5e – 17 – Къщата с отговорите, май

Изглежда ни беше писано да изиграем поне още една сесия тази зима, но не защото играхме много скоро, а защото зимата реши да остане на гости до края на март. И така лето господне 2018-то, месец март женский, число двадесет и четвърто. Мястото, както винаги – БЛО, а съставът, както е модерно напоследък – пълен.

Продължихме да разучаваме къщата на Отелстан – клерикът предател от Уотърдийп, който бе продал душата си на Aumvor the Undying. Преровихме къщата и намерихме фигурка на молещ се мъж и тефтерче с култово стихче:

One bright day in the middle of the night

Two dead boys got up to a fight

Back to back they face each other

Drew their swords and shot each other

The long deaf guard who heard the noise

Came and killed the two dead boys

Куул, а? Попрегледахме дневника на Отелстан и заключихме, че вероятно Аумвор го е брейнуошнал да си мисли, че всъщност другите са зли и корумпирани, а самият Отелстан всъщност служи на някакво по-дълбоко добро.

Разгледахме още от къщата и под един килим имаше трапдоор. Намерихме също статуетка на летящ град и огромна карта на западен Фаерун, на която с Х бяха задраскани Unicorn run и някакво място в Anauroch. В друга от стаите имаше олтар на Хелм, който заменихме с фигурката на молещия се мъж и се чу изщракване от мазето.

На втория етаж имаше интересна гигантска мозайка, на която бе изобразен нетерилски град и ,о, чудо – нашият добър приятел Сарагот язди златен дракон. Мистерията се задълбочи от това, че Сарагот изглежда не знаеше нито кога се е случило това, нито кой е автор на мозайката.

Навътре в трапдора имаше, разбира се, донжон. В голямата зала вътре (снимка по-долу) намерихме Глабрезу, което беше заключено в кръг от фосфор и не можеше да мръдне. Демонът ни каза, че е бил призован от дракон. Пробвахме да се пазарим за повече информация, но не се получи и Корин тригърна капан, който освободи демона. Сбихме се и за малко да ни очисти, но в крайна сметка взехме превес и почти го убихме преди да избяга.

В лявата стая имаше илюзия, че е покрита с растителност, която идваше от един готин орб (взехме го). Също така и някакво магическо перо от Коуатъл и колан с разни припаси за съмонерска дейност.

В дясната стая имаше олтар, а в средната – голяма врата, която беше завардена с кристалите от Стар Маунтс. Успяхме да разгадаем, че трябва да прочетем стихчето в друг ред и вратата се отвори. Следваше стая с нещо, което не знаем какво е, но знаем, че липсва. Имаше пробита дупка, която води към каналите на Уотърдийп и следа от Плъхолак (която Корин откри с епичен Инвестигейт).

Тук и спряхме. Някои от нас станаха 6 ниво и веднага заговорихме за това колко ще е хубаво да играем скоро пак.