Горан, I
Горан се роди в Тапоран – малко градче на
бреговете на река Тир. Населението му се прехранваше основно от трафик на стоки
по реката. Типично за Рашеман, централно място в живота на града заемаха
варварските ложи. Освен могъщите диви воини и техните пиянски сбивания, в
Тапоран нямаше нищо интересно. Чуждоземци не биваха допускани да слизат от
лодките, с които прекарваха продуктите си по реката. Единственото, което Горан знаеше
за останалия свят, беше това, което успяваше да подочуе от разговорите между баща
му и другите лодкари. Те разказваха за местата и градовете, до които бяха
стигали с лодките си, както и за странно изглеждащите търговци, носещи дрехи от
непознати материи и говорещи на различни езици, готови да рискуват живота си за
да забогатеят.
Малко след като навърши десет години Горан започна
да показва магически умения. Той можеше да засилва пламъка на свещ с мисъл,
както и да се разбира с всякакъв вид животни. Когато се разчу за тези му
умения, една хатранска „вещица” пристигна в града, за да проучи силата на
магията в него. От десетки поколения се знаеше, че момичета с магически заложби
биват обучавани за „вещици”, а момчетата – за арканни заклинатели. Магическото
в Горан обаче не впечатли хатранката и няколко дена след срещата им тя си тръгна
от Тапоран без да каже нищо на семейството му.
Родителите му бяха много разочаровани.
Непрекъснато го упрекваха, че не се е старал достатъчно по време на магическото
изпитание и че заради него нямало да получат полагащите им се от вещиците жълтици.
За какви точно жълтици ставаше въпрос Горан разбра много по-късно, но важното
за него беше, че животът му започна да се променя. Отначало родителите му го
пратиха в Ложата на вълка. Той обаче не беше достатъчно силен физически и не
успя да премине даже и първите изпитания. Това ядоса още повече майка му и баща
му. Вече рядко му говориха, а в погледа им се виждаше постоянно недоволство,
независимо от това колко се стараеше в поставените му задачи.
В същото време на Горан му ставаше все по-лесно да
се разбира с животните. Имаше усет и към свойствата на растящите в околността
на Тапоран растения. Все по-често навлизаше в горите северно от града,
следвайки някое диво животно. Колкото повече време прекарваше сред дивата
природа, толкова повече осъзнаваше, че мястото му не е в малкото градче. Един
ден той реши да напусне бащината си къща и да избяга в гората.
След няколко студени нощи сред природните елементи,
при Горан се появи белобрад старец с дълга бяла коса, облечен целия в кожи. В
дясната си ръка държеше тояга, на която се подпираше докато ходеше, а плътно
след него вървеше вълчище. Въпреки че лицето на непознатия беше сбръчкано, а кожата
му провиснала, погледът му беше ясен и буден. Представи се като Ралмевик. От животните,
с които Горан комуникирал, Ралмевик научил за таланта на момчето. Оттогава той го
наблюдавал и чакал с нетърпение бъдещата им среща.
По този начин започна обучението на Горан. Отшелникът
го научи на тайния друидски език и му показа как да черпи енергия от природата.
Доразви вродения му талант с животните, посвещавайки го в ритуала по
призоваване на верен спътник. Постепенно Ралмевик се превърна в баща за Горан.
С цели нощи му обясняваше за баланса в природата и как като друид негов дълг ще
е да го поддържа.
Детството и юношеството на Горан преминаха
неусетно. През годините Ралмевик се опитваше да предаде колкото се може повече от
наученото за света. Докато младият друид растеше и напредваше в природната
магия, силите на неговия учител постепенно го напускаха и една сутрин старецът
така и не отвори очи. Време беше Горан да поеме по своя път и да намери мястото
си в света.
Юлдра,
хатранска магьосница
Няма коментари:
Публикуване на коментар