Ето че за втори път сядам да опиша (със закъснение)
приключенията на четиримата смелчаци, които попаднаха в Тиквеш и се чудят как
да се измъкнат. Датата беше 7 ноември и отново в пълен състав с купища джънк
седнахме в БЛО, за да чоплим мистериите на Барóвското селце.
Първото, което направихме е да си поприказваме с детето,
което миналата година е било „чирак“ на помешчика. В дома на детето Кибо не ни просрещнаха много добре, но
ние с дипломация и заплахи успяхме да влезем и да видим детето. В най-добрите
традиции на лудница от началото на ХХ век, хлапето беше затворено в една стая и
генерираше купища лайна, с които бе омазало себе си и стените. Дори Късметчо се
погнуси. Крар се зачуди откъде яде толкова, нали уж всички са гладни. Както и
да е, бащата на детето е Теков -местният
мелничар и жената (разбираемо) беше доста сърдита, че не е опазил детето.
Майката ни спомена нещо за местния вечно пиян поп и решихме да го издирим.
Преценихме, че ще е готино да проучим изоставения храм на Чаунтея. Късметчо напрегна механизмите си и
изпотроши дъските на вратата и влязохме. Вътре имаше ясни следи от разруха и
впечатление направи един гоблен, където имаше фигура, която храни много хора с
даровете на Чаунтея и лицето на фигурата беше изрязано с нож. През единия прозорец
видяхме доста ясна пътека, която води в гората, а в съседната стая имаше
трапдоор.
Влязохме в микродонжона и долу намерихме обитавана стая с
писалище и много книги. В едното чекмедже намерихме много магическа златна
ябълка и на излизане ни нападна едно
охрено желе. Гадта критна зловещо и съсипа Ван Фодел (Марти) с един удар,
но спасихме положението и никой не пострада сериозно. По-навътре намерихме още
една малка стаичка и в нея седеше Мискелов
– последовател на Илматер, който във фанатизма и себеотрицанието си беше
изрязал собствената си ръка, за да служи на бога си. Той ни разказа, че много
отдавна селяните от Тиквеш от алчност и чревоугодие са сключили мистериозна
сделка, която им е донесла много мизерия и глад. Не разбрахме повече и решихме
да се чупим.
Горе тръгнахме по пътеката в гората с надеждата да открием Таскалар – местният революционер, с
който уж не трябваше да се забъркваме. Майката на Кибо ни разказа за него – че вълците го слушали и че живеел в
гората и бил много страшен. Открихме пещерата му и той се оказа (както и
предполагахме) върколак. За зла участ ни нападна, но Ван Фодел му направи
епичен animal handling и
успяхме да му демонстрираме, че сме от добрите. Той се превърна в човек и
седнахме да приказваме.
Таскалар е ученик
на Мискелов и ни разказа, че:
- - Наистина не трябва да излизаме в града след камбаната. Той го е правил веднъж и без малко е било да свърши много зле за него, но Мискелов го е спасил.
- - Наистина не трябва да пипаме тиквите, тоест тегне наистина някаква неизвестна зла сила.
- - Таскалар е изял жената на помешчика и е подредил самия помешчик доста лошо, поради което последният е взел на служба Ворт (мистериозният здравеняк с шала).
След този вълнуващ разговор Таскалар ни пусна да спим в пещерата и ние качихме заветния втори
левел!
Върнахме се в града, където имаше поредната разправия,
защото майката на новото дете чирак на помешчика не искаше да си дава детето
(разбираемо).
Ние решихме да сриваме социалния строй като им ебаваме
майката на икономиката и Марти кастна едно Goodberry, като дадохме няколко на жените. Едната жена наистина се
засити и ефектът беше уникален – тълпата почна да се надпреварва да иска
от магическите малинки, но ние нямаше просто така да им дадем. Крар почна да
държи реч на тълпата как са оставили храма
на Чаунтея да пустее и, че сами ще могат да си помогнат, ако го изчистят,
при което цялата тълпа се изниза от площада и забрави всичко за малинките ни.
В това време Огрик
(полуоркът кръчмар) наблюдаваше сцената, но взе та изчезна. Ние влязохме да го
потърсим, но него го нямаше. За сметка на това открихме пияния поп, с когото,
обаче не можахме да се разберем. Тръгнахме да проследяваме Огрик и следите му водеха нагоре към имението на помешчика.
Намерихме и полето с ярко оранжеви, почти неонови тикви и хоп – следите свършиха
до едно плашило. Решихме, че явно Огрик
е гъст с помешчика и, че стана време да ходим да го видим тоз помешчик.
Стигнахме до къщата и ни отвори Ворт (който се оказа немъртъв) и ние обяснихме, че новият чирак
нема да дойде. Поканиха вътре и не след дълго дойде и самият помешчик Товсол. Ние почнахме да го разпитваме и
той много странно увърташе и чисто по политически ни обясняваше как всичко в
селото е топ. Останахме с много странно впечатление, че или ни лъже безочливо
или наистина е сляп за това какво се случва. Опитахме се да го изкараме в
града, но той увърташе и избягваше въпроса. Крар се опита с илюзия да го накара
да повярваме, че сме ранили Таскалар и сякаш подейства. Решихме да поемем
инициативата и следващия път да скрием детето от помешчика.
Тук и приключихме. Като цяло – ТОП сесия определено. Много
яки NPC-та изиграни
изключително интересно от Стоян, приятна битка, разплитаме мистерия…искахме
малко почивка от напрежонката на Томба и дотук я получихме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар