по пода некви хора се въргаляха в мръсотията си. Ясна е тя, работа на Слаанеш. Почнахме да трошим всичко наред, ама един демон не беше съгласен и се опита да ни спре. Не му се получи. Изпратихме го обратно в хаоса с няколко добри удара. Съборихме статуята върху един дрънчащ орган, изпотрошихме делвите с розовия пушек и си тръгнахме. 

После се насочихме към кулата. Пълна с хлебарки, да му се не види! На горния етаж – гигантска хлебарка свири на некво пиано! И още по-лошо – проговори! Представи се за лорд Лудвиг Ван Витгенщайн, бащата на оная, Магрит. Имал и син в Миденхайм, ама не разбрахме и той ли е станал на буболечка. Разправя, че жена му и други роднини били в замъка и всички били "променени" от камъка. А в ямата долу имало провален експеримент и да не ходим там, никой не излизал жив. Тука в този замък всичко е пропито с хаоса, трябва да го прочистим с огън и стомана.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 19 - Весели крачета

 (автор е Сашо)

И така, недоспал, но доволен от играта се лашкам в метрото и правя опит да напиша блога на телефона си. 

Датата беше 7.08, съставът - пълен без Ардум, който полива мъката до джуджешка безпаметност нейде из северното Черноморие.

Започнахме насред донжона. След (3) видяхме пипало, което тръгна наляво по Т-образния коридор. В (4) имаше гъби, но Каспар ги запали, те изгоряха и нямаше демидж от тях, освен, че получихме corruption. От западния коридор чухме някакъв глас, който ломотеше несвързани думи. Опитахме се да говорим, но гадта си искаше кютек и преди да реагираме вече беше при нас и ни сечеше с брадвата си. 

Гадта беше изключително мутирал човек, с пипала, които бяха като с коруба на костенурка. Той смразяваше кръвта и ни и имахме fear penalty от него и пусна някаква кофти смрад, която ни взимаше още -20. Каспар успя да го удари хубаво, но получи много corruption от това и тялото и психиката му не издържаха. Хаосът се превзе есенцията му и Каспар се превърна в клет мутант с хубави здрави кози крака (+10 Athletics). Франц доуби гада и за малко и той да мутира, но на голям късмет се спаси.

След битката починахме малко и Каспар взе решение да доведе нещата до край с Витгенщайнови на всяка цена, а след това да се опита да живее във Витгендорф, където имперските органи на реда вероятно няма да го търсят. Този епизод му спечели един Resilience. 

Продължихме към (5) и това беше скривалището на мутанта. Там намерихме един буркан с нещо като мармалад, което миришеше на Rötgut, Каспар изяде една лъжица от него, успя да не го повърне и получи бонус +1SL при следващия тест за мутация. Франц също го опита, но го повърна и не получи бонус.

Продължихме към (6) и там имаше голяма тридесет метрова вита дървена стълба, която водеше към трапдор. Бром тръгне да се катери по нея, но тя се срути. Каспар се покатери по стената с козите си крака и отвори трапдора. От другата страна ог посрещна слънчева светлина и се оказа, че сме в малка къщичка в двора на замъка. В нея спяха двама клетници с дрипи. Каспар пусна въже 20м и другите се покатериха. Франц скочи като нинджа и се хвана за края на въжето, а Бром и Барона построиха купчина с отломките от стълбата и се покатериха върху нея.

След като всички се събрахме горе, това привлече вниманието на двамата мутанти и почнахме да се гледаме. Единият беше с три очи и нещо нагъваше зелен картоф, а другия беше с крила вместо ръце и човка на челото. Барона и Франц имаха свежата идея да прочистват това място от силите на Хаоса и хвърлиха мутанта кокошка в трапдора. Той не успя да полети и се размаза на земята. Това подплаши другия с картофа и той се разписка и тръгна да бяга, но го хванахме и хвърлихме и него. За съжаление беше твърде късно и четирима стражи нахлуха да проверят какво става. Тръгнахме да се бием с тях, даже един и от тях хвърлихме през трапдора с осото гари, но те вдигнаха вече баш тревогата и довтаса капитана с много стражи и много клошари, които се бяха събрали на двора.

Време беше за дегизировка. Франц, Каспар и Барона се преоблякоха като стражи (телата разбира се в трапдора), Бром се облече като дрипав клошар, а Ардум остана да виси на въжето и да чака. 

Успяхме да забаламосаме сержанта и отмениха тревогата, но той ни накара да ходим с него да пишем обяснения. Вкара Франц, Каспар и Барона в една стаичка в кулата и усетихме, че е настъпил моментът за атака. Франц се хвърли да вземе меча и успя, но сержантът извади бокс и почна да ми налага с него. С доста усилие го бутнахме и прибрахме в гардероба. 

Това беше краят на сесията. 

ХР:

Всички - 50

Бром и Каспар - 5

Ардум - 15

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 18 - Веселата пещера

 (автор е Марти)

Действието продължи веднага след битката с мутантите. Имаше тежко ранени и всички се възстановяваха от битката. Един едър рус мъж се приближи към нас, по пътя беше извадил меча си и удари с дръжката Ардум зад врата и ни пита: "Колко още такива като вас ще идват тук?" (очевидно не беше карал компани тренинга за расизъм и нетолерантност). Бром още с кипяща кръв от сражението малко му трябваше за да изреве мощно и стресне насъбралата се тълпа. 

Водача на съпротивата Сигрид бързо се намеси и обезвреди напрежение като призова всички да приберат своите оръжия.

Брата на Русия мъж беше под пострадал тежко в битката на когото Франц реши да помогне и успя да спре кървящите му рани с няколко успешни Healing чека (и като си изхаби 3 от риролите). 

междувременно Сигмар ни успокои че реално е щастлив, че сме довели мутантите в лагера и заедно сме успяли да ги надвием. 

Вече спечелили доверие помежду си Каспар реши да сподели на Сигрид зад какво се крие силата на Маргарит. Разказваме му за камъка и за нашите открития до момента. Той ни вярва и ни казва че най вероятно извора на Рия крие отговора за това как да унищожим камъка. Приканва ни да измием раните си в потока, който се оказва лековит и премахва на всички по 1 каръпшън пойнт.

След това лидера на опълчението ни казват че, има пещера която води до замъка. Никога не са преминавали през нея, тъй като страховити звуци се чуват от нея и никой не се е осмелил да влезне. Помоли ни да влезем в пещерата и да преминем през нея, като преди това ни маркира със символи за да могат след това и те да преминат и да си разчистят сметките със семейство Магрит. 

Когато ни маркираха Франц усети нещо нередно с шестото си чувство.

На следващия ден тръгнахме. Гората беше непроходима и тежкият маршрут донесе на Бром една точка Fatigue. Когато стигаме пещерата усещаме неестествен мразовит студ от нея. Сигрит ни благославя с 1 молитва от Рия, Но докато я казва, Франц отново усеща с шестото си чувство нещо нередно.

Тук гласа на Сашо падна.

Тръгнахме из тунелите на пещерата. Освен мразовития студ героите постоянно чуваха писъци и сякаш призрачни фигури прелитаха около нас. Слуз и следи от октоподесто създание се забелязваха навсякъде. 

Вървяхме към точка 1където стигнахме стая с гъби които отново се пукнаха когато наближихме. 

Опита който имахме от преди това ни даде леко предиство срещу чековете. Освен облаката от гъбите, бяхме застреляни и от мини стрелички които ни отслабват допълнително. (отново -10 за който не е изкарал). 

В точка 2стигаме след това голяма зала. Там Франц с високия си персепшън вижда 6 огромни прилепа които се спускат да ни атакуват. Само той не беше изненадан. След тежка битка с тях, прилепите ни плюеха с киселина и ни атакуваха многкратно успяхме да ги победим, но останахме много ранени. 

След това продължиме по коридорите и стигнахме до коридора като "рибена кост". Там забелязахме малки косъмчета да пресичат пътя ни и когато опитахме да срежем едното невидима атака се опита да удари от стената. Решихме да заобиколим. 

Върнахме се и тръгнахме на север към реката. Там с доста трудности и след като сложихме достатъчно тежести в джобовете на Ардум, за да не го отнесе течението, го пратихме да пресече реката на дъното като истински водолаз. След като премина върза въжето от другата страна и поетапно преминахме всички. 

В точка 3 стигнахме един човешки скелет. Костите му бяха начупени много странно и сякаш нещо бе изпило костния му мозък. В този момент силен писък ни оглуши и страх се настани сред групата приключенци (още -10 на всичко). Така и приключихме. 

EXP: 

+ 50 на всички за шорт търм гола на партито + 5 на Каспър + 10 на останалите + 10 на Бром

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 17 - Пикник в гората

(автор е Емо)

Отправихме се към воденицата в края на града, където живее нашата нова познайница Хилда. Тъй като беше нощ, когато пристигнахме, наоколо цареше пълен мрак. Започнахме да я викаме и ненадейно тя изникна от храсталаците до къщата. В същия момент възрастен човек с лък се прицели към нас през един от прозорците – оказа се, че това е баща ѝ - Фелк, когото цялото село смяташе за мъртъв.

Докато се колебаеха дали да ни помогнат, забелязахме в далечината стражите да излизат от замъка и да се насочват към града. Това прекрати всички съмнения – качиха ни на втория етаж на къщата, където разбрахме, че баща ѝ е парализиран от кръста надолу. Ардум го взе на гръб, за да ни упъти към скритото селище на съпротивата в гората. Хилда реши да остане, за да заблуди стражите. Фелк спомена, че в гората дебнат негостоприемни създания, поради което стражите избягват да влизат там.

Впуснахме се в гората без факли, за да не привличаме внимание. Истински Мраколес – корени се опитваха да ни спънат, червени очи ни дебнеха от храстите и отвсякъде лъхаше на враждебност. След дълго лутане по съществуващи и несъществуващи пътеки, благодарение на Каспър излязохме на сталкерово фосфоресцираща поляна. Тревата при докосване изпускаше спори във въздуха. Сложихме си кърпи на устата, тъй като спорите предизвикваха повръщане.

Каспър не изгуби посоката и успя да надуши огън и мирис на готвено наблизо. Докато се чудехме къде сме, станахме жертва на засада от немалка глутница мутанти, водени от един beastman. Тъкмо започна битката, когато Каспър разма пръстена на Червената корона (на Етелка), и те внезапно спряха. След кратко обяснение, решиха да дойдат с нас до лагера – успяхме да ги излъжем, че ще им помогнем да го превземат.

Когато наближихме лагера, се договорихме с Пегас – един от мутантите с огромни уши – как да организираме нападението. Разбрахме се, че ще запеем „Не ме лови мутант“ – сигнал, че сме свалили магическата защита на лагера и те могат да нападнат. Мутантите се скриха, а ние с Фелк отидохме до входа на лагера.

Дядото извиква някакъв ловец – оказа се Сигрид, техният вожд и свещеник на Рия – богинята на плодородието, децата и земята. (She is very popular, if you catch my drift)

Сигрид ни приветства в лагера, разположен на широка поляна, защитен от магическа плетка от храсти. Вътре имаше 6–7 колиби в индиански стил. Селището беше оживено, а в центъра му течеше ручей, прокарващ река през него. Любопитно беше, че небето вътре в лагера се виждаше по-чисто от навсякъде другаде, където сме били.

Без да губим време запознахме Сигрид с плана на мутантите и набързо организирахме контраофанзивата. Запяхме песента – щитът падна – и започна една от най-кървавите битки, в които сме участвали. Множество обрати и неочаквано лош късмет при заровете едва не повалиха смелото ни парти.

Накрая остава само босът и след като всички му се качихме на главата, макар и с много мъка, успяхме да му дадем да вкуси от справедливостта на Сигмар.

Вивко –1 Fate Point

Барона –1 Fate Point (за малко да мутира на място 😊)

Бром –1 Fate Point

„Не ме лови мутант“ – пост-хаотична фолклорна песен от бреговете на Райкланд.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 16 - DOCTORSLAYER

 

Слагам Сигмар, няма картинки, разбери.

(автор е Венци)

Седнахме да играем в намален състав, като ударната сила на СС липсваше. Казахме си чао с д-р Русо и преминахме през двора му към бившия обор отзад, където полу-идиотът Курт бъркаше отварите и по-специално Rotgut-a. Минавайки през двора Франц погледна през прозорците на къщата, но не видя нищо съмнително. Курт ни отвори и ни покани вътре, където имаше няколко казана с ферментираща течност на основата на хвойната (тоест като джин). Странно беше, че на чучура на единия казан имаше напластяване, което беше от малки, мърдащи черно-лилави пипалца. Барона прати Курт за вода, през което време Франц остърга малко от пипалата, за да ги разгледа и изследва. Веднага щом ги докосна получи major corruption и им стана ясно за какво иде реч. Курт ни каза, че само докторът бърка казана с пипалата, от който изкарва Rotgut. Решихме да се върнем в къщата и да разпитаме доктора.

Влязохме в къщата на д-р Русо и му показахме епруветката. Той се опита да шикалкави и театралничи, но Франц заби прокълнатата кама на масата пред него, а Бром го стресна допълнително, поради което докторът си каза всичко. Той не знаел от къде идва хаоса, но лейди Маргрит му давала безплатно прах, разработен от нея, който той слагал в отварата и я продавал на хората и печелил. Тя като цяло провеждала изследвания, а той ги имплементирал. Каза, че към момента няма прах, но се надявал тя да донесе на вечерята с нас. Решихме да огледаме къщата за всеки случай, като на втория етаж влязохме в неговата спалня. На нощното шкафче разпознахме портрет на лейди Маргрит, а той се опита да ни излъже, че е сестра му. Досетихме се, че е влюбен в нея. Баронът го излъга, че Франц може да му направи love potion, за да заплени сърцето на дамата. Целта ни беше да не ни предаде на вечерята. Предстоеше да видим дали ще се получи.

Върнахме се в кръчмата, а д-р Русо отиде да кани лейди Маргрит на вечеря. На по чаша ейл се разговорихме с бармана и се запознахме с неговата събеседничка Хилда, която е ловец. Баща й също бил ловец, но един ден изчезнал в гората. Хилда беше доста устата и отворена, но създаваше впечатление на сериозен човек. Курт влетя в кръчмата и ни извести, че ни очакват за вечеря.

Преди вечеря отидохме за билки в гората, която беше умираща и изгнила. Франц намери slowmindи го направи на potion.

Върнахме се в града и отидохмена вечеря. Беше странно, че не видяхме никаква стража и охрана около къщата, нито като влязохме вътре (може би защото не си изкарахме чековете). Въведоха ни в трапезарията, където имаше обикна трапеза, отрупана с храна и вино и в ярък контраст с немотията в селото. Запознахме се с лейди Маргрит и завързахме разговор по общи теми. Когато разговорът стигна до rotgut-a настроението се смени осезаемо. Ние бяхме малко по-остри при обсъждането на съставките, когато благородничката каза, че са предприети стъпки да посетим лично лабораториите в замъка. В този момент стаята ни се “завъртя” и след кратка борба с погълнатата отрова Франц и фон Лозенщад припаднаха безпаметно.Ардум обаче се опря на железните сиджуджешки сили, които го спасиха от отровата и той само се направи на заспал за пред другите. Влязоха стражи от всички страни и ни натовариха в карета без коне, която магически потегли бавно към замъка. Лейди Маргрит яхна жребеца си и в галоп, без да докосва земята, отпраши към замъка Витгенщайн.

Ескортираха ни 4ма стражи, които миришеха на нещо сладникаво и мърша. Ардум ги нападна изневиделица и с по един удар ги срази двама, Франц се събуди също и уби останалите двама стражи със своето магическо острие, непознаващо броня.

Скочихме от каретата и се върнахме при доктора за отмъщение. Франц заклабабата прислужница още в предверието, а Ардум заби кирката си в главата на Курт, който беше излязъл от стаята. На стълбите де показа д-р Русо, който беше без грим този път и видяхме, че лицето му се разпада на люспи. Убихме го на стълбището, докато се молеше за милост.

Върнахме се в кръчмата, за да вземем другите и с бърза крачка, под пелерината на нощта, се отправихме към Хилда с надеждата да ни скрие.