Eberron – 17 – Страшният съд част първа

  

Дрън дрън, обичайната интродукция, БЛО, всички бяхме, търкалящи се кучета ядохме, всичко е ясно.

Няма да губя време и направо се впускам в описание на събитията от сесията. След като кралските тъмни фенери и бреландската войска в Троунхолд ни сложи пранги, ни поведоха към някоя тъмна килия. По пътя, обаче, бяхме срещнати от лорд Персок и неговите въоръжени сили, които казаха, че ще бъдем съдени в Трибунала и бреландците мрънкаха, но ни пуснаха. Сложиха ни други, по-луксозни пранги и ни заведоха в килията ни в Hall of Judgement. Отнасяха се с нас добре и храната не беше лоша.

По-късно дойде и нашият приятел консул Ристон и ни разказа какво ни очаква на следващия ден. Съдът няма прокуратура – изслушват ни, самите съдии задават въпроси, и когато преценят ни осъждат. За да бъдем осъдени се изисква 2/3 мнозинство. Съставът на трибунала е 10 съдии от всички (почти всички) държави на Корвейр, като съдиите от старите кралства (Бреланд, Аундаир, Трейн и Карнат) имат по 2 гласа. Общо това значи 14 гласа, от които ни трябват 5, които да ни признаят за невинни, за да отървем кожата. Самият съд е съставен от бюрократи, които имат огромен интерес да увеличават властта си и да разширяват правомощията на съда. Разбира се, има и изключения, но за тях по-надолу.

За привикване на свидетели, както и за това да бъдем привлечени като обвиняеми, се гласува с по 1 глас всеки и с просто мнозинство. За привличането ни като обвиняеми са гласували 9-1, като само чейнджлингът Крик от Лхазар Принципалитис е казал против. За него също по-долу.

Като цяло играта ни ще бъде да влияем директно на самите съдии, за да спечелим техните симпатии или да използваме техните разногласия.

И така, кои са десетимата съдии:

1.       Джелара Шолкан – председателката на трибунала, гном от Зиларго, казват че е желязна лейди. Изключително опитна и безскрупулна. Има силен политически уклон и ще се опита по всякакъв начин да извърти нещата, така че да спечели власт или да си прокара интересите. Иска трибуналът да завзема още власт.

2.       Берк Лан – Бреланд, човек, интересното за него е, че не е аристократ, но развитието, което търси е в трибунала. Подозираме, че има вероятност да е човек на ЧБ.

3.       Крик – чейнджлинг, който като цяло не изпитва уважение към колегите си и постоянно им бие контра или ги провокира. Изглеждаше като да има склонност да се застъпи за нас, само за да прави сечено на другите. Няколко пъти по време на заседанието спомена, че „това е съд за военнопрестъпници, нямаме работа с тези“

4.       Диас Навел – аристократ от Аундаир, много опитен магьосник и юрист, преподавател в магическата школа.

5.       Джиан Джарес – Карнат. Типичен карнатстки warlord, милитаристичен и никога не отстъпва. Изключително инатлив, но с чувство за чест. Като цяло не е фен на съда, защото там често съдят карнатци за военни престъпления.

6.       Имбрала – shifter от Eldeen Reaches – малко се знае за нея, мистериозна, но като цяло беше благосклонна към нас.

7.       Вурклок Ванд – хобгоблин от Даргуун, опитва се за извоюва мястото на младото си кралства сред другите „сериозни“ кралства.

8.       Олаф Стоуброу – джудже от Мрор Холдс – много точен и с много бизнес уклон

9.       Еван Таралос – фанатик на Силвър флейм от Трейн. Не се харесва с Имбрала и като цяло много ги осъжда.

10.   Имра Ирандра – халфлинг от Талента, тя е била и съдия в родината си. За нея се знае, че винаги търси истината.

След като ни разказа тези неща, Ристон си тръгна, а ние си легнахме. През нощта някой поступа охраната и ни хвърли бележка и ключ през малкото прозорче на килията. Беше ЧБ – на бележката пишеше да си тръгваме и да оставим политиката на Карнат и Бреланд. Винаги щял да бъде една крачка пред нас и т.н. Ние решихме да си останем, защото предположихме, че щом ЧБ ни дава фри пас, значи или е капан или ни иска не на заседанието. И в двата случая – по-добре да ни съдят. На ключа имаше енчантмент, а на бележката – илюзия. Другото, което пишеше на бележката е „сигналът е кукувица“.

На следващия ден започна делото. Въведоха ни в заседателната зала, където имаше милион хора и май зърнахме Вики Вейл. Важен момент според Ристон е, че медиите ще имат огромна роля в делото. Разпитваха ни, ние се представихме доста добре и най-сетне се спазарихме да извикат Розовата Блудница за свидетел, защото тя със сигурност знае кой е бил на кораба и кой не. Тъй като трябва някак си да докарат кораба, това ще стане на другия ден, а след почивката те викнаха за свидетел принцеса Хайдит. Тя влезе като малкия Маргин в съда, цялата насинена и разказа, че е била отвлечена от карнатски костен рицар и дадена под нашата опека. Ние открихме няколко пробойни в разказа и, но е много трудно да докажеш, че не си бил принцесата. Обмисляхме вариант да викаме костния рицар Авелек или мадам от бордея, но в крайна сметка се отказахаме, защото преценихме, че рисковете са твърде големи.

Ние натискахме няколко опорки – първо, че принцесата или не е била на кораба, или не сме знаели. Второ, че нямаме мотив, и трето, че самите обстоятелства около изчезването на принцесата са съмнителни – тя казва, че карнатски рицар я е отвлякъл и ние успяхме да я накараме да признае, че може ЧБ да е бил зад това, но пък ние съвсем публично сме трепали от мечовете на свободата, тоест нещо не излиза цялата работа. Надяваме се до другия ден да не ни запалят кораба и да успеем да разпитаме и блудницата.

С разпита на Хайдит приключихме и остава една кратка вечерна сесия с още въпроси.

Голямо браво за бай Стоян, който хич не си направи живота лесен с това да играе 10-12 НПЦ-та наведнъж. Определено беше предизвикателство, но мисля, че се справи супер с него.

 

 

 

Eberron – 16 – Червеният бухал отвръща на удара

 

Да, знам, че това е най-клишираното заглавие на всички времена, но е също така е и най-подходящото за нашия случай. Датата беше 2 юни, годината 2021, съставът – пълен и ето какво се случи.

Започнахме в кръчмата, където приказвахме със Сам Спейд. Пожелахме си приятна вечер и излязохме през заден изход на едно малко площадче встрани от замъка. Поразгледахме и намерихме една затънтена алея, където имаше някакви съмнителни типове. Решихме, че ще са интресни и отидохме да ги заговорим, но не стана. Оказа се, че са същите ъндеди, които видяхме в замъка в Роат и Крънчи преговори с тях да ни допуснат до светилището на Blood of Vol.

Вътре имаше една широка зала със стотина немъртви войника и голям олтар на Вол. Ние палихме от огньовете на олтара и успяхме да привлечем вниманието на главния клерик на Вол, който звучеше все едно не е спирал да тупа амфет от седмица и половина. Все пак той разговаря с нас и научихме, че се казва Бисум. Разказа ни също, че Карнатският крал Каюс Втори е забранил кръвта на Вол и в момента техните немъртви воини не са на почит.

Искахме още информация, но нямаше да стане даром и затова му помогнахме да си реши проблема с флеш голема (и един карнатски воин) в лабораторията. Взимам си бележка, че карнатският воин е доста силен, особено, когато има численост. Бисум ни разказа, че цял Карнат е на тръни и, че са готови да тръгват на война заради случката с консула и Хайдит. Самата позиция на кръвта на Вол е „амбивалентна“ – самите те не държат на война, но пък ако такава има са сигурни, че ще могат да вземат властта. Спазарихме се да говорим с църквата в Корт. Там търсим Червеното убежище и споменаваме името на нашия приятел, за да ни приемат.

Върнахме се в консулството и рестнахме. На следващия ден отидохме да си погледнем кораба и се оказа, че двама от екипажа не се прибрали идната вечер. Разбрахме от другите, че са ги изгубили край Бременната русалка на пристанищата. Потърсихме ги там и разговаряхме с корпулентната мадам Гита, която ни обясни, че ги е изхвърлила, защото не са ползвали от нейните момичета, а са си довели „приятелка“. Оказа се, че описанието на въпросната девойка отговаря доста точно на Хайдит.

Усетихме как примката се стяга.

Потърсихме екипажа, но без успех и се върнахме в консулството за приема. Там предупредихме консула, че може да се очаква всичко от ЧБ. Той не беше много хепи, но какво да се прави. Вечерта напредна и ние се запознахме с някои по-интересни персонажи. Халфлингът приятел на Сам Спейд беше там като сервитьор, също поприказвахме с консула на Аундаир – Рено Саркис, който беше шармантен гей, но спечелихме симпатиите му. Рагнар попита хората от трибунала за орките, но без особен успех.

По едно време се оказа, че навън има някаква кавга и излязохме навън и заварихме лорд Персок от корпорация Денеит да се кара с нашия консул. Оказа се, че Червеният Бухал е запалил огромна своя емблема на стената на замъка в Троунхолд и Персок хич не беше хепи от това. Ние го убедихме да се успокои, поканихме него и войниците на приема, и започнахме да внушаваме на всички, че Червеният Бухал е долна демократична сволоч и само клати стабилността на континента. Другите бяха доста впечатлени и поне аундаирецът поиска от асистента си да организира събиране на информация относно ЧБ.

За кратко партито продължи и ние имахме възможност да поролплейваме. Бен дръпна аундаиреца настрана и го придума да изпрати препоръка до Аундаир за изпращането на медицинска помощ във Ватиронд – клетият град на нашия приятел Векнир, където Моурнленд причинява мутации на населението. Рагнар уговори с Персок среща с маршалите от корпорация Денеит, а Крънчи беше нащрек за някаква опасност.

Както беше нащрек откри юнгата запъхтян и окалян, който ни каза, че кралските тъмни фенери са нахлули на кораба ни и са открили принцеса Хайдит вързана в трюма.

Капанът каза щрак.

Ние моментално усетихме как ни е изиграла. Юнгата разказа, че двамата липсващи моряци са подали сигнал до фенерите, а пък самият той някак си е успял да избяга, за да ни предупреди. Отидохме, взехме консула, който не беше готов за това и напуснахме партито в посока кораба. Предположихме, че ако избягаме край с мисията и освен това ще признаем вината си. Затова спестихме си второ поред издирване и бегом към кораба. Там преговаряхме малко и в крайна сметка се предадохме на кралските тъмни фенери, казахме им, че Хайдит е Бухала и е време за страшния съд.

Какъв обрат! Червеният бухал е може би един от най-интересните врагове, срещу които сме се изправяли. Да, ние го ударихме много лошо, но и той (тя) ни удари също толкова лошо. Истинска вендета. Единствената хитрост, която ми хрумва в момента е да искаме да говорим с лорд Кор. Макар, че кой знае Хайдит какъв сценарий е приготвила….