5e – 16 – Лъв, слон и хезроу

Очевидно е, че възрастта ни се отразява добре, защото с напредването и е все по-вероятно да прекараме събота вечер играейки в БЛО, отколкото пиянствайки някъде другаде.

И така, и тази събота (13.01.2018) прекарахме отдадени на икономичното си здравословно хоби (е, ако не броим чипсовете, де). Бяхме в пълен състав без блюстителя на реда Иван, който отмаряше от борба с организираната престъпност на тимбилдинг със съпругата си.

Толкова наситена със събития сесия, че дори не знам как да я озаглавя.

Започнахме приключението, където приключихме миналия път. Кипеше усилена подготовка за партито в Ухиления лъв довечера, където планът беше да привлечем харпърите дотолкова, че те сами да дойдат при нас и евентуално да ни вземат в редиците си.

Последва дълъг и доста роулплей момент, в който Марстер събираше пари от хората в кръчмата и интерактваше с тях, Мерин и Корин се напиха до безпаметност, Зуук пазеше бара, а пък Уелби се опитваше да повдигне настроението на пияните гости. Основният проблем беше с бета-бармана Делор, който усилено се бореше за вниманието на Лейпала, но не му се получи и тамън да направи някоя глупост и спряхе партито, за да обезвредим ситуацията.

В паузата харпърите ни привикаха и под претекста, че добре свирим, ни поканиха да се срещнем с „Баща им“, който да „одобри“ това да свирим всяка седмица. Струва си да се отбележи, че има двама нови харпъри, които все още не познаваме – братя елфи. Дадоха ни скрол, на който пишеше адрес – Фишмонгърс Стрийт 7.

В кръчмата имаше и двама калимшанци, единият, от които беше капитан Олтулу – пекан контрабандист, който много хареса Уелби и го покани на борда на кораба си – „Златният слон“.

Когато вече партито приключи, останахме насаме с Лейпала и Фиренбел (идиотът с брошката), които взеха да ни разпитват за приключенията. Стигнахме до Стар маунтс и Фиренбел хич не искаше да ни повярва, но все пак явно успяхме да го изнервим и той си тръгна по някакъв странен начин от кръчмата. Досетихме се, че Версая е в опасност, върнахме се в Yawning Portal и…нея я нямаше. Видяхме следа от grappling hook на джама, но не се видяха следи от борба. Не знаем нито къде е, нито как е.

На другия ден отидохме на адреса и с помощта на магическо корито се транспортирахме до офиса на един от хидън лордовете на Уотърдийп. Разказахме му всичко и той ни разказа за двойната игра, която ще играем с харпърите. Те ще си мислят, че ни наемат и проучват, но всъщност ние ще ги проучваме, ще разберем кои са предателите и (това не сме го обсъждали, но знаем как става)….ще ги заколим.

Първата ни мисия не закъсня. Лейпала ни намери и ни каза да доведем някакъв зентаримски генерал, който е в трюма на Златния слон (кораба на калимшанеца). С епик късмет на спийчовете, убедихме първо капитана и после генерала, заведохме генерала и с това се свърши. Не се проля нито капка невинна кръв, с което съм убеден, че спечелихме благоразположението на харпърите.

Решихме да разучим и какво се крие в къщата на Отелстан (клерикът-предател). Разучавахме смело и се оказа, че къщата се варди от хезроу (демон), който беше дегизиран като малко момиченце. Победихме го без особена драма и тук приключихме, защото следва обстойно тършуване из къщата.

Cute af.