СбС 11 - Skullport

Тъй като нашият смел разказвач печели милиони, четейки за средната класа, поствам неговите впечатления от сесията.

За радост на всички смели приключенци от Дълбоководната задруга, успяхме след известна ( в никакъв случай сериозна) пауза да се съберем и да продължим играта си. За съжаление не бяхме в Кулата в Западния лес, а в Дома на Иван Стражаря, наскоро получил славата на любовно гнездо за млади двойки. Изключителна радост беше да приветстваме отново Венци, другите бяхме Стоян, Сашо, Владо, Мартин и домакинът. Събрахме се на кафената маса и се впуснахме в Skullport. (Между другото, кажете си мнението за масичката, по-добре ли би било на голямата, според мен да)

Пиша този очерк малко по-късно и затова част от детайлите вече ми се губят, но имаше рожденни и първо-работни дни. След известна подготовка, измолване на дуждешки говорещият кръчмар Трах да даде някое оръжие и появяване на Ниндил в очукано състояние с бележка да търсят „Пернатият плъх” групата пое през Южните пещери към дълбините. Малко бяха предвидливите – Владо и Иван- които послушаха морските вълци и отдадоха почет на Ъмбърли. Това доведе до конфронтация със Sea wraiths в подземните води водещи до Skullport. Момчетата се държаха прилично и отблъснаха атаката.

Самото пиратско пристанище ги посрещна неприветливо и със странен светещ обект във водата. Внимателните бойци го игнорираха, знаейки опасностите на Skullport. Улиците на порта бяха пълни с робовладелци, контрабандисти, пирати, търговци от Underdark, магове ренегати и всякакви създания с тъмни мисли и истории. Настаниха се в кръчмата „Чиреп и шлем”, където се запознаха с Амет’Тот – мулхорандец, който се занимава да защитава съдените от Черепите, също така и свещеник на бог от далечния Мулхорандски пантеон. Пропуснаха разговор с пиратите и дуергара с хрътките. Иван се хареса с полу-орк съдържателката.

Посещението на „Пернатият плъх” беше изпълнено с динамика. Сашо и Иван подгониха дроу в алеята зад магазина (оказа се магазин), който настигнаха – изненадата беше (горе-долу) голяма, когато непознатият се оказа Дризт. Получиха съвети от него и се разделиха. В същото време, Венци и Марто нахлуха в магазина, но Мартин беше съсечен ( с две 20ки) от боеца-харпър. Последваха преговори и Венци се отърва на косъм от смърт. Двамата харпъри и цялата група съставиха план да симулират атака върху скривалището, защото Дризт предупреди за наближаваща атака от злите сили в Skullport. Марто беше съживен от Амет’Тот, изпитвайки силите на далечното божество.

Групата се изтегли през таен изход, защото Амет’Тот се опасяваше какво може да ги чака отпред ( а и за собствената си кожа). Влязоха в пещерите до града и в древните джуджешки руини (по късно превезети и срутени от дроувоете...легендата е, че от тях излизат и произлизат Черепите). Там нещата бяха тежички, битката с black ooze беше тежка – загубена беше много екипировка. Последваха мумии, но и доста полезно съкровище, а водата спря изследователските амбиции и докара групата до най-високата част на Sargauth пещерата, където ще търсят дома на Сангалор от Тайните.

As is tradition (SP reference anyone?)  ще приключа с моята оценка за сесията, очаквайки и вашата. На мен като цяло ми беше по-кофти от предишните пъти, освен няколко момента. Мисля, че ни липсваше концентрация и, че можем много по-дълбоко да навлезем и в сюжета и в цялата обстановка. Това, което винаги съм търсил е immersion. Нещо не внимавах и при част от битките, особено с ooze-a. Поръчването ни попречи, като цяло внимание ни липсваше. Казах и за масата, по-добре би била на другата, така и стената на Иван няма да пострада.