СбС 7 - Намирането на дивия благородник

В гореща юлска вечер, на осмия етаж, в хола на новата квартира на Марин до Западен парк, се проведе седмата сесия от кампанията ни в Waterdeep и околностите и. Бяхме в сериозен състав - аз, Владо, Иван, Сашо, Венци и домакинът. Кампанията не може повече да носи шеговитото име "Сесии без Сашко", защото той направи герой и се включи с пълна сила.

Включването стана по много оригинален начин и предварителният ни разговор със Сашо много помогна за това. Решихме неговият герой Глим да е непознатият, който насочва сребърна стрела към героите, когато влизат в хижата на лорд Ютиос в Ardeep Forest. Създадохме доста прилична история и Сашко доста прилично изигра включването си в партито, като помоли останалите от групата да потърсят заразения с ликантропия благородник. Надявам се, когато отново играем, да продължи развитието на историята на героя си, засега най-сериозно я взима от всички (Владо също, но играенето на странен, антисоциален герой никога не съм го възприемал за добър роуплей вкус).

След малко лутане в гората и последвалия от това бой с орки, Глим(Сашо) напипа следата на лорда-мечколак. Проправяйки си път през характерните за тази гора синьолисти и преборвайки един не много опасен етин, героите достигнаха странните живи плетове на елфическите гробници . След добрата идея на Сашо за прескачането им, партито се озова пред каменните стъпала на Къщата на дългата тишина. Почти успяха приключенците да се доберат до порталите, които се пазят вътре, когато бяха посрещнати от Лорд Елфандир Флошин, пазителят на Къщата.

Слънчевият елф Флошин им посочи къде се крие Ютиос. След малко преговори, малко нахално просене и една добра размяна, героите получиха амулет, който ще им помогне да преминат през част от перипетите на елфическата гробница, в която чака мечколакът. Флошин ги предупреди, че не са единствените, които търсят благородника.

Последва влизане в гробницата, като бяха водени от светулка пратена от пазителя. Благодарение на амулета избегнаха изключително смъртоносния капан на входа. След това последва чудесната идея на Саут (Иван) да следват сока от листата на синьолистите. Това ги отведе много близко до търсения мечколак. Минаха през светилището на елфическия бог познат като Самотния вълк, през интересна стая с разпит каменен пазител и накрая и до самия лорд.

Битката с него беше интересна. Той беше подсилен с умение да се телепортира на кратки пространства. А и залата имаше скрит капан. В крайна сметка, въпреки чудесната игра на всички (освен мотането на Саут (Иван) да излезе от дупката), решаващият удар беше нанесен от мощна сребърна стрела от Глим (Сашо). След битката героите напуснаха подземието, но бяха посрещнати от мощен иневитабъл, контролиран от Торбриан Метални магьосник. Благодарение на това, че не оскверниха елфическата гробница и добрата идея на Норвалд (Владо) да помоли Флошин за помощ, героите се спасиха, а противникът им беше съсечен. В последвалия разговор с лорда стигнаха до заключението, че трябва да се разправят с жена му, но все пак остана странно чувство за нещо недоизказано или скрито от страна на Ютиос.

Като цяло качеството на игра ми хареса, беше доста високо. Слаби моменти бяха понякога твърде лигавенето на Владо, доспиването на Иван и малкото разсейване на Сашо. Но в същото време и тримата компенсираха с много силна игра и идеи. Марто успя да е фокусиран и полезен в битка и в роулплей, Венци винаги връщаше играта към конструктивно мислене и сериозно игране. Като цяло се представихме много на ниво, всички бяха подготвени на ниво.

Време е да мислим какво ще се прави, когато се върна септември. Какво ще играем? Ситито на паяжката кралица? Тази кампания? Вие ще спретнете ли нещо за залъгалка, докато ме няма? Мнения за играта вчера? Какво да играем?

СбС5 - Тайни в Waterdeep

Приключихме и петата сесия, която е част от кампанията развиваща се около бижуто на севера - Waterdeep. Играхме във Венци, в състав - домакинът, Иван, Марто и Владо. Сашко отново предаде дружината с поредното си отсъствие.

Сюжетът на тази сесия се развиваше около разплитане на загадката, кой (и защо) е нападнал кораба "Буреносния грифон". Героите стигнаха до информация, че механичните създания са дело на Тробрианд, който е един от двамата (живи) наследници на Халастер. Тробрианд не се намесва често в делата на града и предпочита да седи в дълбините на Undermountain, което прави нападението още по-мистериозно.

Заради недоглеждане, след слизането от кораба, героите бяха арестувани от стражата и разпитвани от лорд командир от войските на Waterdeep. Успяха с малко дипломация да се измъкнат с още един куест и възможност за повече пари и одобрение.

В същото време, получиха сигнал от агент на харпърите, че е имало лодка с някаква жена на кораба преди тяхното качване. Тази информация дойде и от speak with dead, направен от Михаил (Ванчо) върху трупа на куриера от Лускан. Групата се насочи да провери какво се е случило на Deepwater Harbour - посочен като отправната точка на лодката. Изненадващо там откриха труповете на робите, отведени от кораба - брутално избити на брега. Срещнаха и ранен мерфолк, който след битка с Harpoon spider им разказа какво е видял и ги насочи (чрез парче плат с фамилен герб) към аристоркатите от семейство Файлунд.

Героите посетиха вилата на Файлунд и говориха с майката, като решиха, че тя лъже за местположението на дъщеря си. Направи се опит за проникване в къщата, но неуспешен. Ванчо опита да използва една хитра магийка върху зверовете на Файлунд (тяхният основен поминак), но хубав зар от моя страна му попречи. Взе се решение да се пътува до ловната хижа на семейството, където е Лорд Ютиос - главата на благородническия род. Това, обаче, в следващото приключение...

Няколко по-малки, но интересни случки:
- Нападението от зентаримски наемни убийци, които взеха едно спасение на групата, като убиха Марто. Битката беше доста напечена, но водена доста досетливо от всички играчи. Накрая опитът си струваше, както и някои хубави предмети.
-Друга по-малка случка е как Михаил си върна благоволението на своя бог, след като го беше загубил със страха си от битка - един дуел с Марто му върна взетия спел слот.
- Уточни се, че камъкът е ключ към древен рилинтарски град на елфите
- Имаше среща с една от по-малко известните легенди на Waterdeep - The Hand That Sings

Като цяло, сесията беше доста добра. Маалко повече можеше да се желае от битките, маалко повече роулплей също. Беше като онези сесии, които показват навлизане във форма за игра. Хареса ми как Владо си използваше много находчиво скиловете на моменти, Иван и Венци също. Идеята на Марто за дуел в общи линии спаси Иван от гнева на бога му. Не се разсейвахме, колкото миналия път и това е добро развитие на нещата.

П.С. Коментирайте!!! Владо е прав, че миналия път само той е писал. Ако не се коментира няма и смисъл да ги пускам тия постове
П.П.С. Намерих си флашката :D

СбС4 - Наистина без Сашко

Миналата събота направихме четвъртата сесия от новата северна кампания. Събрахме се в Иван и съставът включваше Венци, Владо, Иван, Марто и мен. Общото впечателние беше за прилична сесия, но с много преждевременен край - Иван беше забравил да спомене, че искал да ходи някъде сравнително скоро след началото на играта?!

Самата игра започна тегаво, мудно и неорганизирано. Не мога да кажа защо бяхме толкова ръждясали, но първите 1-2 часа минаха трудно. Купуваха се предмети и се правеше проучване за елфическия камък, но ставаше доста бавно и със засечки. Получиха куест от Ниндил да проверят притеснителен кораб акустирал от 3 дни близо до пристанището на Waterdeep. Също така и признание от самия Ниндил, че е е харпър.

Венци успя да обере чуждестранен търговец отседнал в "Усмивката на Тимора" и то без особени проблеми. Високи хвърляния на всичките скилове, плюс заблуждаването на местния представител на стражата осигуриха 100 платинени монети. Използваха ги, за да проучат със скрай палубата на кораба. На него видяха купчини трупове и разглобен, огромен механичен паяк.

Допуснаха грешка, че не обмислиха добре какво би могло да ги очаква на кораба. Бяха решили, че ще има немъртви (от някъде?), което се оказа невярно. Въпреки това, трябваше Венци да измисли как да се приготви за евентуална битка със създания, които не може да наранява, защото иначе в бъдеще ще е опасно да намалява партито с един човек.

На самия кораб, първо, ги чакаше енда морска вещица, която не ги затрудни особено - беше и техният CR. На палубата намериха и трупа на човека, когото ги бяха пратили да търсят. Като едни добри приключенци продължиха през първия етаж с каюти, където видяха следите от битката между екипажа и мистериозните аутоматони. Убягнаха им някои по-интересни детайли, но си направиха доста правилни заключения.

Стигнаха и до капитанската каюта, където ги чакаше един опасен, малък, паякообрезен робот, които в началото (разбира се) подцениха. Оказа се че е доста неприятен и след битката с него започна сериозен диспут, дали да се слиза на долната палуба или не. Владо прати зомбито си, а Венци провери с хайд, че долу шетат (разглабят кораба) голяма група от аутоматоните. Групата пуси аутна и си плю на петите. Преди това успя да измъкне доста приятен трежър, който дойде с последното хвърляне на Венци - boots of elvenkind + pearl of power 2nd level.

Общото ми впечатление е, че сесията успя да набере сила чак на кораба, влезе в едно приятно и динамично русло. Лошото е, че трябваше да си ходим...Следващият път повече фокус и развиване на историята, защото това куцаше този път.

СбС 3 - Този път със Сашко

Третата сесия от последната ни кампания из Sword Coast се проведе в нашето старо леговище - кв. Модерно предградие. От много време не бях водил на такава голяма група, защото вчера се присъедини и 5-тият участник в партито джуджето Рори (Сашко).
Играта започна от манастира Монтелегро, където героите получиха допълнителни скил точки на Knowledge, като подарък от Oghma и монасите. Беше взето решение да се пребие тролът, който тероризира околието и смелите герои поеха по крайбрежния път.
Там срещнаха един доста разбит и горящ кораб, който по-късно беше погълнат и от кракен. Решиха да не го посещават и се лишиха от един интересен, но и доста небалнсирано опасен плот-хук. Малко по на север видяха лагера и култистите на Umberlee, които давеха ритуално Рори. Последва дълго размишление за това как да бъде проведена битката, Венци (Саут) успя много добре да се позиционира близо до кастъра ( което му отнесе един лош драун по-късно). Самата битка протече добре, даже лесно...не бях преценил добре силите...трябваше да е по-трудна. Рори беше спасен и се присъедини към партито.

Оставих момчетата малко да поимпровизират роуплей. Не беше феноменален успех, но всички сме адски ръждясали, особено Сашко, който трябваше да е център на разговора. Трябва да го праим по-често без водещ мой персонаж. По-натам в играта имаше и приятни идеи, като например Марто да представи героя си като неопитен с жените. Владо се сети да говори с учителя си...Сашко използва добре познанието си Харпърите.

Заваля по едно време странна (после се установи) градушка с неизвестен произход. Това заведе смелите приключенци до елф (убит от зентарими) стискащ магически камък с неясен произход.

След още пътуване групата срещна войници от Argent Legion ( рандъм енкаунтър), който ги опътиха към тролската пещера. След още лутане на Венци (мисля) предложи да се направи капан за звяра, защото самото леговище щеше да е невъзможно за намиране. Нещата обаче не се случиха съвсем по план и той ги надуши в скривалищата им, от което пострада Марто. Самият трол беше с качени HD, което беше добро хрумване, защото 1 щеше да е слаб, а 2 щяха да ги изринат. Справиха се с него, дори без да хабят спасения.

Сесията завърши с прибиране в Waterdeep. Лека разходка, разговори с няколко нпц-та...и приключихме

Оценката ми за сесията не е много висока. Бяхме поразсеяни, повече от друг път, самото място в сюжета беше скучновато. Битките не бяха лоши, много време се загуби в горско лутане...без рейнджър. Вината е по-скоро моя, защото ги заведох в гората, след като им казах, че ще сме по близо до Waterdeep. Следващия път по-добре :) Вече ще съм и свободен човек...с много време за правене на адвенчър без шибан факултет и шибана работа.

Коментирайте момчета!!!!