Черно Слънце

Хоп! Късче минало се вряза в земната ни орбита и последвалият сблъсък ни оставя зашеметени от носталгия. Иван откри материалите по Черно Слънце и незабавно ги качвам в блога без никаква редакция. 

Черно слънце

Ролеви свят от Стоян Панчев

1.Интродукция

…Цяла нощ имаше буря.Снегът затрупа два три самолета и се наложи да ги

отриваме до обяд.Но да беше само това! Оказа се,че провизиите няма да стигнат и за два дни,затова намалиха дажбите на половина и насрочиха атаката за днес следобед.Всички се молихме небето да се прочисти,защото при такава видимост трябваше да разчитаме само радио маяка и на нищо друго…

Но нямахме късмет, небето си остана същото,въпреки силният източен вятър. Обядът беше оскъден,парче мухлясъл хляб и нещо като лучена супа,но малцина бяха щастливците,които наистина имаха нещо различно от булон в купичката. След като залъгахме глада починахме половин час.Тъкмо чистих пистолета си когато чух сирената,която с омразния си глас,навяващ само смърт, ни викаше да потегляме.

Наместих се удобно в кабината на моя ИЛ-2,закопчах се хубаво,извадих шала от майка ми,целунах го(стара традиция,преди полет),прибрах го обратно в якето си и зачаках да дойде моят ред за излитане.

Не чаках дълго.В слушалките ми прозвуча силният глас лейтенанта от контролната кула,който ми нареди да излитам.Включих мотора,самолета сърдито заръмжа и след минута бях във въздуха заедно с останалата част от ескадрилата.Отправяхме се към немците,които нямаха някакъв шанс срещу такова голямо нападение.В последните дни бях чувал само за наши победи и бях започнал да се надявам,че ще победим нашествениците.

* * *

Тъкмо пикирах втори път,за да ударя една много досадна зенитка,която свали двама наши,когато слушалките ми изпращяха и командира нареди всички налични самолети да се издигнат и да нападнат бягащите юнкерси.Макар и щурмови самолет ИЛ-2 ставаше и за въздушен бой и след кратък размисъл започнах да се издигам към облаците.Видях,че останалите от ескадрилата са тръгнали дори над тях и ги последвах.

Тъкмо излязох от плътният воал буреносни облаци и го видях!В първият момент онемях,замръзнах на място без да знам какво става.След секунда от унеса ме извади няколко ужасни писъка от слушалките.Моментното вцепенение ми даде възможност за кратко да го разгледам-огромен,черен диск,почти два пъти колкото слънцето,от който струи чернота,ужас и лудост,дори сега треперя когато си спомням.В този миг незнам какво,може би някаква божествена сила ме накара да обърна самолета и да се насоча обратно към базата.

Треперещ приземих самолета и се отправих на бегом към кулата,при командира.Когато стигнах сградата видях,че двамата постови са мъртви с разкъсани гърла.Извадих пистолета и се започнах да се качвам по стълбите.Навсякъде лежаха трупове,имаше следи от стрелба.Влязох в контролната зала и видях двама войници,единия беше клекнал до някакъв труп и жадно смучеше кръв от раната на врата му,другия моментално ме забеляза и се хвърли към мен с отворена уста.Тогава видях,че вместо нормални зъби той имаше два големи кучешки,като на хищник.

Стрелях три пъти в него,той само се преви и направи огромен скок към мен.В същият миг аз се шмугнах през прозореца и за щастие паднах на голяма купчина,почистен сняг.Веднага си спомних,че наблизо е склада с продуктите и се затичах на там.След секунда заблелязах,че войника с кучешките зъби ме гони с нечовешка бързина.Изтрелях още два патрона на сляпо и се забързах колкото мога. Стигнах вратата на склада,която зееше широко отворена и влязох вътре,като залостих секунди преди преследвача ми да се забие в нея.Трескаво заслизах по стълбите и се озовах в тесен коридор водещ,който ме изведе до стая,в която имаше два чувала лук.

Вече два часа стоя тук и се чудя дали да не изляза,дали всичко това не беше просто

кошмарно видение.Е,реших се,излизам и оставям дневника тук…

19 Февруари 1943 година

Морзовск

2.Какво става на фронта?

Невероятната поява на небесния обект напълно обърква всякакви военни стратегии и планове.Само за един ден всички командири загубват управлението над войската и хората.Армиите се разпадат или биват избити от новопоявилите се чудовища,които върлуват из целия източен фронт.

Войници и селяни,всички са страшно объркани.Никой не разбира кой е истинският враг.На много места немските и съветските войски просто се обединяват и търсят заедно спасение от чудовищата.

До началото на май месец,са се оформили няколко основни евакуционни линии.Първата-Воронежката група,която се отправя към Ростов(който преди дни е бил опожарен от бягащите от паяците хора) успява да си върне развалините му и да построи там военна база.

Втората голяма група се отправя към Урал, там едната половина прекосява планината и поема към Сибир,а останалата бива спасена от изникналите от недрата джуджета.

Последната трета,войскова част пристига в Кавказ,където построява голяма крепост.

Практически почти цялата страна е унищожена,съветските войски,които не попадат в трите големи армии или биват избити или успяват да построят малки селища из цялата територия на страната.Фашистките войски в повечето случаи бягат към родината си,но умират или биват убити по пътя.Все пак една малка част успява да се спаси и остава в територията на СССР.

Eberron – 01 – Sharn, city of towers

Ето, че реализирахме (както се изразява един наш ролеви брат, който са бие сас лошите) първата сесия за тази година и първата сесия по света на Еберон. Светът на Еберон съществува още от 3.5, когато авторът му (Кийт Бейкър) спечели публичния конкурс на Уизардс за нов свят по D&D. Тогава бяхме млади и запленени от високото фентъзи на Забравените Кралства и не му обърнахме внимание, но от известно време насам Еберон присъстваше в полезрението ни като нещо, което си заслужава да опитаме.

И така първата сесия беше кратичка и основно задаваше тона на сетинга. Бих казал, че основният фокус не беше толкова върху действието, колкото върху изграждане на атмосферата. Стоян очевидно ни захранваше с доста film noir естетика и за мен лично беше интересно да играем познатото D&D с щипка модерност. Интересно е да се помъчим да си представим „модерността“, защото в Еберон „високите технологии“ не идват от технологии, ами от магия. Пресата не е преса, ами магически пера, които пишат сто вестника наведнъж, лампите са магически, хлебарят също си помага с магия и т.н.

Беше любопитно и кой как си представя Sharn – градът на кулите и главният град в Khorvaire. За мен лично е нещо като амалгама от града от Blade Runner (огромен, мрачен и опасен на ниските нива), арт деко, фентъзи и викторианската епоха. Чудесно място за среща между Джак Изкормвача; герой на Жул Верн, който обаче е warforged; и Магьосникът Шерлок Холмс, който използва divination, за да разплита убийствата.

И така – кои започнахме кампанията. В троен състав от моя милост, Марти и Сънчо героите бяха както следва:

-          Бенкорагирак – blue dragonborn fighter LE

-          Йови – sorcerer с divine spells

-          Крънчи – warforged artificer (известен също като Victorinox, защото е доста мултифункционален)

Започнахме с това да се намъкнем в долния бордей по ниските нива на Menthis, който се казваше „При Савия“. След малко смешки с охраната намерихме контакта ни вътре, който беше не кой да е, а Сам Спейд. Изпеченият детектив ни предложи 300 злато, за да разберем подробности около мистериозната смърт на Вика Слок – млад талант от Дома Ориен (или както Стоян предпочиташе да казва Корпорация). Младежът е загинал преди 3 дни и моментално е обявено, че е от „естествени причини“, но всички знаем колко корумпирани са органите на реда в големия град. Затова някой е поръчал на Спейд да ни събере в съответния бар и да ни даде задачата.

Помислихме какво да правим и се сетихме, че има вестници. Отидохме до Sharn Gazeteer и там открихме в един брой на няколко дни, където бяха описани обстоятелствата около смъртта на Вика. Той е намерен мъртъв в дома си от чистачката на театъра Ten Torches. Отидохме до театъра, забаламосахме женицата и с малко техники от организираната престъпност нахлухме в дома му. Вътре намерихме:

-          Два билета за Lightning Rail

-          Под леглото имаше някакъв недъгаво направен и недовършен кръг за телепортация

-          Гребена на Вика, с който евентуално да играем някакви divinations

-          Взехме някакви бумаги на неясен език

-          В килера се бихме с Iron Defender и видяхме рамкирано писмото, с което го канят незабавно да се присъдеини към Корпорация Ориен.

Като цяло готина кратичка сесия. Според мен най-добрият начин всички заедно да подобрим експириънса е просто да обсъждаме атмосферата и да се надъхваме с истории, пасажи от книгата и арт, който да ни помогне да разберем Еберон по-добре и да се почувстваме в свои води.

Pathfinder 2 - Спящият звяр

 

Брей, че то взело, че станало 2020. Честита Нова Година на всички приятели читатели!

След мега приятната кампания за Хелоуин се събрахме през първата неделя от новата година, за да довършим на Марто якото творение - приключение с въведение. Бяхме аз, Стоян, Пси и Марти, който се беше приготвил да ни забавлява и затруднява и загадки да ни дава.

Ще бъда кратък, защото съм и мързелив, но загадките във кулата не бяха орех костелив. Разбрахме, че мястото е времеви капан и, че трябва да се придвижваме нагоре-надолу по етажите и да преминаваме предизвикателствата. Те бяха основно монстъри и лека полека разучавайки, научихме, че кулата е била спелджамърски космически кораб разбил се и строшил се.

Стигнахме до края, където имаше магически басейн и сипахме водица, защото решихме, че вампира за това ни е пратил там. Мийнуайл, кофти върколаците бяха нападнали селото и опожарили това онова. Отидохме при вампира, убихме един върколак и го взехме с нас. Проследихме мършите и се оказа, че са в една пещера под планината, там разбрахме, че имат план да събудят спящата тараска с помощта на експлозия от десетки от тези яйца, които намерихме. Главният виновен беше синът на шефа, но главата му беше завъртяна от една сукубуска. Последва и финалната битка. Гадта беше тегава, но ние не и позволихме да си използва кофти умението и с Good демидж я очистихме.

След това малко финални разговори и приключихме кампанията.

Като цяло - Браво, Марти! Беше се подготвил много добре и кулата и враговете бяха доста интересни и останах много доволен.

Патфайндър 2 е доста силен кандидат за кампания в бъдещето - има доста сериозен наклон към скил системата (нещо, което липсва в 5е), но аз лично се изнервих от това, че трябва да си пренапиша целия лист като левел ъпвам. Точно в тази система би било доста яко да имаме некакъв апп за виртуални карактър шийтове, мисля, че системата е перфектна за нещо такова. Също така, още съм с травма от това, че трябва да помпаш АС, хаха.

Final tally: играемо е, хубаво е, но хващаме влака за Еберон!