Очевидно е, че възрастта ни се отразява добре, защото с
напредването и е все по-вероятно да прекараме събота вечер играейки в БЛО,
отколкото пиянствайки някъде другаде.
И така, и тази събота (13.01.2018) прекарахме отдадени на
икономичното си здравословно хоби (е, ако не броим чипсовете, де). Бяхме в
пълен състав без блюстителя на реда Иван, който отмаряше от борба с
организираната престъпност на тимбилдинг със съпругата си.
Толкова наситена със събития сесия, че дори не знам как да я
озаглавя.
Започнахме приключението, където приключихме миналия път.
Кипеше усилена подготовка за партито в Ухиления лъв довечера, където планът
беше да привлечем харпърите дотолкова, че те сами да дойдат при нас и
евентуално да ни вземат в редиците си.
Последва дълъг и доста роулплей момент, в който Марстер
събираше пари от хората в кръчмата и интерактваше с тях, Мерин и Корин се
напиха до безпаметност, Зуук пазеше бара, а пък Уелби се опитваше да повдигне
настроението на пияните гости. Основният проблем беше с бета-бармана Делор,
който усилено се бореше за вниманието на Лейпала, но не му се получи и тамън да
направи някоя глупост и спряхе партито, за да обезвредим ситуацията.
В паузата харпърите ни привикаха и под претекста, че добре
свирим, ни поканиха да се срещнем с „Баща им“, който да „одобри“ това да свирим
всяка седмица. Струва си да се отбележи, че има двама нови харпъри, които все
още не познаваме – братя елфи. Дадоха ни скрол, на който пишеше адрес –
Фишмонгърс Стрийт 7.
В кръчмата имаше и двама калимшанци, единият, от които беше
капитан Олтулу – пекан контрабандист, който много хареса Уелби и го покани на
борда на кораба си – „Златният слон“.
Когато вече партито приключи, останахме насаме с Лейпала и
Фиренбел (идиотът с брошката), които взеха да ни разпитват за приключенията.
Стигнахме до Стар маунтс и Фиренбел хич не искаше да ни повярва, но все пак
явно успяхме да го изнервим и той си тръгна по някакъв странен начин от
кръчмата. Досетихме се, че Версая е в опасност, върнахме се в Yawning Portal и…нея я нямаше. Видяхме
следа от grappling hook на
джама, но не се видяха следи от борба. Не знаем нито къде е, нито как е.
На другия ден отидохме на адреса и с помощта на магическо
корито се транспортирахме до офиса на един от хидън лордовете на Уотърдийп.
Разказахме му всичко и той ни разказа за двойната игра, която ще играем с
харпърите. Те ще си мислят, че ни наемат и проучват, но всъщност ние ще ги проучваме,
ще разберем кои са предателите и (това не сме го обсъждали, но знаем как става)….ще
ги заколим.
Първата ни мисия не закъсня. Лейпала ни намери и ни каза да
доведем някакъв зентаримски генерал, който е в трюма на Златния слон (кораба на
калимшанеца). С епик късмет на спийчовете, убедихме първо капитана и после
генерала, заведохме генерала и с това се свърши. Не се проля нито капка невинна
кръв, с което съм убеден, че спечелихме благоразположението на харпърите.
Решихме да разучим и какво се крие в къщата на Отелстан
(клерикът-предател). Разучавахме смело и се оказа, че къщата се варди от хезроу
(демон), който беше дегизиран като малко момиченце. Победихме го без особена
драма и тук приключихме, защото следва обстойно тършуване из къщата.
Cute af.
