сряда, 16 януари 2013 г.

СбС 12: Девите от Skullport





Изиграхме и първата сесия за 2013 г., групата се събра в Харибиновия дом в състав – Стоян, Сашко (Глим), Венци( Михаил Избегнихалба), Иван (Саут Пепелянката), Март (Морн), отсъстваха Джери и Норвалд. Интересното този път беше, че почнахме от 12 часа, с леко забавяне на моя милост и Сашо.

Сюжетът започна там, където го спряхме преди месец – в пещерите над Skullport, близо до дома на Сангалор от Тайните. Групата, избягала от преследвачи се отправи при местния мъдрец и дилър на информация. Някои не знаеха, но Сангалор се оказа илитид, свещеник на Огма. Групата получи някаква информация (дост по-малко, отлкото можеше да се заинтересува), обеща услуга на създанието и се отправи към крепостта, наречена – Леярната. Към нея ги беше упътил и Сангалор. На излизане, се видя, че и референциите, които Сангалор правеше към огън (май никой не ги хвана) се връзват с реалността – защото ханът на групата беше запален.

За съжаление, приключенците бяха разсеяни от клана дроуве, които населяват Града на контрабандистите и съвсем глупаво се вкараха в опасна ситуация – самопоканиха се вътре, за да търгуват с опасните следовници на Лот. Очаквано, бяха нападнати, в опит да бъдат заловени и продадени в робство. Битката не беше лека, Норвалд изчезна (отвлечен), но останалите успяха да се спасят. Тъмните елфи изпратиха група да ги ловува.


Последва скриване в изоставена постройка в покрайнините на града и успешна търговия от страна на Саут с една група местни бандити. За щастие, той се справи с Intimidate-a и спечели уважението им. Екипирана (поне малко след сблъсъка с black ooze) групата прекоси тясната пътека до Леярната и щурмова крепостта отгоре. Бяха разкрити интересни стенописи и йероглифи, които навеждат към мислта, че нещото е свързано с летящите нетерилски градове (може би и със сенките...).

Щурмът започна успешно, с отваряне на врати, активиране на капан и битка с гигатнски метален скорпион. Последва доста приятен експлор на стаята-леговище на Шалабат ( за което евала, имаше АДнД пирвкус). Имаше заиграване с ръчките, със шиелд гардиана и басейна – жадните за богатсва приключенци си харесаха и златния жезъл с глава на зъбат звяр на върха.

На долния етаж, приключенците откриха странни копия на търсената от тях млада Лейди Ютиос, имаше и някои други интересни закачки и мистерии. Беше актвириана алармата, затова и в голямата зала ги чакаше засада – битката беше проведена доста добре. Отлично представяне не всички, добър тийм плей и нова любима дума – „кайтване” дошла от Марто, който е навътре с ММОРПГ терминологията. На Глим му хареса и да кайтва.

След успешния завършек на голямата битка, наистина захитрелите играчи потърсиха Шалабат в басейна и откриха следи от неговото пребиваване. Изплъзващият им се илитид, беше избягал и от тази битка, след добро тактическо решение да бъде накайтен яко в началото. Жадните за богатсва и сила момчета се хвърлиха да вземат златния скиптър – точно преди да си тръгнат с него, появи се плешивият и брадат Метален маг, който ги запрати чрез своя baleful teleport в странно място пълно с метални отпадъци. Там приключи и сесията.

Моята оценка е за доста прилична сесия. По всички параметри, имаше дори и дисциплина, точно от такова ниво можем да изградим вече много яка следваща игра. Малката група помогна на това да сме задружни и да има ефирно време за всеки. Аз бях доста доволен, защото виждам как можем да надградим. Интересно ми беше защо Сашко и Иван бяха разочаровани. Отдавна не бяхме имали елементи на лека мистерия (двойниците) и клифхенгър (новото място).

Чакам мнения!

*Специална подсказка* Порталът водеше, там където сте J

2 коментара:

  1. Моето мнение, е че Норвалд трябва да се завърне с гръм и трясък и да го натресе на лошите :)

    ОтговорИзтриване
  2. Това, което прочетох сега, леко ми махна гадния вкус в устата. Категорично не ми хареса как свърши, защото в крайна сметка бяхме безпомощни срещу това, което ни се случи. Какво се очакваше да направим срещу Тробрианд?

    Но пък, от друга страна, играхме добре. Мен ме болеше главата през цялото време и ми беше трудно да се концентрирам. Битките, обективно погледнато, ги играхме добре, особено тази с бандюгите (която беше брутален енкаунтър).

    Особено много ме е яд, че не убихме илитида. Вече за втори път ни се измъква слузестата гад! Чака го кървава саморазправа от страна на Глим.

    ОтговорИзтриване