Две интересни неща

1. Клипче с фен анализ на 4e

2. Владо с нова история за друида си в следващата кампания:

Торик се роди в Мулптан - единствения град в Рашемен, в който чуждоземците не бяха нещо необичайно. От там минаваха всички северни търговски пътища към столицата Имилмар. Именно затова в града имаше цели квартали с представители на различните царства. Торик и семейството му живееха в западната част. Те трябваше да поддържат търговските контакти между клана на джуджетата Earthguard от Дамара и Рашемен.

Макари студен и суров, климатът на Рашемен допадаше на Торик. Той каляваше и възпитаваше обитателите на тези изолирани северни земи да уважават природните сили. Затворени и подозрителни към чужденците, решеманци се ръководеха от здрави разбирания за света. Не вземаха от природата повече от необходимото им, уважаваха старейшините си и си помагаха при необходимост.

Джуджето чувстваше особена връзка с негостоприемната на пръв поглед природа. За разлика от други части на Фаерун, тук тя се беше запазила дива и недокосната от цивилизацията. Освен това Торик умееше да комуникира с дивите животни, да предсказва времето и да оцелява в суровите условия на рашеменската зима. Той можеше и да приема формата на различни диви животни, но това беше една от строго пазените тайни на семейството му. Друидите нямаха място в реда, отреден от хатранските магьоснички.

Като практично джудже, баща му веднага намери начин на използва таланта на сина си. За последните четиридесет години Торик не си спомняше колко пъти беше вече прекосил Рашемен, пазейки керваните със стоки на клана Earthguard. Освен че ги превеждаше през замръзналите полета и планини, той успяваше да държи дивите зверове настрана и в повечето случаи да предотврати евентуална схватка с тях. Тези качества бяха особено ценени не само от семейството му, но и от рашеманските войни, които съпътстваха керваните им от време на време.

Торик намираше много общи черти между културата на северняците и тази на джуджета. Той беше изградил силни приятелства с войните от някои от варварските ложи. За това в голяма степен спомогна и умението му да изпива галони ейл без да изпадне в безсъзнание. Истинската причина разбира се беше взаимното уважение, породило се по време на опасните приключения и изпитанията, през които бяха преминали заедно.

СбС 11 - Skullport

Тъй като нашият смел разказвач печели милиони, четейки за средната класа, поствам неговите впечатления от сесията.

За радост на всички смели приключенци от Дълбоководната задруга, успяхме след известна ( в никакъв случай сериозна) пауза да се съберем и да продължим играта си. За съжаление не бяхме в Кулата в Западния лес, а в Дома на Иван Стражаря, наскоро получил славата на любовно гнездо за млади двойки. Изключителна радост беше да приветстваме отново Венци, другите бяхме Стоян, Сашо, Владо, Мартин и домакинът. Събрахме се на кафената маса и се впуснахме в Skullport. (Между другото, кажете си мнението за масичката, по-добре ли би било на голямата, според мен да)

Пиша този очерк малко по-късно и затова част от детайлите вече ми се губят, но имаше рожденни и първо-работни дни. След известна подготовка, измолване на дуждешки говорещият кръчмар Трах да даде някое оръжие и появяване на Ниндил в очукано състояние с бележка да търсят „Пернатият плъх” групата пое през Южните пещери към дълбините. Малко бяха предвидливите – Владо и Иван- които послушаха морските вълци и отдадоха почет на Ъмбърли. Това доведе до конфронтация със Sea wraiths в подземните води водещи до Skullport. Момчетата се държаха прилично и отблъснаха атаката.

Самото пиратско пристанище ги посрещна неприветливо и със странен светещ обект във водата. Внимателните бойци го игнорираха, знаейки опасностите на Skullport. Улиците на порта бяха пълни с робовладелци, контрабандисти, пирати, търговци от Underdark, магове ренегати и всякакви създания с тъмни мисли и истории. Настаниха се в кръчмата „Чиреп и шлем”, където се запознаха с Амет’Тот – мулхорандец, който се занимава да защитава съдените от Черепите, също така и свещеник на бог от далечния Мулхорандски пантеон. Пропуснаха разговор с пиратите и дуергара с хрътките. Иван се хареса с полу-орк съдържателката.

Посещението на „Пернатият плъх” беше изпълнено с динамика. Сашо и Иван подгониха дроу в алеята зад магазина (оказа се магазин), който настигнаха – изненадата беше (горе-долу) голяма, когато непознатият се оказа Дризт. Получиха съвети от него и се разделиха. В същото време, Венци и Марто нахлуха в магазина, но Мартин беше съсечен ( с две 20ки) от боеца-харпър. Последваха преговори и Венци се отърва на косъм от смърт. Двамата харпъри и цялата група съставиха план да симулират атака върху скривалището, защото Дризт предупреди за наближаваща атака от злите сили в Skullport. Марто беше съживен от Амет’Тот, изпитвайки силите на далечното божество.

Групата се изтегли през таен изход, защото Амет’Тот се опасяваше какво може да ги чака отпред ( а и за собствената си кожа). Влязоха в пещерите до града и в древните джуджешки руини (по късно превезети и срутени от дроувоете...легендата е, че от тях излизат и произлизат Черепите). Там нещата бяха тежички, битката с black ooze беше тежка – загубена беше много екипировка. Последваха мумии, но и доста полезно съкровище, а водата спря изследователските амбиции и докара групата до най-високата част на Sargauth пещерата, където ще търсят дома на Сангалор от Тайните.

As is tradition (SP reference anyone?)  ще приключа с моята оценка за сесията, очаквайки и вашата. На мен като цяло ми беше по-кофти от предишните пъти, освен няколко момента. Мисля, че ни липсваше концентрация и, че можем много по-дълбоко да навлезем и в сюжета и в цялата обстановка. Това, което винаги съм търсил е immersion. Нещо не внимавах и при част от битките, особено с ooze-a. Поръчването ни попречи, като цяло внимание ни липсваше. Казах и за масата, по-добре би била на другата, така и стената на Иван няма да пострада.