Лунното Море 3. „Другари, накъде са орките?“

И така, успяхме да проведем третата сесия по приключението "Синовете на Груумш" с водещ моя милост и играчи Венци, Иван, Марто и Владо. Действието се развива в блатистата местност Thar, а нашите приятели са по стъпките на 5-ма изчезнали благородници и точно започваха да обмислят как да щурмуват оркската крепост.

Обмислянето на стратегията отне доста време, като накрая (въпреки изричната ми подсказка, че няма огньове и е тъмно), те изпратиха Владо, който няма Darkvision с potion of invisibility. Той успя да проникне, но нищо не видя. Венци пък, реши да мине парадно през входа и изяде една-две стрели и вдигна аларма. Никой не се досети, че орките имат Darkvision.

Орките изпратиха патрул, който да ги търси и това беше първият ни енкаунтър за вечерта. Момчетата се справиха успешно, но похабиха още едно спасение. Успяха да се скрият в гората и да рестнат, тъй като вече бяха с намален ресурс. На другия ден отидоха до крепостта и забелязаха, че питомният Wyvern на един от орките кръжи над замъка. Привлякоха му вниманието и успяха да го победят доста бързо (той се оказа доста слаб), но след това дойде и сериозният енкаунтър. Трябва да отбележа, че броят на гадините беше точно, както е описан в книгата. Имаше един от босовете на крепостта, 6 орки от най-слабите, 4 орк варварина и едно огре.

Тук си проличаха и слабостите на групата. Нямаше чист танк, нямаше crowd control магии за слабаците, нямаше и ясна тактика. С две думи, нашите бяха насолени и героите на Иван и Венци заминаха към Вечните ловни полета. Нещата отиваха и към ТПК, но аз играх (може би това беше грешка) леко нърфната тактика (не всички се подреждаха оптимално), а и тук-там по някой не правеше нищо смислено в хода си. Общо взето енкаунтъра се спаси от Мартин, който изби собственоръчно почти всички орки. Живи останаха Марто и Владо и на това приключихме.

Има начин, все пак, приключението да продължи. Ако играчите имат желание, можем да доиграваме с нови герои от страна на Венци и Марто.

Сега и впечатленията ми от сесията. Добре е, че се събрахме да играем, но общото ниво на внимание беше много ниско. Коментираха се всякакви неигрови теми, което ме навежда на мисълта, че е хубаво да се събираме и извън D&D, за да си чешем езиците, а пък като играем - да си играем. Освен това, си пролича, че партито има доста проблеми в тактическо отношение. И последно, някои грешки просто бяха брутални - играчите бяха позагубили форма.

Приключихме с това, че избрахме кой City Of The Spider Queen да си вземем и сметнахме, че се връзва около 10 кинта на човек.

История на Горан: City of the Spider Queen

Поствам доста приятната история на героя на Владо. Даже чакам още интересни разкажчета за Горан. Много яко се получава.

Горан, I

Горан се роди в Тапоран – малко градче на бреговете на река Тир. Населението му се прехранваше основно от трафик на стоки по реката. Типично за Рашеман, централно място в живота на града заемаха варварските ложи. Освен могъщите диви воини и техните пиянски сбивания, в Тапоран нямаше нищо интересно. Чуждоземци не биваха допускани да слизат от лодките, с които прекарваха продуктите си по реката. Единственото, което Горан знаеше за останалия свят, беше това, което успяваше да подочуе от разговорите между баща му и другите лодкари. Те разказваха за местата и градовете, до които бяха стигали с лодките си, както и за странно изглеждащите търговци, носещи дрехи от непознати материи и говорещи на различни езици, готови да рискуват живота си за да забогатеят.

Малко след като навърши десет години Горан започна да показва магически умения. Той можеше да засилва пламъка на свещ с мисъл, както и да се разбира с всякакъв вид животни. Когато се разчу за тези му умения, една хатранска „вещица” пристигна в града, за да проучи силата на магията в него. От десетки поколения се знаеше, че момичета с магически заложби биват обучавани за „вещици”, а момчетата – за арканни заклинатели. Магическото в Горан обаче не впечатли хатранката и няколко дена след срещата им тя си тръгна от Тапоран без да каже нищо на семейството му.

Родителите му бяха много разочаровани. Непрекъснато го упрекваха, че не се е старал достатъчно по време на магическото изпитание и че заради него нямало да получат полагащите им се от вещиците жълтици. За какви точно жълтици ставаше въпрос Горан разбра много по-късно, но важното за него беше, че животът му започна да се променя. Отначало родителите му го пратиха в Ложата на вълка. Той обаче не беше достатъчно силен физически и не успя да премине даже и първите изпитания. Това ядоса още повече майка му и баща му. Вече рядко му говориха, а в погледа им се виждаше постоянно недоволство, независимо от това колко се стараеше в поставените му задачи.

В същото време на Горан му ставаше все по-лесно да се разбира с животните. Имаше усет и към свойствата на растящите в околността на Тапоран растения. Все по-често навлизаше в горите северно от града, следвайки някое диво животно. Колкото повече време прекарваше сред дивата природа, толкова повече осъзнаваше, че мястото му не е в малкото градче. Един ден той реши да напусне бащината си къща и да избяга в гората.

След няколко студени нощи сред природните елементи, при Горан се появи белобрад старец с дълга бяла коса, облечен целия в кожи. В дясната си ръка държеше тояга, на която се подпираше докато ходеше, а плътно след него вървеше вълчище. Въпреки че лицето на непознатия беше сбръчкано, а кожата му провиснала, погледът му беше ясен и буден. Представи се като Ралмевик. От животните, с които Горан комуникирал, Ралмевик научил за таланта на момчето. Оттогава той го наблюдавал и чакал с нетърпение бъдещата им среща.

По този начин започна обучението на Горан. Отшелникът го научи на тайния друидски език и му показа как да черпи енергия от природата. Доразви вродения му талант с животните, посвещавайки го в ритуала по призоваване на верен спътник. Постепенно Ралмевик се превърна в баща за Горан. С цели нощи му обясняваше за баланса в природата и как като друид негов дълг ще е да го поддържа.

Детството и юношеството на Горан преминаха неусетно. През годините Ралмевик се опитваше да предаде колкото се може повече от наученото за света. Докато младият друид растеше и напредваше в природната магия, силите на неговия учител постепенно го напускаха и една сутрин старецът така и не отвори очи. Време беше Горан да поеме по своя път и да намери мястото си в света.

Юлдра, хатранска магьосница