Tomb of Annihilation - 06 - Дейба ъндедата

Текст: Мартин Купонджйски

Сесия 6

„Лек бриз издухваше косите на Йенфир, Хисаря бе някъде там, но единствено Планините на Небесните Гущери се виждаха на хоризонта. Знаехме, че ни чака много път.

21-ви и 22-ри ден минаха спокойно в път. Бяхме уморени и нозете ни боляха.

23-тия ден пейзажа започна да се променя постепенно. Достигнахме до храм на Уптао където решихме да разгледаме. Крепоста беше стара и навсякъде намирахме следи от Ян Ти. За късмет не попаднахме на засада, но Ани попадна на капан. В центъра на крепоста се намираше „издълбана“ арена в която имаше огромен каменен съндък. Ани реши да го проучи и след малко опити се справи с механизма и го отвори. Вътре намери статуя на Змия със зелени емералдови очи. За съжаление в момента в който го помести, разбрахме, че това всъщност е механизъм който задейства цялата Арена, която започна да пропада. Йенфир се затича, хвана въжето на Бъбълс и хвърли своето към Ани. Тя успя героично да скочи, но за съжаление силите не му стигнаха да я издърпа и тя продължи да пропада. Изведнъж от дълбините на подземието се появиха огромни крила които поеха Ани и я изведоха в безопастност. Хитро бе използвала единия от даровете на Нагата. Намериха две колби, кирка, карта и писмо с поръчка на древен джуджешки в една от съседните стаи.

24-26 ден Вулкана беше изригнал. Навсякъде се промъкваха реки от лава. Пътя до града беше невъзможен. С кърпи на лице за да се пазим от сярните изпарения и дима от образувалите се пожари си проправяхме път. Прехода ни беше изтощил(2 екжошчъна).

27-28 ден успяхме да възстановим сили. Срещнахме стадо Трицераптори които бяха намери убежище покрай езерото Лу. Тътените от Вулкана все още се усещаха.

29-ти ден пътя ни продължи покрай езерото, в едни от топлите басейни срещнахме засада, от 5 мефита. С не много усилия успяхме да се справим с тях. Вечерта обаче не бе спокойно. Тежка миризма на изгоряло ни събуди и видяхме как група от 7 Гула и 1 Гаст ни приближат в тъмнината. Битката бе почти смъртоносна. За щастие меча на Йенфир порази тежко Гула преди да бъде парализиран и след това геройски Бъбълс изрече заклинание, което учудващо попадна във витална област на Гаста, който се пръсна на парчета. Гуловете се оказаха лесна плячка и за пореден път богинята на късмета бе с нас и успяхме да излезнем победите...“ (ВАЖНО:  Трябва се разкаже как, аз и Жоро усещайки как вървим към ТПК, започнахме да викаме КРИ-ТИ-КЪЛ, КРИ-ТИ-КЪЛ.., изправихме стиснали юмруци и ръкомахайки в такт със скандирането. Дали повлияли на зара Пси го хвърли, той наистина критна и героя на Сашо хвърли 8d6 демидж и успя да свали Гаст-а, който даваше търн резист на Гуловете.)

Сесията беше стегната и много приятна. Надявам се скоро да се организираме отново, като този път да сме и със Саши.