5e - 14 - Завръщане в Waterdeep

Може да се каже, че в последната седмица на 2017 поставихме своеобразен рекорд като успяхме да се съберем да играем два пъти. И така, два дни преди да се сбогуваме с тази година, се събрахме в БЛО - в пълен състав, както си му е реда, за да продължим приключенията на Корин, Уелби, Зулк, Марстер и Мерин.

Започнахме от Високите Дървета, където дълго време съставяхме план за справяне с Нощната вещица, която населяваше кошмарите на Марстер. Потъргувахме с местния амбулантен търговец на меджик айтеми, намерихме си място за спане и зачакахме.

Когато тя най-сетне нападна Марстер, Корин се намаза с Oil of Etherealness и успя да и открадне heartstone-a и soul bag-a, с което направихме доста по-трудно придвижването и из плейновете. Марстер скорна Грейтър Ресторейшън от Ваерус и на другия ден тръгнахме към Уотърдийп. Ваерус разкри формата си на златен дракон, партито го яхна и отлетяхме на запад (към залеза).

Спряхме да нощуваме на една полянка не особено далеч от Уотърдийп и ни нападнаха шайка смотани бандити, но Уелби успя да ги забаламоса, че знае къде има съкровище, и даже им каза, че сме от църквата на Чаунтея и успя да им измъкне по някоя жълтица. След този голям смях, най-сетне стигнахме до портите на Града на Блясъка.

Окрилени от сериозния скок в материалния и приключенския статус решихме да нощуваме в култовата кръчма Yawning Portal, където разпитахме елфката Версая за това кой е кой при харпърите. Беше взето решение да не я показваме на белия свят с идеята, че не знаем какво ни чака, а и ще е трудно да обясним, че тя не е виновна за гибелта на командира си. Тя ни разказа за близката си приятелка халфлингката Лейпала, която наскоро е станала командир и преценихме, че може би тя е нашият човек, който ще ни вкара в организацията. Корин провери своя криминален контакт (мадам Динела от Док Уордс) и тя му каза, че Лейпала е халфлинг от Луирен и често седи в механа Ухиления лъв и че управителят на мястото е паладин, който бил безнадеждно влюбен в нея, но уви страда от невъзможност да бъде мъж в интимния смисъл. Решихме, че тъй като хагският хартстоун лекува всякакви болести, сигурно лекува и това. Голям смях падна, няма да се лъжем.

Все пак, вечер подир вечер ходихме в Ухиления лъв и Корин се опитваше да спечели доверието на паладина (засега без особен успех), а пък Уелби изпълняваше песни за забава на публиката, но и за да предизвика вниманието на Лейпала. Тактиката подейства и харпърката покани Уелби на своята маса и го запозна с компанията си - джуджето Дуфур и мистериозен воин с черна броня и зелен камък на рамото (Жороу, липсват имена!). Уелби успя да я накара да загатне, че има тайна организация, която се бори със злото в Уотърдийп, което изглежда като добро начало.

Решихме една вечер да липсваме, за да можем все пак да приключенстваме, а не само да дрънкаме глупости. Видяхме две съществени обяви на таблото в Уотърдийп - едната беше за чистене на мазе, а другата - за “деликатна работа”. Отидохме първо в мазето и изчистихме един склад от wererat-ове.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим скоро пак. Сюжетът се завързва интересно, тази сесия беше добре дошло разнообразие, имаше социален аспект, интересни тактически решения и дори лека битка.

До следващия път, смели приключенци!