СбС 21: Буркани и замъци

Ето, че проведохме и рекордната 21-ва сесия от уотърдийпската кампания, този път в модерното предградие, обградени от нестихващи талази жадни комари и дайър кучето на Марто.

Играха всички с изключение на Венци. След доста лиготене започнахме играта, където приключи миналия път, а именно в малката горичка близо до Dragonspear Castle. Докато героите си готвеха вечеря, изневиделица отнякъде се появи и Норвалд (Владо), който след епизода с революцията, беше изчезнал. Магьосникът беше очевидно понабит, но иначе изглеждаше нормално, с изключение на това, че носеше със себе си буркан пълен със странна течност и, с който не искаше при никакви обстоятелства да се раздели. Логично, това се видя странно на всички, но Норвалд страдаше от (действителна) загуба на паметта и не помнеше откъде го е взел.

Вечерта, докато Глим (Сашо) пазеше (параноята от буркана на Владо тепърва набираше скорост), видя, че Норвалд се мята в съня си, докато бурканът свети в ярко синьо. Глим събуди крадеца Саут и двамата заедно опитаха да сменят буркана с друг предмет а ла „Похитителите на изчезналия кивот“. Опитът беше неуспешен, Норвалд се събуди и се разсърди. Друг интересен ефект от буркана беше, че на радара на Норвалд цялата група излизаше evil.

На другия ден приключенците решиха все пак да експлорват замъка и си припомниха, че в двора шета горгона. Със силен чек от страна на Владо разбрахме какви са слабостите и и успяхме да се подготвим доста добре. Битката не беше трудна и експлорването на двора на замъка продължи. Иван успя да намери изоставен храм на Илматер пълен с призраци, които искаха да го убедят, че страданието и отнемането на някои важни телесни части са от особено значение за битката срещу злото, но нашите герои настояваха, че е по-оферта лошите копелета да си изгубят ръцете. До консенсус не се стигаше, но Норвалд успя с ловка илюзия да разгони духовете.

(Бел. Саш. Сещам се и че имаше прясно нарязани ръце от хора в храма на Илматер, но за това по-късно)

По-натам в двора на замъка Саут успя да открие някакво тайно подземие (или както казват француците – донжон) и започнахме да го експлорваме. Стигнахме точно до първата стая, където намерихме няколко спални чувала и в една кошница (с капан) имаше три манерки със странни символи, както и парче бивна със същите символи (от Underdark същество).

(Бел. Саш. Мисля си дали има връзка между ръцете в храма на Илматер и тези чували. Може би те принадлежат на приключенци като нас?)

И тогава, точно в този момент, нещата почнаха лека полека да излизат извън контрол. Джери се опита да дисармне Норвалд и да му вземе буркана. Оказа се, че от буркана излизат светкавици по всеки, който го докосне. Саут геройски му набиваше тупаници с адамантиевия кинжал на Глим, Джери държеше Норвалд и Давен (Марто, който реши, че това не е правилно и скочи да защитава Владо), а Глим се опита да чете мисли, като интересното беше, че от буркана също излизаха някакви смътни емоции.

В крайна сметка, бурканът беше разбит на парченца, огромна експлозия заслепи всички и...Норвалд го нямаше. Разрази се огромен скандал, в който убеждахавме героя на Марто, че това всъщност не е бил Норвалд, а нещо друго. В крайна сметка Венци пусна един скрай и се оказа, че Владо е в горичката, където започнахме. Отидохме и се оказа, че за него се грижи местният друид, с когото вече се познаваме (забравих му името). Всичко беше наред, Владо отиде да си вземе екипировката, отвори торбата, където беше тя и там откри...нов буркан.

Тъм дъм дъм....

С две думи – средно качество сесия, имаше добри включвания, особено ми е интересно как ще ролплейваме срива в партито. Доверието в Саут е общо взето доста ниско, ако беше действал сам без помощта на другите, щеше да изяде шамарите най-вероятно :)

Казвайте и вие какви са ви впечатленията :)