Nimble - 12

 (автор е Сънчо)

Няма да споменавам как ме оставиха да чакам долу 20 мин, сигурно ако носех храната нямаше да е така. Важното е че накрая ме пуснаха и след като хапнах малко пица, която Марти беше така добър да вземе. Аз (пси) си се храня бавно, затова накарах Стоян да започва и да не ме чакат, оказа се малко по трудно да ям, записвам и мятам зарове, но се разминах само с леко омазнен герой.

 За момент всичко утихна. Огромната буболечка стоеше и ни узучаваше. Миг след това онази част от нея, където бабата беше всмукана се насочи към нас. Отрам бе твърде бавен и сфинктера се стовари отгоре му и го засмука. Пип се скри зад някакви буци пръст и части от дърво, останали след появата на буболечката. Съществото раздвижи антенките си и успя да долови нейното скривалище и отново се спусна с ануса отгоре ѝ, разтворен до огромен предел и засмуквайки всичко около и заедно с нея. 

 След малко се изсипа вътре в мрака при Отрам с всичките камъни отгоре му. Беше пълен мрак, но достатъчно широко, за да се движим. Отрам извади фенер и освети гигантското дебело черво, в което бяхме. Всичко наоколо беше меко и лигаво, виждаха се и пулсиращи жили навсякъде. Отгоре сфинктера се беше свил и не ни оставаше друг път освен напред. Докато се придвижвахме под крака на Пип се отвори част от меката плът, изригна зловонна миризма и миг преди тя да падне вътре, Отрам я хвана и дръпна назад. С по един бърз скок двамата продължихме напред, вече знаейки за тези дупки, забелязахме и втора, която не беше вече никакъв проблем вече. По едно време достигнахме една голяма слузеста локва с три малки ануса, които изпускаха същата течност като локвата. Пип прасна най лявото, за да провери дали ще предизвика нещо и беше права. Най лявото засмука слузта и локвата се изпразни. Решихме да проверим и другите какво правят. Като уцелихме най дясната, зад нас се сви целия коридор, по който минахме и отвора започна да изпуска огромно количество слуз и помещението започна да се пълни. Не губихме време и праснахме пак най левия, който ни засмука заедно със слузта и ни изплю някъде другаде.

  На новото място беше пълно с малки бели тулубмести създания с пипала. Не ни закачаха и ние продължихме напред измежду тях, докато не достигнахме до дърво-подобно образование. Отрам се приближи да разгледа, при което накара нещото да се завърти и да се опита да отхапе главата му. Появиха се още два израстъка, които започнаха да изпускат отгоре ни киселина. Доста бързо и с малко доза късмет ги насякохме. Тълумбичките веднага се заеха да затварят раните на съществото, което бе свързано със самата плът на обкръжението ни. Затова забързахме напред, преди да са го възстановили. 

*снимки няма, може би трябва да са някакви като от играта Scorn, но не се връзват с арта на играта и не ми се вписват

Nimble - 11

 (автор е Марти)

Групата се събуди в изоставената кръчма,където в избата се сблъскахме с демонично око.

Пип реши да остави няколко надписа на гобленски за да плаши минаващите пътешественици.Идеята й беше да си я придобием навръщане и да направиме най-добрия хан по пътя за Фархоуп.

Пътя от тук до града се разделяше на две посоки:през тресавището където евентуално има Трол или през териториите на мантикора.Избрахме по-малкото зло,тресавището а дали е така ще разберем нататък.

Навлизайки в мочурището гъста мъгла ни обгърна и леко се загубихме.След не малко лутане излезнахме на поляна с една върба и два камъка и езерце до тях от което се носеше зловонна миризма при пукането на огромни мехури.В основите на върбата имаше подпрян скелет на човек.Пип реши да се покатери на върбата за да може да огледа над мъглата и да намери посоката ни.В момента в който се качи,върбата се раздвижи и се опита да забие Пип в земята.Тя успя ловко да се измъкне и не след дълга битка успяхме да посечем върбата,който се оказа Треант.

Решихме да проучим скелета,който решихме че е един от мебелистите на Стоян.Проучвайки го Отрам,се сети че е виждал такива скелети (сякаш е бил сварен,чист и без никакви следи от плът), това са били от слугите на едноокия вампир от Торил срещу когото се е сражавал преди години.Армиите на Феърходи са били на поход срещу неговата тирания и Отрам е бил част от тези армии.

След това продъжлихме на север като установихме посоката.Не след дълго се озовахме на хълм с къщичка в земята от където се носи миризма на гозба.Къщичката е буквално като шапчица на хълма.Пип реши да се промъкне и да погледне какво има вътре.Една баба бърка в огромен казан с черпак от кост на човешка ръка. Когато Пип решава че е видяла достатъчно и тръгва да се маха,бабата й казва да заповяда да хапнем.

След кратко чудене решаваме да питаме за пътя в крайна сметка.Отиваме и двамата и тя се представя за баба Влахия.Настоява да останем при нея за през нощта.Въпреки че знаехме накъде отиват нещата,решихме да останем.Бабата настоява Пип да седне на родопското одеало до нея докато готви.В помещенито има маза и основно лавици с подправи и провизии.Бабата ни казва,че нея не я закачат тъй като е много стара и дори Трола не иска да я яде.Пип освобождата едно от пилетата в клетката скришом и се настройва към него с един от новите си предмети така че да може да вижда и чува през неговите сетива.Бабата беше тръгнала към мазата за някакви подправки за да може да довърши супата с казана.Пилето тръгна след нея и се оказа огромна пещера,с пулсиращи стени като окото в хана.В центъра има огромна дупка като анус в който бабата се промушва.

След като го виждаме това,решаваме да залостим кепенеца към мазето с големия кокал и преместваме казана отгоре.Решихме че ще е най-добре да запалим и къщичката.Бягайки навън хълма се разстриса и гигантско създание хорър като хлебарка-фейсхъгър изпълзява под къщата.Вижда се че бабата е абсорбирана от гигантското същество.Ануса забелязваме че е в средата на туловището на съществото.

Nimble - 09 - “You need to be much more... muchier”

 (автор е Сънчо) 

Пак в доста намален състав – Стоян, Марти и аз – продължихме с „краткото“ тестово приключение, което доста ни допадна и може би затова продължихме да го играем. Нещо, което установихме за пореден път е, че с двама души е много трудно. А сега ще разкажа и как едва оцеляхме…

Преди да успеем да излезем от лабиринта, на самия изход се изсипа едно червено-медено Уузенце, точно върху главата на Отрам. Опитахме се да не го режем, за да не се размножи, но то пак се множеше, а специалната му атака беше, че всяко следващо правеше двойна щета. Накрая се оказа, че освен от сечащи оръжия, то се разпада на по-малки и от критични удари – а Пип правеше само такива! След битката с него останахме на по 1 кръв.

Видяхме, че всичко отива доста на зле. Тогава на Пип ѝ хрумна гениалната идея... да се надруса. Медът даваше сила за определен период и това беше единственият ни шанс да се справим. Тя гребна от меда, стичащ се от стените, и напълни две колби. Даде едната на Отрам и изпи своята, а не след дълго и той обърна неговата... И нещата станаха по-добре. Много по-добре, май.

Двамата започнаха да се потят обилно, очите им станаха кървавочервени и те почувстваха огромна живителна сила в себе си. (Временен живот, равен на техния, за 1 час реално време, не игрово – след това минус толкова). Веднага тръгнахме напред, за да видим каква ще е съдбата ни. Излязохме от лабиринта и се озовахме в огромна пещера с гъби.

Там срещнахме производителя на това прекрасно вещество, който изглеждаше като Скакалец, а заедно с него беше и питомецът му – една огромна миризливка. Пип, с треперещи от вълнение ръце и червени очи (и брада), му скочи на мандибулите без да се замисля, нанасяйки няколко злобни атаки. Гадината бързо се окопити и накара миризливката да я защитава. Тя пък пускаше смрад при всеки наш удар, което ни караше да повръщаме така хубавия червен мед.

Въпреки всичките му хитрости, успяхме да пръснем хитиновата обвивка на Скакалеца и да го размажем като хлебарка с чехъл. Със смъртта му обаче всичко наоколо почна да загива драстично бързо. Гъбите се спаружиха, цветята увяхнаха и ние решихме да се чупим, без дори да го преджобваме. Точно тогава единия час изтече и все едно сърцата ни гръмнаха, но имахме точно толкова останал живот, колкото да не умрем.
Вдигнахме 5-о ниво и сме живи... макар и с по 4-5 сериозни рани.