WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 09 – Гребане и сецкане

 

(из дневника на Каспар Курц)

Гърмящите водопади. Кръчмата изглеждаше приятно място, но нямахме никакво време за губене. Платихме на салджията Джейк да ни прекара от към другата страна на реката, за да идем в Унтербаум и да говорим с местния друид. Питахме го за Етелка, но той не можа да ни каже нищо ново освен, че отива към някаква местност, която се нарича „Дяволската купа“.

Пътечката към селото лъкатушеше из китна и приветлива гора, много различна от мраколесите на Райквалд, където се чудиш дали бандити ще те заплашват, за да ти вземат кесията или мутанти ще ти изядат лицето. Излязохме на една огромна поляна и видяхме голяма дървена палисада. Това беше Унтербаум.

Хората бяха приветливи и бързо ни насочиха към двете главни действащи лица в района – друидът Коробет и майстерът на Тетивата Ворстер. Вторият ни покани в дома си и ни нагости пребогато с медовина и каквото още успяха да сложат на трапезата. Изглеждаха надеждни, затова им разкрихме нашата мисия – търсим Етелка и другите слуги на Хаоса.

Коробет ни разказа, че според древното предание Морслиб е плюл по земята четири дни. На местата, където е плюл е бил издигнат най-големият друидски каменен кръг, който да пази от покварата на Хаоса. Това място се нарича „Дяволската купа“. Видяли са Етелка заедно с четирима, от които един е шушляк. Значи все още са пред нас. Стигнахме до извода, че Етелка търси (а тук вероятно има) от мистичния warpstone – чистата есенция на Хаоса. Коробет предложи да дойде с нас и да ни прекара нагоре по реката. Щял да знае, ако някой наруши целостта на друидските кръгове. Пътят е 3 дни с канута и малко пеш.

Разбрахме също и, че моята паника и на Ардум се дължат на менхирите. Те са древна магия и не се знае точно на кой как ще подейства. Коробет каза, че на сутринта ще ни помогне да си оправим състоянието.

Останахме в къщата на Ворстер да нощуваме и видяхме, че все пак нещата не са толкова идилични в Унтербаум. Цялото село се събира вътре в оградата, вратите се залостват и всички, дори и животните, остават на закрито. Инструкциите бяха пределно ясни – каквото и да чуем, да не излизаме навън.

Легнахме да спим на пода заедно с животните. Ардум гушна четири кокошки и почна да хърка силно. Баронът сподели после, че докато бил на вахта чул детски плач и тежки стъпки. После и аз чух детски глас, даже достатъчно силен да събуди Ардум, който поиска да излезе и да провери какво става. Аз успях да укротя джуджето и той си гушна пак кокошките и заспа. Освен тези странности, нямаше истински произшествия през нощта.

На зазоряване дойде Коробет и ни почерпи от чибука си, който махна нашия skittishness. Качихме се на канутата и загребахме нагоре по реката. Разказахме на Коробет как Франц търси animal companion и дали не може нещо да помогне по тази линия. В това време се оказа, че Ардум има яйце в брадата останало от нощувката с кокошките. То се излюпи и малко жълто пиленце изписука и се зае да закусва с трохите в радата на джуджето.

После пушихме още чибук и още и още.

Спряхме на едно удобно място за лагер и успях да направя доста приличен лагер, че даже имаше и мека шума до си постелим. Седнахме край огъня да пушим чибук и Коробет ни увлече с разказите си как тука има уникални бийстмени, които не се срещат никъде другаде – с черупки на костенурка и очи на охлюв. През нощта нямаше проблеми. Ардум разказа, че е чул гарвана на друида как си говори с другите птици в гората относно това какво е да живееш заедно с хората. Ардум наистина си пушна доста доволно чибук, така че не съм сигурен, дали не го е сънувал това, докато е бил на вахта, но нали сме живи, така че нямам забележки.

На следващия ден пак се метнахме на канутата и продължихме нагоре. Светлата красива гора отстъпи място на мрачен лес, дом на свирепи паяци. Видяхме няколко капана с мрежи, но овреме се усетихме и ги запалихме с факлата си, така че не успяхме да се оплетем. Нататък след гората на паяците вече нямаше и много гора. Преобладаваха изсъхнали дървета, все повече единични и заобиколени от криви и грозни храсти.

Направихме втори лагер. Ардум показа на Коробет жезъла от острова на джуджетата строители и друидът се съгласи да се опита да разбере силата му. Духаше силен и пронизителн вятър, който вдигаше адски шум. Коробет направи заклинание, с което шумът около нас утихна и можахме да спим.

На третия ден стигнахме края на плавателната част. Реката беше вече бързей плитък до коляно. Продължихме пеш. Тревата беше синьо-зелена и наклонена срещу вятъра. Коробет ни каза, че наричат това „ливадата на Морслиб“. Според друида около камъните ще сме в безопасност.

Не след дълго видяхме първите каменни менхири. Друидът си пое въздух и каза:

„Ето я. Дяволската купа.“

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 08 - Шлеп by шлеп

 (автор е Марти)

След последната тежка схватка групата на "Трикракия гоблин" трябваше да се заеме със счупения шлеп. За лош късмет тонове Fortunes бяха изхабени за да успеем да направим това. Пътя продължи по река Стир сгушен в мрачно дефиле с ограничен достъп от светлина и чудесни условия за засада. Изографисани речни камъни - менхири и мегалити също така съпровождаха лодката по течението на реката.

 

Ардум и Каспър пропуснаха да изкарат каръпшън тестовете си и получиха по 1 skittish трейт - при 3 такива се получава броукън кандъшин.

 

На следващия ден докато Бром бе на вахта видя в реката носещ се труп на товарен кон. Групата успя да го качи на борда и в дисагите му намери - подгизнали неизползвани провизии, скъпи женски дрехи и карта с означен хикс нагоре по река Нарп. Най-вероятно това бе мястото където Етелка отива, а също така и бе отбелязано мястото където помагахме на джуджетата на острова.

 

Някак си очаквано привечер ни застигна и първата засада. Силен шум ни привлече вниманието и видяхме забил се харпун в корпуса на лодката, а във водата много плаващи бурета с копия които бяха насочени към нас с цел да ни пототят. Разпознахме wreckers в нашите нападатели.

 

Заплашиха да ни потопят, но Бром вече се бе засилил към тях с голямата си брадва и това наклони преговорите в наша ползва и те се съгласиха да не ескалираме обстановката повече и срещу 1 златна корона ни пуснаха по пътя.

 

На третия ден стигнахме и в началото на реката. Два високи водопада по 100-тина метра се разбираваха с оглушителен грохот в река Стир. На брега на езерото имаше жена, а нагоре имаше шлеп където можеше да се качи лодката и да продължим по река Нарп. Поздравихме жената и тя ни приветсва с добре дошли на "Близнаците" и ни предупреди че с лодка няма как да стигнем до Баренхилс. 

 

След като се разделихме с жената се качихме на шлепа. Майстора ни взе по 2 златни корони за качването и 7 сребърника за престоя. Също така ни каза че лодката ни е твърде голяма за да продължим с нея. От него разбрахме и че лодката на Етелка е минала преди около и са били екипаж около 4-5 човека. Били тръгнали през нощта и никой не ги забелязал кога и накъде тръгнали.

 

Решихме да посетим гостоприемницата - "Гърмящите Водопади". Беше пълно с местни или поне на такива ни изглеждаха. Франц разпита за камъните които имаше по течение на реката и ни казаха, че местния друид може да ни разкаже повече - Коробет. Пита също така и как се стига до Утербаун. Джейк местния познавач на речните корита можел да ни прекара със сал до там.

 

Горите в района били опасни затова имало много ловци и майстер на Тетивата с който може да разговаряме.

 

Франц не успя да се спогоди с домашния си любимец и се наложи да се раздели със Сплитер.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 07 - (Ние бяхме) невкусна вечеря

 

Из дневника на Каспар Курц

След приключенията ни в Грюнвалд, решихме, че е най-добре да се поразбързаме и да се опитаме да спипаме Етелка Херцен преди да достигне Барен Хилс и да намери, това което търси там.

Поехме на север по Райк с баржата обратно към Кемпербад и не след дълго видяхме една бойна галера. Всички на нея бяха в пълна бойна готовност. Наближихме лиман, където екипажите на няколко лодки бяха акостирали и бяха наклали огън. Останахме и при тях да нощуваме, тъй като имаше река на Речната Стража. Баронът се заприказва с капитана Харке. Разпитваше го за Витгенщайн, явно това проклето място много съблазнява част от групата ни. Стражата, обаче бяха категорични, че не го доближават, а във Витгендорф има чума. Баронът поразпита и за галерата, която научихме, че е плавала към Нулн, но капитанът настоя, че е военна тайна. Все пак научихме, че е имало ескалация между две провинции и имперските сили са отишли да умиротворят региона. През нощта видяхме втори боен кораб, който плаваше на юг.

На следващия ден подминахме проклетия замък, но нощта ни завари в нищото и се наложи да пренощуваме на реката. Пазихме вахта и шестото чувство на Франц подсказа, че се задават проблеми. Взряха се в тъмнината и видяха черен кораб, който идваше да ни взима на абордаж.

Бром преряза котвата и потеглихме, но черният кораб бе по-бърз от нас и ни засече. Стана ясно, че заставаме лице в лице с Рибния Райнхард – местният страшен пират. Той джентълменски ни предложи да се предадем, но екипажът съвсем неджентълменски ни сочеше с огнестрелни оръжия. Дойде времето да измислим нещо бързо.

Дали заради честите срещи с Хаоса, но ми хрумна да скроим една илюзия. Бързо прошепнах на другите плана и започнахме представлението.

Аз извадих книгата, от която боли глава и се престорих, че чета от нея. Възпявах „лорд Цинч“ и как той щял да превърне пиратите, които ни убиват, в свои верни помощници. Баронът също помагаше в театъра, а Франц успя някак си да накара лилав дим да излиза от една колба. Това се видя достатъчно правдоподобно на пиратите и те ни оставиха на мира, а ние си плюхме на петите. Както казват старите хора – „ако ще те ядат, най-добре да изглеждаш много невкусен“.

Пристигнахме в Кемпербад и отново се разделихме по задачи. Барон фон Лозенщадт успя да спазари нова употребявана котва на добра цена. Ние с Ардум и Франц отидохме в „Потната баня“, където сервиторката ми подаде следното писмо.

След като го прочетох цялата ми ръка стана пурпурна и не можах да го отмия. Купих си и едни ръкавици, за да не предизвиквам въпроси и се заехме да уредим храна за експедицията. Франц договори добра отстъпка, а и освен това научихме, че Етелка е била тук преди 2-3 дни и са си купили провизии за експедицията по река Стир.

(нататък е Венци)

… След като приключихме със събирането на информация в Кемпербад и снабдяването на Ардум с нова броня, потеглихме по реката и достигнахме шлепа между р. Стир, по която трябваше да продължим, и р. Райк. След кратко чакане се появи кисел дебелак, с мноооого циреи. Качи ни нагоре, където Франц със своето 6-то чувство усети нередност, а отделно много силно миришеше на обор, без да има животни наблизо. Дебелакът затвори рязко вратата на къщата, за да не видим какво има вътре, което беше още по-съмнително. Заговорихме се с него – той бил от скоро на тази позиция. Тогава Ардум го подхлъзна, като попита какво е станало с предишния – Иван и семейството му (без да познаваме такъв) и дебелакът каза, че се бил разболял от дифтерит. Междувременно Франц успя да разгледа циреите му и да разбере, че в такова състояние не ходиш на работа, а се лекуваш в санаториум. Ясно беше, че е измамник и го притиснахме здраво. Той внезапно си извади камата, викна силно и от къщата излязоха, разбивайки вратата , два огромни бийстмена хора-кози с големи секири. Сигмар обаче беше с нас в боя и без много трудности приключихме покварените от хаоса изчадия.

В къщата намерихме убития шлепмайстер и жена му. Пребъркахме мутантите и намерихме три амулета (червен огън и корона на черен фон). Готови сме да продължим по р. Стир, но изглежда, че механизмът на шлепа е повреден и трябва да го поправим.

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 06 - Отново изоставаме

Из впечатленията и мислите на Барон Фридрих Фон Лозенщадт

 Прецених, че ще разделим групата на 2. Все пак аз съм лидерът. Изпратих джуджетата към джуджешкия слъмб, докато Аз, Каспър и Франц отиваме с тълпата до къщата на Етелка.

 Аз и другите с мен:

Веднага забелязах, че Каспър не успява да разубеди сержант Брентвалд да отложи палежа. Типично за незнатен мъж като него. Разбира се пак аз оправих ситуацията. Отпратих Каспър да отиде пръв в къщата на Етелка. Когато стигнахме до къщата, с гениалната ми мисъл се сетих как да отложа палежа, за да може детективчето да не стане на факел. Убедих с подобаваща за благородник като мен лекота селяните, че къщата е пазена от черна магия и че само определена билка, която само ние имаме (разбира се), може да предпази душите им от незавидна съдба. Неслучайно се наричат „простолюдие“. Въпреки че бавния ум на селянина ми замалко да ме издъни, аз успях да спася и него от това да саботира гениалния ми план. Добре, че съм аз. Каспър бил забелязал малка групичка гоблини с вълци да излизат от къщата, докато е пристигал. Малко след тях влезнал и той.

 

Моите джуджета:

Отивайки в слъмба се оказва, че джуджешкото общество се готви за саморазправа и обратно завземане на мината. Приели са моите джуджета доста топло. Правилно решение.

 

Аз и другите с мен:

Освен изтърбушена от гоблинско дългосрочно битуване  и заграбително последно вилнеене къща, Каспър се оказва, че е намерил интересен сандък, но понеже е по-кекав от мен, не успял да го отвори. Отново аз трябва да върша всичко в тази група. Любопитно е, че единствената незасегната стая в къщата е пълна с препарирани животни – огромен варан, мечка, кон и т.н. Намирам и писмо до Етелка.

 

Моите джуджета:

Бром бил изпял песен за повдигане на морала. Добре, че е бил сред свои, защото не мога да си представя как това джуджешко грачене би повдигнало чийто и да е морал. Както и да е, въпреки това се оказва, че джуджешката банда били превзели с лекота мината, че и даже са почнали да я възстановяват без да губят грам време. Може би веднъж ще свършат нещо полезно, но се съмнявам щом ще е без мен. Аз в тази мина не-вли-зам.

 

Аз и другите с мен:

Билкарското селянче, разбира се, се издънва да реализира моята гениална идея достатъчно дълго и допусна да започне палежа на къщата. Аз саморъчно изхвърлих изключително тежкия сандък през прозореца. Там намерих пръстен за печат и го дадох на Каспър, тъй като немога да се ангажирам с носенето на вехтории. Впрочем докато излизах от къщата видях Пелменка – хобитчето готвач на Етелка и я насочих към изхода да излезе преди мен. Не че го заслужава, но аз така реших.  Билкарчето поне не беше крайно безполезен и докато я лекуваше успяхме да изкопчим информация от нея за Шушляка и Етелка, че са тръгнали към „Барен хилс“ и „Уте- нещо си“ преди ден-2.

 

Събрахме се с джуджетата и тръгнахме към баржата. На пристанището някакъв просяк се блъсна в Каспър, но понеже не ми се занимаваше и от това да го спасявам го оставих да се оправя сам. Нетипично много се заговориха, че и отдоха зад една от сградите. Нещо ми понамириса това. Ако тоя си позволи да крие нещо от мен, ще му е за последно. Добре че прояви мисъл нетипична за неговия род и си призна, че онзи му е искал пари (по-точно част от наследството), защото си е мислил все още, че Каспър е Кастур Либерунг. Каспър се договорил за аудиенция с вътрешния кръг. Франц видял пурпурно в дрехите му. Явно това е нещо свързано с Пурпурната ръка. Онзи просяк се съгласил да предаде посланието. Най-накрая ще разберат те кой е Барон Фридрих Фон Лозенщадт.

 

Отново с моя помощ групата установи, че на листа, който намерих в къщата, пише нещо на езика на магьосническата книга, от която боли глава.

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 05 - SQUIG

 (автор е Сънчо)

Задействахме джуджешки механизъм, умело скрит от нашите събратя зад камък с формата на косъм от носа на Грунгни. Отвори се малка шахта за въздух, отвеждаща ни в мината. Лордчето се погнуси от идеята да се завира в тясната и мръсна шахта и реши да остане отвън. Франц също остана с него, шестото му чувство подсказваше, че нещо не е наред и реши да не влиза. Точно затова пък ние влязохме, трябваше да проучим. Така че аз, Бром и Каспър се вмъкнахме  в тунела, за да разнищим случая.

  След известно време стигнахме до една пукнатина, през която видяхме, че от другата страна има голяма зала, където спяха 4 гоблина с 4 бойни вълка. Намерихме изхода няколко крачки след цепнатината, който излизаше точно над главите им. Решихме да приложим малко хитрост и да ги изненадаме. Каспар напои сламата запушваща отвора на шахтата с масло от фенера си, след което го запали. Бром го изрита върху главите им и като брадвата на Гримнир се стовари отгоре им с боен вик.

  Вълците побягнаха като подплашени палета с подвити опашки, гоблините не останаха по назад от своите питомци и тръгнаха да се спасяват. Само един успя да ни се измъкне, тежко ранен и тръгнахме след кървавата следа, която оставяше.

  Вървейки из коридорите на мината, стигнахме до помещение със зарязани миньорски пособия. Там лежеше в края гоблина, като два вълка му ближеха раните, а трети ни ръмжеше. Тука Франц би ни бил от полза, той се разбира с горските зверове. 

  Веднага ни замириса на капан, едва възпрях Бром да се втурне и да обезглави лежащия гоблин. Отстъпихме малко назад на входа и започнах да пускам стрели от почти безопасно разстояние. След втората се чу изсвирване и от всякъде изскочиха зеленокожи.

Лошото е че и отзад се чуха викове на гоблини и вълци. Бром взе бързо и безрасъдно решение да срути тунела. Засили се и стовари всичката си сила върху здравата подпора. 

Веднага всичко започна да се срутва. Хукнахме назад и почти без поражения, но с огромен късмет се измъкнахме. Но там ни чакаха 2-а вълка с техните ездачи, които се оказа че бият здраво. Каспар успя някак да оцелее два смъртоносни удара, според мен Сигмар го закриляше в този момент. Разменихме още няколко удара и всичко приключи в наша полза.

  Взехме им главите за доказателство в града и след като пътя ни напред беше срутен, се върнахме да разгледаме другите галерии. Намерихме закования вход, но по интересното ни откритите бе в една от другите галерии. 

СКУИГ. 

Огромен, всъщност май още не беше достигнал пълните си размери, но все пак голям. Там решихме, че е време да викнем още хора. Направихме стратегическо отстъпление и се отправихме към града. Веднага ни посрещнаха с копия насочени срещу нас, но след като хвърлихме зеленокожите глави в краката им, всичко се промени. Изпроводиха ни веднага към капитана, за да разкажем какво сме открили. Естествено веднага той си присвои заслугите и каза, че той ни е изпратил да разследваме. Но още по странното е че отправи веднага насъбралата се сила към Етелка. Всички почнаха да скандират 'Вещица’ и да вадят вили и факли, все едно това са чакали. Тълпата събра бързо съмишленици и бавно потегли към имението ѝ. В това време Каспар забеляза, че джуджетата се измъкват. Тръгна след тях и видя, че те събираха в тяхното гето, където начело с техния вожд се запътиха към мината да си дирят златото. 

  Тук решихме, че може би е добра идея да се разделим, всеки да си отиде при неговите и да видят какво ще стане…

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 04 – Grisenwald

 (автор е Сашо)

Дневникът на Каспар Курц…

Слава на Сигмар! Потапянето в топлите води на Кемпербадското гърло успокои за кратко непоносимите болки в гърба ми и въпреки, че те се завърнаха, местният лечител ме увери, че възстановяването ми ще е по-бързо благодарение на целителната сила на водите.

След банята слязохме надолу към кръчмите и се намерихме с другите. Ардум се сдоби с нов щит от кръчмарската контрабанда и последва дълъг спор накъде да продължим. Франц беше убеден, че щом замъкът Витгенщайн е по път, то непременно трябва да се отбием. Аз не бях толкоз сигурен – не знаем колко сме напред или назад спрямо графика на експедицията, а пък щеше да е полезно за нашето разследване да успеем да ги хванем. В крайна сметка, джуджешките гласове надделяха и потеглихме към замъка.

Разпитахме за нашия нов спътник – флагеланта, но ни казаха, че е потеглил рано сутрин с друга лодка. Странна птица наистина. В това време решихме окончателно да назовем лодката си Die Lila Fräulein и потеглихме. Баронът разказа, че Витгенщайнови са много особени и странят от публичния живот. Замъкът се извисяваше непристъпен върху няколко голи скали, кацнал отгоре им, като огромен гранитен гарван. Направи ни впечатление, че всички други лодки отбягват замъка възможно най-старателно. От една съседна лодка ни викнаха, че имало „плаваща гад“ и зърнахме подут човешки труп в реката. Ардум го застреля с арбалета и тялото се взриви и парчета месо хвръкнаха навсякъде. От главата излязоха малки розови пипала и тя бързичко отплава нанякъде.

До брега има селце, приближихме се да огледаме и въпреки привидната пустота, забелязахме множество очи на скрити фигури, които ни наблюдават. Те лека полека се размърдаха и ги видяхме – гладни, слаби и болни прокажени с циреи по телата започнаха да приближават кея. На един малко по далечен хълм видяхме благородник с тъмно лилава качулата роба яхнал бял кон.

Тонът в групата се смени след като зърнахме обитателите на Витгендорф и продължихме с план Б – да отидем в Грисенвалд.

Беше станало късно, но решихме да натиснем и да пристигнем в Аркен, а не да нощуваме на реката. Това е малък гарнизонен град и всичко беше затворено, затова нощувахме на лодката. По време на вахтата на барона до него е паднал един патладжан. Други произшествия нямаше. На сутринта поразпитахме из града, но нищо интересно не научихме освен, че в Грисенвалд много се развилняли джуджетата.

По обяд пристигнахме и там – градът е разположен на двете реки Грисен и Райк и веднага забелязахме голямата джуджешка сграда малко извън стените му. По кея имаше доста кръчми.

Решихме да се разделим на две групи – братята джуджета тръгнаха да търсят контакти с местните джуджета, а ние с Франц и Барона отидохме да търсим следи от експедицията.

Джуджетата влезли в привидно джуджешката кръчма „Кръвната вражда“, но там нямало никакви джуджета, а и братята не били приети особено добре. Научили, че джуджетата палят и ограбват ферми и в този момент влезли две мъртво пияни джуджета и почнали да правят циркове в кръчмата. Ардум ги погледал малко и накрая решил да ги постегне и да ги засрами, което не е трудно като имаш слейър до себе си и научил, че те са кланът Грейхамър и Горин Грейхамър е техният вожд. Спазарили се да идат при него и успяли даже да си уредят аудиенция. Вождът не бил много приятелски настроен в началото, но все пак им разказал какво е станало. Преди три години в града дошла Етелка Херцен и омагьосала мината така че да не могат да намерят златото в нея и после им я купила на базценица. Сетне те и построили и къщата. Много от джуджетата се изнесли след това, а останалите от безпаричие и отчаяние почнали да поркат. Направи ми впечатление, че те копали от 30 години в мината и злато никога не е имало, но те били убедени, че ето всеки момент ще го намерят, но Етелка ги омагьосала да не го намерят. Странни са тия джуджета, нашите братя са къде-къде по близо до нашия човешки акъл. Горим категорично отрекъл да са палили каквито и да е ферми, но признал, че отношенията между хората и джуджетата са много зле в момента. В крайна сметка Горим дал на Ардум скица на къщата на Етелка и информация за задния вход на мината. Там имало от другата страна на хълма камък „като косъм от носа на Гругни“, натискаме го и влизаме през задния вход. Ех, джуджета….

В това време ние отидохме до кметството да огледаме обявите. Франц се запозна със сержант Брентвалд – шефът на охраната, който оприличи ситуацията в града на буре с барут и ни обясни за проблема с джуджетата. Те продали мината преди три години на Етелка Херцен и от тогава почнали проблемите. Замислих се, че тази времева линия съвпада и с теогенови – нещо е станало преди три години и изведнъж се видели с много възможности. Сержантът ни хареса и ни даде листче с Wanted джуджето Дурак, за когото се смята, че е палил фермите. За Етелка каза, че май е извън града, но в къщата и със сигурност живее полуръстката Дъмплинг, която е личната и готвачка.

Ние обяснихме на сержанта, че сме по следите на Етелка и че нещо има с тая жена и че ще помагаме на града да си реши проблемите. Той се впечатли от нас и ни даде карта, с която да се легитимираме пред стражата, че сме тайни сътрудници.

Засърбя ме да ида да видя документите по сделката и след малко масло за длани от страна на барона, успяхме да погледнем – Етелка е платила 150 корони за нея, което не е зле за полупразна мина с кофти кюмюр, но пък е пладнешки обир, ако наистина има злато. Баронът пък от своя страна отиде на пазара да потърси дали някой е купувал много провизии като за експедиция и следите ни насочиха отново към готвачката на Етелка.

Събрахме се и потеглихме към мините. По пътя видяхме едната изгоряла ферма и я прегледахме за улики. Видяхме, че е било координирана засада, намерихме и една гоблинска стрела, както и следи от вълк. Продължихме и към следващата подпалена ферма и там открихме гоблински ятаган с вълчи зъб. Значи е имало гоблинска вълча кавалерия…

Не след дълго открихме и „косъма на Гругни“. Стъпихме отгоре му и пред нас се отвори малка тъмна шахта. Посегнахме за факлите и фенерите си….

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 03 - Фентъзи баня, голям кеф

 (автор е Марти)

Групата на Трикракия Гоблин реши да се социализира вечерта и се отправиха към най-близкия хан в Гриинбург. Заведението беше пълно и хората бяха напреднали с чашките, но групата се заговори с един възрастен дядо - Rat Catcher с много екзотичен домашен любимец - изключително дебел и преял плъх с опашка на скорпион който похъркваше тежко в своята клетка. Дядото им разказа, че съвсем скоро пристигнал и той в градчето като той идвал от посоката към която са се отправили приключенците. Най-голямо впечатление по пътя му направило как Рибения Райнхарт са събрали такса от неговата баржа (Рибения Райнхарт е най-известния корсар в района около замъка Витгенщайн ) и как в точно този район винаги има плаващ труп във водите. Много странна била местността както и хората, както и замъка на брега на реката с неговите руини (замъка от корицата). Франц изяви изключителен интерес към плъха-скорпион и се спазари с дядото да го вземе за свой домашен любимец преди да се разделим по-живо по-здраво. На следващия ден продължихме по пътя си, който минаваше през Кемпербат. Лошото Ноемврийско време не направи пътуването по-леко, но пък предразположи групата за по-приятни преживявания в Кемпербат по-късно. В късния следобед точно преди замъка Бром забеля в реката малък сал с възрастен мъж, който лежи, целия в рани от самобичуване, препаска и бич в ръка. Франц разпозна в мъжа че най-вероятно е флагинант. В момента в който му подвикнахме той ни забеляза, скочи във водата и доплува до нас. Представи се като Агрин и пътя му бил предначертан от Сигмар. Видял в сънищата си нашата лодка, но екипажа бил друг. Нощта беше трудна и за това допринасяше не само лошото време, но и постоянното самобичуване на нашия нов спътник докато се моли. На сутринта ни каза, че отправил специална молитва към Сигмар, защото това което видял в сънищата си е различно от дествителността. Междувременно кръщаваме нашата лодка Viollete Frauline, а пък Франц успява да излекува Бром от болестта на Гула. 

Стигнаха Кемпербат, който е малък град намерил своето местенце в скалите покрай реката и известен с минералните си извори и води. Акустираме и след малка такса от 2 медница за асансьора групата реши да се раздели и да разгледа колкото се може повече от градчето. На първото ниво са пивниците, на второто ниво са баните с минералните извори, на трето са където живеят хората. Франц и Каспър решават да посетят баните за да видят дали могат да помогнат за гърба на Каспър, а Бром и Лозенщадт слизат на пивниците да проучат слуховете. Всички кръщми са с много цветущи имена с изключение на Новата Баня. Има обаче голяма глъч отвън и когато наближаваме виждаме голяма тълпа която се е събрала на "екзекуцията" на някакъв престъпник. В бедния престъпник на закона Бром разпознава стария им познат Рене Декард с прословутия му акцент. Бил измамил почти всички на карти в малкото градче и хората решили да вземат в свои ръце правосъдието и да го минат по бързата процедура. Бром и Лозенщадт решават да се намесят защото нито една измама с карти не заслужава смърт и след много епични доводи разубеждаваме тълпата. Намират по-тежко наказание за Рене и това е да го оженят за една жена, която го бе разпознала като баща на двугодишното й дете (макар Рене да бе в града едва от няколко месеца тук). 

 Междувременно Франц и Каспър са в Кемпербатското Гърло - баните. Монаси събират пари за вход, двамата си плащат за услугите на Спа-то и ги приемат навътре. Освен баните с горещи минерални води има и буренце на разположение със Смъртоноска. Докато Франц се усмъртява с тежкото питие, баните на Каспър се отразяват много благоприятно на неговата тежка контузия и времето му за възстановяване от нея се намалява на половина. (1/2 major & 1/2 minor). След това групата се събира отново и Бром венчае Рене и Грета, като на помилвания Рене му е забранено да напуска града за 1 година и трябва да служи и работи за благото на всички. Оказва се, че палача който по рано щеше да го екзекутира е Лигерхоф и е един от 13-те съветници които управляват града. Лозенщадт развълнуван от събитията решава че иска да си потърси нови одежди. Насочват го към Бабе Емилия. Лозенщадт иска пурпурен плащ, но бабата няма на разположение от този цвят, но му казва че съвсем наскоро други чужденци минали през нея и искали същото. Докато се вихри празненството всички разпитват местните по нещо. Франц за Барън Хилс - неприятно място според местните. Стари гробници. Грисенвалд - джуджетата създавали проблеми. До Витгенщайм има село Витгендорф където се случват странни истории, женели се помежду си братя и сестри, истории за духове и зловещи същества.