The D&D Halloween Special

Преди да напиша тези редове си прочетох последния пост за Tomb of Annihilation и дълбоко се разчувствах. Епичността на великата кампания ще отзвучава във вековете, а за нас остава просто да се позамислим какво ще играем. За щастие, нашият смел ДМ излезе с не едно, а три предложения и ние играчите колективно се спряхме на номер 3 – а именно The D&D Halloween Special – нещо кратичко, с хорър елементи, но пък и забавно, с две думи – чист ДнД фън.

И така, речено-сторено на 29 октомври сме отново в БЛО заедно с Марти, Пси и ролевия ветеран Венци, който направи своето завръщане в света на D&D!

Хапнахме, довършихме героите и се впуснахме в приключението. Партито се състоеше от Модрин Желязната Брада (Венци) – джудже клерик, машина за лекуване, Ван Фодел (Марто) – НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ловец на вампири, Крар от Севера (Сашо) – сорсерър с драконова кръв в жилите си и Късметчо (Пси) – warforged паладин.

Героите се запознаха на пътя между Waterdeep и Daggerford, където мостът над реката подозрително бе изчезнал. Нямаше никого, когото да попитаме и съответно пробвахме да се справим сами. Открихме следи от каруца, която тръгваше на север срещу течението на реката. Проследихме я и естествено стигнахме до крийпи горичка. Лека полека заздрачаваше, а обстановката ставаше все по-напрегната. Намерихме и изоставената каруца, в която имаше брашно и следите на коларите, които вече продължаваха пеш. В един момент осъзнахме, че нещо ни следи и видяхме един саблезъб тигър, който беше готов да вечеря с нас. Ван Фодел използва рейнджърските си умения и го сплаши, след което си записахме нелошия 80 експириънс.

Гората ставаше все по-мрачна и естесвено, че заваля. Почна и да гърми, като при просветването на светкавиците някои от нас виждаха едно дебело дете, което нещо яде и ни гледа. После то изчезваше. Следвахме следите на коларите и стигнахме до една мъничка землянка, където следите свършваха. Влязохме и ни посрещна дребна старица, която се представи като баба Мика. 

Блага старица

Тук се посмяхме добре, но обстановката беше доста крийпи. Успяхме да претарашим един сандък и открихме писмо от коларите, които караха брашно. Самите колари ги нямаше и разбира се, мистериозната старица не беше чувала за тях никога. Нищо друго не ни остана, легнахме си и се молихме да не трябва да хвърляме constitution saves. Нощта беше спокойна и на сутринта са събудихме, но къщата беше различна. Нямаше никой и изглеждаше като да е нямало никой поне 20 години. Прах и паяжини покриваха всичко. Преценихме, че може би сме се пренесли напред във времето. Излязохме навън и видяхме един съвременен автомобил с шестима съвсем съвременни младежи от XXI век, които се кефеха как ще се разцепят в хижата на нечий баща. Ние ги чувахме и виждахме, но те нас не и не можехме да интерактваме с тях. Влязохме пак в къщичката и тя беше съвсем различна…..

Не стана ясно дали е само епизод или ще има отношение към сюжета :)

Решихме да оставим очевидния хорър филм сценарий настрана и продължихме по пътя, откъдето дойде тяхната кола. Имаше два варианта нагоре и надолу. Поехме нагоре и забелязахме, че гората е станала иглолистна и отнейде в далечината са се появили скалисти зъбери. Също така намерихме и следите на коларите. 

Лека полека стигнахме до призрачно селце сгушено сред каменните скатове на планината. Нямаше никой сред обезлюдените къщи. Влязохме в една и ни нападна един слабоват bat swarm. Намерихме suicide note и по-надолу по склона мумифицираното тяло на жена в жълта рокля. Крар се спусна до нея и реализира първото падане на герой под 0 кръв. Другите го свестиха и продължихме навътре в селото. Не след дълго видяхме пушек и стигнахме до площада на селото. Там имаше заключен храм на Чаунтея с добавен символ тиква и струпване на хора. Сцената, която се разигра беше следната. Сред рехавата тълпа от изпити гладни лица три жени бяха направили тиквеник и дебелото дете от гръмотевичната буря пробва от трите тиквеника, избра този, който най-малко му хареса и посочи авторката му, която избухна в неутешим плач. Паплачта се разотиде, дебелото дете и родителите му събраха тиквениците, а ние останахме в дълбоко недоумение какво точно се случва.

Отидохме до местната кръчма и се запознахме с кръчмаря – полуоркът Огрик. Разбрахме, че селцето се казва Тиквеш и се намира в Боровия.

Оказва се, че целият ритуал, който се е разиграл има за цел да открие кое дете ще е новият помощник на местния дерибей (или по-тяхному помешчик). Очевидно това е съдба по страшна от смъртта и Огрик ни посъветва да потърсим миналия помощник – детето Кибе. Огрик също е външен и също е измамен от баба Мика и изоставен в това кофти място вече от 18 години (макар че не е ясно, защото времето тече по много крив начин). Той ни каза някои правила, които са буквално планът ни за следващата сесия.

1.       Не пипайте тиквите.

2.       Не ходете неканени при помешчика.

3.       Не излизайте след камбаната.

4.       Не се занимавайте с Таскалар (местният революционер).

Тук спряхме и изглежда имаме план за следващия път. Можем да поразпитаме детето от миналия път, макар че очаквам да е някакъв тотален ужас, а пък можем и директно да отидем при помешчика след камбаната с по една тиква.