В неделния ден на 10 декември, вървях из заснежените софийски улици, за да се срещна с приятелите си - Стоян, Марти, Жоро, Пси и Ванчо, и да поиграем малко ДнД. Бяхме в пълен състав, че и дори играхме за втора поредна седмица.
Започнахме, където свърши сесията миналия път. Успешно понатупахме йетита и чевръсто заслизахме по киминяка надоле към гората. Направихме опит да влезем в гората, но тя беше гъста и жива и не ни допусна до себе си. Клоните ни шибаха през лицата и се оплитаха около крайниците ни, докато най-сетне имахме разговор с един треант, който ни каза, че “семето на демона е посято в нас” и се наложи да обърнем обратно. Продължихме успоредно на линията, която разделя гората и планината с надеждата да заобиколим северната част и да излезем на пътеката, която ни е водила към Еднорожки Бяг и оттам обратно към Високите Дървета.
По пътя се наложи да кемпираме и Уелби направи първи опит да разбере повече за нашата нова спътница - елфката Версая. Оказа се, че тя се моли на Корелон (елфския Бог) и отгледана от харпърите. Оказа се, че е вътрешно доста раздирана от лоялността към организацията и факта, че очевидно има доста поквара в редиците на харпърите. (Напомня ми и на проблемите в църквата на Латандер от началото на кампанията, бел. Саш.).
На следващия ден продължихме напред и имахме доста тегав енкаунтър с Абоминабъл Йети Оверлорда и последната му останала женска. С 300 зора ги набихме и успяхме да си запишем монументалния 1000 хр. Успяхме да открием леговището на йетитата и луутнахме някаква карта за съкровище, манерка и два зелени скъпоценни камика.
Довечера сближаването между Уелби и елфката продължи и той с тайни бележки и върна спелбука и се спазари с нея да проучи Мерин и неговия нов гост. По-късно се оказа, че Сарагот беше разбрал, че тя е със спелбук.
Нататък успяхме да влезем вече в гората и тя полека лека стана тевна и мрачна. Мощни клони надвисваха над нас, отрязвайки и малкото слънчева светлина. Може да се каже, че мястото, в което бяхме беше един истински….Мраколес.
Поступахме се с един Shambling Mound и продължихме напред. В един момент миризмата на мокра дървесина се смени с миризмата на топла гозба и се оказахме на прага на една землянка в гората. Отвори ни жена-джудже, която ни покани да кусаме зеленчукова манджичка и като цяло беше доста добронамерена към нас. Оказа се, че тя търси изчезналия си съпруг и, о, изненада - оказа се, че манерката, картата и камъните са негови. Оставихме бабата да поскърби малко, изкусахме гозбичката и си легнахме. В това време Уелби използваше вродения си талант да предразположи бабката като и пееше джуджешки песни.
През нощта Марстер сънува лоши кошмари (които не е споделил все още, освен с Корин), а на другия ден навън валеше зловещ безкраен порой, който ни зазида вътре в землянката.
Зулк опита да пита бабката за Мерин и неговото състояние, но това доведе до конфронтация, и бабата каза, че не иска да се занимава с тъпите ни проблеми.
По-късно Марстер се престраши да пита бабката за съня и тя му каза, че в партито има предател от Уотърдийп (това отново не го знаем всички). Мина още един ден, Уелби се опита да напие Мерин и успя, но това не доведе до някакви съществени разкрития. Версая също каза, че нещо не е наред с него, но нищо повече.
На следващия ден отново ни шибаше поройният дъжд и почнахме да се чудим какво да правим. Марстер отново имаше кошмар (този път несподелен пред играчите) и излезе навън с Корин, за да му разкаже какво е сънувал….ииии тук приключихме.
Трябва да играем скоро, ми се струва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар