СбС 17&18: Вампирска смърт на трапезата

И двете сесии се случиха в студената, но за сметка на това удобна за провеждане на ролеви сесии кухня на адв. Бенов. Първите ни две сесии в центъра на София се оказаха наистина приятни – влкючително и носенето на гигатнска, тежка, стара пералня по стълбите на кооперация от 28-ма година.

Сесия 17 (Сашо):

За съжаление с огромно закъснение пиша спомените си от 17-тата поред уотърдийпска сесия и те, уви, не са толкова пресни, колкото би ми се искало, но разчитам на вас да коментирате всички неточности и пропуски!

Приключението започна, както често пъти се случва, в любимата „Усмивка на Тимора“, където разказахме на Ниндил, че сме прочистили имението на Чарир от гаунадурската гняз. Той, обаче, ни посрещна с новините, че неизвестни сили от високите етажи на властта са ни пуснали за издирване. Също така в приключенското парти зееше една огромна дупка породена от гибелта на героя на Марто. Тя моментално беше запълнена от новия герой на Марто, който е чиста проба танк Т-34. В сюжетно отношение, той беше приятел на харпърите и шампион на доброто в града – опитен боец с множество белези от битки (Сори, Марто, не мога да си споня името на героя ти). Групата приключенци незабавно трябваше да си плюе на петите и така се състави груба скица на бойния план. Решихме да избягаме от доковете чрез магическа лодка, която се оказа цяла яхта на руски олигарх, и да поемем на север към хана „Сините скали“, където да проверим имението на Чарир и слуховете за вампири около него. А пък после, живи здрави и до Балдурс Гейт ще го откараме.

Бяхме решили да се правим на група от благородници и охрана, които са решили да се разхождат с баржата си из морето (което беше тъпо, тъй като морето беше зимно) за пред властите. Естествено стана спречкване с охраната, но ние успяхме да си защитим good уклоните и не ги убихме, а само ги вързахме и ги взехме с нас в плен. Един от тях – младият Зак заряза всичко и се присъедини към приключенската група като куфар и пушечно месо.

По упътването, което ни беше дал Ниндил, намерихме хана (или поне каквото е останало от него) и съответно и пещерата на вампира. Там имаше кратка битка с няколко вампир споуна, които очистихме със силно положение.  Другата зала беше светилище на Тир пълно с много несметни богатства, но групата прецени, че рискът не си заслужава (а и Джери не би позволил това). Последната зала, разбира се, беше леговището на самия бос-вампир.

Тук е моментът да кажа, че това е една от най-запомнящите се битки от доста време насам и определено първата ни среща с този култов монстър ще се помни дълго. Въпреки че бяхме доста подготвени, той имаше доста изненади за нас и в крайна сметка се озовахме в една доста тъпа патова ситуация, в която ние си бяхме добре, ама пък и той си беше доста добре. Идеите на групата почнаха да се изчерпват и съвсем логично, направихме retreat и си тръгнахме от битката. Този рядък за нас фейл остави горчив вкус от сесията и като цяло общото впечатление беше като че ли за по-скоро не особено добра сесия. Мисля, че това е и причината никой да не иска да напише блог пост досега. (реално до следващата сесия която беше доста по-качествена).

С това завършвам и  предавам перото на Стоян и неговия завладяващ разказ за следващата сесия.

Сесия 18 (Стоян):

Битката с вампира от Сините камъни се проточи и доведе то това смелите приключенци да се оттеглят стратегически. Използвайки rope trick (на Норвалд) групата почина и презареди с нови сили и магии за следващия сблъсък. Изненадващо, тъкмо, когато предстоеше влизане в пещерата от гъстата мъгла излезе един от вамприските споунове, носещ покана за споделяне на трапезата с неговия кръволочещ господар. След замисляне, беше взето решение, че все пак срещата за разговор е по-добър начин за взимане на информация и шестимата се отправиха към разположената в тайна стаичка трапеза.

Бяха посрещнати от вампира, който се представи като Чарир – наследник на вече изчезналия благороднически род от Waterdeep. В хода на разговора беше споделена и научена информация за това как той самият е бил член на култа на Гаунадур и е избягал (чрез услуга от стар приятел вампир) от ориста да бъде сляп пророк чрез превръщането в жаден за кръв немъртъв. Стана ясно, че Нисела е била жена –елф, която е подмамила младия тогава благородник в култа, че Гзиракс е бил сред членовете на същата тъмна църква, както и двама младежи от Магическата академия.

След като се погрижи да разбере кой друг знае за съществуването му, Чарир задейства капана, приготвен да убие приключенците и да спре изтичането на информация към култа, че той все пак е още жив. Отрова в храна, комбинирана от отровни остриета в гърба удариха групата, но оставиха само Венци припаднал. Владо успя да се измъкне от капана, който щеше да го върже за тавана на помещението. Последвалата битка беше интересна и тактическа, бяха уточнени големите питанки от предишния сблъсък . Гадта беше танкирана от Марто (с нов герой), бита от Джери, кайтвана и т.н. - накрая вампирът бадна мъртъв в челюстите на събудения от Норвалд вълк – последва го изгаряне на анемичното северно слънце.

След претърсване на пещерата и намиране на малко количество полезни вещи, групата се подготви за път и след известно обсъждане за маршрута и начина на пътуване избра ходенето към Baldur’s Gate, през Daggerford. На слизане от скалите около Сините камъни забелязаха странна група от чернодеждни пътници, които разпъваха бивак, но имаха и Wyvern. Саут Пепелянката се промъкна и провери какво носят в багажа си, но се оказаха обикновенни селскостопански инструменти. Разговорът с тях разкри, че са от Zhentil Keep. Усещайки прикирта опасност шестимата решиха да се заловят с другата си задача и поеха пеша към Waterdeep. (бел. Саш. – написахме и Sending на Ниндил да го предупредим за опасността, както и да му напомним за съществуването си)

Предрешени, обаче, удариха на трудности при разговор с крайпътен патрул на стражата от City of Splendors, след като Саут омеша историята си и създаде подозрения. Тъй като играчите се движеха на две групи от трима, за да не привличат внимание, коагот втората група преоблечени като свещенници на Tyr пристигнаха нещата не се подобриха – въпреки опита на Михаил (Венци) да договори. След добра идея на Глим (Сашо), Саут (Иван) сплаши офицера стражник и го подкупи, за да преминат през поста. В близост до високите порти на града приключенците купиха коне и с по-бърза крачка се отправиха на юг.

След пресичанео на Zent bridge, минавайки близо до Ardeep Forest (където срещнаха прди време Глим) от мрачния лес се изсипаха стрели, които удариха конниците. Последва кратък сблъсък с горските елфически бойци, който завърши след мощен Flesh Reaper в предводителя и оттегляне на останлите. Джери догони и разпита един от елфите, които се оказаха част от Елдарт Велуунтра – след спор дали да бъде убит, елфът-расист беше приспан от монаха в групата и приключенците в галоп се отдалечиха от гората, опасявайки се от ново нападение.

Сесията приключи с пресичанеот на мост на Delimbyir river, минаването по калните улички на Daggeford и установяванетоп ред кръчмата „Лежащият дракон“. Като цяло сесията беше много приятна (за ДМ) добро количество роуплей, бързи и интересни битки, развитие в историята, мислене и участие на всички играчи.