Приключихме и петата сесия, която е част от кампанията развиваща се около бижуто на севера - Waterdeep. Играхме във Венци, в състав - домакинът, Иван, Марто и Владо. Сашко отново предаде дружината с поредното си отсъствие.
Сюжетът на тази сесия се развиваше около разплитане на загадката, кой (и защо) е нападнал кораба "Буреносния грифон". Героите стигнаха до информация, че механичните създания са дело на Тробрианд, който е един от двамата (живи) наследници на Халастер. Тробрианд не се намесва често в делата на града и предпочита да седи в дълбините на Undermountain, което прави нападението още по-мистериозно.
Заради недоглеждане, след слизането от кораба, героите бяха арестувани от стражата и разпитвани от лорд командир от войските на Waterdeep. Успяха с малко дипломация да се измъкнат с още един куест и възможност за повече пари и одобрение.
В същото време, получиха сигнал от агент на харпърите, че е имало лодка с някаква жена на кораба преди тяхното качване. Тази информация дойде и от speak with dead, направен от Михаил (Ванчо) върху трупа на куриера от Лускан. Групата се насочи да провери какво се е случило на Deepwater Harbour - посочен като отправната точка на лодката. Изненадващо там откриха труповете на робите, отведени от кораба - брутално избити на брега. Срещнаха и ранен мерфолк, който след битка с Harpoon spider им разказа какво е видял и ги насочи (чрез парче плат с фамилен герб) към аристоркатите от семейство Файлунд.
Героите посетиха вилата на Файлунд и говориха с майката, като решиха, че тя лъже за местположението на дъщеря си. Направи се опит за проникване в къщата, но неуспешен. Ванчо опита да използва една хитра магийка върху зверовете на Файлунд (тяхният основен поминак), но хубав зар от моя страна му попречи. Взе се решение да се пътува до ловната хижа на семейството, където е Лорд Ютиос - главата на благородническия род. Това, обаче, в следващото приключение...
Няколко по-малки, но интересни случки:
- Нападението от зентаримски наемни убийци, които взеха едно спасение на групата, като убиха Марто. Битката беше доста напечена, но водена доста досетливо от всички играчи. Накрая опитът си струваше, както и някои хубави предмети.
-Друга по-малка случка е как Михаил си върна благоволението на своя бог, след като го беше загубил със страха си от битка - един дуел с Марто му върна взетия спел слот.
- Уточни се, че камъкът е ключ към древен рилинтарски град на елфите
- Имаше среща с една от по-малко известните легенди на Waterdeep - The Hand That Sings
Като цяло, сесията беше доста добра. Маалко повече можеше да се желае от битките, маалко повече роулплей също. Беше като онези сесии, които показват навлизане във форма за игра. Хареса ми как Владо си използваше много находчиво скиловете на моменти, Иван и Венци също. Идеята на Марто за дуел в общи линии спаси Иван от гнева на бога му. Не се разсейвахме, колкото миналия път и това е добро развитие на нещата.
П.С. Коментирайте!!! Владо е прав, че миналия път само той е писал. Ако не се коментира няма и смисъл да ги пускам тия постове
П.П.С. Намерих си флашката :D
