5e - 14 - Завръщане в Waterdeep

Може да се каже, че в последната седмица на 2017 поставихме своеобразен рекорд като успяхме да се съберем да играем два пъти. И така, два дни преди да се сбогуваме с тази година, се събрахме в БЛО - в пълен състав, както си му е реда, за да продължим приключенията на Корин, Уелби, Зулк, Марстер и Мерин.

Започнахме от Високите Дървета, където дълго време съставяхме план за справяне с Нощната вещица, която населяваше кошмарите на Марстер. Потъргувахме с местния амбулантен търговец на меджик айтеми, намерихме си място за спане и зачакахме.

Когато тя най-сетне нападна Марстер, Корин се намаза с Oil of Etherealness и успя да и открадне heartstone-a и soul bag-a, с което направихме доста по-трудно придвижването и из плейновете. Марстер скорна Грейтър Ресторейшън от Ваерус и на другия ден тръгнахме към Уотърдийп. Ваерус разкри формата си на златен дракон, партито го яхна и отлетяхме на запад (към залеза).

Спряхме да нощуваме на една полянка не особено далеч от Уотърдийп и ни нападнаха шайка смотани бандити, но Уелби успя да ги забаламоса, че знае къде има съкровище, и даже им каза, че сме от църквата на Чаунтея и успя да им измъкне по някоя жълтица. След този голям смях, най-сетне стигнахме до портите на Града на Блясъка.

Окрилени от сериозния скок в материалния и приключенския статус решихме да нощуваме в култовата кръчма Yawning Portal, където разпитахме елфката Версая за това кой е кой при харпърите. Беше взето решение да не я показваме на белия свят с идеята, че не знаем какво ни чака, а и ще е трудно да обясним, че тя не е виновна за гибелта на командира си. Тя ни разказа за близката си приятелка халфлингката Лейпала, която наскоро е станала командир и преценихме, че може би тя е нашият човек, който ще ни вкара в организацията. Корин провери своя криминален контакт (мадам Динела от Док Уордс) и тя му каза, че Лейпала е халфлинг от Луирен и често седи в механа Ухиления лъв и че управителят на мястото е паладин, който бил безнадеждно влюбен в нея, но уви страда от невъзможност да бъде мъж в интимния смисъл. Решихме, че тъй като хагският хартстоун лекува всякакви болести, сигурно лекува и това. Голям смях падна, няма да се лъжем.

Все пак, вечер подир вечер ходихме в Ухиления лъв и Корин се опитваше да спечели доверието на паладина (засега без особен успех), а пък Уелби изпълняваше песни за забава на публиката, но и за да предизвика вниманието на Лейпала. Тактиката подейства и харпърката покани Уелби на своята маса и го запозна с компанията си - джуджето Дуфур и мистериозен воин с черна броня и зелен камък на рамото (Жороу, липсват имена!). Уелби успя да я накара да загатне, че има тайна организация, която се бори със злото в Уотърдийп, което изглежда като добро начало.

Решихме една вечер да липсваме, за да можем все пак да приключенстваме, а не само да дрънкаме глупости. Видяхме две съществени обяви на таблото в Уотърдийп - едната беше за чистене на мазе, а другата - за “деликатна работа”. Отидохме първо в мазето и изчистихме един склад от wererat-ове.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим скоро пак. Сюжетът се завързва интересно, тази сесия беше добре дошло разнообразие, имаше социален аспект, интересни тактически решения и дори лека битка.

До следващия път, смели приключенци!

5e - 13 - Как се крафтва дъждобран?

В деня след хранителния ултрамаратон, който наричаме Коледа, се събрахме отново
в БЛО, този път в намален състав - Сашо, Марти и Пси за една кратка сесия, която,
обаче, се оказа доста съществена в развитието на сюжета.
Започнахме там, където свършихме - в къщата на бабата. Навън валеше проливен
дъжд и Марстер точно беше излязъл навън, за да сподели с Корин какво точно е
сънувал (всяка вечер вариация на това, че Уелби го предава или намушква или
трови). Взе се решение нещата да се поставят ребром и Уелби си призна, че е дал на
елфката спелбука. Това предизвика известен смут в редиците на Жоро (Сарагот), но в
крайна сметка героите се разбраха да изчакат още една вечер и, ако дъждът не спре,
да продължат към Високите Дръвье.
На другия ден нямаше изненади, пробвахме да сътворим дъждобран (не особено
успешно) и потеглихме в дъждо. Гадният валеж караше героите ни да изнемогват и
поради фейлнати лагери стигнахме до Exhaustion Lvl 2. Заподозряхме, че кошмарите
на Марстер идват от кинжала на Сарагот и воинът даде ножката на Уелби, но нощните
терзания не спряха. Халфлингът пък се допита до елфката да каже какво му е на
Марстер и тя каза, че усеща присъствие от друго измерение.
На втората вечер, докато си пазехме като пичове, довтасаха два Уеър глигана и
почнаха да ни миризят. Слава на Латандер, мощната магия на Уелби изпъди единия и
ефективно го елиминира от битката, докато другия ни нанесе зли щети преди в крайна
сметка да го убием.
Лека полека, обаче, най-трудното свърши, дъждът премина в лек ръмеж и успяхме да
стигнем Високите Дръвье. Моментално се отправихме при Ваерус. Елфката му се
оправда, че не е знаела за кофти характера на своя спътник, той и прости и всичко
точно.
Питахме Ваерус за това-онова и научихме следните неща:
★ Разказахме му за Сарагот и той направи някаква комуникация през Мерин и
накрая Мерин възвърна контрола, а пък Сарагот остана багаж и се разбрахме
скоро да си ходи по живо по здраво.
★ Питахме го за “демонското семе” и той каза, че ще пита треантите.
★ Кошмарите на Марстер са NIGHT HAG,​ която го посещава нощно време от
етириъл плейн и му изпива сосеца.
★ Уелби даде демонския свитък на Ваерус и той каза, че ще го унищожи.
★ Следващата ни задача е да отидем в Уотърдийп, да инфилтрираме харпърите
и да разберем до къде се простира покварата​. (Без харпърите да се усетят
разбира се).
Решението беше да се справим с найт хегата до края на сесията и Мерин хвърли епик
ноуледж, което доведе до това Стоян да ни разреши директно да четем от Монстър
Менюала за нея. Тя се оказа корав противник и още не сме измислили директен план
как да я сринем, но имаме нахвърляни някои идеи (виж послеписа).

Докато мислехме и четяхме се сетихме, че хеговете шейпшифтват (две) и че цялата
им сила идва от едни камъни, които им дават възможност да джиткат в етириъл плейн.
Някой се сети, че бабката ни помоли да върнем едни два камъка, които са били “на
съпруга и” (още две). Оставям това да съберете две и две на вас, скъпи читатели.
На това приключихме. Следващият път почваме ударно с план и се готвим за ДИ ЕН
ДИ ЕКСТРАВАГАНЗАТА НА ГОДИНАТА!
Послепис.
Идеи за справяне с нощното напикаване на Марто.
● Етириъл създанията се влияят от force damage (Жоро може да я соли с магии).
● See Invisibility я вижда
● Oil of Etherealness може да даде на някой да я соли с демиж.
● Magic Circle може да я закотви на едно място.
Приемат се още идеи, разбира се!

5e - 12 - Време разделно

В неделния ден на 10 декември, вървях из заснежените софийски улици, за да се срещна с приятелите си - Стоян, Марти, Жоро, Пси и Ванчо, и да поиграем малко ДнД. Бяхме в пълен състав, че и дори играхме за втора поредна седмица.

Започнахме, където свърши сесията миналия път. Успешно понатупахме йетита и чевръсто заслизахме по киминяка надоле към гората. Направихме опит да влезем в гората, но тя беше гъста и жива и не ни допусна до себе си. Клоните ни шибаха през лицата и се оплитаха около крайниците ни, докато най-сетне имахме разговор с един треант, който ни каза, че “семето на демона е посято в нас” и се наложи да обърнем обратно. Продължихме успоредно на линията, която разделя гората и планината с надеждата да заобиколим северната част и да излезем на пътеката, която ни е водила към Еднорожки Бяг и оттам обратно към Високите Дървета.

По пътя се наложи да кемпираме и Уелби направи първи опит да разбере повече за нашата нова спътница - елфката Версая. Оказа се, че тя се моли на Корелон (елфския Бог) и отгледана от харпърите. Оказа се, че е вътрешно доста раздирана от лоялността към организацията и факта, че очевидно има доста поквара в редиците на харпърите. (Напомня ми и на проблемите в църквата на Латандер от началото на кампанията, бел. Саш.).

На следващия ден продължихме напред и имахме доста тегав енкаунтър с Абоминабъл Йети Оверлорда и последната му останала женска. С 300 зора ги набихме и успяхме да си запишем монументалния 1000 хр. Успяхме да открием леговището на йетитата и луутнахме някаква карта за съкровище, манерка и два зелени скъпоценни камика.

Довечера сближаването между Уелби и елфката продължи и той с тайни бележки и върна спелбука и се спазари с нея да проучи Мерин и неговия нов гост. По-късно се оказа, че Сарагот беше разбрал, че тя е със спелбук.

Нататък успяхме да влезем вече в гората и тя полека лека стана тевна и мрачна. Мощни клони надвисваха над нас, отрязвайки и малкото слънчева светлина. Може да се каже, че мястото, в което бяхме беше един истински….Мраколес.

Поступахме се с един Shambling Mound и продължихме напред. В един момент миризмата на мокра дървесина се смени с миризмата на топла гозба и се оказахме на прага на една землянка в гората. Отвори ни жена-джудже, която ни покани да кусаме зеленчукова манджичка и като цяло беше доста добронамерена към нас. Оказа се, че тя търси изчезналия си съпруг и, о, изненада - оказа се, че манерката, картата и камъните са негови. Оставихме бабата да поскърби малко, изкусахме гозбичката и си легнахме. В това време Уелби използваше вродения си талант да предразположи бабката като и пееше джуджешки песни.

През нощта Марстер сънува лоши кошмари (които не е споделил все още, освен с Корин), а на другия ден навън валеше зловещ безкраен порой, който ни зазида вътре в землянката.

Зулк опита да пита бабката за Мерин и неговото състояние, но това доведе до конфронтация, и бабата каза, че не иска да се занимава с тъпите ни проблеми.

По-късно Марстер се престраши да пита бабката за съня и тя му каза, че в партито има предател от Уотърдийп (това отново не го знаем всички). Мина още един ден, Уелби се опита да напие Мерин и успя, но това не доведе до някакви съществени разкрития. Версая също каза, че нещо не е наред с него, но нищо повече.

На следващия ден отново ни шибаше поройният дъжд и почнахме да се чудим какво да правим. Марстер отново имаше кошмар (този път несподелен пред играчите) и излезе навън с Корин, за да му разкаже какво е сънувал….ииии тук приключихме.

Трябва да играем скоро, ми се струва.

5e - 11 - I see the light

Редакцията на блога получи следната дописка от Уотърдийпския криминален контингент. Публикуваме текста без редакция.

Доклада записка от проведено дежурство на 2.12.2017 г. Срещата започна около 16 часа след като се събрахме всички, без Жоро. Първото нещо, което всички осъзнахме е колко сме забравили истоярията, след близо 4 месеца пропуск. След малко четене в записките се впуснахме в адвенчъра. Не се налагаше да чакаме много за приключения – почти веднага героя на Жоро, обладан от тъмна сила се опита да открадне кинжала, който е няговия спелбук. За щастие колегата – Уелби се намеси с излюзия, която разсея групата и Марстер успя да вземе обратно кинжала и да не се стигне до по сериозни драми. Продължихме по коридора и попаднахме в стая, приличаща на библиотека. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия героя ми намери пепел в камината, която на скоро е била ровена. Реших да тръгна нагоре по комина и да видя какво може да има там. След известно катерене стигнах кухненско помещение, в което се намираше нашето издирвано лице – елфката Версая Латай, която доста подло ме приспа и след това за мен мача свърши. Добре че брат ми се досети, че има нещо гнило в цялата работа и след малко цялата група дойде по комина в кухнята. Лицето, което беше невидимо се опита да упражни съпротива, но с помощта на сила и помощни средства тя бе неутрализирана и почти и ебахме путката майчина. Използвани бяха 2 спасения и останахме само с едно. След битката припадналата елфка бе свестена и разпитана. Призна си всичко и сглобихме пъзела – престъпната група са били три лица, организирани с цел кастването на магия за призоваване. Две от  лицата са били заблудени от клерика – тартор на групата, вече неутрализиран от нас. Жената няма вина за извършеното деяние, тъй като е била поставена в заблуждение относно цялата работа, чрез сън, в който и нареждат да изпълни ритуала. Същият клерик, Отелстан е убил другия член на групата, малко преди да се довърши ритуала, елфката се е паникьосала и е избягала през портала, без да довърши работата. Доказателство за това е свитъкът, който е последния компонент от магията, който намерихме цял и неговото наличие потвърждава хипотезата, че ритуалът не е бил довършен. Тук вече стана ясно, че лицето няма да оказва повече съпротива и след дълга почивка я отвързахме и тръгнахме всички заедно обратно през комина за да се върнем при Вайрус и да планираме следващите ни ходове. През комина излязохме на върха на Star Mountain, но по пътя бяхме причакани от 3 Йетита, които без много зор неутрализирахме и сесията приключи. Като цяло доста добра сесия, имаше битки, имаше стелт мисия, качихме ниво и горе-долу навързахме историята. Стоян каза, че ако играем още веднъж тоя месец ще има БОНУС ЕКСИПИРИЪНС, така че много се надявам да успеем.

Горното за сведение и по компетентност. Моля за предприемане на незабавни действия от Ваша компетентност.