СбС 23: Къде да започнем търсенето?

С уверени крачки продължаваме по новата схема за игра в работни дни. За 23-тото издание на кампанията СбС се събрахме на „Овче поле” – малък, но сериозен отбор (Стоян, Иван, Марто и Жоро). След кратък пазар в Била и раздумка по важни теми (най-вече ще играем ли и кога City of the Spider Queen) се пренесохме на натоварения път към портите на Baldurs Gate.

Групата качена във фургона на местния фермер, при когото прекараха и предната нощ, е спряна от свада между група бойци от Flaming Fists и кортежа на важна личност от Calimshan. Оказва се, че капитанът на балдургейтските наемници се опитва да прибира пари от пътуващите по пътя. След известни размисли приключенците се опитаха да минат без да платят, да сплашат или измамят корумпираните наемници (които не се разбра дали имат право да събират точно такива налози). За съжаление това беше неуспешно, платиха и се отправиха към портата на града, където ги посрещна опашка.

Оказа се, че опашката също беше преджобвана от горящи юмруци (особено опасно, когато не знаеш дали нямаш контрабанда във фургона). Един добър блъф понамали подкупа, но все пак Давен трябваше да развърже кесията и тук. На влизане приятелят фермер се отправи към прочутия пазар „Ширкото” (познат като място за операции на Shadow Thieves), а смелите приключенци се настаниха в легендарната (не само с размера си) кръчма – „Трите стари кега”.

В заведението групата събра информация, поговори с калмишански търговец, видя двама барда пеещи за Елдрит „куравата”, странни джуджета със сини татуировки и не на последно място празнуващите горящи юмруци на капитан Корез Таньо с тяхното знаме горящ юмрук и златна пирамида.  

По-интересното в кръчмата беше нарастващото подозрение, че младото момиче (Виира), спасено от тролите до Dragonspear Castle, е всъщност по някакъв начин свързано с проблемния буркан или дори с Гаунадур. След разпит, който завърши задоволително за групата, Виира остана сама с опитния сваляч Саут Пепелянката. Нещата бързо преминаха в любовна игра, която за малко да не завърши със смърт, след като Виира се оказа сукуба. Саут беше спасен от Джери, който случайно се върна (след голям късмет 15% зар) до стаята за забравено наметало.

След този шокиращ епизод започна и търсенето за някакви улики – за това къде всъщност е младата лейди Ютиос. Бяха споменати Shadow Thieves,  но като твърде опасни за закачане, затова първият разговор беше с местния свещеник на Helm, който разказа за града, но беше много скептичен и доста прибран (дори притеснен?). Извършиха scrying и разбраха, че търсената жена е в храм, обградена от култисти и близо до гигантска дупка.

Доста кратко приключение, позабавихме се, а и Милена се прибра, което допълни и леката умора, настанила се на игралната маса. И въпреки това, отново изключително високо ниво на роуплей от страна на всички! Замислих се, че вече играем приключенията, за които едно време сериозно си мечтаех – малко им трябва, за да получим и най-вълнуващите моменти от миналото отново.

  

СбС 22: Преди портите на Baldur's Gate

    Разказва Давен (Март)     

  Какво се случи в последния епизод на групата приключенци от Уотърдиип? Дали успяха да преодолеят своите различия помежду си с казуса на мистериозния буркан ? Дали успяха да разгадаят ролята на Фиренгъл и неговите мистериозни появявания? Дали стигнаха най-после в Балдърс Гейт и сложиха край на "Слепия Пророк" ? Очавайте отговора веднага след дузпата за Бразилия в "Ролевите Хроники от Младост".

 Групата се събуди в близост до притеснително тихата гора на Драгънспиър Касъл. Мълчание бе обзело и приключенците, дали притеснени или гузни от вчерашните събития около Норвалд и неговия буркан. Никой от геройте не посмя сериозно да повдигне въпроса и се взе решение да се продължи към Балдърс Гейт, а недоверчиви мисли и подозрения бяха обгърнали групата, както млад илитид своята крехка жертва.

 Наближавайки Тролбарк Форест групата се натъкна на два заседнали фургона, препречели пътя. Макар привидната засада да бе очевидна, крехката девойка която бе окована за една от колите разми предпазливостта на Давен, които се завтече на помощ. Когато посегна да я осводи, ловката девойка успя да заключи метална пранга за ръката на рицаря и той остана обездвижен за една не много дълга верига, която ограничаваше хода му. В този момент се разкриха и нападатели : два трола и техния лидер трол с гигантски меч (бел. Стоян – War Troll- CR12), който се оказа изключително силен и издръжлив, както на стомана така и на магия. Разпознавайки най-голяма заплаха в лицето на Норвалд, той атакува мигновенно крехкия магьосник, които почти бе повален  с  1 удар. Джери и Глим в този момент се сражаваха с двата трола, а Саут извърши страхотно акробатично спасяване на Норвалд, след като се претъркули и успя да го издърпа под една от колите. Давен също така бе успял да се доближи и да излекува клетия заклинател от атаката на чудовището. Вече вън от опасност магьосника се издигна божествено над бойното поле и започна да обсипва с киселинни атаки враговете си. Боят бе продължителен и почти фатален за групата и след голям брой рундове, подкрепени от едно щастливо спъване на Трола от веригата на Давен, безброй лекуващи магии на Михаил, съществото виждайки своето поражение се втурна към горите и избяга оставяйки кървави дири след себе си.

След тежката битка, момичето бе освободено и след като се разбра, че тя е една нещастна пленничка и примамка за кръвожадните троли героите смело предложиха да я ескортират в безопасност до Балдърс Гейт. Момичето щастливо от развилите се обстоятелства се отпусна и започна да играе своята хитра женска игра със сърцата на Джери и Норвалд.

Най-накрая групата стигна и първата ферма от границите на Балдърс Гейт. Бяха посрещнати топло от домакина, които ги нахрани и подслони за ноща. Вечерта мина спокойно и единствено Джери обърна внимание на бухала който ги наблюдаваше (бел. Стоян - евала за наблюдателността) . Малко след като всички заспаха, той стана, излезна  се обърна директно към него с името на Фиренгъл. Друида се преобрази  и успя да убеди младия монах, че ги наблюдава само и единствено защото е загрижен за тяхната безопасност.

Когато денят настъпи и приключенците потеглиха отново на път в далечината видяха две групи от хора, които се караха помежду си, едните с горящ юмрук на броните, а другите със шарени потурести гащи...

Аз бях лично малко изморен, дали от жегата или киното преди това незнам, но си взимам бележка да не правя такива неща преди сесия занапред.  Това и бе причината да  не роулплейвам достатъчно макар, че след такава игра миналия път се очакваше да направим нещо. Битката беше страхотна и като цяло се получи добре. Надявам се следващия път да е по-скоро и да сме по-голяма  група, за да не губим тренинг.