Tomb of Annihilation - 06 - Дейба ъндедата

Текст: Мартин Купонджйски

Сесия 6

„Лек бриз издухваше косите на Йенфир, Хисаря бе някъде там, но единствено Планините на Небесните Гущери се виждаха на хоризонта. Знаехме, че ни чака много път.

21-ви и 22-ри ден минаха спокойно в път. Бяхме уморени и нозете ни боляха.

23-тия ден пейзажа започна да се променя постепенно. Достигнахме до храм на Уптао където решихме да разгледаме. Крепоста беше стара и навсякъде намирахме следи от Ян Ти. За късмет не попаднахме на засада, но Ани попадна на капан. В центъра на крепоста се намираше „издълбана“ арена в която имаше огромен каменен съндък. Ани реши да го проучи и след малко опити се справи с механизма и го отвори. Вътре намери статуя на Змия със зелени емералдови очи. За съжаление в момента в който го помести, разбрахме, че това всъщност е механизъм който задейства цялата Арена, която започна да пропада. Йенфир се затича, хвана въжето на Бъбълс и хвърли своето към Ани. Тя успя героично да скочи, но за съжаление силите не му стигнаха да я издърпа и тя продължи да пропада. Изведнъж от дълбините на подземието се появиха огромни крила които поеха Ани и я изведоха в безопастност. Хитро бе използвала единия от даровете на Нагата. Намериха две колби, кирка, карта и писмо с поръчка на древен джуджешки в една от съседните стаи.

24-26 ден Вулкана беше изригнал. Навсякъде се промъкваха реки от лава. Пътя до града беше невъзможен. С кърпи на лице за да се пазим от сярните изпарения и дима от образувалите се пожари си проправяхме път. Прехода ни беше изтощил(2 екжошчъна).

27-28 ден успяхме да възстановим сили. Срещнахме стадо Трицераптори които бяха намери убежище покрай езерото Лу. Тътените от Вулкана все още се усещаха.

29-ти ден пътя ни продължи покрай езерото, в едни от топлите басейни срещнахме засада, от 5 мефита. С не много усилия успяхме да се справим с тях. Вечерта обаче не бе спокойно. Тежка миризма на изгоряло ни събуди и видяхме как група от 7 Гула и 1 Гаст ни приближат в тъмнината. Битката бе почти смъртоносна. За щастие меча на Йенфир порази тежко Гула преди да бъде парализиран и след това геройски Бъбълс изрече заклинание, което учудващо попадна във витална област на Гаста, който се пръсна на парчета. Гуловете се оказаха лесна плячка и за пореден път богинята на късмета бе с нас и успяхме да излезнем победите...“ (ВАЖНО:  Трябва се разкаже как, аз и Жоро усещайки как вървим към ТПК, започнахме да викаме КРИ-ТИ-КЪЛ, КРИ-ТИ-КЪЛ.., изправихме стиснали юмруци и ръкомахайки в такт със скандирането. Дали повлияли на зара Пси го хвърли, той наистина критна и героя на Сашо хвърли 8d6 демидж и успя да свали Гаст-а, който даваше търн резист на Гуловете.)

Сесията беше стегната и много приятна. Надявам се скоро да се организираме отново, като този път да сме и със Саши.

Tomb of Annihilation - 05 - Проясняването на целта

И ето, че неусетно минаха 5 сесии откакто започнахме ултрамега адвенчъра Tomb of Annihilation. На 5 юли се събрахме в БЛО с известно закъснение от Жорко и с известна липса на Марти, но последният успя да се включи за кратко посредством телемост.

Започнахме с ударен rest в пустинята и БАМ енкаунтър – видяхме 16 мъже да крачат към нас. Оказаха се зентарими, но не бяха враждебно настроени. Разменихме си по няколко думи и им разказахме за soulmonger. Те пък, от своя страна, споделиха, че търсят някой си Артър Сембли, който бил откраднал ring of winter от тях. На нас веднага ни светна и ги насочихме към местенцето недалеч от Кир Сабал, където насред джунглата имаше зима. Те пренощуваха при нас, нещата бяха мирни и цивилизовани между двете партита и на сутринта ние отлетяхме на изток към Орулунга. Зентаримите разказаха още няколко неща по картата на Чулт, които не знаехме:

• ·       На юг от Мбала се намира Алдани бейзин, където живеят craaab people.
• ·       В долината на ужаса е ужасно пълно с ужасни динозаври.
• ·       По на юг в Самарач има лизардфолкове.

Прелетяхме близо до Ишау, видяхме потъналия град и малко след него си избрахме готино място край плажа, където да си къмпингуваме диво като на Иракли. Джем тамън беше отишъл за бири до кайт бара и чухме викове за помощ, слязохме долу и видяхме три жени да се давят в някаква лодка. Доближихме ги и кучките се оказаха supercoven of sea hags.

This is not sea hags: The XXX Parody

Реално не бяха супер супер тегав противник и аз лично нямах чувството, че губим контрол в битката, въпреки, че имаше доста лежане и похабихме доста ресурс. Като хайлайт на битката бих изтъкнал шейдовете на Жоро и бойните крясъци на Бъбълс, които се вързаха чудесно с добрия зар. Якото беше, че при хаговете имаше трежър и намерихме як амулет с око, лула, която ни дава да питаме духовете от джунглата за съвет, малко скъпоценни камъни и един хубав катинар. Ма хубав ти казвам. Здрав. Не като тея новите.

Върнахме се на скаличката да си разпуснем и БАААМ пак енкаунтър. Този път отлетяхме и се скатахме и видяхме, че са патрул от Flaming Fists. Еку ни каза, че добре, че сме се скатали, защото тези гадове всъщност са най-опасната сган в цялата джунгла – бюрократи. Искат разни хартийки, за да къмпингуваш в джунглата и глобяват предмети, пращайки те в Порт Ниянзару да се оправяш с корумпираните власти. Натъжен съм, че дългата ръка на чиновничеството е успяла да забие грозния си пръст дори и на такова диво място като Чулт. #LibertyForChult

По-нататък успяхме все пак да починем и най-сетне стигнахме до Орулунга. Мястото се оказа масивен зигурат и трябваше да преминем три безумни изпитания, за да се качим догоре. В крайна сметка, стигнахме до горе и говорихме с добрата нага Сажан Мбезаа. Тя ни разказа, че злият некромант Назригал се е окопал в Ому и че соулмонгър най-вероятно е там. Също така ни каза, че ако го убием е готова да ни даде мощни айтеми. Което е супер, айтемите са си айтеми, а сиренето е с пари, както казват джуджетата. За да ни помогне, ни даде по един supernatural charm на всеки. Марто има да избира своя!

И така, това беше финалът. Досетихме се, че може би краят на приключението е в Ому, но на този етап всичко води натам. А и пътят не е малко…сметнахме, че по права линия са 30 дни.