Включването стана по много оригинален начин и предварителният ни разговор със Сашо много помогна за това. Решихме неговият герой Глим да е непознатият, който насочва сребърна стрела към героите, когато влизат в хижата на лорд Ютиос в Ardeep Forest. Създадохме доста прилична история и Сашко доста прилично изигра включването си в партито, като помоли останалите от групата да потърсят заразения с ликантропия благородник. Надявам се, когато отново играем, да продължи развитието на историята на героя си, засега най-сериозно я взима от всички (Владо също, но играенето на странен, антисоциален герой никога не съм го възприемал за добър роуплей вкус).
След малко лутане в гората и последвалия от това бой с орки, Глим(Сашо) напипа следата на лорда-мечколак. Проправяйки си път през характерните за тази гора синьолисти и преборвайки един не много опасен етин, героите достигнаха странните живи плетове на елфическите гробници . След добрата идея на Сашо за прескачането им, партито се озова пред каменните стъпала на Къщата на дългата тишина. Почти успяха приключенците да се доберат до порталите, които се пазят вътре, когато бяха посрещнати от Лорд Елфандир Флошин, пазителят на Къщата.
Слънчевият елф Флошин им посочи къде се крие Ютиос. След малко преговори, малко нахално просене и една добра размяна, героите получиха амулет, който ще им помогне да преминат през част от перипетите на елфическата гробница, в която чака мечколакът. Флошин ги предупреди, че не са единствените, които търсят благородника.
Последва влизане в гробницата, като бяха водени от светулка пратена от пазителя. Благодарение на амулета избегнаха изключително смъртоносния капан на входа. След това последва чудесната идея на Саут (Иван) да следват сока от листата на синьолистите. Това ги отведе много близко до търсения мечколак. Минаха през светилището на елфическия бог познат като Самотния вълк, през интересна стая с разпит каменен пазител и накрая и до самия лорд.
Битката с него беше интересна. Той беше подсилен с умение да се телепортира на кратки пространства. А и залата имаше скрит капан. В крайна сметка, въпреки чудесната игра на всички (освен мотането на Саут (Иван) да излезе от дупката), решаващият удар беше нанесен от мощна сребърна стрела от Глим (Сашо). След битката героите напуснаха подземието, но бяха посрещнати от мощен иневитабъл, контролиран от Торбриан Метални магьосник. Благодарение на това, че не оскверниха елфическата гробница и добрата идея на Норвалд (Владо) да помоли Флошин за помощ, героите се спасиха, а противникът им беше съсечен. В последвалия разговор с лорда стигнаха до заключението, че трябва да се разправят с жена му, но все пак остана странно чувство за нещо недоизказано или скрито от страна на Ютиос.
Като цяло качеството на игра ми хареса, беше доста високо. Слаби моменти бяха понякога твърде лигавенето на Владо, доспиването на Иван и малкото разсейване на Сашо. Но в същото време и тримата компенсираха с много силна игра и идеи. Марто успя да е фокусиран и полезен в битка и в роулплей, Венци винаги връщаше играта към конструктивно мислене и сериозно игране. Като цяло се представихме много на ниво, всички бяха подготвени на ниво.
