WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 16 - DOCTORSLAYER

 

Слагам Сигмар, няма картинки, разбери.

(автор е Венци)

Седнахме да играем в намален състав, като ударната сила на СС липсваше. Казахме си чао с д-р Русо и преминахме през двора му към бившия обор отзад, където полу-идиотът Курт бъркаше отварите и по-специално Rotgut-a. Минавайки през двора Франц погледна през прозорците на къщата, но не видя нищо съмнително. Курт ни отвори и ни покани вътре, където имаше няколко казана с ферментираща течност на основата на хвойната (тоест като джин). Странно беше, че на чучура на единия казан имаше напластяване, което беше от малки, мърдащи черно-лилави пипалца. Барона прати Курт за вода, през което време Франц остърга малко от пипалата, за да ги разгледа и изследва. Веднага щом ги докосна получи major corruption и им стана ясно за какво иде реч. Курт ни каза, че само докторът бърка казана с пипалата, от който изкарва Rotgut. Решихме да се върнем в къщата и да разпитаме доктора.

Влязохме в къщата на д-р Русо и му показахме епруветката. Той се опита да шикалкави и театралничи, но Франц заби прокълнатата кама на масата пред него, а Бром го стресна допълнително, поради което докторът си каза всичко. Той не знаел от къде идва хаоса, но лейди Маргрит му давала безплатно прах, разработен от нея, който той слагал в отварата и я продавал на хората и печелил. Тя като цяло провеждала изследвания, а той ги имплементирал. Каза, че към момента няма прах, но се надявал тя да донесе на вечерята с нас. Решихме да огледаме къщата за всеки случай, като на втория етаж влязохме в неговата спалня. На нощното шкафче разпознахме портрет на лейди Маргрит, а той се опита да ни излъже, че е сестра му. Досетихме се, че е влюбен в нея. Баронът го излъга, че Франц може да му направи love potion, за да заплени сърцето на дамата. Целта ни беше да не ни предаде на вечерята. Предстоеше да видим дали ще се получи.

Върнахме се в кръчмата, а д-р Русо отиде да кани лейди Маргрит на вечеря. На по чаша ейл се разговорихме с бармана и се запознахме с неговата събеседничка Хилда, която е ловец. Баща й също бил ловец, но един ден изчезнал в гората. Хилда беше доста устата и отворена, но създаваше впечатление на сериозен човек. Курт влетя в кръчмата и ни извести, че ни очакват за вечеря.

Преди вечеря отидохме за билки в гората, която беше умираща и изгнила. Франц намери slowmindи го направи на potion.

Върнахме се в града и отидохмена вечеря. Беше странно, че не видяхме никаква стража и охрана около къщата, нито като влязохме вътре (може би защото не си изкарахме чековете). Въведоха ни в трапезарията, където имаше обикна трапеза, отрупана с храна и вино и в ярък контраст с немотията в селото. Запознахме се с лейди Маргрит и завързахме разговор по общи теми. Когато разговорът стигна до rotgut-a настроението се смени осезаемо. Ние бяхме малко по-остри при обсъждането на съставките, когато благородничката каза, че са предприети стъпки да посетим лично лабораториите в замъка. В този момент стаята ни се “завъртя” и след кратка борба с погълнатата отрова Франц и фон Лозенщад припаднаха безпаметно.Ардум обаче се опря на железните сиджуджешки сили, които го спасиха от отровата и той само се направи на заспал за пред другите. Влязоха стражи от всички страни и ни натовариха в карета без коне, която магически потегли бавно към замъка. Лейди Маргрит яхна жребеца си и в галоп, без да докосва земята, отпраши към замъка Витгенщайн.

Ескортираха ни 4ма стражи, които миришеха на нещо сладникаво и мърша. Ардум ги нападна изневиделица и с по един удар ги срази двама, Франц се събуди също и уби останалите двама стражи със своето магическо острие, непознаващо броня.

Скочихме от каретата и се върнахме при доктора за отмъщение. Франц заклабабата прислужница още в предверието, а Ардум заби кирката си в главата на Курт, който беше излязъл от стаята. На стълбите де показа д-р Русо, който беше без грим този път и видяхме, че лицето му се разпада на люспи. Убихме го на стълбището, докато се молеше за милост.

Върнахме се в кръчмата, за да вземем другите и с бърза крачка, под пелерината на нощта, се отправихме към Хилда с надеждата да ни скрие.

WARHAMMER - DEATH ON THE REIK - 15 - Дънджън или не?

 (автор е Сънчо)

След кратката батулийска среща се събрахме пак на познатото ни място в БЛО. Nurgle не беше успял да даде своя дар на никой и се бяхме събрали всички. След доста разговори за политика, финанси и как да издигнем кантората на Венци с ютуб. Започнахме да играем, за да се разреши още един казус, кой ще намери Черното Джони в криптата.

 Тръгнахме напред в  прокопания тунел в криптита под Църквата. Навлизайки навътре дочухме гласове. Ловкия ни Каспар се промъкна да разузнае и ни остави в тъмното, готови да се втурнем да го спасяваме ако нещо се обърка. Върна се и ни разказа, че два завоя по напред неколцина прокажени, спорели за една черна слузеста торба. Решихме ga не си цапаме брадвите с тях и тихо продължихме напред, където достигнахме до стълба завършваща с капак. Бром напъна мишци и успя да отвори, както би отворил капак на буре. Оказа се, че сме в избата на Местната кръчма, само ако това пиво не беше направено от тези странни светещи моркови, как щяхме да изпием по някоя бъчва с брат ми. Каспар се покатери и след малко доведе Ханджията. Разказахме му какво сме намерили под кръчмата му и как тези тунели достигат до храма. Човекът веднага реши да затрупа тунела, а ние, както си му е реда, се върнахме обратно да потърсим дали долу не е скрито някое отлежало древно уиски. 

Обаче прокажените не бяха забравили за нас. Вече ни чакаха и от близо видяхме, че имат нокти като куки и зъби като на вълци. Но се оказаха разговорливи… и глупави. Разбрахме, че осигуряват трупове на Маркрит, изровени из под гробищата. Казаха ни, че те се хранели също с тях и вече не били останали, както и че тази ‘храна’ им връща разума. Накараха ни да се пръждосваме, защото тук долу било тяхна територия и ние решихме да се омитаме, преди да стане мазало.

Озовавайки  се пак в криптата, част от нас реши да се върне в архивите и да провери за погребания Тамплиер. През това време Франц убеди Бром да му помогне с отварянето на саркофага. Там лежеше скелета на отдавна починал войн с положен меч върху него. Франц усети как той е следващия носител на меча. След като го взе, веднага усети прилив на енергия и че меча има нрав. Ние в архивите узнахме, че меча е подарен от нашия народ на Тамплиера, даден за храброст след битка срещу враговете на джуждетата.

Върнахме се обратно в кръчмата, където се заприказвахме с ханджията за името на кръчмата, Падащата звезда. Според него отпред била нарисувана звездата на Сигмар, но всеки знае, че тя е с две опашки, а тази имаше нарисувана една. Това ни се стори доста подозрително и четящите от нас се върнаха в архива да поразгледат. Там разбрахме че кръчмата е била продадена на жената на кръчмаря Тина. Започна да се мръква и решихме да се върнем при другите в кръчмата, където заварихме Рената и слугата на лордчето.

Докато ни е нямало стражата дошла в кръчмата. Извели Бром и Франц навън и ги завлекли до пристанището. Там капитана на стражите Криц им рекъл, че конфискува лодката ни, защото не сме си платили таксата вече цял ден. Прогонили Рената и слугата на лордчето, а лодката откарали в крепостта.

С напредването на нощта, започнаха да се чуват разни воеве от вън и кръчмаря залости вратата. Нощта не мина спокойно и забелязах през прозореца на улицата някаква девойка. На сутринта се опитахме да намерим следите ѝ, но ги изгубихме бързо в калта. Затова се отправихме при местния знахар, доктро Русо.

Въведени ни една стара и глуха женица в неговото имение и ни помоли да изчакаме в приемната му. Докато чакахме, любопитството надделя и почнахме да ровим. В едно чекмедже намерихме писмо от лейди Маркрит, как тя ще му помогне с направата на отваря, за спасяването на болните в града.

Малко след това и Русо се появи. Разиграхме сцена за някакъв проблем на нашия лорд…мъжки проблем. Дадоха му еликсир, с който да ‘оправи’ проблема. Франц успя да спечели доверието му и той ни даде една от колбите, дето уж помагали на болните в града, но временно. Съставките ги намирал неговия помощник Курт в гората, който живеел в близката колиба. Но не ни спомена от къде и каква е съставката, която наистина 'помага'. Почерпи ни малко малко бретонско бренди и каза, че може да ни уреди вечеря с лейдито от замъка в тях. Веднага се навихме на тази идея, по добре да се срещнем с нея в града, от колкото в замъка.

 

Exp: Всички 15; Maрти +5, Сашо +15

 

бел. Саш. В крайна сметка с Венци си стиснахме ръцете, че странните два тунела на кръст под града не отговарят на духа на нито една от двете позиции на баса - нито е "маза", нито си е истински дънджън. Резултатът е реми, всеки ще купи по едно Ч. Дж. на другия. 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 14 – Battle of Batulia Hardcore Edition

Дъжд. Студ. Стоян повръща.

(автор е Сашо)

След като пристигнахме в Кемпербад, поседяхме два дни извън игрално време, в които сме събрали провизии и Каспар излекува вече окончателно болния си гръб и се насочихме ъм Витгендорф. Не след дълго пристигнахме и едно е ясно – това е призрачен град.

Акостирахме и не след дълго 15-16 зомбирани човека, целите изпусталяли с гноясали рани и тумори се насочиха към нас да просят. Ардум направи опит да ги сплаши, а Франц им хвърли 4 шилинга, за които почна сериозен бой. Това предизвика и дискусия кой от двата подхода е по-добър за тях самите.

На главната улица видяхме изоставен храм на Сигмар и местната кръчма „Падащата звезда“. Пред нея срещнахме и местната стража, които всичките бяха с брони и шлемове и смърдяха лошо. Те бяха понесли някакъв клетник към замъка, но ние ги оставихме на мира и не се намесихме.

Вътре в кръчмата се запознахме с Хърбърт Маркус, депресираният барман. Той успя да сипе 8 ейла на Ардум, с което баронът започна да погасява задълженията си към джуджето. Барманът бил тук от 10 години, преди пак било гадно, но след „бурята“ станало съвсем непоносимо.

„Бурята“:

Лилави облаци тръгнали от замъка, заедно със силен вятър, който сякаш нашепвал нещо. Изведнъж небето било раздрано от хиляди светкавици и много хора загубили живота си. Барманът изгубил семейството си, а кулата с шипа на храма на Сигмар паднала и пробола свещенника.

Франц намекна на бармана, че идваме да прочистим замъка, на което барманът се усмихна и влажни очи каза, че значи молитвите му са били чути.

Научихме също, че Дагмар Витгенщайн отдавна не властва (макар че ние сме убедени, че е жив). Властта е лейди Маргрит, която на вид е 18-годишна (макар че ние сме убедени, че е било така от половин век насам). Местната младеж пие rotgut, което явно е наркотик-лекарство в сини шишета, с което местният доктор Русо лекува местната младеж. Барманът не е убеден доколко е ефективно, но сякаш мисли, че докторът по-скоро иска да помогне.

Във Витгендорф нищо не иска да расте, но барманът е култивирал някакви светещи моркови, от които вари и ейла си. Изглежда, че не са отровни.

Решихме да идем към храма. По пътя в последната къща преди него изведнъж излезе млада жена с вързопче и разплакана ни обясни, че детето и е болно и дали има лечител сред нас. Франц го погледна и видя, че във вързопа всъщност има гигантски паяк. Ужасен го хвърли,а момичето се разплака и си го взе обратно.

Вътре в храма имаше статуя на Сигмар и до нея имаше два светещи фенера. В краката и имаше ключ и книга, която беше отворена на тази страница:

Ардум пусна една кратка молитва към Сигмар и фенерите засветиха ярко, а статуята проговори и ни пита дали сме готови да се изправим срещу злото. Ние казахме да и тя ни каза да очакваме знак, да изпълним завета, да открием източника на хаоса и да освободим земите му. Получихме готин бууст от +20 vs Fear.

Разгледахме още от храма и открихме счупена врата до подземието му и се роди спор дали е маза или донджон. С Венци хванахме бас на 1 Ч. Дж., като аз казах, че ще е донджон, а той каза, че няма да е.  Преди да влезем поразгледахме другите стаи и открихме тази, която се отваря с ключа – оказа се градският архив. Открихме единствено, че преди стотина години нещо е станало във Витгендорф и след това са почнали проблемите с реколти и т.н. Преди това е супер. Очевидно го връзваме с Дагмар и камъка. Потърсихме инфо за лейдито, ама нямаше.

Продължихме към „донджона или не“ и се оказа, че това е криптата, която е пълна с изпотрошени урни и разхвърляни кости. На едно място чухме адски писък и по-надолу открихме тунел прокопан в почвата, където имаше множество странни стъпки – сякаш са ходили странни човекоподобни на 4 крака.

В дъното имаше и саркофаг с надпис „тук лежи тялото на Зигфрид фон Кесерлинк, слуга на Сигмар, почетен темплар, мъж на смелостта“. Не осквернихме гроба му и тук приключихме, защото на Стоян си му стана зле.

Иска ми се да питаме защо кръчмата се казва така…Хърбърт я държи от 10 години, а може би самата тя крие някакъв отговор…

Също така ми остана недовършено чувство и от архива. Може би трябва да потърсим още нещо там…

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 13 - Уреждане на сметки

 (автор е Марти)

Friday, April 25, 2025

10:21 AM

Продължихме от кръчмата. След кратък разговор с капитана той ни сподели, че котките са слуги на Тзинч. Информирахме го какви са ни следващите намерения, а именно да отидем до близкия бордей където е била забелязана старицата с котката. Успяхме да го убедим да ни даде подкрепление от няколко стражи и се отправихме натам. По пътя решихме, че няма да е лошо да вземем един Рат Кечър с нас за да може той да се заеме с котката и да не й даде възможност да избяга пак.

 

СТОЯН ЗАПАЛИ ЛУЛАТА!!!

 

Стигайки бардака виждаме единствено тежка лилава завеса да се спука над входа. Вътре е тъмно и не се вижда нищо. Каспър с набитото си око забеляза и втори вход от задния двор на бардака. Казахме на Рат Кечъра и двамата стражи да пазят изходите, а пък ние смело влезнахме навътре.  Зад завесата се оказа че няма нищо интересно, няколко стари продъдени и изтърбушени фотьойла, няколко прашасали празни шкафа и още две завеси които водят навътре в сградата. Заслушвайки се в тишината чуваме от едната някой да си тананика песничка.

 

Отмествайки завесата пред нас се разкрива малка стара библиотечка пълна с шкафове. Дребна женица стои в едно кресло и си тананика докато дебел и мазен черен котарак се е разположил на един от рафтовете по шкафовете. Също така в стаята централно е разположено гигантско "огледало" което няма отражение, но с огромна рамка във формата на паст на чудовище.

 

Женицата казва: "Магистър Ипеминтае, Кастор драго ми е да ви видя!" Каспър че е добър момент да се обясни подробно, че не това той и започна да се съблича и обяснява. Влизайки в помещението забелязваме, че старицата няма очи и уста, но въпреки това безпроблемно комуникира с нас. Лозенщадт реши да опита да хвърли камата по огледалото, но преди да я стигне черно пипало изкочи от огледалото и я прибра навътре. Жената ни подканя да седнем и изведнъж се оказва че са се появили точно 4 стола за нас.

 

"Ордо Териблис ще бъдат впечатлени Кастор от групата която си събрал." казва бабата. Ома Тулер се нарича и също така, казва че знае, че Каспър е бил замесен в провала в Богенхафен, провала на каузата. Също така му казва че трябва някак да обясни пред Ордо Териблис какво е станало с наследството, как да паднат съмненията че ние не ги лъжен?

 

Каспър споменава за Етелка и успява да се спазари с жената за нейната глава. Показва и писмото което намерихме в началото. Това решава въпроса и бабата също така казва че вижда че Каспър е убеден че не е Кастор. За сега казва че сме си разчистили сметките. Каспър пожела да си оправи ръката и тя му подаде лилава кърпичка а пък на Бром дава книга - Liber Mutanties. Бром разбира се, безполезни подаръци не взима и я подарява на Ардум.

(бел. Саш.) Бабата беше впечатлена от информацията, че Теоген е играл с Етелка, която е Red Crown, с две думи - конкуренцията. Това беше нещото, което погаси дълга. Също така директно и дадохме писмото на Етелка. Също така, тя даде начин да се махне лилавото по ръката на Каспар (не помня точно как стана). 

 

Излизайки навън всичко е променено, стаите са различни и навън е вече нощ.

 

Оттегляме се на заслужена почивка. След като вече сме заспали в един момент през нощта, Франц нахълтва при нас и ни казва че Инквизицията организира поход срещу замъка Витгенщайн, но са щели първо да ни прочистят нас (като това понякога ставало и с изгаряне на клада). Решихме да не тестваме добронамереността им и потеглихме към замъка. Единствения против беше Ардум който беше твърдо убеден да говорим с Инквизицията, но накрая Лозенщадт го убеди като му обеща 100 ейла.

 

Потеглихме към Кемпербат. На Каспър му остават точно 2 дни да се възстанови напълно от контузията на гърба и решихме че е добър вариант да го изчакаме преди замъка.

 

Постижения:

·       всички по 15 експириънс

·       Ардум и Каспър по още 20 експириънс

·       Лозенщадт и Бром по 15 експириънс

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 12 - Нови съюзници

 (автор е Емо)

След (не чак толкова) кратка дискусия накъде да се запъти дружината, бе взето решение за Алтдорф. Озовахме се незнайно как извън кулата :) и потеглихме с блясък в очите към целта си.

По време на пътуването Франц успя да дресира Дитер и след редица неуспешни опити с други зверове най-накрая се сдоби с companion. Баронът усилено сричаше над книжката си, без да го видят другите.

Оказа се, че трябва да се зареди катран за баржата и поради тази причина акустирахме за кратко във Фиелбах. Решихме да се разнообразим и да отседнем в страноприемницата “Полето на Щросенхотс”, която е на дока. Барона черпи.

 

В страноприемницата Франц се заговори с едър мъж - Гутриг, мязащ на викинг, целият в кожи, който се спогоди много добре с Дитер, даже си говориха . Оказа се, че почита Улрих. Договарят се Франц да бъде заведен на среща с поклонници на Сигмар утре. Именно тя е причината мъжа да е в града.

 

Останалата част от компанията поръча 25 ейла и съответно получи лична маса. Отивайки към масата Баронът забеляза малка група от речната стража, който приключваха поръчката си. Лозенщадт се запозна с тях и се оказа, че те набират нови попълнения. Разменихме малко клюки за братоубийствената война м/у Талабекланд и Остланд, както и за орките в покрайнините на империята.

 

Каспър се заговори с един хафлинг от клана Торбокрушов, надявайки се да получи информация за Алтдорф. В процеса му продаде парфюмите на Етелка. След една привидно несъществена история за двойниците на Карл Франц и клетви на войници. Каспър се договори срещи 2 жълтици да се срещне с патрона на хобита. Трябва да се отиде до “Дебелата Сузана” и да се поръча змиорка с домати. Това е бардак на доковете на Алтдорф.

 

Джуджетата се състезаваха кой ще се напие по-бързо, но успяха само да се почерпят доволно.

 

Всички лягнаха.

 

На сутринта Франц отпътува рано рано с Гутриг до катедралата на Сигмар. След недълъг преход стигнаха и пред нея завариха маса с насядали 5-ма монаси. Главният сред тях бе Хелмуд, който има корона на инквизитор с чук отпред. Оказа се, че в земите на Гутриг е имало свада между монаси на Сигмар и улрихчани. Имало загубен живот и съответно сигмарци търсят кръвнина. Конфликтът се породил от това, че поклонниците на Сигмар имали заповед да ограничават улрихчани и съответно последните ги нападнали. След кратък разговор Франц (използвайки resilience) спомена хаоса и всичко, което сме открили за него в последните ни приключения за warp stone-a. Хелмуд бе потресен и монасите започнаха да се молят. Гутриг бе видимо доволен от новото си познанство с Франц. Молитвите продължиха заедно с Гутриг и Франц.

 

Останалата част от партито обаче се събуди с по-неблагосклонна ръка. В кръчмата бе странно тихо и тъмно. Каспър се спусна с въже през прозореца, за да разбере какво се случва в главната зала и видя, че там ни чакаха 10 представители на Пурпурната ръка. За мярка имаше и един на входа. Каспър отиде и викна речната стража. За щастие бе възрастният командир, с който Барона си говори снощи и те се притекоха на помощ. Благодарение на стражата засадата бе осуетена бързо и безкръвно. Макар че 3-ма успяха да избягат, другите бяха пленени. Баронът успя саморъчно да плени сам пазача на вратата. Водачът на засадата се оказва създание с 4 ръце, което можеше да се превръща в котка и благодарение на това си умение и кашкавалените ръце на Каспър също успя да избяга. Лозенщадт се промъква да говори с един от пленените нападатели, докато беше вързах. Баронът чрез хитрост успя да разбере, че избягалият главатар пътува като котка между градовете, пренасян в кошница от мъничка старица. Старицата го очаква в близкия бордей.

 

Постижения:

• Лорда си изпълни краткосрочната цел да плени член на пурпурната ръка. Както и дългосрочната цел да се научи да чете и пише.
• Франц си изпълни краткосрочната цел да опитоми животински спътник.
• 30 XP на човек
• 30 XP за Виви
• 15 за Емо + 50 за краткосрочната цел
• 15 за МП
• 10 за Сашо и Пси
• 3 за Сашо

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 11 - SHUSHLYAKSLAYER

(автор е Венци)

Сесия 11

Спуснахме се надолу по реката без особени премеждия и достигнахме до шлепа, при който бяхме избили мутантите преди около седмица. Там намерихме множество войници, които бяха на съоръжението и го охраняваха – явно бяха разбрали за заплахата от мутантите. За жалост войниците се оказаха и кожодери – взеха ни една златка корона за преминаването, абсолютно безобразие…

Стигнахме до Кемпербад, където разпитахме за Етелка и шушляка, но никой не ги беше виждал, което малко ни озадачи. Въпреки това се насочихме към острова с кулата, където бяхме срещнали джуджетата. Стигнахме доста късно, може би около 23:00, а когато акостирахме видяхме, че къщата на джуджетата не свети. Ардум и Бром останаха на кораба, барона фон Лозенщад спеше сладко сладко, а Франц и Каспър се промъкнаха към тъмната къща – уви, неуспешно. При къщата ги изненадаха три бийстмена човеко-кози. Каспър не може да намери смелостта в сърцето си и побягна към кораба, изоставяйки неразбралия какво се случва Франц. Само късметът спаси Франц от първи удари на бийстмените, които не го уцелиха. В този момент от кулата излязоха още три бийстмена, шушлякът и Етелка Херцен, която за наше учудване се издигна във въздуха. Въздухът се насити с миризма на тежък, сладникъв женски парфюм, но и на мърша. Етелка направи магия и две лилави стрели от енергия полетяха към джуджетата на кораба. В това време Франц се хвърли в къщата, разбивайки прозореца със задно салто и видя вътре джуджетата, които бяха завързани. Освободи две от тях, които се включиха в битката на наша страна. Каспър пресрещна шушляка и с яростен удар го срази, нанасяйки му огромна рана на гърдите. Ардум от своя страна рани Етелка сериозно, пробождайки дясната й ръка със стрела. Тогава от кулата излезе и огромен минотавър, който също ни нападна. Бром видя подобаващ противник в лицето на минотавъра, хвърли се с всички сили срещу него и с мощен удар му отряза единия крак – минотавърът падна мъртъв в прахта. Ардум уцели Етелка със стрела в главата, като й откъсна едното ухо. Тя полетя още малко, но в следствие от кръвозагубата от нанесените сериозни рани, падна на земята полу-жива, а ни доизбихме бийстмените.

          Етелка Херцен ни каза, Червената корона и нейните братя ще ни убият. Призна, че търсила warp stone-а, който почти били изкопали под джуджешката кула. Ние се сетихме, че Червената корона е култ на хаоса, който работи открито с бийстмените и искат да съберат армия, с която да нападнат кралството. В Етелка Херцен намерихме:

-       Wand of onyx

-       Две златни обици – на стойност общо 20 корони

-       Два златни пръстена – на стойност общо 30 корони

-       40 златни корони

Претърсихме кораба, с който беше пристигнала Етелка Херцен и намерихме скъпа сандък за пътуване, в който имаше епруветки с парфюми и пръстен-печат с корона. Намерих и стара книга, отворена на специфична страница (виж картинката), странно беше че другите страници бяха размазани и не се четяха.

Отидохме в кулата и видяхме, че са копали при шестограмата с ключовете. Ние обаче имахме ключовете – сложихме ги и подът рязко се отвори, от което паднахме в подземието. Там имаше 6 коридора, които водеха до стаи библиотеки. В едната стая намерихме две отворени книги, като успяхме да разчетем само едната – журналът на Видгенщайн. От него ни стана ясно, че камъкът е в замъка Видгенщайн.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 10 – SKAVENSLAYER

(автор е Сънчо) 

Днес успяхме да се съберем пълен състав, за всички имаше столове, тъй като МП си бе донесъл стол още предния път. Венци имаше бизнес срещи и закъсня, но дойде навреме за разпределянето на най важното, златото и експириънса.

            Тръгнахме да се настаняваме около един от големите менхири. Всеки се захвана да оправя лагера преди да е залязло слънцето. Каспар, с неговия болен гръб не можеше да помогне много и тръгна да разгледа за следи. Като се върна ни съобщи, че нашите хора вече са минали от тук, лагерували са на един от съседните менхири и са си тръгнали. Следите им изчезвали в посока на реката до един храст, от онея дето фосфоресцират през нощта. Морслип започна да ни осветява с нейната зелена светлина и решихме да се оттеглим при менхира и да отдъхнем. 

През нощта, докато Лордчето пазеше вахта нещо странно се случи и той веднага ни събуди. Над езерото се разтилаше синкава мъгла, а от нея се появи привидение на момиче, зовящо за помощ. Тръгна в посока едни скали и ни сочеше на там. След случките преди 3-и вечери в селцето, никой не се осмели да я последва. Духът не се отказа и след малко дойде при нас. Помоли ни да погребем останките ѝ. Съгласихме се веднага, но смятахме да го оставим за сутринта. През това време я разпитахме. Казваше се Бронхилде, била от друга експедиция търсеща камъка преди 150г, предвождана от Дагмар. След като намерили Лунния камък, Дагмар почнал да се държи странно и избил всички. Разбрахме, че знае къде са затрупани останалите от експедицията, заедно с картографа, но може да ни покаже само през нощта, защото през деня избледнява. Това ни накара да я последваме в мрака и да ѝ помогнем още тази вечер. Костите ѝ бяха до входа на една пещера не много далече от езерото.

Докато оправяхме могилата на Бронхилде, от някъде изкочиха Плъхо-хора. Каспар се опита да ги измами и да не се налага да се бием с тях, но те бяха твърде тъпи и решени да ни нападнат. Оказаха се достойни опоненти, но накрая ние бяхме победителите. Бром - 1 Fate.

Довършихме ритуала и Бронхилде удържа на думата си и ни заведе до срутената част на тунела. Заехме се да махаме камъни и след като направихме достатъчно голям отвор, Каспар се навря вътре. Там имаше 4 скелета и две разпадащи се раници. След като ги грабна, скелетите почнаха да се надигат. С неговите ловки умения успя да мине покрай тях и да се върне, през дупката. Каспар - 1 Resilience

В дисагите намерихме малко пари, които разпределихме по равно, една колба и 5-тия ключ за Пентаграмата на острова.  Гарвана усети, че злите сили наоколо са разбрали за нас и се подготвят за ответен удар. Затова бързо решихме да си ходим. Затичахме се към лодките и се спуснахме по течението. С брат ми не се справяхме добре с лодката и на няколко пъти цопнахме в ледената вода, но накрая успяхме да потеглим. Без да спим, изморени на другия ден стигнахме Уинтърбаун, където вече се почувствахме по защите и можехме да отдъхнем. 

Франц говори с Друида дали може да му помогне с питомец и той го упъти към ловците. Успя да се спазари за няколко жълтици на сутринта да му донесат някое малко вълче, което е останало сираче. Починахме си тази вечер и на другия ден ловците удържаха на думата си и донесоха един петнист вълк, който според тях е докоснат от Улрик. След това се качихме на лодката ни и се спуснахме наобратно по Рейк, към Кемпербат и после… към острова.