СбС 21: Буркани и замъци

Ето, че проведохме и рекордната 21-ва сесия от уотърдийпската кампания, този път в модерното предградие, обградени от нестихващи талази жадни комари и дайър кучето на Марто.

Играха всички с изключение на Венци. След доста лиготене започнахме играта, където приключи миналия път, а именно в малката горичка близо до Dragonspear Castle. Докато героите си готвеха вечеря, изневиделица отнякъде се появи и Норвалд (Владо), който след епизода с революцията, беше изчезнал. Магьосникът беше очевидно понабит, но иначе изглеждаше нормално, с изключение на това, че носеше със себе си буркан пълен със странна течност и, с който не искаше при никакви обстоятелства да се раздели. Логично, това се видя странно на всички, но Норвалд страдаше от (действителна) загуба на паметта и не помнеше откъде го е взел.

Вечерта, докато Глим (Сашо) пазеше (параноята от буркана на Владо тепърва набираше скорост), видя, че Норвалд се мята в съня си, докато бурканът свети в ярко синьо. Глим събуди крадеца Саут и двамата заедно опитаха да сменят буркана с друг предмет а ла „Похитителите на изчезналия кивот“. Опитът беше неуспешен, Норвалд се събуди и се разсърди. Друг интересен ефект от буркана беше, че на радара на Норвалд цялата група излизаше evil.

На другия ден приключенците решиха все пак да експлорват замъка и си припомниха, че в двора шета горгона. Със силен чек от страна на Владо разбрахме какви са слабостите и и успяхме да се подготвим доста добре. Битката не беше трудна и експлорването на двора на замъка продължи. Иван успя да намери изоставен храм на Илматер пълен с призраци, които искаха да го убедят, че страданието и отнемането на някои важни телесни части са от особено значение за битката срещу злото, но нашите герои настояваха, че е по-оферта лошите копелета да си изгубят ръцете. До консенсус не се стигаше, но Норвалд успя с ловка илюзия да разгони духовете.

(Бел. Саш. Сещам се и че имаше прясно нарязани ръце от хора в храма на Илматер, но за това по-късно)

По-натам в двора на замъка Саут успя да открие някакво тайно подземие (или както казват француците – донжон) и започнахме да го експлорваме. Стигнахме точно до първата стая, където намерихме няколко спални чувала и в една кошница (с капан) имаше три манерки със странни символи, както и парче бивна със същите символи (от Underdark същество).

(Бел. Саш. Мисля си дали има връзка между ръцете в храма на Илматер и тези чували. Може би те принадлежат на приключенци като нас?)

И тогава, точно в този момент, нещата почнаха лека полека да излизат извън контрол. Джери се опита да дисармне Норвалд и да му вземе буркана. Оказа се, че от буркана излизат светкавици по всеки, който го докосне. Саут геройски му набиваше тупаници с адамантиевия кинжал на Глим, Джери държеше Норвалд и Давен (Марто, който реши, че това не е правилно и скочи да защитава Владо), а Глим се опита да чете мисли, като интересното беше, че от буркана също излизаха някакви смътни емоции.

В крайна сметка, бурканът беше разбит на парченца, огромна експлозия заслепи всички и...Норвалд го нямаше. Разрази се огромен скандал, в който убеждахавме героя на Марто, че това всъщност не е бил Норвалд, а нещо друго. В крайна сметка Венци пусна един скрай и се оказа, че Владо е в горичката, където започнахме. Отидохме и се оказа, че за него се грижи местният друид, с когото вече се познаваме (забравих му името). Всичко беше наред, Владо отиде да си вземе екипировката, отвори торбата, където беше тя и там откри...нов буркан.

Тъм дъм дъм....

С две думи – средно качество сесия, имаше добри включвания, особено ми е интересно как ще ролплейваме срива в партито. Доверието в Саут е общо взето доста ниско, ако беше действал сам без помощта на другите, щеше да изяде шамарите най-вероятно :)

Казвайте и вие какви са ви впечатленията :)

СбС 20: Пътят към Baldur's Gate

(от Иван)

                                                       (по искане на автора - косплейка)

След почти четири месеца пауза най-накрая дойде време отново да се съберем и да покажем на дзверовете от Фаерун и кучките, че още ни бива. Събрахме се в апартамента на Овчо поле, станал средище на демонични ритуали на нърдското ни братство от Младост и други квартали на София :)

За целта се срещнахме към 6 часа с Марто и Жоро за да „напазарим”, а впоследствие се присъедини и Стоян. Сесията започна почти мигновенно и към 7ч. вече започнахме да си припомняме какво остана да се оправя след провала на нашата неуспешна революция в миналата сесия. Естествено Стоян не се върза на опитите ни да го излъжем, че сме с екипирвката си и връщането и се превърна в първостепенната задача на партито. Владо, който беше надеждата за лесно връщане на нещата, с помощта на магия, така и не се появи.

 Първо бяхме изведени от стражата извън Дагърфорт и захвърлени насред пътя като мръсни псета. За щастие скоро срещнахме пътуващ сам старец, който се казваше Фиренгъл. Той ни предложи да го придружим до къщата му в блатата, където по-кътсно предложи да ни помогне за връщането на гиъра. Марто съзря в това конспирация и до последно вярваше, че милият старец е психопат, който ще ни изкорми и изяде. Пред къщата на дядото стоеше крокодил-пазач, дълъг 3 метра, който се втурна да посрещне стопанина си, сякаш вижда плячка. Животното не ни нападна, а в дома на стареца, бяхме нагостени и сключихме сделка – ако дядото ни помогне да си вземем нещата, ние ще го отървем от зла сила покваряща създанията в блатото.

Помощта се изразяваше в отвара за невидимост, тръбичка с 2 упойващи стрели и въже с кука. Под прикритието на нощта двамата с Жоро лесно се промъкнахме до замъка, а Марто лазеше за да не бъде забелязан. Ловкият Джери лесно изкачи стената на кулата на замъка, където се намираше екипировката ни, докато Саут, който нямаше клаймб, стоеше долу и чакаше да му бъде пуснато въже. На върха на кулата имаше патрул от 4-5 стражи, който бяха с фул-плейт и шанса за пропуск при атака с тръбата и упойващите стрелички, беше прекалено висок. Поради това, Жоро реши да преспи един, останал сам страж, с тъч атака, а Саут Пепелянката се дегизира.

Атаката беше успешна и скоро се озовах в дрехите и бронята на пазача. За съжаление, при 15% шанс някой да забележи липсата на пазача, Стоян хвърли успешен зар и скоро имахме компания. Двамата с Жоро обаче се скрихме в малка тъмна стая, до която се стига по стълба от върха на кулата и благодарение на добрия ми блъф скоро убедих другия пазач, че просто става дума за падане и няма причина за безпокойство. От стаята лесно стигнахме до вито стълбище, което свършваше пред вратата на склада, където бяха и нашите вещи. На входа обаче имаше двама пазачи, който си говореха. Саут се промъкна покрай тях, правейки се на прозяващ се техен колега на смяна и благодарение на добрия блъф номера мина.

 За беда в склада нямаше как да бъде взета екипировката без привличането на допълнително внимание и се наложи да се бием. Благодарение на добри зарове и последната останала приспиваща стреличка,  двамата с Джери, приспахме всички пазачи, а екипировката беше намерена. Стоян реши да ни подстриже леко и Саут се оказа без рапира, а Марто без магически предмет, който му дава кръв, както и без никакви пари. Крадците (т.е. ние) оставиха амулет на Елдар Велунтра сред ограбените сандъци и припадналите стражи, за объркване на противника.

Последва бягство през върха на кулата и нашата мисия стил „командос” бе успешно изпълнена. Следващата ни задача беше като едни истински Ланистъри да си платим дълговете- т.е. трябваше да убием съществото, за което се споразумяхме със стареца, срещу помощта му. Дзвера се оказа коруптнат Ент, който изяде доста бой и накрая експлоадира в отровен облак. Нищо сериозно за нашето парти.

 И така, най-сетне тръгнахме към Балдурс Гейт, но по пътя скоро осъзнахме, че някой ни наблюдава. Нашата опашка се оказа отряд от горски елфи, които охраняваха пътя и общо взето се оказаха добра компания за вечерта. Саут успя да налази една от остроухите хубавици, за което получи бонус-опит, а другите членове на групата седяха около огъня и си ги мереха с водача на групата (елф-друид на име Бехост), кой колко орки е избил.  Беше разказана и подробната история на близкия замък Dragonspear.

На другата сутрин и последно за вечерта потеглихме към руините на замъка Драгънспиър, който е бил дом на богат маг и неговия меден дракон. За нещастие зла сила го беше нападнала и така и не се знае дали магът е жив или не, а драконът му може би е превърнат в скелетън дракон. Групата бе привлечена от легендите за скрити богатства, обаче по пътя бяха нападнахи от 6 вълчища, които бяха посечени от мощта на тяхната стомана и юмруци. Когато най-накрая стигнахме руините там отново имаше инкаунтър – горгона, която обаче не усети промъкващия се наблизо Саут, който тръгна напред пред групата за да разузнае. Тъй като битката щеше да е дълга, а вече беше късно, тук сложихме точка, с уговорката ако можем да играем по-често, дори и в силно намален състав.