Eberron – 11 – The Second Battle of Batulia

 

Бойното поле в замъка

Знаем, че когато се ходи на Батулия, ще е хубаво. И в студ и в жега, ние сме на линия, скарата цвърчи, ракията (или както беше този път сингъл каск уискито) се лее, а играта ни придобива още малко острота благодарение на прекрасната обстановка.

И тъй, втория уикенд на септември 2020 направихме втората за сезона батулийска епопея. Съставът беше пълен (напоследък все е пълен – само така, момчета!) и ето какво се случи…

Започнахме в гнездото на Червения бухал. Тайните проходи из Brokenblade Castle ни откараха до секретен етаж, където ЧБ помещава ладията си и част от лакеите си. Бен реши да използва най-слабото си умение (стелт) и отиде към ръба на етажа (там където е илюзията), за да остави маркировка от външната страна стената. Разбира се, вдигнахме шум, но успяхме да забаламосаме ъндед лакеите така че да не ни обърнат внимание. Стана време за решаване и решихме да говорим с тях. Бен се показа на ръба и моментално бе забелязан. Пробва да поговори с тях и един тъп зар по-късно вече бяхме в битка. При това доста корава. Гадовете УДРЯХА и ни парализираха, пък и бяха цели 6 на брой. Ние ползвахме бутащите елдрич бластове на Йови, за да ги изхвърляме навън и в крайна сметка с доста усилия ги победихме.

След тежката битка настана време за луут. В единия сандък (впрочем не е лошо да спомена, че много от материалите в гнездото на бухала бяха с герба на Корпорция Канит) имаше 10 поушънки, в другия – малко treasure. Знаехме, че имаме малко време преди да дойдат всички стражи в замъка и се разделихме. Бен грабна знамето със символа на ЧБ, Рагнар взе документите от бюрото, а Крънчи разгледа заключената стая в дъното. В нея имаше нещо особено интересно – екзоскелет на птица. Имаше място и за втори, но явно ЧБ си го ползваше в момента. Взехме диаграмата на апаратурата и екзоскелета с надеждата някой ден и ние да полетим. Имаше и червена плюшена кутия (отново с герба), в която имаше нещо като пистолет (който липсваше) и три епруветки със светлосиня течност за ъндедване (беше със същия цвят като сините очи на ъндедите, с които се бихме).

Някакво такова синьо

След като изтарашихме всичко останало, насочихме усилията си към сейфа. Там имаше капан, но Крънчи се справи с него и успя да преодолее сложните защити. Вътре имаше една ръчка право в стената. Бен напрегна мишци, дръпна ръчката и….

Няколко тарана почнаха да бутат колоните на замъка!

Явно бяхме открили аварийния изход, при който всичко се разрушава. Бързо се окопитихме и въоръжени с 3 feather token-a и една метла изхвърчахме през илюзорната стена. Цопнахме в реката, бяхме извадени и бързо бързо поведени от хората на Кор в тронната зала. Там вече цареше оживление, Кралят беше строил всички в пълно бойно и ние се изтъпанчихме най-отпред барабар с мъжете. Кор тръгна да обяснява, че ние сме в дъното на нещата и Кралят каза да разкажем. Последва малко чуденка как да не издъним никой от високите етажи и го отиграхме, че сме нанесли съкрушителен удар на Червения Бухал и на терористичната организация Мечовете на свободата. Бяхме представени като „Драконите на кръвта“ (както вече и сами се представяме) и сякаш тълпата ни хареса.

В това време сексапилната журналистка Вики Вейл от Sharn Inquirer ни даде визитката си за интервю. Йови я взе с мейдж хенд и и прати месидж с нашия адрес и и каза „9 часа“.

Само че брюнетка, все пак това е homage, не плагиатство

Тук, нещата се уталожиха и всеки тръгна кой от къде…НЕ, разбира се! Хаосът достигна невиждани нива след като се създаде суматоха и се оказа, че любимата на всички принцеса Хайдит е била „отвлечена от Карнатски bone knight“.  Ние моментално заподозряхме нещата и казахме на Кор, ама той не ни повярва, но пък ни даде пълен карт бланш да правим каквото си искаме. Ние искахме да пийнем по бира в Счупения меч, но по улиците на града беше избухнал mob justice и всичко дето беше карнатско или свързано с мечовете на свободата ставаше жертва на разгневените тълпи.

Прибрахме се вкъщи (демек на адреса на Петьо), където някой беше сменил ключалката. Отново я разбихме (колко пъти?!) и влязохме, за да открием нашия стар приятел Сам Спейд.

Сам настояваше да си довършим задачата с Вика Слок. Спомена ни също така, че зад Мечовете на свободата седят огромни икономически интереси. Ние му казахме, че продължаваме задачата, но очакваме по-голям съпорт и по-голяма награда. Той ни обеща и двете, тръгнахме да го разпитваме, но сякаш нищо ново и смислено не научихме и той си тръгна.

В свободното време ударихме една Кратка Почивка и разгледахме документация на Червения Бухал. Там се говореше за разни „смокинови и ябълкови дървета“, „бостани“ и други кодови наименования явно за силите, с които разполагат Мечовете. Научихме също, че гениалното скривалище е правено около 5 години и работи от около 2. (Впрочем, можем да проверим Мечовете от кога функционират и от кога се изявява Бухалът).

Настана вечер и дойде опасната усойница Вики Вейл. Тя ни забаламоса, че е неопитна журналистка, но всъщност беше изпечена отвсякъде и много бързо почна да търси противоречия в това, което казваме и да ни слага думи в устата. Ние я позаплашвахме и се опитахме да дадем балансирано интервю, в което да не дъним Кор и компания и за финал и казахме, че ако напише добър репортаж ще и дадем феноменална история, която ще я изстреля в орбита.

На следващия ден станахме, купихме един вестник и ни посрещна заглавието „Окървавените дракони: нека има мир, но внимавайте, ако не слушате краля“. Вики ни беше представила като мутри и беше загатнала за некомпетентността на Кор и Цитаделата. С две думи not great, not terrible. Илюстрацияте беше как държим плененото знаме на ЧБ.

Решихме, че като ще търсим Вика Слок и Дасина, да ходим да издирим бащата на момичето. Отидохме в Счупения меч и говорихме с него. Той беше доста объркан и каза, че не и се меси в работата, защото тя работи за Цитаделата. Споменахме за сандъчето, но той само се напрегна и почна да ни лъже. Опитахме се да извъртим разговора за покойната му жена, но наистина много го изнервихме и ударихме на камък.

Разделихме се и Йови и Рагнар чакаха ир-Мороз да излезе навън, за да го проследят, а Крънчи и Бен отидоха при Кор да продължат разследването. Бащата на отиде наникъде.

Кор ни посрещна със сутрешния вестник и ние признахме, че е грешка, което беше добре, защото Кор призна, че самият крал си е патил от тази жилеща оса Вики Вейл. После ни разказа, че нещата с Карнат доста са се обтегнали, тъй като разярената тълпа е пленила посланика на Карнат и го е хвърлила в реката вързан за камъни, след което е запалила посолството. От Хайдит нито следа, а пък нашият добър приятел Векнир е заминал на изток да мести Летящата крепост по-близо до Карнат. Опитахме се да врътнем разговора към Вика Слок и неговите телепортационни умения и Кор се съгласи, ако измислим добра причина да ни даде да говорим с него.

Тук някъде Венци е написал, че сме научили, че синята течност е серум, който се ползва в Карнат за създаване на ъндеди. Как точно стигнахме до тази информация…не помня.

Сетихме се за нашия познайник bone knight-a от преди да срещнем Векнир (който идваше да вземе принцесата) и решихме да отидем при Корпорация Тарашк, които имат Mark of Finding и специализират именно намиране на неща, места и хора. Изтъргувахме един ioun stone срещу един scry и те ни казаха „елате след час“.

За да уплътним времето, използвахме новата броня на Крънчи, която му дава swim speed и той обходи дъното и намери клетия посланик, когото пратихме към Кор.

Върнахме се към офиса на Корпорация Тарашк и те ни казаха, че нашият човек лагерува недалеч от Роат. Проблемът е, че той е там от няколко дни и Хайдит при него няма. Което значи, че не е бил той. Все пак взехме назаем по един кон от стражата (Йови си караше метлата) и се пуснахме да го проверим. Той доста се зарадва, когато ни видя и бързо разбрахме, че няма нищо общо. Той е действал изцяло на своя глава и идва с карета пълна със скъпоценности с идеята да откупи принцесата и да стане принц. Също така доста се изкефи на историята че карнатски bone knight е похитил принцесата. Ние пробвахме да му вкараме оферта да дойде с нас в Роат и да гарантираме неговата безопасност, но той се отказа.

Поговорихме малко за Карнат и разбрахме, че местният крал Каюс Трети е забранил производството на ъндеди, но пък имало доста стари интереси, които са по-хардлайн и си държат на ъндедите и реално погледнато не е изключено точно те да са похитили Хайдит. Взехме си довиждане и хайде обратно в Роат.

Решихме да разпитаме единствения свидетел на похищението – младата прислужница на Хайдит. Поговорихме с момичето, позаплашвахме я, но тя си държеше на историята – рицарят дошъл на костна змия, сборичкал се с Хайдит, метнал я на змията и отлетял без да остави следа. Хммммм….Стоян ни подсказа, че нещо ни притеснява и почнахме да умуваме какво пропускаме.

Първоначално помислихме, че самото поведение на Хайдит е подозрително. Тя е излязла да „вземе жезъла на краля“, но е отишла в покоите си и то не през парадния вход със стражите, ами през страничния таен вход. Следите от борба в стаята също бяха съмнителни…прозорецът беше разбит, но сякаш отвътре. Умувахме и лека полека насочихме интереса си към личността на самото слугинче. Коя е тя? Кои са майка и баща и? Тя каза, че е сираче и че Хайдит я е взела под крилото си (ааааа, сега докато го пиша и осъзнавам това бяха точните думи – „под крилото“, браво, Стояне, изключително тънко!). В един момент някой попита „тя прилича ли на някого“ и осъзнахме, че виждаме малката сестра на Пъстърва. Когато я разкрихме, тя тръгна да скача през джама, но ние я хванахме, после тръгна да се коли с кама, но и това спряхме. Викнахме стражата, после лично Кор и му демонстрирахме, че сълзливото слугинче се е превърнало в опасен звяр, който кълне копоите.

Незабавно отидохме в Цитаделата в секретния кабинет на Кор и започнахме да дискутираме. Камата на момичето е от Карнат и е камата, с която Хайдит е пристигнала от Карнат в детството си. В това време дойде един странен медузочовек, който се казва Нула, за когото разбрахме, че е разпитвал прислужницата. Той ни каза, че историята с рицаря е сюжет, който Пъстърва е казала на сестра си да разкаже, а в самия ден Хайдит е влязла в стаята си и прислужницата е излязла и не е видяла какво наистина става.

Обсъждахме как да продължим и Кор ни предложи да оглавим дипломатическата мисия до Карнат. Както каза Венци – скамейката им е къса. :D

Кралят се е сдухал много тежко от „похищението“ (може би наистина го вярва) на Хайдит, Кор трябва да се грижи за реда, а синовете му са….единият не става, защото е бил нападнат от тигрите (бтв, май става дума за тоя с белега), а другият е финансов министър. С две думи…наистина няма кой, а пък Кор ни призна, че откакто ни познава най-добре се е получавало, когато ни оставя сами да си вършим работата.

Какво да кажа освен….посрещнете ДРАКОНИТЕ НА МИРА!!!

Речено-сторено, но ние все още искаме да говорим с Вика Слок. Кор отново не ни даде, но този път изплю камъчето и каза, че те го държат, защото той е най-силното оръжие в арсенала на Бреланд. Бреланд се готви за война, а Вика е човек, който може да телепортира армии! (Не че не се сетихме за тоя вариант още преди 3 месеца де J). Сетихме се за нашия приятел карнатския костен рицар и решихме, че ще е гот да го вземем с нас да помага и да имаме някой, който да ни ориентира в местната обстановка.

С това и разкрихме какво се е случило. Дасина е агент на Цитаделата и е била нагърбена със задачата да спечели доверието на Вика. Тя го е съблазнила и те заедно са „избягали“, но тя всъщност го е предала на Цитаделата. Нападението на влака е било непредвидена случайност и действие на все още неизяснен играч.

Предадохме тази информация на Сам Спейд със сендинг, взехме по някой друг магически предмет от оръжейната и се отправихме към Лирандарския летящ кораб. Официалната процесия набързо ни тикна акредитацията в ръцете (гигантски свитък с около хиляда мечки на него) и ни качи в гигантския светещ летящ град на капитан Фануш. Капитанът е достолепен ракшаса и въздушният му кораб е най-великото нещо, което сме виждали. Взехме си гудбай и отидохме да вземем последната карта от колодата.

Спуснахме се над лагера, където рицарят сладко спеше, Йови се пусна с метлата надолу, потупа го и го събуди с безсмъртните думи:

WAKE THE FUCK UP, BONE KNIGHT, WE HAVE A PEACE TO NEGOTIATE!

Той набързо строи ъндедите да скрият съкровището и да го чакат, качи се на кораба и бързо потеглихме в нощта….

Какво да кажа…сигурна най-дългият ми блог пост изобщо….може би една от най-епичните сесии на всички времена…ще се помни дълго…