WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 11 - SHUSHLYAKSLAYER

(автор е Венци)

Сесия 11

Спуснахме се надолу по реката без особени премеждия и достигнахме до шлепа, при който бяхме избили мутантите преди около седмица. Там намерихме множество войници, които бяха на съоръжението и го охраняваха – явно бяха разбрали за заплахата от мутантите. За жалост войниците се оказаха и кожодери – взеха ни една златка корона за преминаването, абсолютно безобразие…

Стигнахме до Кемпербад, където разпитахме за Етелка и шушляка, но никой не ги беше виждал, което малко ни озадачи. Въпреки това се насочихме към острова с кулата, където бяхме срещнали джуджетата. Стигнахме доста късно, може би около 23:00, а когато акостирахме видяхме, че къщата на джуджетата не свети. Ардум и Бром останаха на кораба, барона фон Лозенщад спеше сладко сладко, а Франц и Каспър се промъкнаха към тъмната къща – уви, неуспешно. При къщата ги изненадаха три бийстмена човеко-кози. Каспър не може да намери смелостта в сърцето си и побягна към кораба, изоставяйки неразбралия какво се случва Франц. Само късметът спаси Франц от първи удари на бийстмените, които не го уцелиха. В този момент от кулата излязоха още три бийстмена, шушлякът и Етелка Херцен, която за наше учудване се издигна във въздуха. Въздухът се насити с миризма на тежък, сладникъв женски парфюм, но и на мърша. Етелка направи магия и две лилави стрели от енергия полетяха към джуджетата на кораба. В това време Франц се хвърли в къщата, разбивайки прозореца със задно салто и видя вътре джуджетата, които бяха завързани. Освободи две от тях, които се включиха в битката на наша страна. Каспър пресрещна шушляка и с яростен удар го срази, нанасяйки му огромна рана на гърдите. Ардум от своя страна рани Етелка сериозно, пробождайки дясната й ръка със стрела. Тогава от кулата излезе и огромен минотавър, който също ни нападна. Бром видя подобаващ противник в лицето на минотавъра, хвърли се с всички сили срещу него и с мощен удар му отряза единия крак – минотавърът падна мъртъв в прахта. Ардум уцели Етелка със стрела в главата, като й откъсна едното ухо. Тя полетя още малко, но в следствие от кръвозагубата от нанесените сериозни рани, падна на земята полу-жива, а ни доизбихме бийстмените.

          Етелка Херцен ни каза, Червената корона и нейните братя ще ни убият. Призна, че търсила warp stone-а, който почти били изкопали под джуджешката кула. Ние се сетихме, че Червената корона е култ на хаоса, който работи открито с бийстмените и искат да съберат армия, с която да нападнат кралството. В Етелка Херцен намерихме:

-       Wand of onyx

-       Две златни обици – на стойност общо 20 корони

-       Два златни пръстена – на стойност общо 30 корони

-       40 златни корони

Претърсихме кораба, с който беше пристигнала Етелка Херцен и намерихме скъпа сандък за пътуване, в който имаше епруветки с парфюми и пръстен-печат с корона. Намерих и стара книга, отворена на специфична страница (виж картинката), странно беше че другите страници бяха размазани и не се четяха.

Отидохме в кулата и видяхме, че са копали при шестограмата с ключовете. Ние обаче имахме ключовете – сложихме ги и подът рязко се отвори, от което паднахме в подземието. Там имаше 6 коридора, които водеха до стаи библиотеки. В едната стая намерихме две отворени книги, като успяхме да разчетем само едната – журналът на Видгенщайн. От него ни стана ясно, че камъкът е в замъка Видгенщайн.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 10 – SKAVENSLAYER

(автор е Сънчо) 

Днес успяхме да се съберем пълен състав, за всички имаше столове, тъй като МП си бе донесъл стол още предния път. Венци имаше бизнес срещи и закъсня, но дойде навреме за разпределянето на най важното, златото и експириънса.

            Тръгнахме да се настаняваме около един от големите менхири. Всеки се захвана да оправя лагера преди да е залязло слънцето. Каспар, с неговия болен гръб не можеше да помогне много и тръгна да разгледа за следи. Като се върна ни съобщи, че нашите хора вече са минали от тук, лагерували са на един от съседните менхири и са си тръгнали. Следите им изчезвали в посока на реката до един храст, от онея дето фосфоресцират през нощта. Морслип започна да ни осветява с нейната зелена светлина и решихме да се оттеглим при менхира и да отдъхнем. 

През нощта, докато Лордчето пазеше вахта нещо странно се случи и той веднага ни събуди. Над езерото се разтилаше синкава мъгла, а от нея се появи привидение на момиче, зовящо за помощ. Тръгна в посока едни скали и ни сочеше на там. След случките преди 3-и вечери в селцето, никой не се осмели да я последва. Духът не се отказа и след малко дойде при нас. Помоли ни да погребем останките ѝ. Съгласихме се веднага, но смятахме да го оставим за сутринта. През това време я разпитахме. Казваше се Бронхилде, била от друга експедиция търсеща камъка преди 150г, предвождана от Дагмар. След като намерили Лунния камък, Дагмар почнал да се държи странно и избил всички. Разбрахме, че знае къде са затрупани останалите от експедицията, заедно с картографа, но може да ни покаже само през нощта, защото през деня избледнява. Това ни накара да я последваме в мрака и да ѝ помогнем още тази вечер. Костите ѝ бяха до входа на една пещера не много далече от езерото.

Докато оправяхме могилата на Бронхилде, от някъде изкочиха Плъхо-хора. Каспар се опита да ги измами и да не се налага да се бием с тях, но те бяха твърде тъпи и решени да ни нападнат. Оказаха се достойни опоненти, но накрая ние бяхме победителите. Бром - 1 Fate.

Довършихме ритуала и Бронхилде удържа на думата си и ни заведе до срутената част на тунела. Заехме се да махаме камъни и след като направихме достатъчно голям отвор, Каспар се навря вътре. Там имаше 4 скелета и две разпадащи се раници. След като ги грабна, скелетите почнаха да се надигат. С неговите ловки умения успя да мине покрай тях и да се върне, през дупката. Каспар - 1 Resilience

В дисагите намерихме малко пари, които разпределихме по равно, една колба и 5-тия ключ за Пентаграмата на острова.  Гарвана усети, че злите сили наоколо са разбрали за нас и се подготвят за ответен удар. Затова бързо решихме да си ходим. Затичахме се към лодките и се спуснахме по течението. С брат ми не се справяхме добре с лодката и на няколко пъти цопнахме в ледената вода, но накрая успяхме да потеглим. Без да спим, изморени на другия ден стигнахме Уинтърбаун, където вече се почувствахме по защите и можехме да отдъхнем. 

Франц говори с Друида дали може да му помогне с питомец и той го упъти към ловците. Успя да се спазари за няколко жълтици на сутринта да му донесат някое малко вълче, което е останало сираче. Починахме си тази вечер и на другия ден ловците удържаха на думата си и донесоха един петнист вълк, който според тях е докоснат от Улрик. След това се качихме на лодката ни и се спуснахме наобратно по Рейк, към Кемпербат и после… към острова.

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 09 – Гребане и сецкане

 

(из дневника на Каспар Курц)

Гърмящите водопади. Кръчмата изглеждаше приятно място, но нямахме никакво време за губене. Платихме на салджията Джейк да ни прекара от към другата страна на реката, за да идем в Унтербаум и да говорим с местния друид. Питахме го за Етелка, но той не можа да ни каже нищо ново освен, че отива към някаква местност, която се нарича „Дяволската купа“.

Пътечката към селото лъкатушеше из китна и приветлива гора, много различна от мраколесите на Райквалд, където се чудиш дали бандити ще те заплашват, за да ти вземат кесията или мутанти ще ти изядат лицето. Излязохме на една огромна поляна и видяхме голяма дървена палисада. Това беше Унтербаум.

Хората бяха приветливи и бързо ни насочиха към двете главни действащи лица в района – друидът Коробет и майстерът на Тетивата Ворстер. Вторият ни покани в дома си и ни нагости пребогато с медовина и каквото още успяха да сложат на трапезата. Изглеждаха надеждни, затова им разкрихме нашата мисия – търсим Етелка и другите слуги на Хаоса.

Коробет ни разказа, че според древното предание Морслиб е плюл по земята четири дни. На местата, където е плюл е бил издигнат най-големият друидски каменен кръг, който да пази от покварата на Хаоса. Това място се нарича „Дяволската купа“. Видяли са Етелка заедно с четирима, от които един е шушляк. Значи все още са пред нас. Стигнахме до извода, че Етелка търси (а тук вероятно има) от мистичния warpstone – чистата есенция на Хаоса. Коробет предложи да дойде с нас и да ни прекара нагоре по реката. Щял да знае, ако някой наруши целостта на друидските кръгове. Пътят е 3 дни с канута и малко пеш.

Разбрахме също и, че моята паника и на Ардум се дължат на менхирите. Те са древна магия и не се знае точно на кой как ще подейства. Коробет каза, че на сутринта ще ни помогне да си оправим състоянието.

Останахме в къщата на Ворстер да нощуваме и видяхме, че все пак нещата не са толкова идилични в Унтербаум. Цялото село се събира вътре в оградата, вратите се залостват и всички, дори и животните, остават на закрито. Инструкциите бяха пределно ясни – каквото и да чуем, да не излизаме навън.

Легнахме да спим на пода заедно с животните. Ардум гушна четири кокошки и почна да хърка силно. Баронът сподели после, че докато бил на вахта чул детски плач и тежки стъпки. После и аз чух детски глас, даже достатъчно силен да събуди Ардум, който поиска да излезе и да провери какво става. Аз успях да укротя джуджето и той си гушна пак кокошките и заспа. Освен тези странности, нямаше истински произшествия през нощта.

На зазоряване дойде Коробет и ни почерпи от чибука си, който махна нашия skittishness. Качихме се на канутата и загребахме нагоре по реката. Разказахме на Коробет как Франц търси animal companion и дали не може нещо да помогне по тази линия. В това време се оказа, че Ардум има яйце в брадата останало от нощувката с кокошките. То се излюпи и малко жълто пиленце изписука и се зае да закусва с трохите в радата на джуджето.

После пушихме още чибук и още и още.

Спряхме на едно удобно място за лагер и успях да направя доста приличен лагер, че даже имаше и мека шума до си постелим. Седнахме край огъня да пушим чибук и Коробет ни увлече с разказите си как тука има уникални бийстмени, които не се срещат никъде другаде – с черупки на костенурка и очи на охлюв. През нощта нямаше проблеми. Ардум разказа, че е чул гарвана на друида как си говори с другите птици в гората относно това какво е да живееш заедно с хората. Ардум наистина си пушна доста доволно чибук, така че не съм сигурен, дали не го е сънувал това, докато е бил на вахта, но нали сме живи, така че нямам забележки.

На следващия ден пак се метнахме на канутата и продължихме нагоре. Светлата красива гора отстъпи място на мрачен лес, дом на свирепи паяци. Видяхме няколко капана с мрежи, но овреме се усетихме и ги запалихме с факлата си, така че не успяхме да се оплетем. Нататък след гората на паяците вече нямаше и много гора. Преобладаваха изсъхнали дървета, все повече единични и заобиколени от криви и грозни храсти.

Направихме втори лагер. Ардум показа на Коробет жезъла от острова на джуджетата строители и друидът се съгласи да се опита да разбере силата му. Духаше силен и пронизителн вятър, който вдигаше адски шум. Коробет направи заклинание, с което шумът около нас утихна и можахме да спим.

На третия ден стигнахме края на плавателната част. Реката беше вече бързей плитък до коляно. Продължихме пеш. Тревата беше синьо-зелена и наклонена срещу вятъра. Коробет ни каза, че наричат това „ливадата на Морслиб“. Според друида около камъните ще сме в безопасност.

Не след дълго видяхме първите каменни менхири. Друидът си пое въздух и каза:

„Ето я. Дяволската купа.“

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 08 - Шлеп by шлеп

 (автор е Марти)

След последната тежка схватка групата на "Трикракия гоблин" трябваше да се заеме със счупения шлеп. За лош късмет тонове Fortunes бяха изхабени за да успеем да направим това. Пътя продължи по река Стир сгушен в мрачно дефиле с ограничен достъп от светлина и чудесни условия за засада. Изографисани речни камъни - менхири и мегалити също така съпровождаха лодката по течението на реката.

 

Ардум и Каспър пропуснаха да изкарат каръпшън тестовете си и получиха по 1 skittish трейт - при 3 такива се получава броукън кандъшин.

 

На следващия ден докато Бром бе на вахта видя в реката носещ се труп на товарен кон. Групата успя да го качи на борда и в дисагите му намери - подгизнали неизползвани провизии, скъпи женски дрехи и карта с означен хикс нагоре по река Нарп. Най-вероятно това бе мястото където Етелка отива, а също така и бе отбелязано мястото където помагахме на джуджетата на острова.

 

Някак си очаквано привечер ни застигна и първата засада. Силен шум ни привлече вниманието и видяхме забил се харпун в корпуса на лодката, а във водата много плаващи бурета с копия които бяха насочени към нас с цел да ни пототят. Разпознахме wreckers в нашите нападатели.

 

Заплашиха да ни потопят, но Бром вече се бе засилил към тях с голямата си брадва и това наклони преговорите в наша ползва и те се съгласиха да не ескалираме обстановката повече и срещу 1 златна корона ни пуснаха по пътя.

 

На третия ден стигнахме и в началото на реката. Два високи водопада по 100-тина метра се разбираваха с оглушителен грохот в река Стир. На брега на езерото имаше жена, а нагоре имаше шлеп където можеше да се качи лодката и да продължим по река Нарп. Поздравихме жената и тя ни приветсва с добре дошли на "Близнаците" и ни предупреди че с лодка няма как да стигнем до Баренхилс. 

 

След като се разделихме с жената се качихме на шлепа. Майстора ни взе по 2 златни корони за качването и 7 сребърника за престоя. Също така ни каза че лодката ни е твърде голяма за да продължим с нея. От него разбрахме и че лодката на Етелка е минала преди около и са били екипаж около 4-5 човека. Били тръгнали през нощта и никой не ги забелязал кога и накъде тръгнали.

 

Решихме да посетим гостоприемницата - "Гърмящите Водопади". Беше пълно с местни или поне на такива ни изглеждаха. Франц разпита за камъните които имаше по течение на реката и ни казаха, че местния друид може да ни разкаже повече - Коробет. Пита също така и как се стига до Утербаун. Джейк местния познавач на речните корита можел да ни прекара със сал до там.

 

Горите в района били опасни затова имало много ловци и майстер на Тетивата с който може да разговаряме.

 

Франц не успя да се спогоди с домашния си любимец и се наложи да се раздели със Сплитер.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 07 - (Ние бяхме) невкусна вечеря

 

Из дневника на Каспар Курц

След приключенията ни в Грюнвалд, решихме, че е най-добре да се поразбързаме и да се опитаме да спипаме Етелка Херцен преди да достигне Барен Хилс и да намери, това което търси там.

Поехме на север по Райк с баржата обратно към Кемпербад и не след дълго видяхме една бойна галера. Всички на нея бяха в пълна бойна готовност. Наближихме лиман, където екипажите на няколко лодки бяха акостирали и бяха наклали огън. Останахме и при тях да нощуваме, тъй като имаше река на Речната Стража. Баронът се заприказва с капитана Харке. Разпитваше го за Витгенщайн, явно това проклето място много съблазнява част от групата ни. Стражата, обаче бяха категорични, че не го доближават, а във Витгендорф има чума. Баронът поразпита и за галерата, която научихме, че е плавала към Нулн, но капитанът настоя, че е военна тайна. Все пак научихме, че е имало ескалация между две провинции и имперските сили са отишли да умиротворят региона. През нощта видяхме втори боен кораб, който плаваше на юг.

На следващия ден подминахме проклетия замък, но нощта ни завари в нищото и се наложи да пренощуваме на реката. Пазихме вахта и шестото чувство на Франц подсказа, че се задават проблеми. Взряха се в тъмнината и видяха черен кораб, който идваше да ни взима на абордаж.

Бром преряза котвата и потеглихме, но черният кораб бе по-бърз от нас и ни засече. Стана ясно, че заставаме лице в лице с Рибния Райнхард – местният страшен пират. Той джентълменски ни предложи да се предадем, но екипажът съвсем неджентълменски ни сочеше с огнестрелни оръжия. Дойде времето да измислим нещо бързо.

Дали заради честите срещи с Хаоса, но ми хрумна да скроим една илюзия. Бързо прошепнах на другите плана и започнахме представлението.

Аз извадих книгата, от която боли глава и се престорих, че чета от нея. Възпявах „лорд Цинч“ и как той щял да превърне пиратите, които ни убиват, в свои верни помощници. Баронът също помагаше в театъра, а Франц успя някак си да накара лилав дим да излиза от една колба. Това се видя достатъчно правдоподобно на пиратите и те ни оставиха на мира, а ние си плюхме на петите. Както казват старите хора – „ако ще те ядат, най-добре да изглеждаш много невкусен“.

Пристигнахме в Кемпербад и отново се разделихме по задачи. Барон фон Лозенщадт успя да спазари нова употребявана котва на добра цена. Ние с Ардум и Франц отидохме в „Потната баня“, където сервиторката ми подаде следното писмо.

След като го прочетох цялата ми ръка стана пурпурна и не можах да го отмия. Купих си и едни ръкавици, за да не предизвиквам въпроси и се заехме да уредим храна за експедицията. Франц договори добра отстъпка, а и освен това научихме, че Етелка е била тук преди 2-3 дни и са си купили провизии за експедицията по река Стир.

(нататък е Венци)

… След като приключихме със събирането на информация в Кемпербад и снабдяването на Ардум с нова броня, потеглихме по реката и достигнахме шлепа между р. Стир, по която трябваше да продължим, и р. Райк. След кратко чакане се появи кисел дебелак, с мноооого циреи. Качи ни нагоре, където Франц със своето 6-то чувство усети нередност, а отделно много силно миришеше на обор, без да има животни наблизо. Дебелакът затвори рязко вратата на къщата, за да не видим какво има вътре, което беше още по-съмнително. Заговорихме се с него – той бил от скоро на тази позиция. Тогава Ардум го подхлъзна, като попита какво е станало с предишния – Иван и семейството му (без да познаваме такъв) и дебелакът каза, че се бил разболял от дифтерит. Междувременно Франц успя да разгледа циреите му и да разбере, че в такова състояние не ходиш на работа, а се лекуваш в санаториум. Ясно беше, че е измамник и го притиснахме здраво. Той внезапно си извади камата, викна силно и от къщата излязоха, разбивайки вратата , два огромни бийстмена хора-кози с големи секири. Сигмар обаче беше с нас в боя и без много трудности приключихме покварените от хаоса изчадия.

В къщата намерихме убития шлепмайстер и жена му. Пребъркахме мутантите и намерихме три амулета (червен огън и корона на черен фон). Готови сме да продължим по р. Стир, но изглежда, че механизмът на шлепа е повреден и трябва да го поправим.

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 06 - Отново изоставаме

Из впечатленията и мислите на Барон Фридрих Фон Лозенщадт

 Прецених, че ще разделим групата на 2. Все пак аз съм лидерът. Изпратих джуджетата към джуджешкия слъмб, докато Аз, Каспър и Франц отиваме с тълпата до къщата на Етелка.

 Аз и другите с мен:

Веднага забелязах, че Каспър не успява да разубеди сержант Брентвалд да отложи палежа. Типично за незнатен мъж като него. Разбира се пак аз оправих ситуацията. Отпратих Каспър да отиде пръв в къщата на Етелка. Когато стигнахме до къщата, с гениалната ми мисъл се сетих как да отложа палежа, за да може детективчето да не стане на факел. Убедих с подобаваща за благородник като мен лекота селяните, че къщата е пазена от черна магия и че само определена билка, която само ние имаме (разбира се), може да предпази душите им от незавидна съдба. Неслучайно се наричат „простолюдие“. Въпреки че бавния ум на селянина ми замалко да ме издъни, аз успях да спася и него от това да саботира гениалния ми план. Добре, че съм аз. Каспър бил забелязал малка групичка гоблини с вълци да излизат от къщата, докато е пристигал. Малко след тях влезнал и той.

 

Моите джуджета:

Отивайки в слъмба се оказва, че джуджешкото общество се готви за саморазправа и обратно завземане на мината. Приели са моите джуджета доста топло. Правилно решение.

 

Аз и другите с мен:

Освен изтърбушена от гоблинско дългосрочно битуване  и заграбително последно вилнеене къща, Каспър се оказва, че е намерил интересен сандък, но понеже е по-кекав от мен, не успял да го отвори. Отново аз трябва да върша всичко в тази група. Любопитно е, че единствената незасегната стая в къщата е пълна с препарирани животни – огромен варан, мечка, кон и т.н. Намирам и писмо до Етелка.

 

Моите джуджета:

Бром бил изпял песен за повдигане на морала. Добре, че е бил сред свои, защото не мога да си представя как това джуджешко грачене би повдигнало чийто и да е морал. Както и да е, въпреки това се оказва, че джуджешката банда били превзели с лекота мината, че и даже са почнали да я възстановяват без да губят грам време. Може би веднъж ще свършат нещо полезно, но се съмнявам щом ще е без мен. Аз в тази мина не-вли-зам.

 

Аз и другите с мен:

Билкарското селянче, разбира се, се издънва да реализира моята гениална идея достатъчно дълго и допусна да започне палежа на къщата. Аз саморъчно изхвърлих изключително тежкия сандък през прозореца. Там намерих пръстен за печат и го дадох на Каспър, тъй като немога да се ангажирам с носенето на вехтории. Впрочем докато излизах от къщата видях Пелменка – хобитчето готвач на Етелка и я насочих към изхода да излезе преди мен. Не че го заслужава, но аз така реших.  Билкарчето поне не беше крайно безполезен и докато я лекуваше успяхме да изкопчим информация от нея за Шушляка и Етелка, че са тръгнали към „Барен хилс“ и „Уте- нещо си“ преди ден-2.

 

Събрахме се с джуджетата и тръгнахме към баржата. На пристанището някакъв просяк се блъсна в Каспър, но понеже не ми се занимаваше и от това да го спасявам го оставих да се оправя сам. Нетипично много се заговориха, че и отдоха зад една от сградите. Нещо ми понамириса това. Ако тоя си позволи да крие нещо от мен, ще му е за последно. Добре че прояви мисъл нетипична за неговия род и си призна, че онзи му е искал пари (по-точно част от наследството), защото си е мислил все още, че Каспър е Кастур Либерунг. Каспър се договорил за аудиенция с вътрешния кръг. Франц видял пурпурно в дрехите му. Явно това е нещо свързано с Пурпурната ръка. Онзи просяк се съгласил да предаде посланието. Най-накрая ще разберат те кой е Барон Фридрих Фон Лозенщадт.

 

Отново с моя помощ групата установи, че на листа, който намерих в къщата, пише нещо на езика на магьосническата книга, от която боли глава.

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 05 - SQUIG

 (автор е Сънчо)

Задействахме джуджешки механизъм, умело скрит от нашите събратя зад камък с формата на косъм от носа на Грунгни. Отвори се малка шахта за въздух, отвеждаща ни в мината. Лордчето се погнуси от идеята да се завира в тясната и мръсна шахта и реши да остане отвън. Франц също остана с него, шестото му чувство подсказваше, че нещо не е наред и реши да не влиза. Точно затова пък ние влязохме, трябваше да проучим. Така че аз, Бром и Каспър се вмъкнахме  в тунела, за да разнищим случая.

  След известно време стигнахме до една пукнатина, през която видяхме, че от другата страна има голяма зала, където спяха 4 гоблина с 4 бойни вълка. Намерихме изхода няколко крачки след цепнатината, който излизаше точно над главите им. Решихме да приложим малко хитрост и да ги изненадаме. Каспар напои сламата запушваща отвора на шахтата с масло от фенера си, след което го запали. Бром го изрита върху главите им и като брадвата на Гримнир се стовари отгоре им с боен вик.

  Вълците побягнаха като подплашени палета с подвити опашки, гоблините не останаха по назад от своите питомци и тръгнаха да се спасяват. Само един успя да ни се измъкне, тежко ранен и тръгнахме след кървавата следа, която оставяше.

  Вървейки из коридорите на мината, стигнахме до помещение със зарязани миньорски пособия. Там лежеше в края гоблина, като два вълка му ближеха раните, а трети ни ръмжеше. Тука Франц би ни бил от полза, той се разбира с горските зверове. 

  Веднага ни замириса на капан, едва възпрях Бром да се втурне и да обезглави лежащия гоблин. Отстъпихме малко назад на входа и започнах да пускам стрели от почти безопасно разстояние. След втората се чу изсвирване и от всякъде изскочиха зеленокожи.

Лошото е че и отзад се чуха викове на гоблини и вълци. Бром взе бързо и безрасъдно решение да срути тунела. Засили се и стовари всичката си сила върху здравата подпора. 

Веднага всичко започна да се срутва. Хукнахме назад и почти без поражения, но с огромен късмет се измъкнахме. Но там ни чакаха 2-а вълка с техните ездачи, които се оказа че бият здраво. Каспар успя някак да оцелее два смъртоносни удара, според мен Сигмар го закриляше в този момент. Разменихме още няколко удара и всичко приключи в наша полза.

  Взехме им главите за доказателство в града и след като пътя ни напред беше срутен, се върнахме да разгледаме другите галерии. Намерихме закования вход, но по интересното ни откритите бе в една от другите галерии. 

СКУИГ. 

Огромен, всъщност май още не беше достигнал пълните си размери, но все пак голям. Там решихме, че е време да викнем още хора. Направихме стратегическо отстъпление и се отправихме към града. Веднага ни посрещнаха с копия насочени срещу нас, но след като хвърлихме зеленокожите глави в краката им, всичко се промени. Изпроводиха ни веднага към капитана, за да разкажем какво сме открили. Естествено веднага той си присвои заслугите и каза, че той ни е изпратил да разследваме. Но още по странното е че отправи веднага насъбралата се сила към Етелка. Всички почнаха да скандират 'Вещица’ и да вадят вили и факли, все едно това са чакали. Тълпата събра бързо съмишленици и бавно потегли към имението ѝ. В това време Каспар забеляза, че джуджетата се измъкват. Тръгна след тях и видя, че те събираха в тяхното гето, където начело с техния вожд се запътиха към мината да си дирят златото. 

  Тук решихме, че може би е добра идея да се разделим, всеки да си отиде при неговите и да видят какво ще стане…