Миналата събота направихме четвъртата сесия от новата северна кампания. Събрахме се в Иван и съставът включваше Венци, Владо, Иван, Марто и мен. Общото впечателние беше за прилична сесия, но с много преждевременен край - Иван беше забравил да спомене, че искал да ходи някъде сравнително скоро след началото на играта?!
Самата игра започна тегаво, мудно и неорганизирано. Не мога да кажа защо бяхме толкова ръждясали, но първите 1-2 часа минаха трудно. Купуваха се предмети и се правеше проучване за елфическия камък, но ставаше доста бавно и със засечки. Получиха куест от Ниндил да проверят притеснителен кораб акустирал от 3 дни близо до пристанището на Waterdeep. Също така и признание от самия Ниндил, че е е харпър.
Венци успя да обере чуждестранен търговец отседнал в "Усмивката на Тимора" и то без особени проблеми. Високи хвърляния на всичките скилове, плюс заблуждаването на местния представител на стражата осигуриха 100 платинени монети. Използваха ги, за да проучат със скрай палубата на кораба. На него видяха купчини трупове и разглобен, огромен механичен паяк.
Допуснаха грешка, че не обмислиха добре какво би могло да ги очаква на кораба. Бяха решили, че ще има немъртви (от някъде?), което се оказа невярно. Въпреки това, трябваше Венци да измисли как да се приготви за евентуална битка със създания, които не може да наранява, защото иначе в бъдеще ще е опасно да намалява партито с един човек.
На самия кораб, първо, ги чакаше енда морска вещица, която не ги затрудни особено - беше и техният CR. На палубата намериха и трупа на човека, когото ги бяха пратили да търсят. Като едни добри приключенци продължиха през първия етаж с каюти, където видяха следите от битката между екипажа и мистериозните аутоматони. Убягнаха им някои по-интересни детайли, но си направиха доста правилни заключения.
Стигнаха и до капитанската каюта, където ги чакаше един опасен, малък, паякообрезен робот, които в началото (разбира се) подцениха. Оказа се че е доста неприятен и след битката с него започна сериозен диспут, дали да се слиза на долната палуба или не. Владо прати зомбито си, а Венци провери с хайд, че долу шетат (разглабят кораба) голяма група от аутоматоните. Групата пуси аутна и си плю на петите. Преди това успя да измъкне доста приятен трежър, който дойде с последното хвърляне на Венци - boots of elvenkind + pearl of power 2nd level.
Общото ми впечатление е, че сесията успя да набере сила чак на кораба, влезе в едно приятно и динамично русло. Лошото е, че трябваше да си ходим...Следващият път повече фокус и развиване на историята, защото това куцаше този път.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Сесията беше О.К. В началото малко се помотахме, но накрая се пораздвижи и стана интересно.
ОтговорИзтриванеГероят на Венци тази сесия бая обогати партито - крадна паричките на търговеца и хвърли силни зарове за съкровище на кораба.
Хубавото е (а и донякъде и лошото), че сесията свърши преди края на куеста. Освен недоволството за несвършената работа, което всички изпитахме, така ще можем да наберем начална скорост за следващата сесия. Не трябва да забравяме, че и разшифровахме някои от знаците на артефакта, а не сме видели още какво има да каже моят учител от Ордена на магьосниците.
Наистина беше голяма тактическа грешка, че не използвахме пълноценно информацията от Scrying-а и не се подготвихме подобаващо за битката. На мен винаги ми се участва в битки и бях малко разочарован, че не ни стигнаха силите за долната част от кораба. На Марто също му се слизаше, но бяхме изтощени за още един инкаунтър.
От следващия път предлагам да запретваме ръкави, да се постегнем и да напреднем по историята, че е крайно време да станем могъществата на Waterdeep :)