(по искане на автора - косплейка)
След почти четири месеца
пауза най-накрая дойде време отново да се съберем и да покажем на дзверовете от
Фаерун и кучките, че още ни бива. Събрахме се в апартамента на Овчо поле,
станал средище на демонични ритуали на нърдското ни братство от Младост и други
квартали на София :)
За целта се срещнахме към
6 часа с Марто и Жоро за да „напазарим”, а впоследствие се присъедини и Стоян.
Сесията започна почти мигновенно и към 7ч. вече започнахме да си припомняме
какво остана да се оправя след провала на нашата неуспешна революция в миналата
сесия. Естествено Стоян не се върза на опитите ни да го излъжем, че сме с
екипирвката си и връщането и се превърна в първостепенната задача на партито.
Владо, който беше надеждата за лесно връщане на нещата, с помощта на магия,
така и не се появи.
Първо бяхме изведени от стражата извън
Дагърфорт и захвърлени насред пътя като мръсни псета. За щастие скоро срещнахме
пътуващ сам старец, който се казваше Фиренгъл. Той ни предложи да го придружим
до къщата му в блатата, където по-кътсно предложи да ни помогне за връщането на
гиъра. Марто съзря в това конспирация и до последно вярваше, че милият старец е
психопат, който ще ни изкорми и изяде. Пред къщата на дядото стоеше
крокодил-пазач, дълъг 3 метра, който се втурна да посрещне стопанина си, сякаш
вижда плячка. Животното не ни нападна, а в дома на стареца, бяхме нагостени и
сключихме сделка – ако дядото ни помогне да си вземем нещата, ние ще го отървем
от зла сила покваряща създанията в блатото.
Помощта се изразяваше в
отвара за невидимост, тръбичка с 2 упойващи стрели и въже с кука. Под прикритието
на нощта двамата с Жоро лесно се промъкнахме до замъка, а Марто лазеше за да не
бъде забелязан. Ловкият Джери лесно изкачи стената на кулата на замъка, където
се намираше екипировката ни, докато Саут, който нямаше клаймб, стоеше долу и
чакаше да му бъде пуснато въже. На върха на кулата имаше патрул от 4-5 стражи,
който бяха с фул-плейт и шанса за пропуск при атака с тръбата и упойващите
стрелички, беше прекалено висок. Поради това, Жоро реши да преспи един, останал
сам страж, с тъч атака, а Саут Пепелянката се дегизира.
Атаката беше успешна и
скоро се озовах в дрехите и бронята на пазача. За съжаление, при 15% шанс някой
да забележи липсата на пазача, Стоян хвърли успешен зар и скоро имахме компания.
Двамата с Жоро обаче се скрихме в малка тъмна стая, до която се стига по стълба
от върха на кулата и благодарение на добрия ми блъф скоро убедих другия пазач,
че просто става дума за падане и няма причина за безпокойство. От стаята лесно
стигнахме до вито стълбище, което свършваше пред вратата на склада, където бяха
и нашите вещи. На входа обаче имаше двама пазачи, който си говореха. Саут се
промъкна покрай тях, правейки се на прозяващ се техен колега на смяна и
благодарение на добрия блъф номера мина.
За беда в склада нямаше как да бъде взета
екипировката без привличането на допълнително внимание и се наложи да се бием.
Благодарение на добри зарове и последната останала приспиваща стреличка, двамата с Джери, приспахме всички пазачи, а
екипировката беше намерена. Стоян реши да ни подстриже леко и Саут се оказа без
рапира, а Марто без магически предмет, който му дава кръв, както и без никакви
пари. Крадците (т.е. ние) оставиха амулет на Елдар Велунтра сред ограбените
сандъци и припадналите стражи, за объркване на противника.
Последва бягство през
върха на кулата и нашата мисия стил „командос” бе успешно изпълнена. Следващата
ни задача беше като едни истински Ланистъри да си платим дълговете- т.е.
трябваше да убием съществото, за което се споразумяхме със стареца, срещу
помощта му. Дзвера се оказа коруптнат Ент, който изяде доста бой и накрая
експлоадира в отровен облак. Нищо сериозно за нашето парти.
И така, най-сетне тръгнахме към Балдурс Гейт,
но по пътя скоро осъзнахме, че някой ни наблюдава. Нашата опашка се оказа отряд
от горски елфи, които охраняваха пътя и общо взето се оказаха добра компания за
вечерта. Саут успя да налази една от остроухите хубавици, за което получи
бонус-опит, а другите членове на групата седяха около огъня и си ги мереха с
водача на групата (елф-друид на име Бехост), кой колко орки е избил. Беше разказана и подробната история на близкия
замък Dragonspear.
На другата сутрин и
последно за вечерта потеглихме към руините на замъка Драгънспиър, който е бил
дом на богат маг и неговия меден дракон. За нещастие зла сила го беше нападнала
и така и не се знае дали магът е жив или не, а драконът му може би е превърнат
в скелетън дракон. Групата бе привлечена от легендите за скрити богатства,
обаче по пътя бяха нападнахи от 6 вълчища, които бяха посечени от мощта на тяхната
стомана и юмруци. Когато най-накрая стигнахме руините там отново имаше инкаунтър
– горгона, която обаче не усети промъкващия се наблизо Саут, който тръгна
напред пред групата за да разузнае. Тъй като битката щеше да е дълга, а вече
беше късно, тук сложихме точка, с уговорката ако можем да играем по-често, дори
и в силно намален състав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар