The D&D Halloween Special – 2

Ето че за втори път сядам да опиша (със закъснение) приключенията на четиримата смелчаци, които попаднаха в Тиквеш и се чудят как да се измъкнат. Датата беше 7 ноември и отново в пълен състав с купища джънк седнахме в БЛО, за да чоплим мистериите на Барóвското селце.

Първото, което направихме е да си поприказваме с детето, което миналата година е било „чирак“ на помешчика. В дома на детето Кибо не ни просрещнаха много добре, но ние с дипломация и заплахи успяхме да влезем и да видим детето. В най-добрите традиции на лудница от началото на ХХ век, хлапето беше затворено в една стая и генерираше купища лайна, с които бе омазало себе си и стените. Дори Късметчо се погнуси. Крар се зачуди откъде яде толкова, нали уж всички са гладни. Както и да е, бащата на детето е Теков -местният мелничар и жената (разбираемо) беше доста сърдита, че не е опазил детето. Майката ни спомена нещо за местния вечно пиян поп и решихме да го издирим.

Преценихме, че ще е готино да проучим изоставения храм на Чаунтея. Късметчо напрегна механизмите си и изпотроши дъските на вратата и влязохме. Вътре имаше ясни следи от разруха и впечатление направи един гоблен, където имаше фигура, която храни много хора с даровете на Чаунтея и лицето на фигурата беше изрязано с нож. През единия прозорец видяхме доста ясна пътека, която води в гората, а в съседната стая имаше трапдоор.

Влязохме в микродонжона и долу намерихме обитавана стая с писалище и много книги. В едното чекмедже намерихме много магическа златна ябълка и на излизане ни нападна едно охрено желе. Гадта критна зловещо и съсипа Ван Фодел (Марти) с един удар, но спасихме положението и никой не пострада сериозно. По-навътре намерихме още една малка стаичка и в нея седеше Мискелов – последовател на Илматер, който във фанатизма и себеотрицанието си беше изрязал собствената си ръка, за да служи на бога си. Той ни разказа, че много отдавна селяните от Тиквеш от алчност и чревоугодие са сключили мистериозна сделка, която им е донесла много мизерия и глад. Не разбрахме повече и решихме да се чупим.

Горе тръгнахме по пътеката в гората с надеждата да открием Таскалар – местният революционер, с който уж не трябваше да се забъркваме. Майката на Кибо ни разказа за него – че вълците го слушали и че живеел в гората и бил много страшен. Открихме пещерата му и той се оказа (както и предполагахме) върколак. За зла участ ни нападна, но Ван Фодел му направи епичен animal handling и успяхме да му демонстрираме, че сме от добрите. Той се превърна в човек и седнахме да приказваме.

Таскалар е ученик на Мискелов и ни разказа, че:

• -          Наистина не трябва да излизаме в града след камбаната. Той го е правил веднъж и без малко е било да свърши много зле за него, но Мискелов го е спасил.
• -          Наистина не трябва да пипаме тиквите, тоест тегне наистина някаква неизвестна зла сила.
• -          Таскалар е изял жената на помешчика и е подредил самия помешчик доста лошо, поради което последният е взел на служба Ворт (мистериозният здравеняк с шала).

След този вълнуващ разговор Таскалар ни пусна да спим в пещерата и ние качихме заветния втори левел!

Върнахме се в града, където имаше поредната разправия, защото майката на новото дете чирак на помешчика не искаше да си дава детето (разбираемо).

Ние решихме да сриваме социалния строй като им ебаваме майката на икономиката и Марти кастна едно Goodberry, като дадохме няколко на жените. Едната жена наистина се засити и ефектът беше уникален – тълпата почна да се надпреварва да иска от магическите малинки, но ние нямаше просто така да им дадем. Крар почна да държи реч на тълпата как са оставили храма на Чаунтея да пустее и, че сами ще могат да си помогнат, ако го изчистят, при което цялата тълпа се изниза от площада и забрави всичко за малинките ни.

В това време Огрик (полуоркът кръчмар) наблюдаваше сцената, но взе та изчезна. Ние влязохме да го потърсим, но него го нямаше. За сметка на това открихме пияния поп, с когото, обаче не можахме да се разберем. Тръгнахме да проследяваме Огрик и следите му водеха нагоре към имението на помешчика. Намерихме и полето с ярко оранжеви, почти неонови тикви и хоп – следите свършиха до едно плашило. Решихме, че явно Огрик е гъст с помешчика и, че стана време да ходим да го видим тоз помешчик.

Стигнахме до къщата и ни отвори Ворт (който се оказа немъртъв) и ние обяснихме, че новият чирак нема да дойде. Поканиха вътре и не след дълго дойде и самият помешчик Товсол. Ние почнахме да го разпитваме и той много странно увърташе и чисто по политически ни обясняваше как всичко в селото е топ. Останахме с много странно впечатление, че или ни лъже безочливо или наистина е сляп за това какво се случва. Опитахме се да го изкараме в града, но той увърташе и избягваше въпроса. Крар се опита с илюзия да го накара да повярваме, че сме ранили Таскалар и сякаш подейства. Решихме да поемем инициативата и следващия път да скрием детето от помешчика.

Тук и приключихме. Като цяло – ТОП сесия определено. Много яки NPC-та изиграни изключително интересно от Стоян, приятна битка, разплитаме мистерия…искахме малко почивка от напрежонката на Томба и дотук я получихме.

The D&D Halloween Special

Преди да напиша тези редове си прочетох последния пост за Tomb of Annihilation и дълбоко се разчувствах. Епичността на великата кампания ще отзвучава във вековете, а за нас остава просто да се позамислим какво ще играем. За щастие, нашият смел ДМ излезе с не едно, а три предложения и ние играчите колективно се спряхме на номер 3 – а именно The D&D Halloween Special – нещо кратичко, с хорър елементи, но пък и забавно, с две думи – чист ДнД фън.

И така, речено-сторено на 29 октомври сме отново в БЛО заедно с Марти, Пси и ролевия ветеран Венци, който направи своето завръщане в света на D&D!

Хапнахме, довършихме героите и се впуснахме в приключението. Партито се състоеше от Модрин Желязната Брада (Венци) – джудже клерик, машина за лекуване, Ван Фодел (Марто) – НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ловец на вампири, Крар от Севера (Сашо) – сорсерър с драконова кръв в жилите си и Късметчо (Пси) – warforged паладин.

Героите се запознаха на пътя между Waterdeep и Daggerford, където мостът над реката подозрително бе изчезнал. Нямаше никого, когото да попитаме и съответно пробвахме да се справим сами. Открихме следи от каруца, която тръгваше на север срещу течението на реката. Проследихме я и естествено стигнахме до крийпи горичка. Лека полека заздрачаваше, а обстановката ставаше все по-напрегната. Намерихме и изоставената каруца, в която имаше брашно и следите на коларите, които вече продължаваха пеш. В един момент осъзнахме, че нещо ни следи и видяхме един саблезъб тигър, който беше готов да вечеря с нас. Ван Фодел използва рейнджърските си умения и го сплаши, след което си записахме нелошия 80 експириънс.

Гората ставаше все по-мрачна и естесвено, че заваля. Почна и да гърми, като при просветването на светкавиците някои от нас виждаха едно дебело дете, което нещо яде и ни гледа. После то изчезваше. Следвахме следите на коларите и стигнахме до една мъничка землянка, където следите свършваха. Влязохме и ни посрещна дребна старица, която се представи като баба Мика. 

Блага старица

Тук се посмяхме добре, но обстановката беше доста крийпи. Успяхме да претарашим един сандък и открихме писмо от коларите, които караха брашно. Самите колари ги нямаше и разбира се, мистериозната старица не беше чувала за тях никога. Нищо друго не ни остана, легнахме си и се молихме да не трябва да хвърляме constitution saves. Нощта беше спокойна и на сутринта са събудихме, но къщата беше различна. Нямаше никой и изглеждаше като да е нямало никой поне 20 години. Прах и паяжини покриваха всичко. Преценихме, че може би сме се пренесли напред във времето. Излязохме навън и видяхме един съвременен автомобил с шестима съвсем съвременни младежи от XXI век, които се кефеха как ще се разцепят в хижата на нечий баща. Ние ги чувахме и виждахме, но те нас не и не можехме да интерактваме с тях. Влязохме пак в къщичката и тя беше съвсем различна…..

Не стана ясно дали е само епизод или ще има отношение към сюжета :)

Решихме да оставим очевидния хорър филм сценарий настрана и продължихме по пътя, откъдето дойде тяхната кола. Имаше два варианта нагоре и надолу. Поехме нагоре и забелязахме, че гората е станала иглолистна и отнейде в далечината са се появили скалисти зъбери. Също така намерихме и следите на коларите. 

Лека полека стигнахме до призрачно селце сгушено сред каменните скатове на планината. Нямаше никой сред обезлюдените къщи. Влязохме в една и ни нападна един слабоват bat swarm. Намерихме suicide note и по-надолу по склона мумифицираното тяло на жена в жълта рокля. Крар се спусна до нея и реализира първото падане на герой под 0 кръв. Другите го свестиха и продължихме навътре в селото. Не след дълго видяхме пушек и стигнахме до площада на селото. Там имаше заключен храм на Чаунтея с добавен символ тиква и струпване на хора. Сцената, която се разигра беше следната. Сред рехавата тълпа от изпити гладни лица три жени бяха направили тиквеник и дебелото дете от гръмотевичната буря пробва от трите тиквеника, избра този, който най-малко му хареса и посочи авторката му, която избухна в неутешим плач. Паплачта се разотиде, дебелото дете и родителите му събраха тиквениците, а ние останахме в дълбоко недоумение какво точно се случва.

Отидохме до местната кръчма и се запознахме с кръчмаря – полуоркът Огрик. Разбрахме, че селцето се казва Тиквеш и се намира в Боровия.

Оказва се, че целият ритуал, който се е разиграл има за цел да открие кое дете ще е новият помощник на местния дерибей (или по-тяхному помешчик). Очевидно това е съдба по страшна от смъртта и Огрик ни посъветва да потърсим миналия помощник – детето Кибе. Огрик също е външен и също е измамен от баба Мика и изоставен в това кофти място вече от 18 години (макар че не е ясно, защото времето тече по много крив начин). Той ни каза някои правила, които са буквално планът ни за следващата сесия.

1.       Не пипайте тиквите.

2.       Не ходете неканени при помешчика.

3.       Не излизайте след камбаната.

4.       Не се занимавайте с Таскалар (местният революционер).

Тук спряхме и изглежда имаме план за следващия път. Можем да поразпитаме детето от миналия път, макар че очаквам да е някакъв тотален ужас, а пък можем и директно да отидем при помешчика след камбаната с по една тиква.